Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-12-29

Пак далавери...

Опитах да обощя инфформацията от различни източници по няколко теми.
Интересно е да видим „разкриване” на какви „крупни” „злоупотреби” в държавата започнаха от ГЕРБ.
Ентусиазмът на разследванията на ГЕРБ и прокуратурата не е насочен към случаи, като този в който с документ с фалшив подпис на кмета Бойко Борисов Столична община е продала публичен терен в кв. "Стрелбище" на г-н Драшков, който го препродал на настоящият депутат от ГЕРБ Емил Димитров. Той го залага и сега там се строи общинска детска градина на неясно какъв терен.
Още първите дни министър Плевнелиев ни занимаваше с „крупна злоупотреба” за десетки милиони в МРРБ, в която изпълнителят ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ работел при раздути сметки на нечувани цени. Кой знае защо прокуратурата бави това разследване, но за сметка на това лично премиерът Борисов светкавично договори с ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ близо 20 млн. лв. намаление на цената на предстоящото строителство на нова спортна зала в София. Г-н Борисов разпореди на изпълнителите да започват строежа за своя сметка веднага, а по-късно той ще осигури средства! Парадоксалното е, че бившият директор на пътния фонд В. Георгиев е разследван за подобни действия – възлагане на ремонтни дейности преди да са бюджетно осигурени!
Въпреки тоталните икономии в бюджета на държавата, в Народното събрание е започнал ремонт. Основен ремонт на цялата сграда е правен при откриванеот на легслатурата през юни. Фирмата, която извършва ремонта, е „Моском-Ко”. На служителите й е издаден допуск до двете сгради на НС, за да могат да изпълняват договора си за подмяна на дограма. Допускът е до 15.12.2010 г., което ме кара да мисля, че бая дограма ще се подменя. Основният проблем с тази фирма е, че има жесток конфликт на интереси.
Най-общо той се състои в това, че фирма „Моском-Ко” ООД притежава 54% от дяловете във фирма „Моском Монтана” ООД. Другите съдружници в „Моском Монтана” са Николай Васков Недков (12%), Цветелина Фидосова Недкова (11%) и Томислав Живкович (23%). Томислав Живкович е съпругът на г-жа Искра Фидосова...
Последната тема, която ще засегна, е тази за чистотата в София. От години снегът ни изненадва, но откакто ни управлява ГЕРБ, знаем кой е виновникът /освен Тройната коалиция, разбира се/. Това са фирмите, които не са си изпълнили ангажиментите и преди Борисов, а сега Фандъкова, най-жестоко ги „санкционират”. Когато зимата отмине и всичко се забрави, се оказва, че всичко е пито-платено и в новият бюджет залягат още повече средства. Още повече, че подписаните договори отново обслужват концесионера, а не общината. За 10-12 г. разходите на София за почистване, в т.ч. и от сняг, са увеличени от 28 млн. лв. до 136 млн. лв. Да сте видели да е по-чисто?!

2009-12-27

Една година от войната в Газа



Точно преди една година Израел започна войната срещу Газа, която война за своите 22 дни донесе 1400 убити мъже, жени и деца. На този фон изглежда неуместно да говорим и за другите щети - материални, върху здравето и пр.

Предлагам на вашето внимание няколко статии за събитията в Газа:

1. Авторът Марк ЛеВин, уважаван наблюдател, е озаглавил статията си "кой ще спаси Израел от самия него". Превод на български можете да видите ТУК, а английската версия - ТУК.

2. На следващо място ви предлагам анализ на Ури Авнери, израелски общественик и борец за мир. Заглавието е "Колко дивизии?". На български текста можете да видите ТУК, а на английски - ТУК.

3. Израелският историк Ави Шлаим публикува статията си "Как Израел постави Газа на границата на хуманитарната катастрофа". На български можете да я прочетете ТУК, а английският оригинал от "Гардиън" - ТУК.

4. Джордж Бишарат, юрист, твърди, че "Израел е извършил военни престъпления". на български - ТУК, английският оригинал можете да видите ТУК.

2009-12-24

За "Монд Дипломатик" - с уважение и малко тъга

За голямо съжаление, българското издание на в-к "Монд Дипломатик", може би най-качественото издание у нас за международни отношения, политика и икономика, прекратява самостоятелното си съществуване.
Все пак, има и две добри новини.
От Нова година ще можем да четем "Монд Дипломатик" като приложение на в-к "Дума" всяка първа и трета сряда в месеца. От редакцията уверяват, че от "Дума" няма да им се бъркат в редакционната политика и в материалите, които ще превеждат и подготвят.
Излезе и последният брой (ноември-декември) под формата на самостоятелно издание (за съжаление, в доста орязан вид). Можете да го потърсите по РЕП-овете в центъра, но имайте предвид, че тиражът е сравнително ограничен.
За 5 год. "Монд Дипломатик" постигна много - издаде над 60 броя, публикува няколко изключително качествени книги (http://bg.mondediplo.com/spip.php?rubrique47), запозна българската публика с най-новото и най-доброто в световните анализи.

Сайтът продължава да функционира:
http://bg.mondediplo.com/

Желая на всички весели празници и светли бъдни дни!!!

Цитат от нашия премиер и отечествоспасител

"Единствената технология е много съвременна, много модерна, много точна. В Банкя съществува вечер, след девет часа - Йовчев (шефът на ДАНС Цветлин Йовчев, б.м. М. К.), Цветанов (Цецо Красавеца), Вальо Йорданов, Спиридонов, Флоров (полицейски началници). И когато към нея се подключи и главният прокурор - много съвършена американска система."
Така Бойко Борисов обясни технологията на американския джипиес, разкрила бандата за отвличания...
(източник - "Дума" от понеделник, 21 декември 2009 г.)

Тоя съвсем се самозабрави... Ами и вие що не реагирате? Реагирайте, бе, дружно реагирайте, братя българи!

2009-12-20

Бойкотирайте печелещите от окупация


Бойкотът е едно от най-ефективните средства, с които обикновените хора разполагат, ако искат да променят политиката на дадена компания или дори държава.
Тъй като съществуват множество израелски и транснационални корпорации, които извличат ползи и печалби от израелския апартейд срещу палестинците, ние предлагаме списък на десет компании, на чиято дейност специално трябва да се акцентира. Много от стоките в списъка в редица случаи пряко нанасят щети на палестинците, напр. експлоатирайки работната им сила, развивайки технологии за военни цели или като осигуряват оборудване за заселническите селища, които са незаконни според международното публично право.
Много от тези стоки и компании са обект на бойкот и по други причини, например поради замърсяване на околната среда или експлоатация на работна ръка.
Масовостта е залогът за успех на всяка подобна кампания. Само във Великобритания студентите от различни университети (Съсекс, Манчестър) и над 7 млн. членове на различни профсъюзни организации вече са се присъединили към кампанията за бойкот.

По-долу, базирайки се на статия на канадската журналистка Наоми Клайн, предлагаме отговори на най-разпространените възражения срещу бойкота.
Възражение: Наказателни мерки по-скоро биха отказали, отколкото убедили израелците.
Отговор: Светът опита така нареченото „конструктивно обещание”. То напълно се провали. От 2006 г. Израел непрестанно увеличава престъпните си действия: разширява заселването, започна жестока война срещу Ливан и налага колективно наказание на Газа, чрез брутална блокада.
Оръжията и 3-те милиарда долара годишна помощ от САЩ, изпращани на Израел, са само началото. През този ключов период Израел се наслаждава на драматично подобрение в дипломатическите, културните и търговските връзки с множество от съюзниците си. Например, през 2007 г. Израел стана първата не латинско-американска страна, която подписа договора за свободна търговия с Меркосур. През първите девет месеца от 2008 г. израелският износ към Канада се повиши с 45%. Нова търговка спогодба (търговско споразумение) се сключи с Европейския съюз, за да удвои износа от Израел на консервирана храна. На 8 декември европейските министри „подобриха” договора за асоцииране ЕС-Израел, една дългоочаквана от Тел Авив изгода.
Ето в този контекст израелските лидери започнаха последната война: уверени, че не биха се сблъскали със значими загуби. Забележително е как за седем дни търговия по време на война на стоковия пазар в Тел Авив индексът всъщност се вдигна с 10.7 процента.
Защитниците на бойкота твърдят, че бойкотът е дал много добри резултати срещу режима на апартейда в Южна Африка. Противниците на тази тактика изтъкват, че Израел не е Южна Африка. Разбира се, че не е. Има прилики и разлики. Някои, напр. Джон Дугарт, специален пратеник на ООН за човешките права в Близкия Изток, проф. Едуард Саид, Рони Касрилс, виден южно-африкански политик, твърдят, че положението в Палестина е дори по-лошо, но не това е най-важното. Южноафриканският модел доказва, че тактиката на бойкот може да бъде ефективна.
Бойкотът е тактика, която има добри шансове да успее, когато е насочена срещу сравнително малка и търговски зависима държава като Израел.
Възражевие: Бойкотът прекъсва комуникацията; нуждаем се от повече диалог, а не от по-малко.
Отговор: Тъкмо напротив. Веднага щом се задейства стратегията за бойкот, диалогът се увеличава драматично. Създаването на движение изисква безкрайна комуникация, като битката срещу сегрегацията ни напомня това. Също така, нуждата да обясняваш и защитаваш позицията си, също води до нарастване на диалога.
Освен това, огромен е броят на евтини и леснодостъпни информационни технологии и средства за комуникация. Давим се в средства да говорим помежду си през държавните граници. Никакъв бойкот не може да ни спре.

Кои фирми печелят от геноцида в окупираните палестински земи?

1.AHAVA
Тази козметична марка произвежда сол, минерали и лечебна кал от Мъртво море – ресурси, взети от окупирания Западен бряг. Самите продукти се обработват в незаконното селище Мицпе Шалем. Ahava е цел и на кампанията на CODEPINK “Stolen Beauty”.

2.Delta Galil Industries
Израелската текстилна индустрия е представена от големи марки като Gap, J-Crew, J.C. Penny, Calvin Klein, Playtex, Victoria’s Secret и много други. Президентът на Delta Galil, Дов Лаутман, е близък до бившия премиер на Израел Ехуд Барак. Срещу тази комнапия има повдигнати обвинения за експлоатация на труда в страни като Йордания, Египет и Турция.

3.Motorola
Въпреки че много от нас познават тази марка единствено като производител на телефони, едва ли предполагате, че същата фирма произвежда и оръжия. Вероятно сте изненадани. Компоненти, произведени от Motorola, се използват също и в безпилотни летателни апарати, системи за наблюдение, използвани в населени места, контролно-пропусквателни пунктове, както и по стената на Западния бряг. Кампанията, която е насочена срещу тази марка, започна от САЩ и се казва “Hang Up on Motorola”.

4.L’Oreal / The Body Shop
Тази козметична компания е известна със своите инвестиции и производствени дейности в Израел, включително в Мигдал Хемек, „Силиконовата долина“ на Израел, построена на мястото на палестинското село Ал-Муджайдил, етнически прочистено през 1948 г. През 1998 г. L`Oreal получи юбилейна награда от израелския премиер Нетаняху за заслуги към израелската икономика.

5.Dorot Garlic and Herbs
Тези замразени билки, които се продават от Trader Joe’s, могат да бъдат намерени навсякъде в магазините на Trader Joe’s. Тази фирма продава също израелски кус-кус и сиренето фета Eden, произведено също в Израел. South Bay Mobilization и няколко други фирми, както и Trader Joe’s, са включени в кампанията “Don’t Buy into Apartheid”.

6.Estee Lauder
Тази компания е създадена от Роналд Лаудер, който е и председател на Еврейския национален фонд, квази-правителствена организация, създадена през 1901 г., за да спомогне придобиването на палестински земи, както е свързана и с изграждането на незаконни селища. Estee Lauder включва марки като Clinique, MAC, Origins, Bumble & Bumble, Aveda, както и много други. Те са обект на кампанията “Estee Slaughter Killer Products”.

7.Intel
В тази технологична компания за компютърни процесори и други хардуерни компоненти работят хиляди израелци, като износът от Израел е за над 1 млрд. евро годишно. Intel са едни от най-старите поддръжници на Израел, като първият офис извън САЩ е отворен през 1974 г. в Хайфа. Организацията за правата на палестинците и тяхното завръщане в земите им, Al-Awda, призова за акция срещу Intel, които искат да построят съоръжение в землището на бившето село Ирак Ал-Маншия, прочистено през 1949 г.

8.Sabra
Тази марка е вторият по големина производител на хумус, „Баба Гануш“ и други храни, собственост на The Strauss Group и Pepsico.

9.Sara Lee
Sara Lee притежава 30% от Delta Galil. Един от най-големите производители на памук. Фирмата е свързана с марки като Hanes, Playtex, Champion, Leggs, Sara Lee Bakery, Ball Park hotdogs, Wonderbra. Подобно на L`Oreal, Sara Lee получи награда за принос към израелската икономика.

10.Victoria’s Secret
Повечето сутиени на Victoria's Secret са произведени от Delta Galil, като голяма част от памука се отглежда в Израел и палестинските окупирани територии. Victoria's Secret често попада под критиките на групи за защита правата на работниците, както и на еколози, които обвиняват фирмата, че не използва качествена хартия при производството на своито каталози. Това не е секси!

2009-12-13

Автомобилна катастрофа

Бившият председател на НС Борислав Великов предизвика катастрофа, в която водачът на удареният от него автомобил "Москвич" е починал. С право закопнялата за справедливост народна душа сигурно ще иска да види разкъсан политика, предизвикал катастрофата. Мен този въпрос ме интересува периферно. Искам само да отбележа, че и в този случай смъртта е обусловена от социалния статус. Богатият кара скъпа кола, оборудвана с въздушна възглавница, която го спасява. Който няма пари и кара "Москвич" на 30-40 години, умира.

Jessica Jay - "Casablanca"

2009-12-08

Пропагандната война отдавна е електронна!

Ново звено от блогъри, технически персонал и експерти по социални науки и медии ще стартира работа, за да подпомогне „изчистване” на образа на Израел. Целта е да бъде подобрен най-вече имиджът на израелската армия. Такова изявление направи израелски военен говорител миналия понеделник.
След нахлуването в Газа от дек. 2008 – ян. 2009 г., беше създаден YouTube-акаунтът на IDF (Israel Defense Forces – Армия за отбрана на Израел – израелските въоръжени сили), за да противодейства на негативното мнение срещу действията им. Това беше и своеобразна реакция срещу излъчените по много медии кадри, които разкриваха противозаконните действия на Израел. Нарушавенето на международното право от страна на Израел се състоеше в употребата на забранени от хуманитарното право оръжия, каквито са белият фосфор (предизвикващ тежки изгаряния), експлозивни боеприпаси и касетъчни бомби.
В редица вестници и списания са публикувани доклади и статии, посветени на „войната в интернет“.
Напр. изданието „Moheet“ пише за Facebook. Според източници от Израел, най-голямата социална мрежа, чиито собственик Цукерберг не крие, че подкрепя действията на Израел, ще бъде използвана за набиране на нов тип шпиони, които ще следят какво се публикува срещу IDF, кой пише, кога и т.н. Всички тези хора също влизат в състава на новото звено, за което съобщи военният говорител.
Вестик „Аарец“ пък пише, че плановете за новия отдел са от преди една година. По време на атаката над Газа в канала на израелските войски в YouTube са се излъчвали видео клипове, целта на които е да се покаже, че Израел е искал да спре убиването на цивилни. Един такъв клип показва как пилот на хеликоптер отклонява ракета, която е била изстреляна по цел, пълна с цивилни. Според Офер Кол, говорител от израелската армия, целта на кампанията в интернет е да се покаже лицето на Израел „без филтър“.
Напомням, че 8 месеца преди началото на войната в Газа миналата зима, Израел създаде Национална дирекция за информация. Според британския вестник „Обзървър” дипломати, групи за натиск, блогове и еврейски асоциации още в началота на войната започнаха да разпространяват получените от тази дирекция грижливо подготвени съобщения: че ХАМАС нарушава условията на споразумението за примирие; че целта на Израел се състои в защита на своето население; и че израелските въоръжени сили правят всичко възможно, за да не причиняват щети на гражданското население (то обаче няма голям избор предвид ограничената територия, която обитава). Израелските пи-ари постигнаха забележителни успехи в разпространявето на тези послания. Според израелския историк Ави Шлаим обаче „все пак, в същността си, тази пропаганда е куп от лъжи.”.
(за повече информация вж. статиите на Доминик Видал („Колкото лъжата е по-голяма”, „Монд дипломатик”, февруари 2009 г., год. 6, бр. 2 (52), стр. 12) и Ави Шлаим („Как Израел постави Газа на границата на хуманитарната катастрофа", „Гардиън", 7 януари 2009 г., http://www.guardian.co.uk/world/2009/jan/07/gaza-israel-palestine)


В публикацията са използвани материали от израелската преса, както и публикация в "Интидар" - блогът на моя приятел Руслан.

2009-12-06

Панаирът на книгата и премиерата на Амос Оз

Най-общо казано, това, което ме привлича на традиционния Панаир на книгата, е атмосферата. Много е хубаво да виждаш хора, които се тълпят за книги, както и това, че опашката не е за евтин салам, а за нещо за душата...
На този коледен панаир на книгата добро впечатление ми направиха и опитите да да се поощрява и насърчава културата на четене. Според мен е добър знак, когато попиташ за даден автор, да получиш следния отговор: "Ние само този роман сме издали на автора Х, но отидете при издателство еди-кое-си, те му издават другите неща".
Повечето издателства правеха 20% намаление - това е техният знак на протест срещу облагането с ДДС на книгите. Гарантирам ви, че разликат в цената се усеща.
Лошо впечатление ми направи комерсиалността. Тя имаше няколко проявления. Няколко издателства - ако не греша, "Труд" беше едно от тях - не се съобразиха с колегите си и отбивът от цената, който правеха, беше 10%... Не цената е определяща да отидеш или не на Панаира на книгата, четящите хора ценят и други неща - напр. тази общност на хора, възможността да разгледаш книгите ,да се докоснеш до тях... Големи отстъпки можеш да получиш и пазарувайки по интернет.
Безспорно най-важното събитие на тазгодишния панаир беше гостуването на Амос Оз.
Както гласи клишето, това е автор, който няма нужда от представяне.
По-долу ви предлагам основните моменти от представянето му пред българската публика.
Преди това ми се ще да отбележа и две други неща. Като цяло, бях очарован, че медиите обърнаха такова голямо внимание на културно събитие. Авторът напълно го заслужваше. Издразни ме обаче превръщането на срещата на писателя с феновете му в модно събитие... И неадекватните коментари на някои журнарлисти, видно, прочели набързо последните едно-две неща на ОЗ...
Във връзка с гостуването на талантливия писател, от ИК "Милениум", неговите български издатели, са пуснали ново - и много по-скъпо издание - с твърди корици на произведенията на израелеца. Може би щеше да е по-добре да има и издание с твърди корици за ценители, но и допечатка с меки, защото нейната по-ниска цена би позволила словото на твореца да влезе в повече домове. Никога не съм жалил пари за книги, но, все пак, съгласете се, че 13.50 с панаирна отстъпка за текст от 150 страници си е експлоатация на медийното внимание и шум... А при книгите не е ли по-редноапостолски да се стремим те да стигнат до повече хора, а не извличането на печалба?
ова са си мои разсъждения, които по никакъв начин не могат да ангажират никого - всеки може да следва каквато издателска политика иска.

Премиерата започна със слова на поета Румен Леонидов и на литературния критик и поет Йордан Ефтимов.
След това думата имаше Амос Оз.
Преводът е като да свириш концерт за цигулка на пиано. Той може да бъде хубав, стига, разбира се, да не очакваш същия звук.
Израел е страната на споровете, там всички се карат, непрекъснато се водят спорове. Това не е страна или нация, а голяма колекция от спорове. Имаме население от 7 млн. д. и сред тях 7 млн. министър-председатели и 7 млн. пророци - всеки със собствена концепция за живота. В Израел никой не слуша. Всички говорят. Е, може би само аз отвреме-навреме слушам, тъй като с това си изкарвам прехраната.
По повод последния си преведен у нас роман – „Животът и смърттта в рими” - във връзка с вината Амос Оз каза, че концепцията за вината е измислена от евреите преди 3000 години. Чрез добрата маркетингова кампания на християните тя се превръща в нещо много разпространено, но все пак тя е еврейски патент. „Аз като евреин се чувствам много виновен, че ние сме измислили вината”, добави Оз. Освен голямото присъствие на вина първото място в книгата заема любопитството, коментира още авторът на романа.
Това даде повод на автора да заговори за любопитството. Героят на романа е един човек, който е безкрайно любопитен, който наблюдава хората и си представя техния живот.
Любопитството е една от най-големите морални ценности и морален императив. „Любопитният човек е по-добър от този, който не проявява любопитство", каза Оз. Любопитството значи да можеш да измисляш другия и да се поставиш на негово място. Любопитните хора са и по-добри любовници от другите, но е твърде рано следобед, за да дискутираме и тази тема.
Говорейки за героя на „Животът и смъртта в рими”, Оз отбеляза, че процесът на наблюдение е толкова интензивен, че постепенно става част от живота на писателя и се пошегува, че аудиторията в залата е заплашена от това героят на романа му да си измисли техния живот.
По думите му, "Животът и смъртта в рими" е книга за любовта, за загубата, за самотата, за смъртта, за желанието, за съвсем обикновените хора. Разказ за това, което мислят, което искат и това, което си мислят, че искат. В романа всички измислени истории се преплитат, животите се срещат, пораждат се чувства, обич, омраза...
Прекрасно ще си прекарате свободното време, ако се вглеждате в непознатите по улицата и си представите техния живот, препоръча писателят на публиката. Той обясни, че започнал да го прави, когато бил на 7-8-9 години и родителите му го вземали със себе си на кафе или ресторант по време на техните безконечни разговори с приятели. Своеобразната сделка била малкият Амос да седи без да се обажда през тези дълги часове, като за това получавал любимия сладолед. Тогава, за да не умре от скука, започнал да се заглежда в околните, да наблюдава езика на тялото им, да измисля какви са техните животи. Бях един малък шпионин и такъв си останах до ден днешен, описа той.
Всичко това, разбира се, е добре известно на хората, чели „История за любов и мрак”.
Диалогът със себе си заема най-голяма част от живота ни. Писателят даде пример със скарването в една двойка, когато след това и двамата, докато извършват някакви ежедевни дейности, продължават наум спора, измислят и изтъкват много хитри аргументи, които, ако бяха използвали в спора, непременно щяха да убедят другия. Нашите мечти също са монологична форма на диалога, също и диалогът с мъртвите...
По повод една секс-сцена в романа му, номинирана в шеговита ежегодна класация за най-зле описана сексуална сцена, която критикът Йордан Ефтимов спомена във встъплението си, Амос Оз отбеляза, че и лошият секс заслужава да бъде добре описан.
Тук съм едва от два дни и не мога да усетя, че съм в чужбина, дори ме е яд, че дадох толкова голяма сума за самолетен билет, след като се чувствам като у дома си. В страната ви има много топлота, допълни той.
В заключение Оз заяви, че в Израел никога няма да се забрави направеното от България през Втората световна война - спасяването на българските евреи.

Последваха въпроси от публиката.
Първият беше какво е мнението му за книгата „Доброжелателните”. Авторът каза, че докато я е четял, е изпитвал много смесени чувства.
Друг въпрос беше как избира заглавията на книгите си – преди да ги започне, докато работи по тях или накрая. Отговор – след като завърши произведението си. Най-простите заглавия са най-добри – вижте сами – „Война и мир”, „Престъпление и наказание”... Тъй като, за съжаление, те вече са заети, на него му се налага да измисля нови.
Въпрос във връзка желанието му от „История за любов и мрак” да бъде книга, а не човек. Обясни, че когато е бил дете, през 40-те год., хората са били свидетели на това колко лесно могат да бъдат избити хората, затова той е мечтаел да бъде книга, защото поне един екземпляр от нея би се съхранил в някоя отдалечена библиотека. И допълни – „сега съм много щастлив, че съм човек, а не книга”.
На въпрос от публиката дали в България е намерил вдъхновение за нова книга, писателят отговори, че вече има българска следа в неговото творчество – в книгата му "Едно и също море", която обаче още не е преведена на български.
"Много от героите в книгата са хора от България. Ще се радвам тя да бъде публикувана тук, за да имат усещането, че наистина са се завърнали в страната си," каза писателят.
Той допълни, че за първи път в действителност е в България, но е бил тук много пъти в мечтите си.
На въпрос за връзката между него и героите си, Оз отвърна, че, според него, при всички книги и автори ние трябва да се питаме каква е връзката между нас и героя, а не между героя и писателя.
За Йоел Равид, героя от „Познание за жена”, бивш таен агент, Оз каза ,че това е човек, който цял живот разкрива мистерии, но не може да разкрие тази на своя живот. Или както е казано в самия роман, за героя е много по-трудно да разкрие загадката на творчеството на Достоевски или Чехов, отколкото тайната в кой да е детективски или шпионски роман.
"Пустинята е на пет минути път от дома ми. Всяка сутрин рано правя около половинчасова бърза разходка из нея. Когато се върна у дома и пусна радиото, ако чуя някой политик да казва думи като "никога" и "завинаги", съм сигурен, че камъните в пустинята се смеят", споделя писателят.
По думите му конфликтът в Близкия Изток не е холивудски екшън, а по-скоро древногръцка трагедия. Единственият изход е спорната територия да се подели и на нея да се създадат две държава - Израел и Палестина, смята Амос Оз.
"Уверен съм, че ще стане. Не знам колко време ще отнеме. Не мога да бъда пророк в страната на пророците - конкуренцията е голяма," коментира шеговито той и добавя, че това е единственият възможен исторически компромис, а компромисът не е нещо лошо, както си мислят някои млади идеалисти. Компромисът е синоним на живот, защото, където има живот, се правят компромиси. Противоположното на компромис не е идеализъм и етика, а смърт и конфликт, убеден е Амос Оз.
"Компромисът е усилието да извървим половината от пътя, който ни дели от другия. Можете да ми вярвате. Имам и богат практически опит, защото от 50 години съм женен за съпругата си", каза още той.
На пресконференцията в БТА предния ден Оз заяви, че според него най-голямото ни съкровище е миналото - лично и общо, дори да е изпълнено с нещастия, драми и конфликти.
"Културата означава да си спомняме онова, което се опитваме да забравим. Битката в световен мащаб днес е между културата и промиването на мозъците. В нея е впрегната огромна пропагандна машина, която ви повтаря от сутрин до вечер, че трябва да изхвърлите това, което имате, и да си купите друго. Тайното послание е, че миналото няма значение и трябва да се забрави, да се изхвърли", каза Оз.
На въпрос за причините за световната икономическа криза той отговори, че не е специалист по икономика, но за съжаление вижда около себе си хора, които работят повече от необходимото, за да спечелят пари и да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват.

Добро впечатление ми направи, че на всяко едно място в залата организаторите се бях потрудили да сложат чаена лъжичка. Става дума за това, че в "Как да излекуваме фанатик" Амос Оз разказва за един голям пожар, който всички се чудят как да загасят. Тъй като чаени лъжички има навскякъде, а хората са милиони, ако всеки хвърли малко вода със своята чаена лъжичка, огромният пожар ще бъде потушен. За да се разпознаваме, членовете на Ордена на чаената лъжичка трябва да ги носим...

2009-12-03

Bryan Adams - "All For Love"

Всичко за любовта! А може би това, което ми харесва най-много, е "All for love, all for one", защото любовта и солидарността са двете страни на един медал... И... приятно пътуване!!!