Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-02-04

67 години от битката при Сталинград

На 2 февруари 1943 г. приключва Сталинградската битка, която е с решаващо значение за хода на Втората световна война.
През 1940 г. Германия разработва план “Барбароса”, чиято цел е нападение на СССР и разгром на съветските въоръжени сили. Осъществяването на този план започва на 22 юни 1941 г.
В края на септември – началото на октомври 1941 г. започва немската операция “Тайфун”, чиято цел е превземането на Москва. След ожесточени боеве критичният момент в обсадата на Москва е преодолян в края на ноември 1941 г. В началото на декември същата година започва съветското контранастъпление – немските войски са изтласкани на 100 – 250 км от столицата; освободени са няколко съветски населени места. Немският план за светкавична война е провален.
През лятото на 1942 г. нацисткото ръководство залага на завладяването на нефтените райони в Кавказ, плодородните области в Южна Русия и промишления Донбас. В края на юни 1942 г. започва обща акция на германците. Хитлеристкото командване разгръща широко настъпление през лятото и есента на 1942 г. в две направления - към Кавказ и на изток към Волга.
На кавказкото направление в резултат на упорити боеве немските части достигат Кавказкия хребет, но не успяват да си пробият път през него. Към края на септември 1942 г. настъплението на немските войски е спряно. За да бъде организирана защитата на източното направление, е създаден Сталинградският фронт. В края на юли 1942 г. противниковите войски под командването на фелдмаршал фон Паулус нанасят мощен удар на Сталинградския фронт. Но, въпреки значителното си превъзходство, за месец хитлеристките войски успяват да се придвижат едва на 60-80 км.
През първите дни на септември 1942 г. започва отбраната на Сталинград, която продължава до края на същата година. Половината от града, която се намира на Запад от Волга, в по-голямата си част от овладяна от нацистите, но те не могат да форсират реката. Постоянните артилерийски обстрел и боимбардировки превръщат града в руини, което ги превръща в капан и значи, че се водят близки боеве за всяка къща, сграда и улица.
През септември-ноември 1942 г. съветските войски отблъскват около 700 вражески атаки. В боевете край Сталинград вражеските войски понасят големи загуби. Всеки месец там пристигат около 250 хил. нови войници и офицери на Вермахта, както и огромно количество военна техника. Към средата на ноември 1942 г. немските войски, които до този момент са дали повече от 180 хил. убити и 500 хил. ранени, са принудени да прекратят настъплението.
В хода на лятно-есенната кампания през 1942 г. хитлеристите успяват да окупират огромна част от европейската територия на СССР. Червената армия изтощава немските войски, които губят около 1 млн. войници и офицери, над 20 хил. оръдия, повече от 1500 танка. Съпротивата на съветските войски създава благоприятни условия за преминаване към контранастъпление в района на Сталинград.
Още по време на ожесточените есенни боеве през 1942 г. Върховното командване пристъпва към разработване на план за настъпателна операция, чиято цел е обкръжаването и разгромяването на основните сили на немските войски, които действат непосредствено около Сталинград. Голяма заслуга за подготовката на тази операция, която получава кодовото название “Уран”, имат Георгий Жуков и Александър Василевски. За изпълнение на поставената задача са създадени три нови фронта: Югозападен (командир Николай Ватутин), Донски (Константин Рокосовски) и Сталинградски (Андрей Ерьоменко). Настъпателната групировка включва повече от 1 млн. души, 13 хил. оръдия и минохвъргачки, около 1000 танка и 1500 самолета. На 19 ноември 1942 г. започва настъпление на Югозападния и на Донския фронт.
След денонощие в битката се включва и Сталинградският фронт. За немците настъплението е неочаквано. То се развива успешно за СССР. На 23 ноември 1942 г. немската войска край Сталинград е обкръжена (330 хил. войници и офицери под командването на ген. фон Паулус). Хитлеристкото командване сформира групата армии “Дон”, в която са включени 30 дивизии. Тя трябва да нанесе удар по Сталинград, да пробие обкръжението и да се съедини с 6-а армия на фон Паулус. Но предприетият в средата на декември опит да се изпълни тази задача завършва с ново поражение на немските и италианските сили. Към края на декември, след като разгромяват тази групировка, съветските войски достигат района на Котелниково и започват настъпление към Ростов. Това дава възможност да се пристъпи към окончателното унищожаване на обкръжените немски войски. На 2 февруари 1943 г. останките от армията на фон Паулус капитулират. Победата в Сталинградската битка довежда до широко настъпление на Червената армия по всички фронтове: през януари 1943 г. е разкъсана блокадата на Ленинград; през февруари е освободен Северен Кавказ; през февруари-март на централното (Московското) направление линията на фронта е преместена на 130-160 км. В резултат от есенно-зимната кампания от 1942/43 г. военната мощ на фашистка Германия е подкопана значително.

7 коментара:

САНДО каза...

Доколкото си спомням от лекциите по история, от около 250 000 немци, обкръжени при Сталинград, едва 50 000 попадат в плен... И едва 5 000 от тях се прибират в Германия след края на войната.

Millart каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Millart каза...

Пропуснал си изключително важни факти и обстоятелсва около пробиваето на северния и южния фланг на 6-та армия.Зле въоръжените румунско-унгарски части(за съжаление повечето румински) не успяват да задържат фланговете и тила на 6-та армя.Особено северния сектор.Причина разбиасе освен свирепата руска зима са и пъти по-големите резерви( и от далечния изток даже в случая!)на червената армия,която и разбирасе в зимни условия се справяла по-добре.
Вермахта дава жертви и то много, но ако се поитересуваш ще видиш(а редполагам и знаеш , но си пропуснал да отбележиш), че съветските войски в цифри понасят много по-големи згуби.Там бройката оказва голяма роля.
За опита да се отблокира 6-та армия задачата се поставя не на кой да е,а именно на най-добрия и ерудиран генерал през Втората световна война Генерал Фелдмарша Манщайн,който разбирасе нямало как да постигне чудеса с оглед на малобройните войски, които ръководил.
Но все пак похвално, че се интересуваш от тези събития :)

САНДО каза...

Millart, по темата хората пишат хиляди томове докторски дисертации, а ти се притесняваш заради няколко детайла, които така или иначе по никакъв начин не могат да се натикат в един пост без на читателите да не им стане тегаво за четене :-)))

Millart каза...

Ами факт е , че тези неща се знаят от общ култура най-малкото.Натрапват се от години под формата на "хвала на червената армия", а е интересно да се представят под по-обективна форма все пак.
А за хилядите томове мисля, че малка част от тях описват действителността, каквато е била.Както и да е.Все пак по-скоро исках да поощря поста и допълвам някои неща ;)

inni4ka каза...

Tози коментар за томовете, в които "малка част от тях описват действителността" е адски типичен за българския тип образование и манталитет като цяло:): моята гледна точка е правилната и всички останали са грешни...

Дори ветерани от битките, за които става въпрос не могат да обхванат 100% случилото се тогава в мемоарите си- детайлите се губят с времето, субективната гледна точка често пропуска, омаловажава или преувеличава "фактите"... кои сме ние да определяме какво е било "действителност"?

Подкрепям коментара на Сандо:) Да не искаме да стане като във вица: "Поименно, колега, поименно"

bericd каза...

Никога не съм могъл да преценя дали изхода от Сталинград е положително или отрицателно нещо. От едната страна има тоталитарна система, изтребила милиони хора, управлявана от диктатор-психопат, а от другата страна има....абсолютно същото, просто с друг цвят. А дали е убит един евреин, един руснак, един германец или един поляк няма особено значение.