Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-02-28

Думи на Айнщайн

Алберт Айнщайн, 1936 г.: "... членовете на законодателните органи се избират от политически партии, които в болшинството си са финасирани от частния капитал или пък може да им се влия по някакъв друг начин и на практика те отделят избирателите от законодателната власт. Последицата от това е, че народните представители не защитават в достатъчна степен непривилегированите слоеве от населението..."

Да, знам, че сега ще кажете как демокрацията и парламентарното управление били най-доброто нещо. Не искам да кажа, че да избираме нашите представители е лошо нещо. Въпросът е каква демокрация и какви парламентаристи искаме - групи лобисти и далавераджии или истински изразители на тъй наречените обществени интереси. Т. е., оказва се, че проблемът е на две места - в системата, която би следвало да можем да променяме към по-добро, и но в самите нас - с изборите, които правим и с желанието или не да променяме нещата.
Дано да сте разбрали какво искам да кажа, аз не разбрах :)))

2010-02-14

Ти си вдъхновението!

Честит рожден ден!!!

2010-02-13

Bryan Adams - (Everything I Do) I Do It For You

Честит 13-ти!!!

2010-02-04

67 години от битката при Сталинград

На 2 февруари 1943 г. приключва Сталинградската битка, която е с решаващо значение за хода на Втората световна война.
През 1940 г. Германия разработва план “Барбароса”, чиято цел е нападение на СССР и разгром на съветските въоръжени сили. Осъществяването на този план започва на 22 юни 1941 г.
В края на септември – началото на октомври 1941 г. започва немската операция “Тайфун”, чиято цел е превземането на Москва. След ожесточени боеве критичният момент в обсадата на Москва е преодолян в края на ноември 1941 г. В началото на декември същата година започва съветското контранастъпление – немските войски са изтласкани на 100 – 250 км от столицата; освободени са няколко съветски населени места. Немският план за светкавична война е провален.
През лятото на 1942 г. нацисткото ръководство залага на завладяването на нефтените райони в Кавказ, плодородните области в Южна Русия и промишления Донбас. В края на юни 1942 г. започва обща акция на германците. Хитлеристкото командване разгръща широко настъпление през лятото и есента на 1942 г. в две направления - към Кавказ и на изток към Волга.
На кавказкото направление в резултат на упорити боеве немските части достигат Кавказкия хребет, но не успяват да си пробият път през него. Към края на септември 1942 г. настъплението на немските войски е спряно. За да бъде организирана защитата на източното направление, е създаден Сталинградският фронт. В края на юли 1942 г. противниковите войски под командването на фелдмаршал фон Паулус нанасят мощен удар на Сталинградския фронт. Но, въпреки значителното си превъзходство, за месец хитлеристките войски успяват да се придвижат едва на 60-80 км.
През първите дни на септември 1942 г. започва отбраната на Сталинград, която продължава до края на същата година. Половината от града, която се намира на Запад от Волга, в по-голямата си част от овладяна от нацистите, но те не могат да форсират реката. Постоянните артилерийски обстрел и боимбардировки превръщат града в руини, което ги превръща в капан и значи, че се водят близки боеве за всяка къща, сграда и улица.
През септември-ноември 1942 г. съветските войски отблъскват около 700 вражески атаки. В боевете край Сталинград вражеските войски понасят големи загуби. Всеки месец там пристигат около 250 хил. нови войници и офицери на Вермахта, както и огромно количество военна техника. Към средата на ноември 1942 г. немските войски, които до този момент са дали повече от 180 хил. убити и 500 хил. ранени, са принудени да прекратят настъплението.
В хода на лятно-есенната кампания през 1942 г. хитлеристите успяват да окупират огромна част от европейската територия на СССР. Червената армия изтощава немските войски, които губят около 1 млн. войници и офицери, над 20 хил. оръдия, повече от 1500 танка. Съпротивата на съветските войски създава благоприятни условия за преминаване към контранастъпление в района на Сталинград.
Още по време на ожесточените есенни боеве през 1942 г. Върховното командване пристъпва към разработване на план за настъпателна операция, чиято цел е обкръжаването и разгромяването на основните сили на немските войски, които действат непосредствено около Сталинград. Голяма заслуга за подготовката на тази операция, която получава кодовото название “Уран”, имат Георгий Жуков и Александър Василевски. За изпълнение на поставената задача са създадени три нови фронта: Югозападен (командир Николай Ватутин), Донски (Константин Рокосовски) и Сталинградски (Андрей Ерьоменко). Настъпателната групировка включва повече от 1 млн. души, 13 хил. оръдия и минохвъргачки, около 1000 танка и 1500 самолета. На 19 ноември 1942 г. започва настъпление на Югозападния и на Донския фронт.
След денонощие в битката се включва и Сталинградският фронт. За немците настъплението е неочаквано. То се развива успешно за СССР. На 23 ноември 1942 г. немската войска край Сталинград е обкръжена (330 хил. войници и офицери под командването на ген. фон Паулус). Хитлеристкото командване сформира групата армии “Дон”, в която са включени 30 дивизии. Тя трябва да нанесе удар по Сталинград, да пробие обкръжението и да се съедини с 6-а армия на фон Паулус. Но предприетият в средата на декември опит да се изпълни тази задача завършва с ново поражение на немските и италианските сили. Към края на декември, след като разгромяват тази групировка, съветските войски достигат района на Котелниково и започват настъпление към Ростов. Това дава възможност да се пристъпи към окончателното унищожаване на обкръжените немски войски. На 2 февруари 1943 г. останките от армията на фон Паулус капитулират. Победата в Сталинградската битка довежда до широко настъпление на Червената армия по всички фронтове: през януари 1943 г. е разкъсана блокадата на Ленинград; през февруари е освободен Северен Кавказ; през февруари-март на централното (Московското) направление линията на фронта е преместена на 130-160 км. В резултат от есенно-зимната кампания от 1942/43 г. военната мощ на фашистка Германия е подкопана значително.

2010-02-03

Roxette - "Fading Like A Flower" (Every Time You Leave)

"Любовта ни по е свята, защото трябва да се разделим." Д. Дебелянов

2010-02-02

Принос към дебатите за ГМО

Член съм на мрежата СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ във "Фейсбук"
Ние сме против ГМО в България!
Предлагам на вашето внимание някои от нашите аргументи:

- екологичните рискове от отглеждането на генномодифицирани култури, които вече проявяват вредоносното си действие в САЩ, Китай, Индия, Канада, Великобритания и ЮАР.

- стратегическата грешка България да се лиши от своята уникална биоагрикултура, която развитите страни се опитват да възстановят след години на интензивно земеделие. Въвеждането на ГМО би означавало България да поеме в посока, обратна на тази, поета от повечето страни-членки на ЕС от 90-те насам.

- рисковете традиционните български сортове, част от националния културен патримониум, да бъдат поетапно изместени и унищожени от императива за интензивно земеделие.

- ГМО са ужасно агресивни – не-ГМО не могат да растат в близост до ГМО, защото последните агресивно завземат хабитат.

- икономическата необоснованост от въвеждането на генномодифицирани сортове в българското земеделие, предвид благоприятния климат.

- рисковете за здравето на всеки консуматор на ГМО.

- ГМО е нова форма на приватизация на биоразнообразието и храната. Когато имаш патент върху семена, които не могат да произведат растения със семена (за да се възпроизведе видът), това значи, че се принуждават хората всяка година да купуват от ограничен кръг бизнесмени семена за нова реколта. Това пресича всякаква форма на споделяне на семената (както става с обикновените култури).

Също така и няколко статии по темата - Даниела Костова в "Сега" - "България може да стане задният двор на Европа за опасни храни"

Комбиниран линк към текст и филм - ТУК.

Ирина Ценкова в "Капитал" - "Мутанти за закуска".

Два добри текста в "Стандарт", разказващи за лобизма и рисковете - ТУК и ТУК.