Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-12-30

Приказка за добрия крал Венцеслас

Имало едно време едни добър крал на Чехия на име Венцеслас. Веднъж в полунощ по Коледа, както обикновено, кралят бил извънредно зает - опаковал подаръци за всички обитатели на замъка, а за скъпата на сърцето му кралица приготвил копринени чорапи и сребърни кънки; за пажа Алберт - много трудна мозайка; джобни ножчета, орехи и марципани за войниците от стражата, порцеланови фигурки и пудра за готвачките и прислужниците. А за всички сложил и по едни портокал.
Когато свършил, преди още някой да се е събудил, кралят едва смогнал да обиколи на пръсти двореца и да остави подарък до всяко легло. И ето че щом си легнал доволен, всички други скочили, отворили кутиите и навред се разхвърчали панделки и опаковки, дъвчел се марципан и се подреждали порцеланови фигурки.
А каква работа кипнала в кухнята! Блъскане, тракане, дращели лъжици в съдини, печели се тави със спаначена баница, картофи, токачки, сливов сладкиш и какво ли още не...
Междувременно влязла кралицата и целунала уморения от нощния си труд крал и му оставила чифт пантофи, избродирани с неговите инициали.
- Очарователно, скъпа! - промърморил уморения крал.
Пажът Алберт подарил на краля златната рибка, която спечелил на летния панаир.
- Чудесно, момчето ми! - отново се унесъл кралят.
Докато той си почивал, всички други започнали коледната вечеря и много се забавлявали - чашите се пълнели отново, гърмели фойерверки, оркестърът свирел. Шестива гостуващи циркови артисти от Италия се покачили един върху друг и образували истинска жива човешка пирамида, а уелският принц изрецитирал дълга поема.
Изведнъж всички се почувствали много уморени. Разговорите и песните започнали да секват, свещите запремигали, а нощта се сгъстявала над навалелия навън сняг.
Точно тогава венцеслас се събудил, скочил, изпълнен с енергия и освежен задишал студен въздух на прозореца, когато забелязал долу един старец да събира дърва.
- кой ли е това? Да се разхожда в такава нощ? - запитал се кралят и се запътил да търси пажа Алберт, който спокойно почивал в залата заедно с кралицата и другите гости.
- Събуди се, момчето ми, имам нужда от твоята помощ - потупал Венцеслас пажа по рамото.
- Оо, Ваше величество, толкова преядох и така ми се спи, запротестирал Алберт.
- Хайде-хайде, момчето ми, работа ни чака. Но я ми кажи първо знаеш ли кой е човекът, когото видях? Един старец, който събираше дърва.
- О, да, Ваше величество, той често идва тук да събира дърва, живее на няколко километра оттук в полите на планината.
- Хм... Насечи ми колкото можеш да носиш борови цепеници.
Докато Албер изпълнявал задачата, Венцеслас обиколил и събрал в една кошница гоеми късове месо и няколко бутилки вино.
Щом пъшкащият под камарата цепеници паж се върнал, кралят му рекъл:
- Сега си сложи най-топлото наметало, защото ще посетим нашия приятел в планината и ще го изненадаме...
- Ама... Ваше величество, навън е страшен студ...
Венцеслас кротко се усмихнал:
- Алберт, просто помни, че не всички имаха тази чудесна коледна вечер, която имаше ти изкара, и не всеки има топъл палат, в който да живее.
Те тръгнали с дървата и кошницата с провизии през снега. Накрая оставили всичко пред вратата на стареца.
- Готово - съобщил кралят - сега поне ще има някаква коледна вечеря и дърва за няколко дни.
После потеглили към замъка. Алберт крачил отзад. Странно нещо, докато следвал стъпките на господаря си, тялото му потръпвало от непозната топлина. Все едно, че бил най-горещ летен ден. "Чудя се дали някой би ми повярвал, ако му кажа какво усещам. Не, май е по-добре да го запазя за себе си, за да не ми се присмеят" - мислел си пажът и се увил по-плътно в плаща си, докато на хоризонта се появили светлините на кралската твърдина.

2010-12-29

Осъден е лидерът на аржентинската военна хунта

През 70-те и 80-те години в Южна Америка на власт в множество страни са военни хунти. Преди шефът на аржентинската военна хунта (1976-1983 г.) Хорхе Рафаел Бидела (Jorge Rafael Videla), е бил осъден от аржентински съд на доживотен затвор за престъпленията, извършени от хунтата, вклюително "безследното изчезване" на хиляди хора, мъчения, убийства без съд и присъда, извършени от отряди на смъртта, принудително разселване, както и прочутите случаи на "Майките от Пласа де Майо" - жени, чиито дъщери са били отвлечени и изнасилвани от войниците от хунтата, като съществуват сериозни и аргументирани подозрения, че семействата не виждат никога тези свои деца и внуци, тъй като те са отгледани от офицери от хунтата като техни деца.
Смърт на фашизма, свобода на народите!!

2010-12-25

Кайрос на палестинските християни

Време за истината
Слово на вяра, надежда и любов от сърцето на палестинското страдание
Палестински кайрос
2009 г.

Патриарси и глави на църквите в Ерусалим

Ние чухме вика на нашите чада
Ние, патриарсите и главите на църквите в Ерусалим, чухме вика на надежда, отправен от нашите чада в тези тежки дни, в които все още живеем на Светите земи. Ние ги подкрепяме и заставаме на тяхна страна в тяхната вяра, надежда и любов и във виждането им за събитията, които преживяваме. Също така ние подкрепяме техния призив към всички наши вярващи събратя, към израелските и палестинските ръководители, към международната общност и църквите по света, да се ускори постигането на справедливост, мир и помирение на Светите места. Отправяме прошение към Бог да благослови всички наши чада и да им даде още повече сила, за да допринесат активно за изграждане на тяхното общество и превръщането му в общество на любов, доверие, справедливост и мир.

* Негово Светейшество, патриарх Теофил III, Гръцка православна патриаршия
* Негово Светейшество, патриарх Фуад Туал, Латинска патриаршия
* Негово Светейшество, патриарх Торком Манугиан, Арменска православна патриаршия
* Отец Пиер Батиста Пицабала, Пазител на Светите земи
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Анба Авраам, Коптска православна църква в Ерусалим
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Северий Малки Мурад, Сириянска православна църква
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Аба Матияс, Етиопска православна църква
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Павел Набил Саях, Маронитска патриаршия в Ерусалим и Палестинските земи
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Юсеф Зарией, Гръко-католическа патриаршия
* Епископ Муниб А. Юнан, Евангелска Лютеранска църква в Йордания и Светите земи
* Епископ Сухейл Дауани, Англиканска църква в Ерусалим и Близкия изток
* Епископ Грегор Петер Малки, Сириянска католическа патриаршия
* Епископ Рафаел Минасян, Арменска католическа патриаршия

Ерусалим, 15 декември 2009 г.


Палестински кайрос*
Този документ е словото на палестинските християни към света относно случващото се в Палестина. Написан е в настоящия момент, когато искаме да видим Божията благодат да възсияе над тези смети земи и над страданието, което преживяваме. В този дух документът настоява международната общност да прозре истината за онова, с което се сблъсква палестинският народ, подложен в продължение на повече от шест десетилетия на неправда, прокуда, страдание и открит апартейд. Това страдание продължава пред очите и ушите на безмълвната международна общност, срамежлива в критиката си към държавата-окупатор – Израел. Нашето слово е зов на надежда, обгърната с искрена любов, свързана с нашата молитва и вяра в Бог. Ние го отправяме най-напред към себе си, а подир това и към всички църкви и християните по целия свят и с него ги призоваваме да се изправят срещу неправдата и апартейда; настояваме да работят за справедлив мир в нашия регион; призоваваме ги да преразгледат всяко богословско учение, което оправдава извършените против нашия народ престъпления и оправдава неговото избиване, прогонване от отечеството му, заграбване на земята му.
В този исторически документ ние, палестинските християни, заявяваме, че военната окупация на нашата земя е прегрешение против Бога и човека и че богословие, което оправдава тази окупация, е превратно богословие, твърде далеч от християнските учения, защото истинското християнско богословие е богословие на любов и солидарност с потиснатия, призив към постигане на справедливост и равенство между народите.
Този документ не е стихиен, нито пък е плод на случайност. Той не е просто теоретично богословско изследване, нито политически документ, а е по-скоро документ за вяра и действие. Важността му произтича от това, че изразява правдиво тревогите на този народ, от това, че определя историческия етап, на който се намираме, и от пророческото представяне на нещата такива, каквито са, без двусмисленост, и от смелостта да предложи решението, което би довело до справедлив и траен мир, и което се състои в прекратяване на израелската окупация на палестинската земя, прекратяване на всички форми на дискриминация като решение, създаване на палестинската държава със столица Ерусалим. Това е призив към самия Израел да осъзнае неправдата, която ни е наложил, и да сложи край на нея. Това е и настояване към народите, политическите лидери и ония, на които имат решаващата дума, да окажат натиск над Израел и да предприемат правни мерки, за да сложат край на неговото самовластие и погазване на международната законност. Ния огласяваме един документ, чиято позиция е, че ненасилствената съпротива срещу тази неправда е право и дълг на всички палестинци.
Натоварените със съставянето на този документ работиха над него в продължение на повече от година, която прекараха в молитви и дискусии, ръководени от вярата си в Бог и любовта си към своя народ и черпейки съвети от мнозина други: палестинци, араби и хора цял свят, докато успяха да постигнат сегашната му формулировка. За тяхната солидарност с нас - благодарност и признателност от съставителите.
Ние, палестинските християни, се надяваме този документ да се окаже повратен момент в усилията на всички миролюбиви хора по света, особено на нашите братя и сестри християни, и да бъде приветстван и подкрепен, както се случи с Южноафриканския кайрос от 1985 година, и да се превърне в инструмент в борбата срещу неправдата, окупацията и дискриминацията. Защото това освобождение в интерес на всички народи в региона без изключение, тъй като проблемът не е само политически, а представлява политика, която унищожава човека.
Молим Бог да вдъхнови всички нас и най-вече нашите водачи и вземащите решенията, за да намерят пътя на справедливостта и равенството и да разберат, че това е единственият път към въжделения мир.

• Негово Светейшество Патриарх Мишел Саббах
• Негово Високопреосвещенство Митрополит д-р Аталлах Ханна
• отец д-р Джамал Хадр
• отец д-р Рафик Хури
• отец д-р Митри Рахеб
• отец д-р Наим Атик
• отец д-р Йохана Катаначо
• отец Фади Диаб
• д-р Джирис Хури
• г-жа Седар Дуайбис
• г-жа Нора Корт
• г-ца Люси Талджие
• г-н Нидал Абу Аз-Зулуф
• г-н Юсеф Дахер
• г-н Рифат Касис – координатор на инициативата

Забележка: Списък с палестинските християнски институции и личности, подписали документа, и преводът му на други езици е на разположение на следния електронен адрес: www.kairospalestine.ps


Време за истината
Слово на вяра, надежда и любов от сърцето на палестинското страдание

Въведение
Ние, група палестинци християни, след молитва, размисъл и размяна на мнения за страданието, което търпим на нашата земя под израелска окупация, днес отправяме своя вик – вик на надежда при липсата на всякаква надежда, вик, придружен с нашата молитва и вяра в Бог, който бди с Божието провидение над всички обитатели на тази земя. Вдъхновени от тайнството на Божията любов към всички, тайнството на святото божие присъствие в историята на всички народи и от тайнството на Божието присъствие в историята на народите и в историята на нашата земя, ние изричаме днес това слово, изхождайки от своята християнска вяра и своята палестинска принадлежност – слово на вяра, надежда и любов.
А защо в този момент? Защото днес с трагедията на палестинския народ ние сме в задънена улица. А ония, от които зависи вземането на решения, се задоволяват да управляват кризата, вместо да работят сериозно за нейното разрешаване. И това изпълва сърцата на вярващите с болка и с въпроси: какво прави международната общност? Какво правят политическите ръководства в Палестина, Израел и арабския свят? Какво прави църквата? Защото проблемът не е просто политически. Това е политика, която унищожава човека, а това засяга църквата.
Ние се обръщаме към нашите братя и сестри, членовете на църквите на тази земя. Като християни и палестинци отправяме този наш призив към нашите религиозни и политически водачи, към нашето палестинско общество и към израелското общество, към международната общност и към нашите братя и сестри от църквите по целия свят.

1. Действителността
1.1. „като са казвали: Мир, мир!, а пък няма мир” (Еремия 6:14). Днес всеки говори за мир и за мирния процес в Близкия изток. Досега обаче това си остават само думи; а на практика действителността е израелска окупация над палестинските територии и лишаването ни от нашата свобода заедно с всички произтичащи от това последици:
1.1.1. Ето я разделителната стена, която беше издигната на палестинска територия, и която конфискува голяма част от тази територия. Тя превърна нашите градове и села в затвори, раздели ги едни от други, направи ги разпръснати и разхвърляни кантони – късове от едно единно тяло. Газа след зверската война, която Израел разпали срещу нея през декември 2008 и януари 2009 г., продължава да живее в нечовешки условия под постоянна блокада. Населението й е откъснато географски от останалите палестински територии.
1.1.2. Факт е, че израелските селища заграбват нашата земя в името на Бог и в името на силата, слагат ръка върху природните ни ресурси, особено водата и обработваемата земя, и по този начин лишават стотици хиляди палестинци от тях. Днес те са се превърнали в препятствие пред всякакво политическо решение.
1.1.3. Ето и унижението, на което сме подложени в ежедневието си на бариерите на армията, когато отиваме на работа, на училище или в болница.
1.1.4. Ето го разделението на членовете на едно и също семейство, което прави семейния живот сам по себе си невъзможен за хиляди палестинци, особено за семействата, в които никой от съпрузите не притежава израелска лична карта.
1.1.5. Самата религиозна свобода е ограничена; ограничен е достъпът до светите места под претекст сигурността. Светите места в Ерусалим са забранени за много християни и мюсюлмани от Западния бряг и Ивицата Газа и дори за самите ерусалимски по време на религиозните празници. Също така някои от нашите свещенослужители араби страдат от забрана на нормалния достъп в Ерусалим.
1.1.6. Бежанците също са част от нашата действителност. Повечето от тях все още живеят в бежански лагери при много тежки условия, неподобаващи за човешки същества. Те притежават право на завръщане и продължават поколение след поколение да очакват своето завръщане. Каква ще бъде тяхната участ?
1.1.7. И затворниците. Хилядите военнопленници в израелските затвори. Те също са част от нашата действителност. Израелците правят всичко възможно, за да освободят един единствен техен военнопленник, а онези хиляди палестински затворници, гниещи в израелските затвори, кога ще бъдат освободени?
1.1.8. И Ерусалим - сърцевината на нашата действителност. Той е едновременно символ на мира и знак за враждебност. След като разделителната стена изолира палестинските квартали едни от други, продължава процесът на обезлюдяване на града от неговото палестинско население – християни и мюсюлмани. Те биват лишавани от личните си карти, т.е. от правото си да останат в Ерусалим. Домовете им се разрушават или конфискуват. Ерусалим, градът на помирението, се е превърнал в град на сегрегацията и прокудата, в източник на кръвопролития вместо на мир.

1.2. Част от тази действителност е също незачитането от страна на Израел за международната законност и международните резолюции, както и безсилието на арабския свят и безсилието на международната общност пред лицето на това незачитане. Поругават се човешките права, но въпреки многобройните доклади от местни и международни организации за защита на човешките права несправедливостта продължава.
1.2.1. Палестинците вътре в Държавата Израел, въпреки че имат гражданство и правата и задълженията на граждани, също са пострадали от историческата несправедливост и продължават да страдат и днес от политиката на дискриминация. Те също чакат да получат пълни права и да бъдат третирани наравно с всички граждани на държавата.

1.3. Емиграцията е също елемент от нашата действителност. Липсата на каквато и да било перспектива или искрица надежда за мир и свобода подтикна младежта - както мюсюлманската, така и християнската, към емиграция. Така земята бе лишена от най-важния си ресурс и богатство – образованата младеж. Постоянно намаляващият брой на християните, особено в Палестина, е едно от опасните последствия на този конфликт, на регионалното и международното безсилие и провал при търсенето на всеобхватно решение на проблема.

1.4. На фона на тази действителност израелците оправдават своите действия, твърдейки че те са самозащита, включително окупацията, колективното наказание и всички други форми на репресии срещу палестинците. Според нас това виждане е преобръщане на действителността с главата надолу. Да, налице е палестинска съпротива срещу окупацията. Обаче ако нямаше окупация, нямаше да има и съпротива, нямаше да има страх и липса на сигурност. Това е нашето виждане. Затова ние призоваваме израелците да прекратят окупацията. И тогава ще видят един нов свят без страх и без заплаха – свят на сигурност, справедливост и мир.

1.5. Палестинските отговори на тази действителност бяха различни. Някои отговориха чрез воденето на преговори: това бе позицията на официалната Палестинска власт, но тя не постигна никакъв напредък в мирния процес. Отговорът на някои политически партии бе да прибягнат до въоръжената съпротива. Израел използва това за претекст да обвини палестинците в тероризъм и успя по този начин да заличи истинската същност на конфликта, тъй като проблемът започна да се представя като израелска война срещу тероризма, а не като израелска окупация и законна палестинска съпротива с цел прекратяване на окупацията.
1.5.1. Трагедията се задълбочи от вътрешния конфликт между самите палестинци и отделянето на Газа от останалите палестински територии. Трябва да се отбележи, че макар и разцеплението да възникна между самите палестинци, главна причина за това бе международната общност, тъй като тя отказа да се отнесе позитивно към волята на палестинския народ, изразена по демократичен и законен начин по време на изборите през 2006 година.

Още веднъж ние повтаряме и заявяваме, че сред всичко това, сред нашата катастрофа нашето християнско слово е слово на вяра, надежда и любов.

2. Слово за вярата
Ние вярваме в Бог, в добър и справедлив Бог

2.1. Ние вярваме в Бог, единния Бог, Създателя на вселената и човека. Ние вярваме в Него, който е добър и справедлив Бог, който обича всички свои творения. Ние вярваме, че всяко човешко същество е Божие творение, създадено по Негов образ и подобие, и че неговото достойнство произтича от достойнството на Всевишния. Това достойнство е едно и също за всеки човек. За нас тук и сега, точно на тази земя, това означава, че Бог ни е създал не за да враждуваме и да се избиваме, а за да се опознаваме и обичаме и заедно да я изграждаме в любов и взаимно уважение.
2.1.1. Ние вярваме и във вечното Слово Божие, Единородния Син Божи, нашия Господ Иисус Христос, когото Той изпрати като Спасител на световете.
2.1.2. Ние вярваме в Светия Дух, който съпътства църквата и човечеството в техния път. Той ни помага да разберем Светото Писание в Стария и Новия Завет, като едно единно цяло, тук и сега. Разкрива ни явлението Божие пред човечеството в миналото, настоящето и бъдещето.

Как разбираме Словото Божие?
2.2. Ние вярваме, че Бог е говорил на човечеството тук, на нашата земя: „Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете” (Послание към евреите. 1:1-2).
2.2.1. Ние, палестинските християни, вярваме, подобно на всички други християни по света, че Иисус Христос е дошъл, за да завърши Закона и Пророците. Той е Алфата и Омегата, началото и краят. С неговата светлина и водителството от Светия Дух четем Свещените книги, размишляваме върху тях и ги тълкуваме така, както Иисус Христос ги е разтълкувал на двамата ученици по пътя към Емаус. Както е записано в евангелието според свети Лука: „И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания.” (Лука 24:27)
2.2.2. Нашият Господ Иисус Христос дойде, проповядвайки приближаването на царството Божие. Така той предизвика революция в живота и вярата на човечеството. Той донесе „ново учение” (Марко 1:27), нова светлина за разбирането на Стария Завет и приведените в него понятия, свързани с нашата християнска вяра и нашето ежедневие – неща като обещанията, избора, Божия народ и земята. Ние вярваме, че словото Божие е живо слово, то хвърля особена светлина върху всеки един от етапите в историята и така разкрива на вярващите какво ни казва Бог тук и сега. Заради това е недопустимо да превръщаме словото Божие в безжизнени букви, които изопачават Божията любов и провидение в живота на народите и на отделните хора. Това е грешката във фундаменталистките библейски тълкувания, които ни носят смърт и разруха, когато словото Божие бъде превърнато в бездушно, предавано от поколение на поколение като мъртва дума и използвано като оръжие в най-новата ни история, което ни лишава от нашите права в собствената ни земя.

Нашата земя има универсална вселенска мисия
2.3. Ние вярваме, че нашата земя има универсална вселенска мисия. В тази универсалност понятията за обещанията, за земята, за избора, за народа Божи се разгръщат така, че да обхванат цялото човечество, започвайки с народите на тази земя. В светлината на учението на Светата Библия ние смятаме, че обетоваността на тази земя никога не е била заглавие на политическа програма, а встъпление към универсално вселенско спасение, началото на осъществяването на царството Божие на земята.
2.3.1. На тази земя Бог е изпратил пророците, патриарсите и апостолите, носещи на света универсално вселенско послание. Днес на нея ние сме три вероизповедания – юдаизмът, християнството и ислямът. Нашата земя е земята Божия, както и останалите страни в света. Тя е свята с присъствието на Бог в нея, тъй като единствен Той е пресвят и дарява святост. И ние, които живеем тук, сме длъжни да уважаваме Божията воля за тази земя и да я освободим от злото на несправедливостта и войната, което е в нея. Това е Божията земя и следователно тя трябва да бъде земя на помирение, мир и любов. И това е възможно. Тъй като Бог ни е поставил тук като два народа, Той ни дава и способността, стига да пожелаем, да живеем заедно и да установим в нея справедливост и мир – да я превърнем в наистина Божия земя: „Господня е земята и всичко, що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея” (Псалми 24:1)
2.3.2. Нашето присъствие на тази земя като палестинци – християни и мюсюлмани, не е случайно, то е дълбоко вкоренено и свързано с историята и географията на тази земя, подобно връзката на всеки друг народ със земята, на която живее днес. Несправедливост бе сторена срещу нас, когато бяхме прокудени. Западът се опита да компенсира онова, което той бе причинил на евреите в европейските страни, но компенсацията бе за наша сметка и на нашата земя. Те се опитаха да поправят една несправедливост, а от нея произтече нова несправедливост.
2.3.3. Освен това ние виждаме как някои западни теолози се опитват да придадат на причинената ни несправедливост библейска и теологическа легитимност. Така според техните тълкувания Божиите обещания се превръщат в заплаха за нашето съществуване. Самата „Блага вест” от Евангелието се оказва „предвестник за смърт” за нас. Ние призоваваме тези теолози да задълбочат своите размисли върху Божието слово и да коригират своите тълкувания, така че да видят в Божието слово източник на живот за всички народи.
2.3.4. Връзката ни с тази земя е наше естествено право, а не просто идеологически или теологически теоретичен проблем. Това е въпрос на живот и смърт. Може би има хора, които не са съгласни с нас, и дори се отнасят враждебно към нас, само защото заявяваме, че искаме да живеем свободно на нашата земя. Защото ние, палестинците, страдаме от окупацията на нашата земя. Защото ние като християни палестинци страдаме от погрешните тълкувания на някои теолози. В тази ситуация нашата задача е да съхраним Божието слово като източник на живот, а не на смърт, да запазим „благата вест” такава, каквато е - „блага вест” за нас и за всички хора. В лицето на онези, които използват Светото писание, за да заплашват съществуването ни като палестински християни и мюсюлмани, ние потвърждаваме отново своята вяра в Бог, тъй като знаем, че Божието слово не може да бъде причина за нашата погибел.

2.4. Затова ние заявяваме, че всяка употреба на Светото писание като оправдание или подкрепа за политически позиции или алтернативи, съдържащи угнетяване на човек от човека или на един народ от друг, превръща религията в човешка идеология и лишава Божието слово от неговата святост, универсалност и истинност.

2.5. Затова заявяваме също, че израелската окупация на палестинската земя е прегрешение против Бог и против човечеството, тъй като лишава палестинеца от основните му човешки права, дадени му от Бог, и обезобразява Божия образ у израелеца окупатор, точно както го обезобразява и у палестинеца под окупация. Ние заявяваме, че всяко богословие, което претендира, че се основава на Светото писание, доктрината или историята, за да оправдае окупацията, няма нищо общо с църковното учение, понеже призовава към насилие и свещена война в името на Бог, подчинявайки Бог на мимолетни човешки интереси, и изопачавайки Божия образ у човека, който попада едновременно под политически и теологически гнет.

3. Надежда
3.1. Въпреки липсата дори на искрица надежда нашата надежда остава силна. Сегашната ситуация не предвещава никакво бързо разрешение или настъпване на края на наложената ни окупация. Да, инициативите, конференциите, визитите и преговорите се умножиха, но всичко това не бе последвано от каквато и да било промяна в нашето положение и страдание. Дори новата американска позиция, обявена от президента Обама, и явното му желание да сложи край на трагедията не се повлия за промяна в нашата действителност. Защото ясният израелски отговор, който отхвърля каквото и да било решение, не оставя място за надежда. Въпреки това, нашата надежда остава силна, защото ние се надяваме на Бог. Той е добър, всемогъщ и обича хората и един ден Неговата добрина ще победи злото, в което живеем. В този смисъл свети Павел е казал: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (…) Кой ще ни отлъчи от Христовата любов: скръб ли,или утеснение, гонение или глад ли, голота, беда или нож? Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден”. (…) Понеже аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашните, нито бъдещите, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Иисуса, нашия Господ.” (Послание към римляните. 8:31, 35, 36, 39).

Какво означава надеждата?
3.2. За нас надеждата означава на първо място нашата вяра в Бог, на второ място нашето въжделение за по-добро бъдеще, на трето място да не се преследват илюзии. Защото ние осъзнаваме, че избавлението не е съвсем близо. Надеждата е способността ни да виждаме Бог насред нещастието и да се водим от Светия Дух в нас. От това виждане черпим силата да бъдем твърди, да оцеляваме и да работим за промяна на действителността, в която живеем. Надеждата означава да не се предаваме пред злото, а да се изправим срещу него и да продължим да му се съпротивляваме. В настоящето или бъдещото не виждаме нищо друго освен опустошение и разруха. Виждаме жестокостта на силния, виждаме го да се ориентира към все по-силен апартейд и налагане на закони, които отричат нашето съществуване и достойнство. Виждаме объркване и разединение в палестинската позиция. И въпреки това, ако се противопоставим на тази действителност и работим упорито, може би можем да попречим на разрухата, която се задава на близкия хоризонт.

Някои белези за надежда
3.3. Въпреки своята слабост и вътрешни разцепления, църквата в нашата земя, със своите глави и миряни, носи признаци, подкрепящи нашата надежда. Нашите енориаши са пълни с живот и по-голямата част от нашата младеж са активни апостоли на справедливостта и мира. В допълнение към отдадеността на отделните хора, различните наши църковни институции придават на вярата ни активно присъствие чрез богослужение, любов и молитва.
3.3.1. Сред признаците за надежда са местните богословски центрове, които имат религиозен и социален характер. Те са многобройни в различните църкви. Екуменическият дух, макар и все още колеблив, се проявява на различни срещи между църковните общности.
3.3.2. Към това можем се прибавят и срещите от мултирелигиозния диалог и най-напред християнско-мюсюлманския диалог, който включва както религиозни водачи, така и част от миряните. Разбира се, такъв диалог представлява продължителен процес и се осъществява чрез ежедневни усилия в условията на общи страдания и общи надежди. Налице е диалог между трите религии – юдаизма, християнството и исляма, както и множество диалози на академично и социално ниво, които се опитват да съкратят разстоянията, налагани от окупацията, и да сложат край на изопачения образ на човека сърцето на неговия брат човека.
3.3.3. Един от най-важните признаци за надежда е също непоколебимостта на поколенията, съхранената памет, която не забравя катастрофата от 1948 и нейното значение, вярата им в справедливостта на тяхната кауза. Както и нарастващото съзнание у много от църквите по света и тяхното желание да научат истината за случващото се тук.
3.3.4. В допълнение към това, виждаме у мнозина решимост да превъзмогнат омразата от миналото и готовност за помирение, когато бъде установена справедливостта. Нарасна общественото съзнание относно необходимостта от възстановяване на националните и политическите права на палестинците, издигнаха се гласове на миролюбиви и правдолюбиви юдеи и израелци, които подкрепят това. Към тя се присъедини обща международна поддръжка. Вярно е, че тези сили на справедливостта и помирението все още не са в състояние да променят ситуацията на несправедливост, но те представляват влиятелен човешки потенциал, който би могъл да съкратят времето на страдание и да ускори настъпването на епохата на помирението.

Мисията на Църквата
3.4. Нашата църква е църква на хора, които се молят и служат. Тази молитва и служение са пророчество, носещо Божия глас в настоящето и бъдещето. Всичко, което се случва на нашата земя, всеки човек на нея, всички болки и надежди, цялата несправедливост и всичките усилия за прекратяването й, са част от молитвата на нашата църква и от служението на всичките нейни институции. Благодарим на Бог за това, че църквата издига глас срещу несправедливостта въпреки факта, че някои биха искали тя да остане безмълвна, капсулирана в своите ритуали.
3.4.1. Мисията на църквата е пророческа, тя трябва да проповядва Божието слово в местния контекст и посред ежедневните събития с всеобхватна смелост, правдивост и любов. И ако заеме страната на някого, тя трябва да заеме страната на онеправдания, да застане до него така, както нашият Господ Иисус Христос е заставал на страната на всеки бедняк и грешник, призовавал го е към покаяние, нов живот и е възстановяване на достойнството, което му е дадено от Бог и което никой човек няма право да го лиши от него.
3.4.2. Мисията на църквата е да проповядва настъпването на царството Божие, царство на справедливост, мир и достойнство. Призванието ни като жива църква е да свидетелстваме за Божията доброта и достойнството на човешките същества, сетне да се молим и да направим да се чуе гласът ни, когато предизвестяваме едно ново общество, в което човекът вярва в своето достойнство и в достойнството на врага си.
3.4.3. Нашата църква проповядва Царството, а царството Божие не може да бъде свързано с никое земно царство. Пред Пилат Иисус заявява: „Аз съм цар. Но моето царство не е от този свят.” (Йоан 18:36, 37). Свети Павел е казал: „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух .” (Послание към римляните 14:17). Следователно религията не поощрява, не подкрепя никой угнетяващ политически режим, а е опора на справедливостта, истината и човешкото достойнство. Освен това тя се стреми към пречистване на режими, в които има угнетяване на човека и унижение на неговото достойнство. Божието царство на земята не е обвързано с някаква политическа ориентация, тъй като е твърде голямо и всеобхватно, за да може да се ограничи в една политическа система.
3.4.4. Иисус Христос е казал: „Божието царство е сред вас.” (Лука 17:21). Това Царство, което е сред нас и вътре в нас е допълнение към тайнството на избавлението. То е Божието присъствие сред нас и нашето усещане за това присъствие във всичко, което вършим и казваме. В това Божествено присъствие ще продължим да работим, докато бъде постигната справедливостта, на която се надяваме за тази земя.
3.4.5. Жестоките обстоятелства, в които е съществувала и съществува палестинската църква, направиха така, че църквата да затвърди своята вяра и да даде по-ясен израз на своята проповед. Посред страданието и болката ние вникнахме в нашата проповед и задълбочихме познанието си за нея: днес ние сме носителите на силата на любовта вместо силата на отмъщението, носим културата на живота, вместо културата на смъртта. Това е източникът на надежда за нас, за църквата и за целия свят.

3.5. Основата на нашата надежда е Възкресението. Точно както Христос е възкръснал като победител над смъртта и злото, така и ние, и всеки жител на тази земя може да победим злото на войната в нея. Ние ще просъществуваме като църква, която свидетелства, устоява и действа на земята на възкресението.

4. Любов
Заповедта да обичаме
4.1. Господ Иисус Христос е казал: „Както Aз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.” (Йоан 13:34). Показал ни е как да обичаме и как да се отнасяме към нашите врагове. Казал е: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”. Но аз ви казвам: Обичайте враговете с и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. (…) И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен и Вашият небесен Отец.” (Матей 5:43-48).
А Свети Павел е казал: „Никому не връщайте зло за зло, промишлявайте за това, което е добро, пред всичките човеци.” (Послание към римляните 12:17). А Свети Петър е казал: „Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте, понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.” (1 Петър 3:9).

Съпротива
4.2. Тази дума е ясна. Любовта ни е заповядана от нашия Господ Иисус Христос и обхваща приятелите и враговете. Това За нас това е ясен знак, когато сме ситуация, в която трябва да се възпротивим на злото във всичките му разновидности.
4.2.1. Любовта означава да виждаме Божия лик в лицето на всяко човешко същество. Всеки човек е мой брат или сестра. Но виждането на Божия лик у всеки човек не означава приемане на злото или агресията от негова страна, а напротив, любовта се стреми да поправи злото и да прекрати агресивността.
Неправдата, сполетяла палестинския народ – израелската окупация, е зло, на което трябва да бъде оказана съпротива. Тя е зло и грях, спрямо който трябва да бъде оказана съпротива и който трябва да бъде премахнат. Отговорността за това е първо на самите палестинци, които са под окупация. Християнската любов призовава към съпротива. Но любовта слага край на злото, само следвайки пътя на справедливостта. Отговорност носи и международната общност, тъй като днес международната законност направлява отношенията между народите. Най-сетне самият угнетител трябва да се освободи от злото, в което е, и от гнета, който е причинил на другите.
4.2.2. Ако направим преглед на историята на народите, ще видим в нея множество войни и оказване на съпротива на войната с война и на насилието с насилие. Палестинският народ тръгна по пътя на другите народи, по-специално в първите етапи от борбата си срещу израелската окупация. Също така той води и мирна борба, в частност по време на първата Интифада. Въпреки всичко това ние смятаме, че всички народи трябва да поемат по нов път в своите взаимоотношения и в разрешаването на своите конфликти, като да избягват способите на военната сила и да прибягват към способите на справедливостта. И това важи на първо място за народи, силни във военно отношение, притежаващи сила и упражняващи гнет спрямо слабите народи.
4.2.3. Ние заявяваме, че нашият християнски избор пред лицето на израелската окупация е съпротивата. Съпротивата е право и дълг за християнина. Но това е съпротива според логиката на любовта. Така тя е съзидателна съпротива, тъй като намира хуманни способи, адресирани към хуманността на врага. Виждането на Божия лик в лицето на врага и възприемането на позиции на съпротива в светлината на това виждане – това е ефективният начин да бъде пресечен гнетът и да бъде накаран угнетителят да сложи край на агресията си, за да бъде постигната желаната цел – възвръщането на земята, свободата, достойнството и независимостта.
4.2.4. Господ Иисус Христос ни е оставил пример за подражание. Ние трябва да се съпротивяваме на злото, но той ни е научил да не се съпротивяваме на злото със зло. Това е тежка заповед, особено когато врагът упорито упражнява своята тирания и отрича нашето право да останем тук. Това е тежка заповед, но това е заповедта. Само тя може да се изправи срещу недвусмислените изявления на окупационните власти, които отричат нашето съществуване, и срещу множеството аргументи, които те привеждат, за да продължават да ни налагат окупацията.
4.2.5. Следователно съпротивата срещу злото на окупацията се вписва в християнската любов, която отхвърля злото и го поправя. Тя се съпротивява срещу неправдата във всичките й форми посредством методи, които се включват в логиката на любовта и влагат цялата енергия за постигане на мир. Ние можем да се съпротивяваме посредством гражданско неподчинение. Но не се съпротивляваме със смърт, а с уважение към живота. Ние уважаваме и ценим високо всички, които до днес са дали живота си за отечеството. И потвърждаваме, че всеки гражданин трябва да бъде готов да защитава своя живот, своята свобода и своята земя.
4.2.6. Поради това ние смятаме, че онова, което правят някои палестински и международни неправителствени организации и някои религиозни институции, призовавайки отделните хора, обществата и държавите към икономически и търговски бойкот на производството на окупацията и към изтегляне на инвестициите си оттам, се вписва в рамките на мирната съпротива. Ние смятаме, че тези кампании на подкрепа трябва да се провеждат открито и сериозно, кат осе обявява недвусмислено и откровено, че тяхната цел не е да се отмъсти на никого, а да се сложи край на съществуващото зло, за да бъдат освободени от него и угнетителят и угнетеният, да се освободят и двата народа от екстремистките позиции на израелските кабинети и да бъде постигната справедливост и помирение. Чрез този дух и чрез този устрем най-сетне ще постигнем мечтаното разрешение така, както вече се случи в Южна Африка и при много освободителни движения по света.

4.3. Чрез нашата любов ние ще преодолеем неправдите и ще положим основите на едно ново общество за нас и за нашите противници. Нашето бъдеще и тяхното бъдеще е общо. Или спирала на насилието, в която ще загинем заедно, или мир, от чиито блага ще се ползваме заедно. Ние призоваваме израелците да се откажат от гнета, който упражняват спрямо нас, да не изопачават истинското лице на окупацията, претендирайки, че е война срещу тероризма. Корените на тероризма са в угнетяването на човека и в злото на окупацията. Това са неща, които трябва да изчезнат, ако наистина има сериозни намерения да се премахне „тероризмът”. Ние призоваваме народа на Израел да бъде наш партньор в мира, а не в кръга от безкрайно насилие. Нека заедно се съпротивим на злото, на злото на окупацията и на вътрешния кръг от насилие.

5. Нашето слово към нашите братя и сестри
5.1. Днес всички ние сме в задънена улица, пред бъдеще, изпълнено с беди. Нашето слово към всички наши християнски братя и сестри е слово на надежда, търпение, постоянство и ново усърдие в името на по-добро бъдеще. Слово, с което им казваме, че на тази земя ние сме носители на послание и ще продължаваме да го носим въпреки тръните, кръвта и ежедневните трудности. Ние възлагаме нашата надежда на Бог, който ще ни даде избавлението, когато пожелае. Но същевременно ние ще продължим да действаме с Всевишния и според Божията воля за съзидание, в отпор на злото, за приближаване на часа на справедливостта и мира.

5.2. Ние казваме на нашите братя и сестри: време е за покаяние. Покаяние, което да ни върне към споделяне на любов към всеки страдащ, към пленените и ранените, към постигнатите от временни или постоянни увреждания; към децата, които не са в състояние да изживеят своето детство, към всеки, който оплаква скъп на сърцето му. Споделянето на любов казва на всеки вярващ в духа и истината: ако моят брат е пленник, и аз съм пленник; ако бъде разрушен домът на моя брат, разрушеният дом е моят; ако бъде убит моят брат, убитият съм аз. Ние сме част от предизвикателствата и споделяме всичко, което се е случило или ще се случи. Навярно като отделни хора или като глави на църкви ние сме били безмълвни, когато е трябвало да издигнем глас, за да осъдим несправедливостта и да споделим страданието. Време е да се покаем за мълчанието, за безразличието и несподелянето, или за това, че не се придържахме към нашата мисия на тази земя и я напуснахме, или задето не размишлявахме и не работихме достатъчно, за да достигнем ново общо виждане, а се разединихме и така отхвърлихме нашата мисия и словото ни отслабна. Да се покаем задето понякога отделяхме внимание на нашите институции за сметка на нашата мисия и така бе задушен пророческият глас, даден на църквите от Светия Дух.

5.3. Ние призоваваме нашите братя към постоянство в това време на изпитания, така както сме постоянствали през вековете, през сменящите се държави и правителства. Бъдете търпеливи, постоянстващи и пълни с надежда и изпълнете с нея сърцето на всеки ваш брат или сестра, които споделят това време на изпитания. „Бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата надежда.” (Първото послание на Петра 3:15). Бъдете устремени и споделяйте всяка жертва, която се изисква от съпротивата, та с любов да бъде преодоляно изпитанието, на което сме поставени днес.

5.4. Ние сме малобройни, но нашето послание е велико и важно. Земята ни има въпиюща нужда от любов. И нашата любов е послание и към мюсюлманина, и към юдея, и към целия свят.
5.4.1. Нашето послание към мюсюлманите е послание на любов и общо битие; призив за отърсване от фанатизма и екстремизма. Също така то е послание към света, че мюсюлманите не са мишена в битката, нито адрес на тероризма, те са цел на мира и адрес на диалога.
5.4.2. А посланието ни към юдеите е следното: избивали сме се и продължаваме да се избиваме, но днес и утре ние можем да се обичаме и да живеем заедно. Можем да организираме политическия си живот с всичките му усложнения според логиката и силата на тази любов, след като окупацията бъде отстранена и бъде постигната справедливост.
5.4.3. Словото на вярата казва на всеки, който се включва в някаква политическа дейност: Човекът не е създаден за омраза. Не бива да мразим. Не бива да убиваме и не бива да бъдем убивани. Културата на любовта е култура на приемане на другия. Чрез нея се усъвършенства човешката същност и се заздравяват устоите на обществото.

6. Нашето слово към църквите по света
6.1. Нашето слово към църквите по света е най-напред слово на благодарност за проявената солидарност с нас с думи, дела и присъствие сред нас. То е слово на възхвала към позициите на множеството църкви и християни, които подкрепят правото на палестинския народ на самоопределение. То е послание на солидарност с тези църкви, изстрадали позициите си в подкрепа на правдата и справедливостта.
Но то е също и призив за покаяние, за преразглеждане на някои фундаменталистки богословски позиции, които подкрепят политически актове, угнетяващи палестинеца. То е призив да се застане на страната на угнетения и да се съхрани словото Божие като блага вест за всички, а не да се превръща в оръжие за унищожаване на угнетения. Божието слово е слово на любов към цялото творение. Бог не е съюзник на някого срещу другиго, нито е противник заедно с някого против някого. Той е Господ на всички и обича всички. Той изисква от всички справедливост и е дал на всички едни и същи Свои заповеди. Затова ние искаме от църквите да не способстват за осигуряване на богословско прикритие за несправедливостта, от която страдаме, т.е. за греха на окупацията, която ни е наложена. Днес ние питаме нашите братя и сестри от църквите: можете ли да ни помогнете да си върнем свободата – само по този начин ще помогнете на двата народа да постигнат справедливост, мир, сигурност и любов?

6.2 За да разберат нашата действителност, ние казваме на църквите: елате и вижте. Нашата роля е да ви запознаем с истината за нашата действителност, приемайки ви като поклонници, дошли да се помолят и носещи посланието на мира, любовта и помирението. Вие ще проучите фактите и ще откриете за себе си и израелците, и палестинците.

6.3 Ние осъждаме всички форми на расизма, бил той религиозен или етнически, включително антисемитизма или ислямофобията. Ние ви призоваваме да ги осъдите и да заемете решителна позиция спрямо всяка тяхна проява. Заедно с това ви призоваваме да кажете справедлива дума и да заемете справедлива позиция по отношение на израелската окупация на палестинските територии. Както вече казахме, ние виждаме в бойкота и изтеглянето на инвестициите ненасилнически средства за постигане на справедливост, мир и сигурност за всички.

7. Нашето слово към международната общност
Нашето слово към международната общност е настояване да спре прилагането на двоен стандарт и да приложи международните резолюции, отнасящи се до палестинския въпрос, спрямо всички страни. Прилагане на международното право само спрямо някои от страните и неприлагането му спрямо други отваря широко вратите за закона на джунглата и оправдава твърденията на някои въоръжени групировки и на много държави, че международната общност разбира само логиката на силата. Поради това ние призоваваме да се откликне на онова, към което приканват гражданските и религиозните институции, както вече споменахме, и да започне прилагането на система от санкции срещу Израел. Още веднъж повтаряме: не за отмъщение, а за сериозни действия за постигане на справедлив и окончателен мир, който ще сложи край на израелската окупация над палестинските и другите окупирани арабски територии и ще гарантира сигурността и мира на всички.

8. Юдейските и мюсюлманските религиозни водачи
Накрая, ние отправяме призив към юдейските и мюсюлманските религиозни и духовни водачи, с които споделяме общия възглед, че всеки човека е създаден от Бог и му е дадено еднакво достойнство. Оттук дълг на всеки от нас е да защитава онеправдания човек достойнството, което му е дадено от Бог. Така ще се извисим заедно над политическите позиции, които досега са се проваляли и продължават да ни водят по пътя на провала и по-нататъшното страдание.

9. Нашият призив към нашия палестински народ и към израелците
9.1. Той е призивът за разпознаване на Божия лик във всяко Негово творение и за преодоляване на бариерите на страха или расата, за да бъде установен конструктивен диалог, вместо да продължаваме с безкрайните маневрите, чиято единствена цел е съхраняване на статуквото. Нашият призив е за постигане на единно виждане на базата на равенството и сътрудничеството, а не на високомерието, отричането на другия или агресията, оправдавана със страха или сигурността. Ние заявяваме, че любовта е възможна и че взаимното доверие е възможно. А оттам и мирът е възможен, и окончателното помирение е възможно. Така ще бъдат осъществени справедливост и сигурност за всички.

9.2. Важен въпрос е сферата на образованието. Образователните програми трябва да способстват за опознаване на другия такъв, какъвто е, а не през призмата на съперничеството, враждебността или религиозния фанатизъм. Защото днес програмите за религиозно и хуманитарно образование носят отпечатъка на тази враждебност. Следователно време е да започнем нов вид образование, което да разкрива Божия лик у другия и да казва на всички, че можем да се обичаме и да градим бъдещето си заедно в мир и сигурност.

9.3. Религиозната държава - юдейска или ислямска, задушава държавата, ограничава я в тесни рамки и я превръща в държава, която предпочита един гражданин пред друг, изключва или дискриминира свои граждани. Ние се обръщаме към религиозните юдеи и мюсюлмани: нека държавата да бъде държава на всички нейни граждани, да се гради върху уважаване на религията, но също и върху равенството, справедливостта, свободата и зачитането на плурализма, а не на численото или религиозното превъзходство.

9.4. На палестинските ръководители ние казваме, че вътрешните разцепления ни отслабват и причиняват още повече страдания. Нищо не ги оправдава. За това трябва да им се сложи край. В името на общото добро, което е по-важно от доброто на всички партии. Настояваме пред международната общност да домогне за това единство и да уважи волята на палестинския народ такава, каквато той я е изразил свободно.

9.5. Ерусалим е духовната база на нашата визия и на целия ни живот. Защото това е град, на който Бог е отредил специално място в историята на човечеството. Той е градът, към който са устремени всички народи и в който всички те се срещат в приятелство и любов в присъствието на Единия Единствен Бог, според видението на пророк Исая: „В послешните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове и ще се издигне над бърдата; и всичките народи ще се стекат на него… Бог ще съди между народите… и те ще изковат ножовете си на палешници и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож,нито ще се учат вече на война.” (Исайя 2:2-5). На това пророческо видение и на международните резолюции, отнасящи се за цял Ерусалим, в който днес има два народа и три религии, трябва да се основава всяко политическо решение. Той е първият въпрос, по който е необходимо споразумение, тъй като утвърждаването на неговата святост и мисия ще бъде източник на вдъхновение за разрешаването на целия проблем, който е въпрос на взаимно доверие и обща способност за изграждане на една „нова земя” на тази Божия земя.

10. Нашата надежда и вяра е в Бог
10. При липсата на всякаква надежда ние надаваме вик на надежда. Защото вярваме в Бог. Един Бог добър и справедлив. Ние вярваме, че най-сетне Неговата доброта ще възтържествува над злото на омразата и смъртта, която все още витае в нашата земя. И ние ще видим една „нова земя” и един „нов човек” да се извисява със своя дух, постигайки любов към всеки свой брат и сестра на тази земя.

2010-12-20

Изследвания по история на социализма в България

Наскоро излезе от печат и беше представен вторият том от поредицата „Изследвания по история на социализма в България”, резултат от съвместните усилия на Центъра за исторически и политологически изследвания към БСП и фондация „Фридрих Еберт” – бюро България.
Първият сборник от поредицата е посветен на развитието на българския социализъм като идеология и организации и обхваща периода до Втората световна война. Вторият обаче проследява най-голямото изпитание за всяка идеология – справянето й с проблемите на реалната власт и проследява историята на държавния социализъм в периода 1944 – 1989 г.
Книгата е резултат от усилията на 12 историци – преподаватели и утвърдени специалисти в своите области. В сайта на проекта са поместени кратки информации за някои от авторите, както и резюмета на част от главите, затова ги прилагам като хипервръзка към имената на авторите. Подредбата е по азбучен ред на малките имена. Тъй като понякога има повече от едно резюме, в такъв случай едното е като линк на малкото име, а второто - като фамилията отвежда към връзката.
Съставителите са: Витка Тошкова, Владимир Мигев, Евгений Кандиларов, Евгения Калинова, Илияна Марчева, Искра Баева, Йордан Баев, Луиза Ревякина, Нако Стефанов, Наталия Христова, Никола Константинов).
Сборникът обхваща 18 раздела – от социалната политика до международните отношения. Подготовката му е отнела 2 година, като при повечето автори студиите в сборника са само обобщение на още по-продължителни изследвания.
При подготовката на студиите са използвани широк набор от източници (можете да ги откриете групирани в 4 раздела - документи, спомени, научни изследвания, статии).
Основният стремеж на авторите е бил не да осъдят или оправдаят, а да обяснят „защо така е станало”.
В своето изложение, направено по време на представянето на сборника, Васил Проданов, директор на Института по философия към БАН, акцентира върху факта, че книгата излиза в ситуация на господстващ идеологически дискурс. Всяко обективно писане за периода на социализма рискува да бъде обвинено, че е от прокомунистически позиции. Това е възможно, тъй като враждебният на социализма (нео)либерален идеологически дискурс използва някои похвати, като например назоваването на периода на реалния социализъм „комунистически”. Това е не само неправилно, но и идеологически детерминирано, тъй като по този начин се цели делегитимиране на целта, към която обществото се е стремяло; суровостта – битова, морално-етически, юридическа - към някои прояви, характерна за първите години от периода, се приписва на целия период и др. След 1989 г. се набляга на свободата „сега”, противопоставена на несвободата „преди”. Това също е елементарен идеологически конструк, тъй като свобода не се дефинира прецизно. Например, за каква свобода днес на стотици хиляди хора можем да говорим, след като от безпаричие те са принудени да стоят в родните си села? Каква е свободата на един декласиран жител от малко населено място, обречен на ниско и некачествено образование, здравеопазване, на бедност, липса на поминък и недоимък в родния си край? По-свободни ли са ромите днес, отколкото преди? Дори и да приемем за меродавен онзи стеснен смисъл на свободата - като напр. свободата на медиите – последните изследвания на организации като „Репортери без граници” показаха, че дори и по него сме на едно от последните места.
Друга част от манипулацията е изваждането на определи явления от контекст. Като илюстрация може да бъде посочен въпросът с жителството. За 20 години над 3 000 000 души се урбанизират. За пръв път в България градското население започва да преобладава над селското ок. 1965 г., докато в страните от Западна Европа това се е случило векове по-рано (за Белгия и Нидерландия съществуват сведения за 18 в., Великобритания – в началото на 19 в., Франция и Германия – към средата-края на 19 в.). Българската урбанизация – както всяка друга - е мащабен, колосален процес на модернизация, обхванал цялата страна. Без определен ред би настъпил хаос, днес в много от градовете би имало гета като тези в Третия свят (нека само си спомним картините от индия или фавеляс в Бразилия). Отпадането на планомерността и контрола за 20 години доведоха до редица от проблемите, с които София се сблъква понастоящем. Изобщо няма нужда да говорим за неблагоустроените и без инфраструктура квартали, образували се от притока на хора към някои относително по-заможни райони.
Докато в Западна Европа икономическите промени в Новото време довеждат и до политически такива, то в по-изостаналите общества процесът е точно обратен – стремежът за ускоряване на развитието води до централизация и засилване ролята на държавата. Тази аксиома би могла да бъде използвана успешно като обяснителен модел на част от процесите, протекли в Източна Европа.
Книгата „Изследвания по история на социализма в България”, т. 2 е задълбочено проучване, което тепърва ще получи подобаваща оценка за своите достойнства.

Изтегли сборника като PDF от ТУК.

2010-12-17

Сомалия II

Поради големия интерес към предишната статия, в която давах малко повече информация за Сомалия, ви предлагам пълния текст на статията на Мухаммад Шариф Махмуд "Сомалийските пирати", подготвена за „Ал Джазира” и преведа у нас в бр. от април 2009 г. на сп. "Изток - Запад".

Причини за интереса към Сомалия
Причините за интереса към Сомалия са многобройни. Най-важните от тях са следните:
- процъфтяване на пиратството в сомалийски териториални води до такава степен, че то се превърна в заплаха за световната търговия и предвещава най-неблагоприятни последствия за сигурността в морето в региона;
- страхът от съюз между пиратите и международния тероризъм и опасенията от замърсяване на околната среда в случай на нападение над петролни танкери;
- увеличаване стойността на застраховката на морските съдове.
Всичко това може да доведе до увеличаване цените на товарите, а това да се отрази негативно върху световната икономика, и то точно в момент, когато светът носи бремето на кризата с колапса на световната банкова система и спада на жизнения стандарт в международен мащаб. Пиратските нападения се извършват само край бреговете на провинцията Пунтленд, а не в цяла Сомалия, тъй като в провинциите Сомалиленд и Южна Сомалия няма пирати. Въпреки че тази провинция е богата на природни ресурси: петрол, риба и други морски дарове като сол, а също така е богата и на тамяново дърво, една от основните суровини за производство на парфюми, тези ресурси не се експлоатират. Още в предишни времена жителите на тази област са емигрирали на юг, където са се предлагали повече работни места в администрацията, въоръжените сили, полицията, земеделието, търговията. След избухването на гражданската война по-голяма част от тях са били принудени да се върнат по родните си места, които обаче не предлагат условия за нормален живот - икономическата инфраструктура е слабо развита, а хората се препитават от земеделие, животновъдство и търговия.
Етиопия е причината за трагичното положение, в което се намира населението сега. Подстрекавайки местните милиции, с които районът изобилстваше по време на войната между Етиопия и Сомалия през 1977-78 г., Етиопия им предостави военна и финансова подкрепа, за да изпълнят плана за отцепването на района от обединена Сомалия. С това Етиопия успя да разшири кръга на разединение на териториалната цялост на страната. Провинцията обяви своята независимост и се нарече с ново име – Пунтленд. Въпреки автономията, подкрепата на Етиопия се свежда само до снабдяване с оръжие и до обучаване на милициите, плащане заплатите на офицерите от сигурността, за да се поддържа сегашното положение, а то е отцепването от Сомалия, като ЦРУ участва в координирането и сътрудничеството с Етиопия за постигане на същата цел, но нарича това „борба с тероризма”.
(Израелските специални служби също оказват подкрепа на Етиопия, тъй като виждат в тази от шестнадесет века християнска страна естествен съюзник срещу съседните им мюсюлмански държави - б. м. - М. К.)
Крайната бедност и нищета принудиха по-голямата част от жителите на района, особено образованите кадри, да емигрират в чужбина в търсене на работа и по-специално в Европа и САЩ. Емигрантите започнаха да изпращат парични помощи на близките си и това се превърна в основен източник на средства за препитание на населението. След краха на държавата през 1990 г. местните жители откриха, че бреговете им са се превърнали в свърталище на международни престъпни организации и банди, които са изхвърляли и продължават да изхвърлят ядрени, химически и промишлени отпадъци, забранени от международната общност, и да ограбват морските ресурси, особено рибата. Струва си да се отбележи, че сомалийското крайбрежие, чиято дължина е 3700 км, е най-дългото в Африка и най-богато на рибни видове.
В лекция пред британския Център за стратегически изследвания, известен като „Чатъм Хаус”, главният координатор на ООН за Сомалия г-н Уалид Абдула говори за това какви са загубите на Сомалия, изразени в парични печалби, поради липса на управление на териториалните й води. Добави още, че Мавритания, която притежава 800 км крайбрежна ивица, печели 800 млн. USD годишно от издаване на разрешителни за риболов на компании в териториалните й води. Ако се направи сравнение между крайбрежието на Мавритания и това на Сомалия, може да се сравнят и милиардите долари, които Сомалия губи от грабежа, извършван от европейски, африкански и азиатски фирми за риболов, да не говорим за изхвърлянето на отровните и ядрените отпадъци.
Някои въоръжени групировки откриха „златна мина” в това да извършват нападения срещу риболовни и туристически кораби и за това получаваха големи суми, нищожни обаче на фона на милионите печалба от свободния риболов със забранени от международната общност средства. Това бе изгодно и за двете страни и се извършваше без излишен шум. Но с течение на времето пиратството се разви, пиратите придобиха високи технически умения, използваха бързи лодки с модерни двигатели и смъртоносни оръжия като РПГ например, уреди за следене и разузнаване и съвременни средства за връзка и постепенно областта на действие надхвърли крайбрежните води на сомалийското крайбрежие и стигна до 200 км навътре в океана. Доста хора се специализираха в тази доходоносна и печеливша търговия с благословията на местните власти в Пунтленд, които не поемат никаква отговорност за проблема със сигурността под предлог, че не са способни да го разрешат. А броят на корабите, подложени на атаки и пиратство, достигна рекордни нива. Пиратите станаха все по-уверени в себе си, започнаха да прилагат изкуството на изнудването и преговорите, искаха огромни суми пари и излагаха живота на моряците на опасност.
С усложняване на положението държавите, чиито кораби ограбват морските ресурси в сомалийските териториални води или преминават свободно през тях, особено държавите, които имат военни бази и военен флот на входа на Червено море и в Джибути, започнаха да се надпреварват в критиките си срещу пиратските действия, без обаче да си мръднат пръста и да охраняват преминаващите кораби, дори и тези, които са били отвлечени. Изглежда вниманието на големите държави към този проблем се свежда само до овладяване на стратегически важните Сомалия и Червено море, войната срещу международния тероризъм, както и възможността корабите им да ловят риба. Изключение прави Франция, която извърши демонстративни действия за залавяне на пиратите, транспортирането им до страната, за да бъдат предадени на съда, но това не оказа никакво влияние на пиратските действия, напротив, нещата се усложниха. Напоследък много държави като ЕС, Индия, Канада, Малайзия, Русия, Египет изявиха готовността си за намеса.
На 2 юни 2008 г. Съветът за сигурност на издаде резолюция № 1816 по предложение на САЩ и Франция, с което се разрешава на чуждестранни военни кораби да навлизат в сомалийски териториални води с цел потушаване на пиратските действия и въоръжените нападения в морето с помощта на всички възможни средства. Една от най-важните инициативи е създаването на зона на морски патрули за сигурност, където кораби на страните съюзнички ще патрулират съвместно в близост до зоната на корабоплаване и следователно в областта на осигуряване на помощ. Но дори и в този момент нищо от споменатите проекти не е било извършено.

Същността на проблема
В действителност същността на проблема е нападението и организираното ограбване на морските ресурси на Сомалия. Дори компаниите, притежаващи кораби, поощриха разпространението на пиратските действия, като доброволно даваха откупи, защото смятаха, че сумите са нищожни в сравнение с огромните печалби, които прибираха. И когато тази доходоносна търговия процъфтя и започна да излиза извън контрол, и след като пиратите започнаха да искат огромни суми, едва тогава започнаха да се надигат протестни гласове из целия свят. Международната общност разглежда проблема едностранно, и то от аспекта на пиратите, без да се опита да разбере същността на проблема. Пиратството лесно би могло да бъде спряно, ако бъдат спрени риболовните компании в териториалните води на Сомалия или ако се забрани плащането на откуп. Човек лесно би могъл да заключи, че всички тези международни резолюции, свързани с борбата с пиратството, имат за цел единствено да защитят незаконния риболов в сомалийски териториални води и да лишат страната от приходите, които й се полагат.
В края на XIX век преди италианската окупация поради лошите икономически условия районът се е препитавал от пиратство, а британските власти в Аден са отпускали щедри годишни финансови дарения на местните султани, за да спрат пиратските набези и за протекция на британските кораби, минаващи покрай бреговете, от всякакви посегателства. Сомалийският бряг е бил безопасен по време на италианската окупация, той е бил безопасен и 30 години след създаването на сомалийската държава, когато не е имало нито един-единствен случай на пиратство. А когато движението на ислямските съдилища пое управлението през периода от юни до декември 2006 г., то успя окончателно да унищожи пиратството. Това доказва, че съществуването на централна държавна власт, която е легитимна и подкрепяна от народа, е сигурна гаранция за защита на стабилността в държавата и на сигурността в териториалните й води. Пиратството по сомалийските брегове е другото лице на дестабилизационните процеси, предизвикани от Етиопия и Кения след обявяването на стратегическия им алианс срещу Сомалия в началото на 60-те години. Той приключи с пряка военна намеса от декември 2006 г., която започна от въоръжаването на племенните милиции, създаването на сепаратистки организации и накрая стигна до масови кланета, извършени от етиопските войски, унищожаване на градовете и обстрелването им с ракети и танкове и изселването на милион и половина души от столицата Могадишо.

Амбиции без граници
Измежду тъжните шеги, които бяха публикувани в кенийския вестник „Нейшън дейли” от говорителя на управляващата партия, писателя Доналд Кийбикурър, е и коментарът за инцидента с украинския кораб. “Кения има стратегически интереси в Сомалия, Кения и Етиопия трябва да задвижат нещата и да си поделят Сомалия. При тази подялба всяка от страните ще прибави към територията си по 300 000 кв. километра и само да изпратят общи военни сили и да обявят това анексиране, светът ще бъде поставен пред свършен факт.” В етиопските електронни издания и блогове бяха публикувани подобни статии по повод на отвличането на украинския кораб, като се призоваваше за незабавно присъединяване на цялата провинция Сомалиленд и Пунтленд.
Разбира се, това са само илюзии, но те разкриват агресивната война срещу Сомалия с благословията на западните съюзници на Кения и Етиопия, които считат Сомалия за гнездо на ислямския тероризъм.
Единственото решение на проблема с пиратството е изтеглянето на чуждестранните войски и прекратяване на външната агресия и оказване на помощ на държавите за излизане от тунела на дипломатическите игри, дирижирани от международната общност чрез финансиране от Европейския съюз и създаване на фиктивни институции, неотговарящи на действителността и водещи единствено до удължаване страданието на сомалийския народ и до вреди за обществото за дълъг период от време, какъвто е случаят с пиратството.
Стабилността на Сомалия, връщането на независимостта и националното и регионалното й единство, сформирането на законна власт, действително представляваща сомалийския народ, е единствената гаранция за премахването на местното и международното пиратство в териториалните води. Няма алтернатива на постигането на мир, учредяването на институции на новата държава, създаването на армия и полиция, експлоатацията на природните ресурси на страната и осъществяване на цялостно развитие, защото без това ще има реална опасност за съдбата на Сомалия и за сигурността в Африканския рог и целия свят. И ако сега пиратството не позволява да се използва Аденският залив от международното корабоплаване и ако то се обърне към нос Добра надежда, то това ще е голяма икономическа катастрофа.

За десерт:
"Somalia: Conflict rages in Mogadishu" by Brian Smith.

2010-12-16

Хашим Тачи - кръвожадният стопанин на Жълтата къща

Публикувам статията "Хашим Тачи - кръвожадният стопанин на Жълтата къща", отпечатана в броя на в-к "Сега" от 16.12.2010 г.

Министър-председателят на Косово Хашим Тачи е оглавявал мафиотска организация в края на 90-те години, която е замесена в убийства, побои, трафик на органи, наркотици и проститутки. Това твърди доклад на специалния докладчик на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Дик Марти. Швейцарският политик е разследвал твърдения от мемоарите на бившия главен прокурор на юготрибунала в Хага Карла дел Понте по поръка на ПАСЕ и е изготвил доклад, който става основа за проекторезолюция.
Докладът на Марти ще бъде представен официално днес в Париж пред дипломати от всичките 47 държави в Съвета на Европа. Ако бъде одобрен в комисия, докладът ще бъде обсъден догодина в пленарната зала.
Марти прави скандални разкрития за мащаба на престъпната дейност на Тачи и водещи фигури в правителството на обявилата независимост през 2008 г. нова държава. Скандалът избухна ден след като избирателната комисия в Косово обяви партията на Тачи за победител в първите избори след обявяването на косовската независимост.
Докладчикът установява, че с явното знание, съгласие и насърчение от САЩ и водещи западни демокрации в Европа лидери и активисти на Армията за освобождение на Косово са оставени напълно безнаказано да развиват престъпна дейност и да подлагат на терор сърби и албанци след прекратяване на конфликта в бившата сръбска провинция през юни 1999 г. Същите тези страни упражниха натиск за признаване на независимостта на Косово след едностранното й обявяване на 17 февруари 2008 г. Сред основните въпроси, които се поставят пряко или косвено в доклада на Марти, са защо съмненията на Карла дел Понте за организиран трафик на органи от АОК не са разследвани по време на мандата й като главен прокурор на юготрибунала, как и защо доказателствата, събрани от неформална мисия на юготрибунала, са унищожени впоследствие, защо правителства на демократични държави, членки на Съвета на Европа, не съдействат на разследващите органи на европейската мисия ЕУЛЕКС в Косово и позволяват и на косовските власти да препятстват тези разследвания.

-----------------------------------------
Един премиер на европейска държава, който се радва на широка международна подкрепа и закрилата на водещите западни демокрации, е истинският стопанин на Жълтата къща - кланица за хора, нелегална клиника за извличане на човешки органи за незаконна продажба и трансплантации, лаборатория, публичен дом, заведения за консумация на алкохол и всякакви опиати. Стопанинът е "може би международно най-признатата личност от Армията за освобождението на Косово" Хашим Тачи, уличен от доклада на Дик Марти за "бос" на "групата от Дреница", престъпна групировка на косовски албанци, част от АОК. Жълтата къща е имотът на някой си К. в албанското с. Рипе, една от 6-те бази на групата от Дреница. В нея са държани, измъчвани и убивани косовски сърби или албанци, заподозрени, че са "колаборационисти" на сърбите или просто врагове на групата. Над 6000 души са обявени за издирване по данни на Червения кръст в Косово след конфликта там. От тях 1400 са намерени живи, открити и идентифицирани са телата на 2500 души. 1900 души все още се водят за изчезнали по време на войната, но поне 500 души са изчезнали след пристигането на натовските сили на КФОР на 12 юни 1999 г. От тях 100 са косовски албанци, останалите са предимно сърби, пише в доклада.
Юготрибуналът започва разследване по подозренията за търговия с човешки органи, но бързо се отказва и изоставя разследването. Доказателственият материал, събран от къщата на К., е унищожен и не може да се използва за нови анализи, установява Марти. През февруари 2004 г., след като медиите подхващат разкритията за Жълтата къща, екип на трибунала, силите на ООН и един журналист отиват да инспектират имота. Те обаче не го правят по правилата и при спазване на всички технически изисквания за разследване, отбелязва Марти. Откриват петна от кръв в къщата, в пристройките. Членовете на семейството, което я обитава, дават противоречиви обяснения. Патриархът на семейството обяснява, че кръвта е от заклани животни, които си отглеждат за прехрана. Членове на семейството говорят, че кръвта по масата в дневната на къщата е на една от жените във фамилията, която била родила едно от децата си тъкмо на тази маса. След това почти неформално посещение не следва нищо. Нито трибуналът, нито ЮНМИК, нито албанската прокуратура започват разследване. Събраните материални доказателства са фотографирани и унищожени. Позволяваме си да изразим удивлението си от това, пише в доклада.
На базата на свидетелства на бивши членове на АОК, свидетели, съобщения на ЕУЛЕКС и журналистически разследвания Марти дава ясна картина за структурата, действията и движещите фигури в престъпната мрежа. Той идентифицира Хашим Тачи като водач на престъпна организация, която съществува на базата на отцепило се крило от АОК. Марти отбелязва клановата йерархия на косовското албанско общество, която е отразена в структурата на АОК, и матрицата, по която тя се разпада на престъпни кланове. Разследването му е фокусирано върху трафика на органи, който е сред основните бизнеси на групата от Дреница. Но тя се занимава също с трафик на наркотици, проститутки, изнудване, убийства. Дейността разцъфтява след влизането на КФОР в Косово и се благоприятства тъкмо от него, установява докладът. Международните сили влизат в една хаотична обстановка, в която контролът на място и в голяма част от Албания се държи от АОК. Именно АОК е припозната като партньор на натовските сили на земята след бомбардировките срещу Сърбия през 1999 г.
Докато международната общност осъждаше сръбските зверства, тя избра да пренебрегне военните престъпления на АОК "в името на това да се постигне някаква степен на краткосрочна стабилност", подчертава Марти в доклада си.
Потресаващи са детайлите от установената дейност на групата на Тачи. Оказва се, че прочутата в медийните публикации на Балканите Жълта къща съвсем не е изолиран случай, а само брънка, нещо като "гара разпределителна" по пътя към клиниките на смъртта на бандитите. Всички те се намират на територията на Албания, която по никакъв начин не съдейства за разследване на престъпленията, става ясно от доклада. В Жълтата къща в селцето в Централна Албания на докараните отвлечени жертви се вземат кръвни проби и се подбират по пол, здравословно състояние и възраст. По правило всички биват разпитвани, мъчени и бити, но очевидно избраните да бъдат "донори" получават друго отношение. В къщата известно време ги хранят добре и ги оставят да спят на спокойствие. После ги товарят в камиони, чиито шофьори разкрили, че често "стоката" вътре стенела и се задушавала, докато я карали завързана с километри по албанските пътища. Крайната спирка била къща във Фуше Круя, градче, прочуло се с това, че иска да вдигне паметник на Джордж Буш. Друга негова особеност и очевидно предимство е близостта до летището на Тирана. В къщата на ужасите във Фуше Круя "донорите" изчаквали да пристигнат лекарите. Когато екипът за експлантации бил готов, извеждали избраните един по един, разстрелвали ги от упор и веднага след това били предавани на хирурзите, които изваждали органите. Най-често ставало дума за бъбреци. От тайната клиника органите очевидно поемали за трансплантации в чужбина. За трафика на органи докладът разкрива мрежа в Северна Албания, състояща се от 6 бази за задържане на отвлечените и подобен на затвор център в покрайнините на Тирана, в който са убивани арестувани етнически сърби, за да бъдат вземани бъбреците им и продавани на черния пазар. Марти отбелязва, че не е изключено престъпната дейност да има отношение към нелегалните трансплантации на органи в клиниката "Медикус" в Прищина, където през 2008 г. бяха арестувани трима лекари за незаконна трансплантация на органи. Следствието се води от ЕУЛЕКС и местните власти оттогава и се очакваше вчера да влезе в съда.
Марти твърди още, че по време на войната в Косово и в продължение на следващите близо 12 месеца Хашим Тачи и четирима членове на неговата групировка от Дреница, назовани поименно в доклада, са извършвали "убийства, отвличания, побои и разпити".
Един от тях бе министър на транспорта в правителството на Тачи до изборите, друг му е политически съветник. Същият кръг от хора държи значителна част от косовското управление през последните 10 години, и то с подкрепата на западните сили.
"Разузнавателни анализатори на НАТО и на поне четири независими чуждестранни правителства - Германия (БНД), Италия (Сисми), Великобритания (МИ6) и Гърция (EYP), намират удивителни неща по време на набирането на сведения непосредствено след края на конфликта през 1999 г. Тачи е идентифициран и цитиран в тайни разузнавателни доклади като най-опасния "престъпен бос" на АОК", пише в доклада.
Разследването на Марти започна преди 2 години, след като бившият главен прокурор на трибунала за бивша Югославия Карла дел Понте заяви, че й е било пречено да разследва висши представители на АОК. Докладът на Марти изрично посочва, че това не е криминално разследване и не може да обвини или оневини някого от споменатите в него.

2010-12-15

Интересни статии за Сомалия

Темата за сомалийските пирати е изключително интересна, а, за съжаление, българските медии не осветляват в дълбочина конфликтите и проблемите, предизвикали появата на този феномен.
Предлагам на вашето внимание връзки към 3 интересни статии по темата, както и текста на един друг материал:
"Отговорът на една отритната държава" от Лидия Лечева, публикувано в броя август 2009 г. на сп. "Правен свят"
О нея можем да изведем следните акценти:
"Пиратите непрекъснато обясняват пред медиите как преди разчитали на риболова, но чужди траулери започнали масиран нелегален бизнес и им взели хляба, а властите не осигурили брегова охрана. Британец, специалист по сомалийско пиратство от университета "Св. Андрю", твърди: "Докато сомалийци прибират по 100 млн. долара на година от пиратство, европейци и азиатци бракониерстват в техни води риба за 300 милиона.". Само че не било толкова просто... Риболовните кораби не са обекта на атаки...
"Световните медии наричат Сомалия "провалила се държава". Тя е сред 50-те най-бедни страни в света според ООН, което означава, че 9-милионното й население живее с по 1 долар на ден. За половината от сомалийците храната, доставена като помощ, е въпрос на оцеляване. Сушата и липсата на природни богатства също не са най-страшното, случило се на страната.
Крайбрежието на Сомалия се е превърнало в бунище за радиоактивни отпадъци от началото на 90-те години на миналия век. Специалният пратеник на ООН Ахмеду Улд-Абдалах е заявил, че според достоверна информация, европейски и азиатски фирми разтоварват токсични и радиоактивни отпадъци край бреговете на Сомалия. Нещо повече. Oгромните вълни, ударили сомалийския северен бряг след драматичното цунами от декември 2004 г., са разбъркали тонове ядрени и токсични отпадъци, според специалисти от Европейската зелена партия. Много жители на североизточните райони са развили заболявания, чиято симптоматика е сходна с лъчевата болест.
И, като капак, почти 20 години там вилнее гражданска война. Към милион и половина са избягали от къщите си заради насилието. Само за 2 месеца, от май до юли 2009 г., към 170 000 души са напуснали домовете си в Могадишу. Бият се ислямистките бунтовници, най-вече радикалната групировка "Ал-Шабаб" (която САЩ обвиняват за връзки с "Ал-Кайда") и правителствените сили. Централна и Южна Сомалия са вече в техни ръце и те безмилостно налагат закона на шериата, според който например жените трябва да бъдат абсолютно покрити дори като работят на полето, а всички видове забавления се забраняват, включително гледането на филми. Вярно е, че новият президент на Сомалия от началото на 2009 г., Шариф Шейх Ахмад, 45-годишен учител полиглот и умерен ислямист, има на своя страна широка коалиция. Но "Ал-Шабаб" имат отлично обучена милиция, оръжие и пари.
Международната общност многократно се е намесвала в Сомалия. Грешките на ексгенералния секретар на ООН Бутрос Гали - неуспешните ООН операции там, провала на американските елитни части през 1993 г. (спомнете си филма "Черният ястреб свален"), прахосването на 4 млрд. долара в опит да се помогне на Сомалия и накрая позорното оттегляне на ООН мисиите направиха в голяма степен от Сомалия една зачеркната държава.
А министър-председателят на Сомалия Омар Али Шаркмарке заяви публично, че би било далеч по-ефективно дори 5% от парите за патрулиране на чуждестранни военни кораби да се дадат за създаване на местна охранителна част за борба с пиратството, защото базите на престъпниците са на сомалийска земя. Дори местни пирати твърдят, че са готови да предадат оръжието си на правителството, стига то да е силно и да осигури техния поминък – риболова. Трудно е да се иска от правителство, което се бие да запази собствената си столица, да се бори едновременно и с пиратството."

"Опасни връзки на Вашингтон в Сомалия" - от Жерар Прюние, Монд Дипломатик,септември 2006, в която подробно са описани всички играчи на сомалийската сцена, като интересен момент е, че обзето от фикс-идеята за “талибанизация” на Сомалия, ЦРУ спомогна за победата на Съюза на ислямските съдилища през юни 2006 г.

Краткият, но хубав анализ на Игнасио Рамоне "Сомалия" от броя на Монд Дипломатик от февруари 2007 г.

2010-12-14

Кафка и Б. Б.

По принцип цялото управление на Б. Б. е кафкианско, но за нашия премиер ме подсети един откъс от прочутото писмо на Кафка до баща му. Ако ви елюбопитно, целия текст можете да провечетете на страниците на октомврийския брой на сп. "Ново време" - ТУК и ТУК, както и кратка биографична справка за писателя ТУК.

"Твоето мнение беше правилно, всичко друго бе смахнато, прекалено, неосъществимо, ненормално. Твоето самочувствие беше толкова голямо, че дори не беше нужно да си последователен в действията, и въпреки това и тогава не преставаше да имаш винаги право. Понякога се случваше да нямаш мнение по даден въпрос, в резултат на което всички останали мнения по същия въпрос, без изключение, трябваше да бъдат неверни. Ти можеше да си позволиш например да ругаеш едновременно чехите, след това германците, после евреите, и то не избирателно, а всички заедно, и най-накрая никой от тях да не остане прав, освен тебе. За мен ти криеше загадката на всички деспоти, правото им да се основават на собствената си личност, а не на своята мисъл. Поне на мен ми се струва, че е така."

2010-12-13

Whitney Houston - I Will Always Love You

2010-12-11

Представяне на новата книга на доц. Искра Баева

На 13 декември 2010 г., понеделник, от 17.30 ч. в Новата конферентна зала на Ректората на СУ “Св. Климент Охридски” ще бъде представена книгата на Искра Баева “Източна Европа през ХХ век. Идеи, конфликти, митове” на издателство "Парадигма", специализарано в издаването на историческа научна литература.
Книгата се занимава с някои от най-важните и/или повратни моменти от историята на Източна Европа през ХХ в. Става дума за развитието на избрани страни от региона, но и за геополитическото понятие `Източна Европа`, което претърпява дълга еволюция през изпълнения с големи събития ХХ в. Първият проблемен кръг е за начина и историческите обстоятелства, при които се ражда понятието за `Източна Европа`, промените в неговото съдържание и еволюцията му до наши дни. Вторият част е посветена на историята на “най-европейската” държава от региона – Чехословакия, която нейна характеристика не й спестява двукратното разпадане през ХХ в. Третата част дискутира знакови събития от историята на “най-бунтовната” източно/централно европейска страна – Полша. А в последната част от книгата ударението е поставено върху онези проблеми на Източна Европа, които засягат съвременните българи – как изглежда България в региона, каква е ролята й в международните отношения, как се вписваме ние, българите, в проблемите на ХХ в. и как се справяме с предизвикателствата на ХХІ в.

2010-12-08

Богдан Цирдя - "Западът играе ва банк в Молдова"

Богдан Цирдя
Фонд за стратегическа култура

"Ако беше успял, референдумът за промяна в конституцията на Молдова би дал на управляващия прозападен Алианс за европейска интеграция (АЕИ) възможността да не разпуска парламента и да запази властта за още 4 години. Той обаче шумно се провали, което до голяма степен деморализира партиите от алианса. От общо 21 партии, участвали в кампанията за референдума, само три се обявиха против него. Всички останали в една или друга форма подкрепиха Алианса. Но дори взети заедно, тези 18 партии не успяха да осигурят участието поне на 33,3 на сто от гражданите, необходимо за валидност на референдума (не помогна и това, че Алиансът свали летвата от 60 на 33 процента).
На референдума гласуваха не повече от 30 процента от населението. Така днешните управляващи в Молдова получиха вот на недоверие. Същевременно това засили опозицията - Партията на комунистите на Република Молдова и Социалдемократическата партия.
Резултатът от референдума принуди и. д. президент Михай Гимпу да разпусне парламента и да обяви началото на нова предизборна кампания. Днешната кампания за избори на молдовски парламент протича с колосално напрежение, до голяма степен заради откритата намеса на Запада. Още през първите дни след началото й в Молдова побързаха да се отбият 27 външни министри на държави от Евросъюза. Всички те превъзнасяха усилията на АЕИ за интеграция в европейската общност.
На 21 октомври 2010 г. чрез резолюция на Европарламента ЕС изрази задоволство от реформите в Молдова и обеща либерализиране на визовия режим, без да уточни впрочем кога се очаква тази “либерализация”. Колкото и да бе абстрактна, резолюцията позволи на партиите от алианса да твърдят, че през 2012 г. Молдова ще получи безвизов режим, а през 2014 г. ще стане членка на ЕС. Както личи, Брюксел се опитва директно да подкрепя Алианса.
Известни американски мозъчни тръстове, разработващи планове за “оранжеви революции”, вече от година провеждат тренинг с активисти от управляващия либерален алианс, инвестирайки за целта стотици хиляди долари. По сходни задачи във връзка с Молдова работят и други европейски фондации като “Жан Жорес”, “Конрад Аденауер” и т. н. Цяла Молдова е покрита с плакати: Европа означава процъфтяване, ОНД значи бедност! Президентът на Румъния Траян Бъсеску публично обещава на алианса морална и дипломатическа подкрепа.
Същият Бъсеску заяви, че е готов да сключи с Молдова споразумение за граничния режим, за да отнеме от ръцете на комунистите една от основните теми в предизборната агитация. Комунистите, социалдемократите, Демократическата партия на Молдова и партия “Равноправие” винаги са обвинявали Румъния, че не подписва с Молдова базов договор и договор за границата, сиреч не признава суверенитета на молдовската държава.
На 8 ноември, само 20 дни преди края на избирателната кампания, Букурещ сключи най-сетне с Молдова Договор за режима на държавната граница, сътрудничеството и взаимната помощ по граничните проблеми. От молдовска страна сложи подпис премиерът Влад Филат, лидер на Либерално-демократическата партия на Молдова. Договорът не съдържа политическо признание на молдовско-румънската граница и същевременно подпомага лидера на либералдемократите да прокарва имидж на “пробивен политик”.
В момента Румъния открито финансира близо 15 вестници и списания в Молдова; преди две седмици румънският Първи канал започна да излъчва за цялата страна наред с досегашните още две румънски телевизии (”Публика Те Ве” и “Журнал Те Ве”), които не крият, че работят за Алианса. Трябва да посочим, че и руски телевизии, чийто сигнал се препредава в Молдова от частни компании, често обслужват прорумънските партии.
Стигна се дотам, че румънските власти предприеха безпрецедентна стъпка - разрешиха в деня на изборите студенти от Молдова, следващи в страната, да пътуват безплатно с междуградски автобуси и влакове, за да гласуват за “прорумънските партии”. Алиансът се погрижи вместо 40 да бъдат открити 80 избирателни секции в чужбина. Хората в Русия обаче гласуват за проруските комунисти и социалдемократи и там ще действат едва 5 от тези изборни секции, при все че във федерацията работят 400-500 хиляди молдовски граждани. Затова пък в Румъния са открити 8 избирателни секции, в Италия - 20 и т. н.
Посолството на Чехия любезно предостави за ползване филм за комунистическите репресии в Чехословакия и той се излъчва по всички телевизии в Молдова. Печално известната “Комисия Гимпу” за осъждане на тоталитаризма, предложила по-рано да се забрани компартията (някои от членовете й настояват Русия да плати 27 милиарда долара обезщетение за “съветската окупация”), издаде с цел да дискредитира компартията тритомен сборник “Молдовците под болшевишкия терор”.
Особено твърдо и агресивно действа партията на Влад Филат. Успял да си гарантира подкрепата на Брюксел, през август и октомври той се срещна в неформална обстановка с лидера на Приднестровието Игор Смирнов. Филат издейства пускането на влак между Кишинев и Одеса, обещание да се възстанови телефонната връзка между левия и десния бряг на Днестър и облекчен износ на приднестровски стоки. С това успя да вдигне рейтинга си сред част от центристките и рускоезичните избиратели, а проруските сили в Молдова понесоха сериозен удар. А хора от западните посолства в Кишинев открито заявяват, че Русия трябва да бъде “изхвърлена от Молдова”, и че ще бъдат положени всички усилия за целта.
Както научихме, в края на октомври в Молдова е пристигнала група политолози от САЩ и Грузия. Грузински (а и сръбски) “експерти” впрочем бяха забелязани в Кишинев и по време на опита за “оранжев преврат” на 7 април 2009 г. Няколко неправителствени организации, финансирани от западни фондации (включително от фонда на Сорос), организираха в средата на ноември акция под наслов “Чист парламент” - представиха списък от 30 “съмнителни” политици, недостойни според тях да бъдат депутати. Както всъщност се очакваше, 23 имена от 30-те са преписани от изборните листи на комунистите.
От 4 до 21 ноември бяха осъществени 6 социологически проучвания, щедро финансирани от западни структури. От трите компании, представили резултатите, две са румънски, а третата е пряко свързана с една от либералните партии в алианса. По техни данни, рейтингът на комунистите, стигнал през юли 45 на сто, неотклонно пада - 41, 39, 37, 35 процента. Ясно е, че става дума за анкети, които “формират” мнението на електората. За противовес срещу тях най-големият информационно-аналитичен портал в Молдова Ava.md представи на 18 ноември данни от допитване, според които тяхната партия може да събере близо 53 на сто от гласовете.
Телевизията в Молдова не съобщи нищо за проучването на Ava.md, затова пък данните от другите анкети се “въртят” всекидневно. Да не говорим изобщо за информационната блокада на опозицията, за това как се използва полицията и как се сплашват хората. Според някои медии, агитатори от Либералдемократическата и други партии от алианса пускат из селата слухове, че ако изборите бъдат спечелени от комунистите, те щели да видят “нов 7 април”. Изборите са насрочени за 28 ноември. Все още има време за някакви промени."

По БТА

2010-12-07

Образование - безобразие

В интервю по радиото д-р Николай Михайлов веднъж разсъждаваше за етимологията на образование и свързваше произхода на думата с влизане в образ. Антиномът на това човек да има лице, образ - това е без-образието.
Реклама на заведение, която въртят тези дни по едно радио, гласи горе-долу следното: "За вас, студенти, на 8-ми декември ще пее Милко Калайджиев".
Това е безобразие. Безобразие е студентите да имат нещо общо с Милко. Безобразие е, че този клуб утре ще бъде пълен.
Честит празник, студенти, честит празник, колеги-безобразни...
:))

2010-12-03

Котешки работи...