Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-08-09

Махмуд Даруиш - "Минувачи в думи мимолетни"

На 9 август 2008 г. от грешния свят си отиде големият палестински поет Махмуд Даруиш. Нека си спомним за него с едно негово стихотворение:

1.
Минувачи в думи мимолетни,
имената приберете си и си вървете.
От времето ни изтеглете часовете си и си вървете.
Откраднете който си поискате от зидовете – та да знаете,
че няма да узнаете
как камъкът от нашата земя съгражда покрив за небето.

2.
Минувачи в думи мимолетни,
ваш е мечът – наша е кръвта;
ваши са стоманата и огънят – а наша е плътта;
ваш е следващият танк – а наша прашката;
ваш е газът задушлив – а наш дъждът.
Но над нас и вас един и същ е и просторът, и небето.
Вземете от кръвта ни своя дял… и си вървете.
Идете на вечерен бал… и си вървете.
Ние трябва да стоим на страж на розата на мъчениците
и трябва да живеем както ние искаме!

3.
Минувачи в думи мимолетни
като прахоляк горчив, откъдето искате минете, ала
не минавайте помежду нас като хвърчащи мравки.
Ние имаме какво да правим върху нашата земя,
имаме пшеница да отгледаме, с росата на телата си да я поим,
имаме си нещо ние, дето тук не ви е по вкуса:
камък… или яребица.
Миналото отнесете, ако щете, на пазара за антики
и възстановете, ако щете, скелета на пъдпъдъка
върху блюдо глинено.
Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса: имаме си бъдеще
и имаме какво да правим върху нашата земя.

4.
Минувачи в думи мимолетни,
струпайте илюзиите си в напуснат ров… и си вървете.
И стрелките на часовника върнете към закона на свещения телец
или към ерата на музиката пистолетна!
Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса и затова вървете си:
имаме каквото няма го във вас: отечество, чиято кръв излива се в
народ, чиято кръв излива се
в отечество – забравено или незабравимо…
Минувачи в думи мимолетни,
време е да си вървите;
и където щете се установете, но сред нас не се установявайте;
време е да си вървите
и умирайте където щете, но сред нас недейте да умирате.
Ние имаме какво да правим върху нашата земя,
ние имаме тук минало,
а имаме и на живота първото проплакване,
имаме и настоящето, и настоящето и бъдното,
тук за нас е битието и отвъдното.
Излезте от земята ни,
от сушата ни… от морето ни,
от житото ни, от солта ни и от раната –
от всичко, и от спомените в паметта
излезте,
минувачи в думи мимолетни!..

1988


(Превод от арабски: Мая Ценова)

1 коментар:

erwin каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.