Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-10-25

Харолд Пинтър - "Другата истина"

Ако беше жив, на 10.10.2010 г. Харолд Пинтър, носителят на Нобеловата награда за литература - 2005 г., щеше да навърши 80 години.
До края на живота си той остана последователен в убежденията си и един от критиците на войната в Ирак. Нобелът му беше връчен не заради, а въперки политическите му убеждения. Предлагам ви част от словото му при получаването на титлата почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски"


ДРУГАТА ИСТИНА

Сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че думите са най-важното нещо в живота ми. Създавайки произведенията си, винаги съзнавам, че героите ми обикновено използват думите не за да изразят мислите или чувствата си, а за да прикрият същинските си намерения... В света, в който живеем, думите се използват също така често не само за да предадат същинско или пряко значение, а за да подвеждат, мамят, манипулират. Тъй че в известно отношение нашият език е в основата си силно порочен...
От няколко години размишлявам върху думите "свобода" и "демокрация". Как се използват те и какво означават?...
В моята страна думата "демокрация", според мен, е станала абстракция, балон, който лесно може да се пукне и който плува според въздушните течения без устновена, точна или конкретна връзка със земята под него. Като не знаят как да обяснят или оправдаят ерозията в нашата култура и в основните граждански свободи, нашите политици обикновено казват: "Вижте какво, всъщност всичко си е наред. Живеете в демократична страна. Свободни сте. Не го забравяйте." А фактите говорят, че британското правителство на думи "разхлабва" държавната власт, а на дело я консолидира: говори за демократични свободи, а прокарва закони, които задушават тези свободи, които ограничават например правото на демонстрации, протести и несъгласие и в много случаи прибягват до направо престъпни действия. В момента положението във Великобритания е такова, че милиони са лишени от право на глас, право на собственост, право на надежда...
Що се отнася до Съединените щати, думата "демокрация" не слиза от устата на американските политици, но истината е, че по-малко от половината от избирателите упражняват правото си на глас, между 40 и 50 млн. души на практика са лишени от него и живеят на ръба на мизерията, а съвсем неотдавна бившият вицепрезидент Куейл отпадна от листата на Републиканската партия, тъй като не успя да събере ценза от 20 млн. долара (!), необходими му, за да се кандидатира отново за същия пост. Интересно е още да се отбележи, че САЩ остават единствената държава в системата (която предполагам все още се нарича "западни демокрации"), която прилага смъртната присъда. Но методите на екзекуция са различни според това в кой щат имате щастието или нещастието да живеете. В 18 щата ще ви инжектират смъртоносно, в 11 ще ви качат на електрическия стол, в 4 ще ви вкарат в газовата камера, в 2 ще ви обесят. И в почти всички щати екзекуцията ще се изпълни с презумпцията, че сте непълноценен или умствено недоразвит, което поставя САЩ в един кюп с Пакистан, Йемен и Саудитска Арабия.
На това място бих искал да поясня, че критиката по адрес на Съединените щати не трябва да се тълкува като апология на Съветския съюз и системното потъпкване на основни човешки права, което съществуваше и в съветската, и в останалите комунистически системи. Една истина не подкопава значението на друга истина.
Както Съветският съюз, така и Съединените щати имат една много специална обща черта: и в двете системи езикът се използваше с една и съща цел - да прикрие истината.
През 50-те години, през моята младост, живеейки в англо-американската култура, често чувах да се говори как трябва да се "защити свободният свят" или как светът трябва да се "опази чист за демокрацията".
През периода на "студената война" в моята страна и, разбира се, в Съединените щати на хората се внушаваше, че са единствените носители на морално достойнство и морално превъзходство. Поставянето на този постулат под съмнение влечеше тежки последици: спомнете си маккартизма, който според мен съществува и до ден-днешен.
Ако разгледаме действията на Съединените щати през последните 50 години и се позаинтересуваме от използвания през този период речник, означаващ тези действия, става ни ясно какви тревожни и недостойни процеси са протичали под повърхността.
Позволете ми да дам пример с Никарагуа. Бруталната диктатура на Сомоса се задържа на власт в Никарагуа в продължение на повече от 40 години изцяло благодарение на подкрепата на Съединените щати. Никарагуанският народ, воден от Фронта за освобождение "Сандино", свали режима през 1979 г. в потресаваща народна революция. Сандинисткото правителство наследи страна без организирано здравеопазване, с висока детска смъртност и недохранване, с повсеместна неграмотност. Огромното мнозинство от населението мизеруваше. Сандинистите запретнаха ръкави... Приоритетите им бяха здравеопазването и масовото ограмотяване. Построени бяха повече от 2000 училища. Неграмотността бе сведена до по-малко от една седма от населението. Намаляха наполовина случаите на заболяване от малария. Драстично бе ограничено разпространението на едрата шарка и тетануса. Детската смъртност намаля с една трета. Детският паралич бе изкоренен. Повече от 100 000 семейства получиха земя. Смъртното наказание бе отменено.
Съединените щати заклеймиха тези постижения като марксистко-ленински саботаж. Те незабавно възприеха като акт на агресия срещу американските интереси факта, че една държава в американския "заден двор" си позволява да се обяви за независима от американското влияние и започва да прилага концепцията за нещо, което се нарича "социална справедливост". САЩ се заловиха да унищожат престъпниците. Организираха контрите - части, чиято задача беше не толкова да противостоят на сандинистката армия, колкото да внасят възможно повече хаос, да нападат здравни пунктове, ферми, болници, училища, да убиват и осакатяват всеки мъж, жена или дете, до които успеят да се докопат. С една дума, тяхната задача беше терорът. Умряха 30 000 души. Тактиката не беше нито случайна, нито произволна. Контрите действаха съзнателно, системно, клинично точно. Съединените щати ги субсидираха и диктуваха действията им. САЩ стигнаха дотам, че обявиха търговска блокада на Никарагуа. Те разпоредиха на Световната банка и Международния валутен фонд да прекратят всякаква помощ за страната. Упражниха огромен натиск върху западноевропейските страни да сторят същото.
И каква им беше подбудата? Защо се опитваха да накарат оголялата и обосяла страна да падне на колене, да издъхне? Отговорът е, че сандинистите даваха много лош пример на района. Ако се допуснеше Никарагуа да прокара основните норми за социална и икономическа справедливост, ако и се позволеше да повдигне равнището на здравеопазването и образованието, да постигне социално единство и национално себеуважение, народите в съседните държави, които креят под небивало потисничество, щяха да придобият нова вяра в собствената си способност да променят положението си.
Поучително е да се анализира езикът, потребен, за да се оправдае тази незаконна намеса във вътрешните работи на една суверенна държава. Съединените щати излизаха извън кожата си, за да представят Никарагуа като "тоталитарен затвор". Поради това една централноамериканска държава, която произведе демократични избори пет години след като отхвърли диктатурата (изборите станаха в 1984 г.), бе обвинена в диктатура и бе сравнявана със съседките и, в които на практика съществуваше диктатура, представяна като демокрация. Езикът обърна всичко надолу с главата. Правителството на Рейгън особено обичаше да се произнася върху "ужасяващите нарушения на човешките права, извършвани от сандинистите". В подкрепа на това твърдение нямаше нито един довод, но "ужасяващите нарушения на човешките права, извършвани от сандинистите", стана припев, литургична тема, чиято достоверност западните средства за масово осведомяване никога не поставиха под въпрос. А в интерес на истината обвинението беше безпочвено. При управлението на сандинисткото правителство никой не изчезна безследно, нямаше наказателни взводове или мъчения. Никога никакви доводи не опровергаха тези факти. От друга страна, в съседната държава Салвадор за същия период бяха убити поне 75 000 души, в друга държава, Гватемала, бяха убити повече от 160 000. И в двата случая убийци бяха правителствените войски.
Единственото нещо, което непрекъснато объркваше американската администрация, бе присъствието на трима свещеници - двама йезуити и един мисионер - в сандинското правителство. САЩ непрекъснато твърдяха, че защитават християнството от комунизма, и не можеха да обяснят присъствието на трима духовници в сандинисткото правителство. Нали Никарагуа била "марксистко-ленински тоталитарен затвор"? Тогава правителството на Никарагуа би трябвало да се състои от атеисти. Освен това нямаше абсолютно никакво доказателство, че сандинистите някога са посегнали върху живота на свещеник. А в Салвадор имаше такъв случай. Убийството на архиепископ Ромеро в 1980 г., жестокото убийство на шестимата йезуитски свещеници в Централноамериканския университет в 1989 г. са само два от случаите на стотиците свещеници, измъчвани и убивани в Салвадор през последните 20 години. САЩ даваха на армията в Салвадор повече от един милион долара дневно(!), за да защитавали християнството срещу опасната пасмина от йезуити-марксистко-ленински атеисти.
Накрая, безмилостната кампания на лъжи, заплахи, ембарго, блокада, шантаж, саботаж и терор даде искания резултат в Никарагуа. Никарагуанският народ не издържа на глада и убийствата. Волята на хората се преломи. Сандинистите загубиха изборите от 1990 г. Вече като ли никой не се интересуваше особено от развоя на събитията. Централна Америка днес е запусната и изоставена.
След Втората световна война САЩ придобиха доста странна репутация в областта на международните отношения. Те дестабилизираха положението в страни като Гърция, Иран, Чили, Никарагуа и Гватемала, те нахлуха в Домениканската република, Гренада и Панама, нехайно нарушавайки международните закони, когато намереха за добре, демонстрираха открито незачитане на Международния съд и ООН, субсидираха, подкрепяха и дори много често създаваха военни диктатури - в Турция, Салвадор, Филипините, Индонезия, Гватемала, Хаити, Чили, Уругвай, Парагвай, Гърция, Бразилия. И всичко това с цената на стотици хиляди жертви, и всичко това в името на "свободата и демокрацията". Подпомагана от съучастниците - средствата за масово осведомяване, стратегията се оказа невероятно успешна. Но несъответствието между езика на американското правителство и действията на американското правителство си остана потресаващо. Най-силната държава в света манипулира властта в световен мащаб постоянно, систематично, безмилостно и точно, прикривайки това с фрази за доброжелателство и морални норми в името на общото благо.
В международен контекст, разбира се, има и още една стратегия, която винаги е била извънредно важна съставка при поддържането на властта - икономическият контрол. Бих искал да цитирам ръководителя на Бразилската работническа партия Луис Игнасио да Силва, известен като Лула. През 1989 г. - странно, това беше годината, в която в Източна Европа всичко се промени - той заяви: "Казвам ви, че третата световна война е вече започнала: война мълчалива, но толкова по-зловеща. Тази война унищожава Бразилия, Латинска Америка и практически целия трети свят. Свидетели сме не на загинали войници, а на загинали деца, не на милиони ранени, а на милиони безработни, не на взривени мостове, а на взривени фабрики, училища, болници и национални икономики. Тази война се води от Съединените щати срещу латиноамериканския континент и Третия свят. Това е война за външния дълг, чието единствено оръжие е лихвата."
Съзнавам, че говоря в страна със сложна и в много отношения горчива история. Но тъй като любезно ме поканихте да произнеса слово, реших, че може би ще ви бъде интересно да видите обратната страна на медала и да анализирате начина, по който езикът бива използван в онова, което се нарича "свободен свят", и да размислите върху срама, който лежи в основата му.

София, Март 1995 г.

Няма коментари: