Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-12-06

Панаирът на книгата и премиерата на Амос Оз

Най-общо казано, това, което ме привлича на традиционния Панаир на книгата, е атмосферата. Много е хубаво да виждаш хора, които се тълпят за книги, както и това, че опашката не е за евтин салам, а за нещо за душата...
На този коледен панаир на книгата добро впечатление ми направиха и опитите да да се поощрява и насърчава културата на четене. Според мен е добър знак, когато попиташ за даден автор, да получиш следния отговор: "Ние само този роман сме издали на автора Х, но отидете при издателство еди-кое-си, те му издават другите неща".
Повечето издателства правеха 20% намаление - това е техният знак на протест срещу облагането с ДДС на книгите. Гарантирам ви, че разликат в цената се усеща.
Лошо впечатление ми направи комерсиалността. Тя имаше няколко проявления. Няколко издателства - ако не греша, "Труд" беше едно от тях - не се съобразиха с колегите си и отбивът от цената, който правеха, беше 10%... Не цената е определяща да отидеш или не на Панаира на книгата, четящите хора ценят и други неща - напр. тази общност на хора, възможността да разгледаш книгите ,да се докоснеш до тях... Големи отстъпки можеш да получиш и пазарувайки по интернет.
Безспорно най-важното събитие на тазгодишния панаир беше гостуването на Амос Оз.
Както гласи клишето, това е автор, който няма нужда от представяне.
По-долу ви предлагам основните моменти от представянето му пред българската публика.
Преди това ми се ще да отбележа и две други неща. Като цяло, бях очарован, че медиите обърнаха такова голямо внимание на културно събитие. Авторът напълно го заслужваше. Издразни ме обаче превръщането на срещата на писателя с феновете му в модно събитие... И неадекватните коментари на някои журнарлисти, видно, прочели набързо последните едно-две неща на ОЗ...
Във връзка с гостуването на талантливия писател, от ИК "Милениум", неговите български издатели, са пуснали ново - и много по-скъпо издание - с твърди корици на произведенията на израелеца. Може би щеше да е по-добре да има и издание с твърди корици за ценители, но и допечатка с меки, защото нейната по-ниска цена би позволила словото на твореца да влезе в повече домове. Никога не съм жалил пари за книги, но, все пак, съгласете се, че 13.50 с панаирна отстъпка за текст от 150 страници си е експлоатация на медийното внимание и шум... А при книгите не е ли по-редноапостолски да се стремим те да стигнат до повече хора, а не извличането на печалба?
ова са си мои разсъждения, които по никакъв начин не могат да ангажират никого - всеки може да следва каквато издателска политика иска.

Премиерата започна със слова на поета Румен Леонидов и на литературния критик и поет Йордан Ефтимов.
След това думата имаше Амос Оз.
Преводът е като да свириш концерт за цигулка на пиано. Той може да бъде хубав, стига, разбира се, да не очакваш същия звук.
Израел е страната на споровете, там всички се карат, непрекъснато се водят спорове. Това не е страна или нация, а голяма колекция от спорове. Имаме население от 7 млн. д. и сред тях 7 млн. министър-председатели и 7 млн. пророци - всеки със собствена концепция за живота. В Израел никой не слуша. Всички говорят. Е, може би само аз отвреме-навреме слушам, тъй като с това си изкарвам прехраната.
По повод последния си преведен у нас роман – „Животът и смърттта в рими” - във връзка с вината Амос Оз каза, че концепцията за вината е измислена от евреите преди 3000 години. Чрез добрата маркетингова кампания на християните тя се превръща в нещо много разпространено, но все пак тя е еврейски патент. „Аз като евреин се чувствам много виновен, че ние сме измислили вината”, добави Оз. Освен голямото присъствие на вина първото място в книгата заема любопитството, коментира още авторът на романа.
Това даде повод на автора да заговори за любопитството. Героят на романа е един човек, който е безкрайно любопитен, който наблюдава хората и си представя техния живот.
Любопитството е една от най-големите морални ценности и морален императив. „Любопитният човек е по-добър от този, който не проявява любопитство", каза Оз. Любопитството значи да можеш да измисляш другия и да се поставиш на негово място. Любопитните хора са и по-добри любовници от другите, но е твърде рано следобед, за да дискутираме и тази тема.
Говорейки за героя на „Животът и смъртта в рими”, Оз отбеляза, че процесът на наблюдение е толкова интензивен, че постепенно става част от живота на писателя и се пошегува, че аудиторията в залата е заплашена от това героят на романа му да си измисли техния живот.
По думите му, "Животът и смъртта в рими" е книга за любовта, за загубата, за самотата, за смъртта, за желанието, за съвсем обикновените хора. Разказ за това, което мислят, което искат и това, което си мислят, че искат. В романа всички измислени истории се преплитат, животите се срещат, пораждат се чувства, обич, омраза...
Прекрасно ще си прекарате свободното време, ако се вглеждате в непознатите по улицата и си представите техния живот, препоръча писателят на публиката. Той обясни, че започнал да го прави, когато бил на 7-8-9 години и родителите му го вземали със себе си на кафе или ресторант по време на техните безконечни разговори с приятели. Своеобразната сделка била малкият Амос да седи без да се обажда през тези дълги часове, като за това получавал любимия сладолед. Тогава, за да не умре от скука, започнал да се заглежда в околните, да наблюдава езика на тялото им, да измисля какви са техните животи. Бях един малък шпионин и такъв си останах до ден днешен, описа той.
Всичко това, разбира се, е добре известно на хората, чели „История за любов и мрак”.
Диалогът със себе си заема най-голяма част от живота ни. Писателят даде пример със скарването в една двойка, когато след това и двамата, докато извършват някакви ежедевни дейности, продължават наум спора, измислят и изтъкват много хитри аргументи, които, ако бяха използвали в спора, непременно щяха да убедят другия. Нашите мечти също са монологична форма на диалога, също и диалогът с мъртвите...
По повод една секс-сцена в романа му, номинирана в шеговита ежегодна класация за най-зле описана сексуална сцена, която критикът Йордан Ефтимов спомена във встъплението си, Амос Оз отбеляза, че и лошият секс заслужава да бъде добре описан.
Тук съм едва от два дни и не мога да усетя, че съм в чужбина, дори ме е яд, че дадох толкова голяма сума за самолетен билет, след като се чувствам като у дома си. В страната ви има много топлота, допълни той.
В заключение Оз заяви, че в Израел никога няма да се забрави направеното от България през Втората световна война - спасяването на българските евреи.

Последваха въпроси от публиката.
Първият беше какво е мнението му за книгата „Доброжелателните”. Авторът каза, че докато я е четял, е изпитвал много смесени чувства.
Друг въпрос беше как избира заглавията на книгите си – преди да ги започне, докато работи по тях или накрая. Отговор – след като завърши произведението си. Най-простите заглавия са най-добри – вижте сами – „Война и мир”, „Престъпление и наказание”... Тъй като, за съжаление, те вече са заети, на него му се налага да измисля нови.
Въпрос във връзка желанието му от „История за любов и мрак” да бъде книга, а не човек. Обясни, че когато е бил дете, през 40-те год., хората са били свидетели на това колко лесно могат да бъдат избити хората, затова той е мечтаел да бъде книга, защото поне един екземпляр от нея би се съхранил в някоя отдалечена библиотека. И допълни – „сега съм много щастлив, че съм човек, а не книга”.
На въпрос от публиката дали в България е намерил вдъхновение за нова книга, писателят отговори, че вече има българска следа в неговото творчество – в книгата му "Едно и също море", която обаче още не е преведена на български.
"Много от героите в книгата са хора от България. Ще се радвам тя да бъде публикувана тук, за да имат усещането, че наистина са се завърнали в страната си," каза писателят.
Той допълни, че за първи път в действителност е в България, но е бил тук много пъти в мечтите си.
На въпрос за връзката между него и героите си, Оз отвърна, че, според него, при всички книги и автори ние трябва да се питаме каква е връзката между нас и героя, а не между героя и писателя.
За Йоел Равид, героя от „Познание за жена”, бивш таен агент, Оз каза ,че това е човек, който цял живот разкрива мистерии, но не може да разкрие тази на своя живот. Или както е казано в самия роман, за героя е много по-трудно да разкрие загадката на творчеството на Достоевски или Чехов, отколкото тайната в кой да е детективски или шпионски роман.
"Пустинята е на пет минути път от дома ми. Всяка сутрин рано правя около половинчасова бърза разходка из нея. Когато се върна у дома и пусна радиото, ако чуя някой политик да казва думи като "никога" и "завинаги", съм сигурен, че камъните в пустинята се смеят", споделя писателят.
По думите му конфликтът в Близкия Изток не е холивудски екшън, а по-скоро древногръцка трагедия. Единственият изход е спорната територия да се подели и на нея да се създадат две държава - Израел и Палестина, смята Амос Оз.
"Уверен съм, че ще стане. Не знам колко време ще отнеме. Не мога да бъда пророк в страната на пророците - конкуренцията е голяма," коментира шеговито той и добавя, че това е единственият възможен исторически компромис, а компромисът не е нещо лошо, както си мислят някои млади идеалисти. Компромисът е синоним на живот, защото, където има живот, се правят компромиси. Противоположното на компромис не е идеализъм и етика, а смърт и конфликт, убеден е Амос Оз.
"Компромисът е усилието да извървим половината от пътя, който ни дели от другия. Можете да ми вярвате. Имам и богат практически опит, защото от 50 години съм женен за съпругата си", каза още той.
На пресконференцията в БТА предния ден Оз заяви, че според него най-голямото ни съкровище е миналото - лично и общо, дори да е изпълнено с нещастия, драми и конфликти.
"Културата означава да си спомняме онова, което се опитваме да забравим. Битката в световен мащаб днес е между културата и промиването на мозъците. В нея е впрегната огромна пропагандна машина, която ви повтаря от сутрин до вечер, че трябва да изхвърлите това, което имате, и да си купите друго. Тайното послание е, че миналото няма значение и трябва да се забрави, да се изхвърли", каза Оз.
На въпрос за причините за световната икономическа криза той отговори, че не е специалист по икономика, но за съжаление вижда около себе си хора, които работят повече от необходимото, за да спечелят пари и да си купят неща, които не им трябват, за да впечатлят хора, които не харесват.

Добро впечатление ми направи, че на всяко едно място в залата организаторите се бях потрудили да сложат чаена лъжичка. Става дума за това, че в "Как да излекуваме фанатик" Амос Оз разказва за един голям пожар, който всички се чудят как да загасят. Тъй като чаени лъжички има навскякъде, а хората са милиони, ако всеки хвърли малко вода със своята чаена лъжичка, огромният пожар ще бъде потушен. За да се разпознаваме, членовете на Ордена на чаената лъжичка трябва да ги носим...

3 коментара:

Alex Simov каза...

Много хубав текст. Поздравления, Марияне.

Irshad каза...

Поздравления и благодарности, все едно присъствах там!

Мариян Карагьозов каза...

Амос Оз е гениален писател, но, откровено казано, последната му книга, за чиято премиера той беше тук - "Животът и смъртта в рими" - нещо не ми взе акъла особено...