Кои са експертите на прехода в България?

Защо въпросът за "експертите" е важен? Не мога да отговоря по-добре от проф. Едуард Саид: "В съзнанието на американеца и европееца понятието “интелектуалец” подсказва “признат професионалист”, но в “признанието” ударението е изместено към властовите структури, т. е. прието е да се смята, че заслугите и целта, към които интелектуалецът трябва да се стреми, са неотделимо свързани с политическата игра - ­ неговата роля тук е да формира и определя политиката, да създава общественото мнение. Според мен интелектуалецът е длъжен преди всичко да задълбочава самосъзнанието, да осмисля всички изменения и проблеми в живота на обществото, да поема отговорност за него. Мисля, че интелектуалецът не е само специалист, доколкото ролята му надхвърля рамките на професионалните дисциплини. Всички знаем какво означава професионален дискурс. Имам предвид жаргона, разговора между посветените, които принуждават всички останали да слушат мълчаливо, да се съгласяват и в края на краищата им натрапват своето мнение. За мен това е отвратително. Смятам, че обществото се дели на две категории: на т. нар. блюстители, стараещи се да запазят съществуващия ред на нещата, и на интелектуалци ­ ония, които предизвикват промените и защитават различията." и в тази връзка възниква етическият въпрос за отговорността пред сънародниците, който е много важен. (вж. цялото интервю с Е. Саид ТУК).
Значи, експертите казват на обществото какво то да мисли, какви решения да взема. Но дали те се водят само от професионалната си преценка? Не са ли те хора също със свои интереси, може би най-важният от които - как да утвърдят своя статус и да направят така, че тяхната гледна точка да доминира, да спечелят битките за понятията, да определят дневния ред на всички ни.
Точно по тези причина ще се опитам да привлека вниманието ви върху книгата на Достена Лаверн “Експертите на прехода”.
Авторката е родена в Пловдив през 1974 г. Завършва средното си образование с отличие в НГДЕК в София и американската гимназия „Гладстоун” в Портланд, САЩ. Магистър по съвременна история и доктор по политическа антропология в Училището за академични изследвания по социални науки в Париж. Живее в Страсбург и работи като журналист в списанието за култура на френския ежедневник „Ле Дерниер Нувел д’Алзас”. Президент е на Националния Делфийски комитет във Франция, програмен директор на няколко международни програми и фестивали за литература.
Изследването е публикувано от ИК "Изток-Запад" и представлява първо по рода си дълбинно антропологично описание и анализ на средите на "think tanks" както за България, така и за Европа. Самото понятие "think tanks", което се тълкува като интелектуални центрове, фабрики за идеи, но също така и като „мозъчните танкове“ при износа на демокрация.
Трудът на Достена Лаверн предизвика жив интерес в изследователските среди в САЩ и Франция.
На мен лично текстът ми е изключително интересен, тъй като позволява да се надникне в "задкулисието при въвеждането на демокрацията в периода на така наречения преход."
Няколко откъса от книгата:
Като въвеждаща може да послужи препечатката на "Е-вестник": "Кои са експертите на прехода в България?"
Под заглавие "Общество пред „цивилизационен избор“" сп. "Либерален преглед" публикува друг откъс. Като важно можем да откроим, че в коментарите под статията се включва и самата авторка, като тя прави пространно изложение за това що е то "think tank", защо изпролзва понятието, неговият произход и пр.
Също така предлагам и част от страниците, отнасящи се до личността на българския политолог Иван Кръстев и ролята му в световните мрежи и схеми за влияние - "Гласове": "Кой е Иван Кръстев?".
Можете да прочетете и интервюто с авторката "В България демокрация няма!" в блога "Книголандия".

Цитатите са ужасяващи, нали? Мислят ни съвсем за обиригени, не смятате ли?
Може би точно по тези причини гузното мълчание на "експертите" и големите медии за книгата е оглушително...