Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-08-10

"Щастие" - Зюлфю Ливанели


„Турският интелектуалец прилича на гимнастик, пуснал пръчката на Изтока, но все още летящ над пустотата без да може да се приземи на трамплина на Запада.”
Може би това изречение на Зюлфю Ливанели добре характеризира неговия собствен живот и романа му „Щастие”. Това, че книгата е международен бестселър, е само външното признание и оценка качествата й.
Йомер Зюлфю Ливанели е сред най-известните съвременни турски писатели. Роден е под двойна звезда на 20 юни 1946 г. на Изток, в град Ългън, вилает Коня – родно място и средище на дервиши, поети и мистици още от Средновековието насам. Въпреки това получава западно образование, убежденията му са светски.
Ето и друга двойственост - освен талантлив писател, превеждан на множество езици, той е също и певец и композитор, автор на музиката на над тридесет филма.
В романа си турският творец демонстрира великолепно познаване не само на ислямската, в чието лоно той е роден, но и най-добрите образци от класическата и съвременна европейска култура.
Хроничната нестабилност на коалиционните правителства, управлявали Турция през 70-те години, развихрилият се вътрешен тероризъм и честите репресии от страна на държавата срещу турската левица, водят Зюлфю по пътя на емиграцията. До завръщането си в Турция през 1984 г. той живее в далечния Стокхолм, в космополитните Париж и Атина.
Фабулата започва просто – с два паралелни живота. Единият е на петнадесетгодишното турско момиче Мерием, която живее в село в смесен район на брега на езерото Ван в Източна Турция. Простичкият й живот драматично се променя, след като чичо й, шейх в ордена на дервишите, я изнасилва. Традицията на т. нар. „убийства на честта” гласи, че момичето трябва да бъде наказано. Семейството й я отхвърля и очаква от нея да сложи край на срама им, като се самоубие или замине за Истанбул – бляскавият град, от който нито едно от момичетата, заминали преди нея, не се е върнало. Психологическата обрисовка на състояние и чувствата на Мерием в този преломен за нея момент е тънка, като блестящият, но ненатрапчив психологизъм при изграждането на образите е характерен за целия роман. Авторът намира начини ясно да покаже, че в много от случаите на „убийства на честта” мотивите са имотни интереси, а не защитата на семейната чест.
И така, Мерием заминава заедно с друг свой млад роднина, натоварен от семейния съвет със задачата да я убие, към Истанбул. Пътят и пътуващият човек. Непреходна тема и способ за изобразяване в литературата… Път на този, комуто е поръчано да убие, с нищо неподозиращата му жертва… Чрез срещите по пътя на момичето и провинциалния младеж, наскоро отбил военната си служба, е разкрита разноликостта на Турция. Пътувайки, те срещат хора и гледки, които връщат младежа към спомените от казармата от „мръсната война” в Кюрдистан – изгонването на хора от къщите им, половин час да съберат най-необходимото, след което селото бива полято с бензин; побоищата и мъченията, на които кюрдите са подложени, толкова повече, че младият турски командос е принуден да воюва срещу своя другар от детството Мемо, който в момента е един от командирите на кюрдския партизански пешмерга. Момичето и момъкът виждат роднини на участващите в смъртната гладна стачка в турските затвори студенти; сблъскват се с агентите на тайната полиция във влака… Нови и нови светове са разкриват пред очите на Мерием и читателите…
След като се добират до Истанбул, странно събраната от съдбата двойка отсяда у роднина, живеещ в незаконна постройка в мизерно предградие на чудовищния мегаполис – без водопровод и канализация, отоплявани с краден ток… Тези предградия без най-елементарна социална инфраструктура (медицинско, социално или образователно обслужване) са огромни и всяка година нарастват с по ок. 1000 – 1500 улици.
Тъй като са нежелани, а и младият мъж не е намерил сгоден случай да се отърве от обезчестената Мерием, те се насочват към крайбрежието. Това съдбовно стечение на обстоятелствата пресича живота на Мерием с този на проф. Ирфан Курудал, който е въстанал срещу рутината на подредения си, но безинтересен живот. Животът на проф. Курудал е пълна противоположност на този на Мерием. Макар и роден в бедно семейство, Ирфан млад се жени за жена от висшата класа – свръхбогата, от Истанбул, чийто живот е разделен между скъпи ресторанти, яхтклубове, светски ангажименти. Отегчен от безсмислието на този живот, проф. Курудал напуска съпругата си и предприема пътуването по море – „сега разбираше защо повечето хора не искат да оставят спокойните води на живота си и да се впуснат напред в в приключения. Сигурността бе причината да остават в занданите си. Домовете и вещите им не им пречеха да бъдат свободни, напротив, защитаваха ги от по-голяма опасност – от самите тях. Установената система не позволяваше човек да се изправи лице в лице срещу себе си.”
Афористичният на места стил („Повечето хора са Дон Кихот нощем и Санчо Панса след като изгрее слънцето.”, „Глупостта е най-заразната болест на света.”) носи допълнително удоволствие от съприкосновението със страниците на романа „Щастие”.
Романът позволява четене на много нива. Неизкушените от Ориента могат да се насладят само на сюжета; други читатели, които са отворени към различните цивилизации, със сигурност ще научат много неща за исляма и традиционното общество, например, защо тежките порти в Източна Турция имат по две чукала; най-задълбочените могат да разсъждават дълго върху въпросите, които майсторът на словото повдига – за липсата на аристокрация и модели за подражание на новобогаташите – проблем, който стои остро и у нас (спомних си знаменитата бележка на Хаджийски за новобогаташев, който си поръчва шампанско и паница туршия за мезе); за традиционните турски вражди и недоверие спрямо арабския свят, Персия и иранците и същите чувства, но смесени с известна завист и подражание на Запада; за пъстрия политически спектър, който предлага на наблюдателя редкия шанс да анализира едновременно не само съперничеството между леви и десни, но и политически ислям и конкуренцията на два национализма – турски и кюрдски; вечно политиканстващите балканци можем да видим как по вече познати модели турската държава и специални служби създадоха турската Хизбулла, за да дирижират в нейно лице ислямска конкуренция на марксистката Кюрдска работническа партия (Partiya Karkerên Kürdistan - ПКК); имаме възможност да поразсъждаваме заедно с автора - нашият гид – върху странната смесица от обожание и враждебност на турските мъже към жените и дали това идва от комбинацията между шок от обрязването в ранна детска възраст плюс големият шок за обществото от замяната на съществувалата до 1920-те години полигамия с моногамията. И ако не сме съгласни с тези обяснения, да потърсим свои и да видим кое се отнася и за нас. Защото когато четем, ние търсим себе си.

2 коментара:

Съзерцател каза...

не само писател и композитор, но също и режисьор. Негов е биографичния филм за Ататюрк, който разбуни духовете в Анадола. Има доста награди за филмите си от различни фестивали.

Мариян Карагьозов каза...

Благодаря за информацията!
Ако си в България, да пием по бира някой път? По възможност, в по-скоро време? :))))