Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-11-24

Проектът за нов изборен кодекс

Грубо и опростенчески казано, кодексът е нормативен акт, уреждащ по-широко поле от един закон, т.е. сродна материя в дадена област.
В българското право съществуват няколко кодекса - на труда, назателен, 2 процесуални и др.
В момента се подготвя и изборен. За съжаление, в проекта има няколко доста спорни момента.
Временната парламентарна комисия, конституирана специално, за да напише проекта, се провали. Срокът, за който тя беше създадена, вече изтече, а парламенарните партии, представени в тази комисия, приеха доклад, който отразява техните различия.
Проектът за Изборен кодекс, в това няма нищо изненадващо, представлява компилация от досега съществуващите изборни закони.
Проектът за Изборен кодекс работи за централизацията на властта и имат явни користни политически мотиви, тъй като се прави се опит да се нанесе удар срещу редица партии - "Синята коалиция", БСП, ДПС, всички малки партии.
Аргументите за това са най-малко следните:
Ударът срещу "Синята коалиция" е в идеята на ГЕРБ да бъде премахнат избора на районните кметове. Градовете с районно деление са три - София, Пловдив и Варна - и в тях е съсредоточена основната подкрепа за сините. Засегнати ще бъдат милион и седемстотин хиляди избиратели (по данни от 2007 г.). Нека не забравяме, че на последните местни избори в София от "СК" спечелиха в два района срещу кандидатите на ГЕРБ, а в друг район, въпреки агресивната и на моменти дори незаконна агитация на ГЕРБ, тяхната двадесетинагодишна кандидатка спечели с ок. 50 гласа преднина пред кандидата на БСП.
Идеята населените места с под 500 жители да не избират, а кметът да бъде назначаван. Това засяга ок. 2000 малки населени места от правото да изберат собствен кмет. Естествено, това са региони, в които, по традиция, влияние имат ДПС и БСП. Може би е разумно да има праг (такъв и в момента съществува), но той да е по-нисък, тъй като мярката за лишаване от право на глас в местните избори, които са най-пряко свързани с живота на хората, едва ли насърчава борбата с обезлюдяването на тези райони.
Друга крачка в опитите за централизация на властта е намаляването на броя на общинските съветници с около 20%. По този начин "цената" в гласове на един мандат се покачва и партии с по-скромно електорално влияние губят шансовете си да излъчат общински съветници. Също така по-малкият брой общинари дава предимство на спечелилата партия, тъй като нараства шансът й да има мнозинство.
Бяха въведени нелогично високи - ако, разбира се, някой въобще е искал да проработи, в което се съмнявам - преференциални прагове - 20% на за Народно събрание и 10% за Европарламента, както и липсата на такъв за местните избори. Макар и скромен, опитът от едни евроизбори, на които пак имаше възможност за преференциално гласуване, показва, че всеки праг над 5% е безсмислен и няма да работи. Така гражданите няма да могат да разместват партийните листи според достойнствата на кандидатите.
По израза на Андрей Райчев новият изборен кодекс бележи края на прехода за партиите, сиреч на възможността за разбиване на монопола на досегашните политически играчи. По този начин се пречи на възможността да се появи независим и автентичен политически играч, изразител на интересите на излъчилите го граждани, който да постави под въпрос безнаказания грабеж от последните 20 години и преразпределянето на заграбеното държавно богатство.
по мнението на Галя Горанова: "Освен че утвърждава върховенството на партийните централи при определяне на народните избраници, новият кодекс на практика предотвратява възможността от спонтанни пробиви на нови, нелабораторни политически формации в отдавна парцелираното политическо пространство. Замислени уж като лекарство срещу фантомни партии, някои от разпоредбите на кодекса се явяват спирачка пред всеки опит за "несертифицирано" от старите партии участие в политиката. Клопките са заложени в регистрационния режим за участие в избори. За целта ще са нужни цял наръч удостоверения и документи от няколко институции, всяка от които може да спъне малката партия по пътя й към голямата политика.
Досега бе достатъчно партия или коалиция да спечели 1% от реалните гласове, за да получи право на държавно подпомагане. С кодекса този праг става 2%."
Не споделям в пълна степен и някои от критиките. Многократно беше критикуван максималният размер на даренията - до 5000 лв, като се посочваше, че в САЩ и Великобритания той е приблизително 200 лв. Големият проблем са бизнес-партиите, създадени с цел обслужване на нечий интерес ("Новото време", чиято кампания беше платена от Христо Ковачки и др. примери). САЩ и Великобритания са големи страни, с висок брой население, там милионите хора могат да акумулират сериозни средства, макар че и разходите са по-големи.
Не виждам особена драма и в това, че ЦИК няма да е постоянно действаща администрация. Прочистването на избирателните списъци е въпрос на друго решение...
Проблем наистина е, че за участие в избори от партиите се изискват високи депозити и големите подписки. Така без могъщи спонсори си обречен. Би следвало мярката срещу фантомни партии да бъде просто изискването за значителен брой подписи на граждани.
Надявам се, че част от забележките на експертите ще бъдат взети предвид при по-натаъшната подготовка на Кодекса.

Няма коментари: