Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-11-30

"На Левски" - Цветан Спасов

Когато животът ме гневно притисне
със своята силна и груба ръка,
несетно си спомням за дякона Левски
в стихията бурна на трудна борба.
И аз не заплаквам. И аз не оплаквам
на своята младост смрачения ден,
защото в очите ме Дяконът гледа
със поглед спокоен и бодро засмен.

И той ми говори, че трябва да бъда
корав като камък и всякога смел,
че трябва да срещнем открито и будно
живота разбуен, широк, накипел;
че трябва да любя народа си беден,
от грижи чемерни безспирно люлян,
та в зимите бели, бездушни и ледни
да грее във него спасителен плам;
че младите те са надеждата на света,
която разтапя смразени гърди,
която откърмя от пламък приветен
за утрото ново засмени зари.

Когато животът ме гневно притисне
със своята силна и груба ръка,
несетно си спомням за дякона Левски
в стихията бурна на трудна борба.
И аз не заплаквам. И аз не оплаквам
на своята младост смрачения ден,
защото в очите ме Дяконът гледа
със поглед спокоен и бодро засмен.

И моята млада и силна десница
издигам със вяра и тръгвам напред,
със моите верни бодри връстници
да срещнем зората със весел привет.


Цветан Спасов (1919 - 1944 г.) е поет, паднал в бой по време на антифашистката борба.

Няма коментари: