Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-12-20

Изследвания по история на социализма в България

Наскоро излезе от печат и беше представен вторият том от поредицата „Изследвания по история на социализма в България”, резултат от съвместните усилия на Центъра за исторически и политологически изследвания към БСП и фондация „Фридрих Еберт” – бюро България.
Първият сборник от поредицата е посветен на развитието на българския социализъм като идеология и организации и обхваща периода до Втората световна война. Вторият обаче проследява най-голямото изпитание за всяка идеология – справянето й с проблемите на реалната власт и проследява историята на държавния социализъм в периода 1944 – 1989 г.
Книгата е резултат от усилията на 12 историци – преподаватели и утвърдени специалисти в своите области. В сайта на проекта са поместени кратки информации за някои от авторите, както и резюмета на част от главите, затова ги прилагам като хипервръзка към имената на авторите. Подредбата е по азбучен ред на малките имена. Тъй като понякога има повече от едно резюме, в такъв случай едното е като линк на малкото име, а второто - като фамилията отвежда към връзката.
Съставителите са: Витка Тошкова, Владимир Мигев, Евгений Кандиларов, Евгения Калинова, Илияна Марчева, Искра Баева, Йордан Баев, Луиза Ревякина, Нако Стефанов, Наталия Христова, Никола Константинов).
Сборникът обхваща 18 раздела – от социалната политика до международните отношения. Подготовката му е отнела 2 година, като при повечето автори студиите в сборника са само обобщение на още по-продължителни изследвания.
При подготовката на студиите са използвани широк набор от източници (можете да ги откриете групирани в 4 раздела - документи, спомени, научни изследвания, статии).
Основният стремеж на авторите е бил не да осъдят или оправдаят, а да обяснят „защо така е станало”.
В своето изложение, направено по време на представянето на сборника, Васил Проданов, директор на Института по философия към БАН, акцентира върху факта, че книгата излиза в ситуация на господстващ идеологически дискурс. Всяко обективно писане за периода на социализма рискува да бъде обвинено, че е от прокомунистически позиции. Това е възможно, тъй като враждебният на социализма (нео)либерален идеологически дискурс използва някои похвати, като например назоваването на периода на реалния социализъм „комунистически”. Това е не само неправилно, но и идеологически детерминирано, тъй като по този начин се цели делегитимиране на целта, към която обществото се е стремяло; суровостта – битова, морално-етически, юридическа - към някои прояви, характерна за първите години от периода, се приписва на целия период и др. След 1989 г. се набляга на свободата „сега”, противопоставена на несвободата „преди”. Това също е елементарен идеологически конструк, тъй като свобода не се дефинира прецизно. Например, за каква свобода днес на стотици хиляди хора можем да говорим, след като от безпаричие те са принудени да стоят в родните си села? Каква е свободата на един декласиран жител от малко населено място, обречен на ниско и некачествено образование, здравеопазване, на бедност, липса на поминък и недоимък в родния си край? По-свободни ли са ромите днес, отколкото преди? Дори и да приемем за меродавен онзи стеснен смисъл на свободата - като напр. свободата на медиите – последните изследвания на организации като „Репортери без граници” показаха, че дори и по него сме на едно от последните места.
Друга част от манипулацията е изваждането на определи явления от контекст. Като илюстрация може да бъде посочен въпросът с жителството. За 20 години над 3 000 000 души се урбанизират. За пръв път в България градското население започва да преобладава над селското ок. 1965 г., докато в страните от Западна Европа това се е случило векове по-рано (за Белгия и Нидерландия съществуват сведения за 18 в., Великобритания – в началото на 19 в., Франция и Германия – към средата-края на 19 в.). Българската урбанизация – както всяка друга - е мащабен, колосален процес на модернизация, обхванал цялата страна. Без определен ред би настъпил хаос, днес в много от градовете би имало гета като тези в Третия свят (нека само си спомним картините от индия или фавеляс в Бразилия). Отпадането на планомерността и контрола за 20 години доведоха до редица от проблемите, с които София се сблъква понастоящем. Изобщо няма нужда да говорим за неблагоустроените и без инфраструктура квартали, образували се от притока на хора към някои относително по-заможни райони.
Докато в Западна Европа икономическите промени в Новото време довеждат и до политически такива, то в по-изостаналите общества процесът е точно обратен – стремежът за ускоряване на развитието води до централизация и засилване ролята на държавата. Тази аксиома би могла да бъде използвана успешно като обяснителен модел на част от процесите, протекли в Източна Европа.
Книгата „Изследвания по история на социализма в България”, т. 2 е задълбочено проучване, което тепърва ще получи подобаваща оценка за своите достойнства.

Изтегли сборника като PDF от ТУК.

Няма коментари: