Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-12-25

Кайрос на палестинските християни

Време за истината
Слово на вяра, надежда и любов от сърцето на палестинското страдание
Палестински кайрос
2009 г.

Патриарси и глави на църквите в Ерусалим

Ние чухме вика на нашите чада
Ние, патриарсите и главите на църквите в Ерусалим, чухме вика на надежда, отправен от нашите чада в тези тежки дни, в които все още живеем на Светите земи. Ние ги подкрепяме и заставаме на тяхна страна в тяхната вяра, надежда и любов и във виждането им за събитията, които преживяваме. Също така ние подкрепяме техния призив към всички наши вярващи събратя, към израелските и палестинските ръководители, към международната общност и църквите по света, да се ускори постигането на справедливост, мир и помирение на Светите места. Отправяме прошение към Бог да благослови всички наши чада и да им даде още повече сила, за да допринесат активно за изграждане на тяхното общество и превръщането му в общество на любов, доверие, справедливост и мир.

* Негово Светейшество, патриарх Теофил III, Гръцка православна патриаршия
* Негово Светейшество, патриарх Фуад Туал, Латинска патриаршия
* Негово Светейшество, патриарх Торком Манугиан, Арменска православна патриаршия
* Отец Пиер Батиста Пицабала, Пазител на Светите земи
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Анба Авраам, Коптска православна църква в Ерусалим
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Северий Малки Мурад, Сириянска православна църква
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Аба Матияс, Етиопска православна църква
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Павел Набил Саях, Маронитска патриаршия в Ерусалим и Палестинските земи
* Негово Високопреосвещенство, архиепископ Юсеф Зарией, Гръко-католическа патриаршия
* Епископ Муниб А. Юнан, Евангелска Лютеранска църква в Йордания и Светите земи
* Епископ Сухейл Дауани, Англиканска църква в Ерусалим и Близкия изток
* Епископ Грегор Петер Малки, Сириянска католическа патриаршия
* Епископ Рафаел Минасян, Арменска католическа патриаршия

Ерусалим, 15 декември 2009 г.


Палестински кайрос*
Този документ е словото на палестинските християни към света относно случващото се в Палестина. Написан е в настоящия момент, когато искаме да видим Божията благодат да възсияе над тези смети земи и над страданието, което преживяваме. В този дух документът настоява международната общност да прозре истината за онова, с което се сблъсква палестинският народ, подложен в продължение на повече от шест десетилетия на неправда, прокуда, страдание и открит апартейд. Това страдание продължава пред очите и ушите на безмълвната международна общност, срамежлива в критиката си към държавата-окупатор – Израел. Нашето слово е зов на надежда, обгърната с искрена любов, свързана с нашата молитва и вяра в Бог. Ние го отправяме най-напред към себе си, а подир това и към всички църкви и християните по целия свят и с него ги призоваваме да се изправят срещу неправдата и апартейда; настояваме да работят за справедлив мир в нашия регион; призоваваме ги да преразгледат всяко богословско учение, което оправдава извършените против нашия народ престъпления и оправдава неговото избиване, прогонване от отечеството му, заграбване на земята му.
В този исторически документ ние, палестинските християни, заявяваме, че военната окупация на нашата земя е прегрешение против Бога и човека и че богословие, което оправдава тази окупация, е превратно богословие, твърде далеч от християнските учения, защото истинското християнско богословие е богословие на любов и солидарност с потиснатия, призив към постигане на справедливост и равенство между народите.
Този документ не е стихиен, нито пък е плод на случайност. Той не е просто теоретично богословско изследване, нито политически документ, а е по-скоро документ за вяра и действие. Важността му произтича от това, че изразява правдиво тревогите на този народ, от това, че определя историческия етап, на който се намираме, и от пророческото представяне на нещата такива, каквито са, без двусмисленост, и от смелостта да предложи решението, което би довело до справедлив и траен мир, и което се състои в прекратяване на израелската окупация на палестинската земя, прекратяване на всички форми на дискриминация като решение, създаване на палестинската държава със столица Ерусалим. Това е призив към самия Израел да осъзнае неправдата, която ни е наложил, и да сложи край на нея. Това е и настояване към народите, политическите лидери и ония, на които имат решаващата дума, да окажат натиск над Израел и да предприемат правни мерки, за да сложат край на неговото самовластие и погазване на международната законност. Ния огласяваме един документ, чиято позиция е, че ненасилствената съпротива срещу тази неправда е право и дълг на всички палестинци.
Натоварените със съставянето на този документ работиха над него в продължение на повече от година, която прекараха в молитви и дискусии, ръководени от вярата си в Бог и любовта си към своя народ и черпейки съвети от мнозина други: палестинци, араби и хора цял свят, докато успяха да постигнат сегашната му формулировка. За тяхната солидарност с нас - благодарност и признателност от съставителите.
Ние, палестинските християни, се надяваме този документ да се окаже повратен момент в усилията на всички миролюбиви хора по света, особено на нашите братя и сестри християни, и да бъде приветстван и подкрепен, както се случи с Южноафриканския кайрос от 1985 година, и да се превърне в инструмент в борбата срещу неправдата, окупацията и дискриминацията. Защото това освобождение в интерес на всички народи в региона без изключение, тъй като проблемът не е само политически, а представлява политика, която унищожава човека.
Молим Бог да вдъхнови всички нас и най-вече нашите водачи и вземащите решенията, за да намерят пътя на справедливостта и равенството и да разберат, че това е единственият път към въжделения мир.

• Негово Светейшество Патриарх Мишел Саббах
• Негово Високопреосвещенство Митрополит д-р Аталлах Ханна
• отец д-р Джамал Хадр
• отец д-р Рафик Хури
• отец д-р Митри Рахеб
• отец д-р Наим Атик
• отец д-р Йохана Катаначо
• отец Фади Диаб
• д-р Джирис Хури
• г-жа Седар Дуайбис
• г-жа Нора Корт
• г-ца Люси Талджие
• г-н Нидал Абу Аз-Зулуф
• г-н Юсеф Дахер
• г-н Рифат Касис – координатор на инициативата

Забележка: Списък с палестинските християнски институции и личности, подписали документа, и преводът му на други езици е на разположение на следния електронен адрес: www.kairospalestine.ps


Време за истината
Слово на вяра, надежда и любов от сърцето на палестинското страдание

Въведение
Ние, група палестинци християни, след молитва, размисъл и размяна на мнения за страданието, което търпим на нашата земя под израелска окупация, днес отправяме своя вик – вик на надежда при липсата на всякаква надежда, вик, придружен с нашата молитва и вяра в Бог, който бди с Божието провидение над всички обитатели на тази земя. Вдъхновени от тайнството на Божията любов към всички, тайнството на святото божие присъствие в историята на всички народи и от тайнството на Божието присъствие в историята на народите и в историята на нашата земя, ние изричаме днес това слово, изхождайки от своята християнска вяра и своята палестинска принадлежност – слово на вяра, надежда и любов.
А защо в този момент? Защото днес с трагедията на палестинския народ ние сме в задънена улица. А ония, от които зависи вземането на решения, се задоволяват да управляват кризата, вместо да работят сериозно за нейното разрешаване. И това изпълва сърцата на вярващите с болка и с въпроси: какво прави международната общност? Какво правят политическите ръководства в Палестина, Израел и арабския свят? Какво прави църквата? Защото проблемът не е просто политически. Това е политика, която унищожава човека, а това засяга църквата.
Ние се обръщаме към нашите братя и сестри, членовете на църквите на тази земя. Като християни и палестинци отправяме този наш призив към нашите религиозни и политически водачи, към нашето палестинско общество и към израелското общество, към международната общност и към нашите братя и сестри от църквите по целия свят.

1. Действителността
1.1. „като са казвали: Мир, мир!, а пък няма мир” (Еремия 6:14). Днес всеки говори за мир и за мирния процес в Близкия изток. Досега обаче това си остават само думи; а на практика действителността е израелска окупация над палестинските територии и лишаването ни от нашата свобода заедно с всички произтичащи от това последици:
1.1.1. Ето я разделителната стена, която беше издигната на палестинска територия, и която конфискува голяма част от тази територия. Тя превърна нашите градове и села в затвори, раздели ги едни от други, направи ги разпръснати и разхвърляни кантони – късове от едно единно тяло. Газа след зверската война, която Израел разпали срещу нея през декември 2008 и януари 2009 г., продължава да живее в нечовешки условия под постоянна блокада. Населението й е откъснато географски от останалите палестински територии.
1.1.2. Факт е, че израелските селища заграбват нашата земя в името на Бог и в името на силата, слагат ръка върху природните ни ресурси, особено водата и обработваемата земя, и по този начин лишават стотици хиляди палестинци от тях. Днес те са се превърнали в препятствие пред всякакво политическо решение.
1.1.3. Ето и унижението, на което сме подложени в ежедневието си на бариерите на армията, когато отиваме на работа, на училище или в болница.
1.1.4. Ето го разделението на членовете на едно и също семейство, което прави семейния живот сам по себе си невъзможен за хиляди палестинци, особено за семействата, в които никой от съпрузите не притежава израелска лична карта.
1.1.5. Самата религиозна свобода е ограничена; ограничен е достъпът до светите места под претекст сигурността. Светите места в Ерусалим са забранени за много християни и мюсюлмани от Западния бряг и Ивицата Газа и дори за самите ерусалимски по време на религиозните празници. Също така някои от нашите свещенослужители араби страдат от забрана на нормалния достъп в Ерусалим.
1.1.6. Бежанците също са част от нашата действителност. Повечето от тях все още живеят в бежански лагери при много тежки условия, неподобаващи за човешки същества. Те притежават право на завръщане и продължават поколение след поколение да очакват своето завръщане. Каква ще бъде тяхната участ?
1.1.7. И затворниците. Хилядите военнопленници в израелските затвори. Те също са част от нашата действителност. Израелците правят всичко възможно, за да освободят един единствен техен военнопленник, а онези хиляди палестински затворници, гниещи в израелските затвори, кога ще бъдат освободени?
1.1.8. И Ерусалим - сърцевината на нашата действителност. Той е едновременно символ на мира и знак за враждебност. След като разделителната стена изолира палестинските квартали едни от други, продължава процесът на обезлюдяване на града от неговото палестинско население – християни и мюсюлмани. Те биват лишавани от личните си карти, т.е. от правото си да останат в Ерусалим. Домовете им се разрушават или конфискуват. Ерусалим, градът на помирението, се е превърнал в град на сегрегацията и прокудата, в източник на кръвопролития вместо на мир.

1.2. Част от тази действителност е също незачитането от страна на Израел за международната законност и международните резолюции, както и безсилието на арабския свят и безсилието на международната общност пред лицето на това незачитане. Поругават се човешките права, но въпреки многобройните доклади от местни и международни организации за защита на човешките права несправедливостта продължава.
1.2.1. Палестинците вътре в Държавата Израел, въпреки че имат гражданство и правата и задълженията на граждани, също са пострадали от историческата несправедливост и продължават да страдат и днес от политиката на дискриминация. Те също чакат да получат пълни права и да бъдат третирани наравно с всички граждани на държавата.

1.3. Емиграцията е също елемент от нашата действителност. Липсата на каквато и да било перспектива или искрица надежда за мир и свобода подтикна младежта - както мюсюлманската, така и християнската, към емиграция. Така земята бе лишена от най-важния си ресурс и богатство – образованата младеж. Постоянно намаляващият брой на християните, особено в Палестина, е едно от опасните последствия на този конфликт, на регионалното и международното безсилие и провал при търсенето на всеобхватно решение на проблема.

1.4. На фона на тази действителност израелците оправдават своите действия, твърдейки че те са самозащита, включително окупацията, колективното наказание и всички други форми на репресии срещу палестинците. Според нас това виждане е преобръщане на действителността с главата надолу. Да, налице е палестинска съпротива срещу окупацията. Обаче ако нямаше окупация, нямаше да има и съпротива, нямаше да има страх и липса на сигурност. Това е нашето виждане. Затова ние призоваваме израелците да прекратят окупацията. И тогава ще видят един нов свят без страх и без заплаха – свят на сигурност, справедливост и мир.

1.5. Палестинските отговори на тази действителност бяха различни. Някои отговориха чрез воденето на преговори: това бе позицията на официалната Палестинска власт, но тя не постигна никакъв напредък в мирния процес. Отговорът на някои политически партии бе да прибягнат до въоръжената съпротива. Израел използва това за претекст да обвини палестинците в тероризъм и успя по този начин да заличи истинската същност на конфликта, тъй като проблемът започна да се представя като израелска война срещу тероризма, а не като израелска окупация и законна палестинска съпротива с цел прекратяване на окупацията.
1.5.1. Трагедията се задълбочи от вътрешния конфликт между самите палестинци и отделянето на Газа от останалите палестински територии. Трябва да се отбележи, че макар и разцеплението да възникна между самите палестинци, главна причина за това бе международната общност, тъй като тя отказа да се отнесе позитивно към волята на палестинския народ, изразена по демократичен и законен начин по време на изборите през 2006 година.

Още веднъж ние повтаряме и заявяваме, че сред всичко това, сред нашата катастрофа нашето християнско слово е слово на вяра, надежда и любов.

2. Слово за вярата
Ние вярваме в Бог, в добър и справедлив Бог

2.1. Ние вярваме в Бог, единния Бог, Създателя на вселената и човека. Ние вярваме в Него, който е добър и справедлив Бог, който обича всички свои творения. Ние вярваме, че всяко човешко същество е Божие творение, създадено по Негов образ и подобие, и че неговото достойнство произтича от достойнството на Всевишния. Това достойнство е едно и също за всеки човек. За нас тук и сега, точно на тази земя, това означава, че Бог ни е създал не за да враждуваме и да се избиваме, а за да се опознаваме и обичаме и заедно да я изграждаме в любов и взаимно уважение.
2.1.1. Ние вярваме и във вечното Слово Божие, Единородния Син Божи, нашия Господ Иисус Христос, когото Той изпрати като Спасител на световете.
2.1.2. Ние вярваме в Светия Дух, който съпътства църквата и човечеството в техния път. Той ни помага да разберем Светото Писание в Стария и Новия Завет, като едно единно цяло, тук и сега. Разкрива ни явлението Божие пред човечеството в миналото, настоящето и бъдещето.

Как разбираме Словото Божие?
2.2. Ние вярваме, че Бог е говорил на човечеството тук, на нашата земя: „Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете” (Послание към евреите. 1:1-2).
2.2.1. Ние, палестинските християни, вярваме, подобно на всички други християни по света, че Иисус Христос е дошъл, за да завърши Закона и Пророците. Той е Алфата и Омегата, началото и краят. С неговата светлина и водителството от Светия Дух четем Свещените книги, размишляваме върху тях и ги тълкуваме така, както Иисус Христос ги е разтълкувал на двамата ученици по пътя към Емаус. Както е записано в евангелието според свети Лука: „И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките Писания.” (Лука 24:27)
2.2.2. Нашият Господ Иисус Христос дойде, проповядвайки приближаването на царството Божие. Така той предизвика революция в живота и вярата на човечеството. Той донесе „ново учение” (Марко 1:27), нова светлина за разбирането на Стария Завет и приведените в него понятия, свързани с нашата християнска вяра и нашето ежедневие – неща като обещанията, избора, Божия народ и земята. Ние вярваме, че словото Божие е живо слово, то хвърля особена светлина върху всеки един от етапите в историята и така разкрива на вярващите какво ни казва Бог тук и сега. Заради това е недопустимо да превръщаме словото Божие в безжизнени букви, които изопачават Божията любов и провидение в живота на народите и на отделните хора. Това е грешката във фундаменталистките библейски тълкувания, които ни носят смърт и разруха, когато словото Божие бъде превърнато в бездушно, предавано от поколение на поколение като мъртва дума и използвано като оръжие в най-новата ни история, което ни лишава от нашите права в собствената ни земя.

Нашата земя има универсална вселенска мисия
2.3. Ние вярваме, че нашата земя има универсална вселенска мисия. В тази универсалност понятията за обещанията, за земята, за избора, за народа Божи се разгръщат така, че да обхванат цялото човечество, започвайки с народите на тази земя. В светлината на учението на Светата Библия ние смятаме, че обетоваността на тази земя никога не е била заглавие на политическа програма, а встъпление към универсално вселенско спасение, началото на осъществяването на царството Божие на земята.
2.3.1. На тази земя Бог е изпратил пророците, патриарсите и апостолите, носещи на света универсално вселенско послание. Днес на нея ние сме три вероизповедания – юдаизмът, християнството и ислямът. Нашата земя е земята Божия, както и останалите страни в света. Тя е свята с присъствието на Бог в нея, тъй като единствен Той е пресвят и дарява святост. И ние, които живеем тук, сме длъжни да уважаваме Божията воля за тази земя и да я освободим от злото на несправедливостта и войната, което е в нея. Това е Божията земя и следователно тя трябва да бъде земя на помирение, мир и любов. И това е възможно. Тъй като Бог ни е поставил тук като два народа, Той ни дава и способността, стига да пожелаем, да живеем заедно и да установим в нея справедливост и мир – да я превърнем в наистина Божия земя: „Господня е земята и всичко, що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея” (Псалми 24:1)
2.3.2. Нашето присъствие на тази земя като палестинци – християни и мюсюлмани, не е случайно, то е дълбоко вкоренено и свързано с историята и географията на тази земя, подобно връзката на всеки друг народ със земята, на която живее днес. Несправедливост бе сторена срещу нас, когато бяхме прокудени. Западът се опита да компенсира онова, което той бе причинил на евреите в европейските страни, но компенсацията бе за наша сметка и на нашата земя. Те се опитаха да поправят една несправедливост, а от нея произтече нова несправедливост.
2.3.3. Освен това ние виждаме как някои западни теолози се опитват да придадат на причинената ни несправедливост библейска и теологическа легитимност. Така според техните тълкувания Божиите обещания се превръщат в заплаха за нашето съществуване. Самата „Блага вест” от Евангелието се оказва „предвестник за смърт” за нас. Ние призоваваме тези теолози да задълбочат своите размисли върху Божието слово и да коригират своите тълкувания, така че да видят в Божието слово източник на живот за всички народи.
2.3.4. Връзката ни с тази земя е наше естествено право, а не просто идеологически или теологически теоретичен проблем. Това е въпрос на живот и смърт. Може би има хора, които не са съгласни с нас, и дори се отнасят враждебно към нас, само защото заявяваме, че искаме да живеем свободно на нашата земя. Защото ние, палестинците, страдаме от окупацията на нашата земя. Защото ние като християни палестинци страдаме от погрешните тълкувания на някои теолози. В тази ситуация нашата задача е да съхраним Божието слово като източник на живот, а не на смърт, да запазим „благата вест” такава, каквато е - „блага вест” за нас и за всички хора. В лицето на онези, които използват Светото писание, за да заплашват съществуването ни като палестински християни и мюсюлмани, ние потвърждаваме отново своята вяра в Бог, тъй като знаем, че Божието слово не може да бъде причина за нашата погибел.

2.4. Затова ние заявяваме, че всяка употреба на Светото писание като оправдание или подкрепа за политически позиции или алтернативи, съдържащи угнетяване на човек от човека или на един народ от друг, превръща религията в човешка идеология и лишава Божието слово от неговата святост, универсалност и истинност.

2.5. Затова заявяваме също, че израелската окупация на палестинската земя е прегрешение против Бог и против човечеството, тъй като лишава палестинеца от основните му човешки права, дадени му от Бог, и обезобразява Божия образ у израелеца окупатор, точно както го обезобразява и у палестинеца под окупация. Ние заявяваме, че всяко богословие, което претендира, че се основава на Светото писание, доктрината или историята, за да оправдае окупацията, няма нищо общо с църковното учение, понеже призовава към насилие и свещена война в името на Бог, подчинявайки Бог на мимолетни човешки интереси, и изопачавайки Божия образ у човека, който попада едновременно под политически и теологически гнет.

3. Надежда
3.1. Въпреки липсата дори на искрица надежда нашата надежда остава силна. Сегашната ситуация не предвещава никакво бързо разрешение или настъпване на края на наложената ни окупация. Да, инициативите, конференциите, визитите и преговорите се умножиха, но всичко това не бе последвано от каквато и да било промяна в нашето положение и страдание. Дори новата американска позиция, обявена от президента Обама, и явното му желание да сложи край на трагедията не се повлия за промяна в нашата действителност. Защото ясният израелски отговор, който отхвърля каквото и да било решение, не оставя място за надежда. Въпреки това, нашата надежда остава силна, защото ние се надяваме на Бог. Той е добър, всемогъщ и обича хората и един ден Неговата добрина ще победи злото, в което живеем. В този смисъл свети Павел е казал: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (…) Кой ще ни отлъчи от Христовата любов: скръб ли,или утеснение, гонение или глад ли, голота, беда или нож? Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден”. (…) Понеже аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашните, нито бъдещите, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Иисуса, нашия Господ.” (Послание към римляните. 8:31, 35, 36, 39).

Какво означава надеждата?
3.2. За нас надеждата означава на първо място нашата вяра в Бог, на второ място нашето въжделение за по-добро бъдеще, на трето място да не се преследват илюзии. Защото ние осъзнаваме, че избавлението не е съвсем близо. Надеждата е способността ни да виждаме Бог насред нещастието и да се водим от Светия Дух в нас. От това виждане черпим силата да бъдем твърди, да оцеляваме и да работим за промяна на действителността, в която живеем. Надеждата означава да не се предаваме пред злото, а да се изправим срещу него и да продължим да му се съпротивляваме. В настоящето или бъдещото не виждаме нищо друго освен опустошение и разруха. Виждаме жестокостта на силния, виждаме го да се ориентира към все по-силен апартейд и налагане на закони, които отричат нашето съществуване и достойнство. Виждаме объркване и разединение в палестинската позиция. И въпреки това, ако се противопоставим на тази действителност и работим упорито, може би можем да попречим на разрухата, която се задава на близкия хоризонт.

Някои белези за надежда
3.3. Въпреки своята слабост и вътрешни разцепления, църквата в нашата земя, със своите глави и миряни, носи признаци, подкрепящи нашата надежда. Нашите енориаши са пълни с живот и по-голямата част от нашата младеж са активни апостоли на справедливостта и мира. В допълнение към отдадеността на отделните хора, различните наши църковни институции придават на вярата ни активно присъствие чрез богослужение, любов и молитва.
3.3.1. Сред признаците за надежда са местните богословски центрове, които имат религиозен и социален характер. Те са многобройни в различните църкви. Екуменическият дух, макар и все още колеблив, се проявява на различни срещи между църковните общности.
3.3.2. Към това можем се прибавят и срещите от мултирелигиозния диалог и най-напред християнско-мюсюлманския диалог, който включва както религиозни водачи, така и част от миряните. Разбира се, такъв диалог представлява продължителен процес и се осъществява чрез ежедневни усилия в условията на общи страдания и общи надежди. Налице е диалог между трите религии – юдаизма, християнството и исляма, както и множество диалози на академично и социално ниво, които се опитват да съкратят разстоянията, налагани от окупацията, и да сложат край на изопачения образ на човека сърцето на неговия брат човека.
3.3.3. Един от най-важните признаци за надежда е също непоколебимостта на поколенията, съхранената памет, която не забравя катастрофата от 1948 и нейното значение, вярата им в справедливостта на тяхната кауза. Както и нарастващото съзнание у много от църквите по света и тяхното желание да научат истината за случващото се тук.
3.3.4. В допълнение към това, виждаме у мнозина решимост да превъзмогнат омразата от миналото и готовност за помирение, когато бъде установена справедливостта. Нарасна общественото съзнание относно необходимостта от възстановяване на националните и политическите права на палестинците, издигнаха се гласове на миролюбиви и правдолюбиви юдеи и израелци, които подкрепят това. Към тя се присъедини обща международна поддръжка. Вярно е, че тези сили на справедливостта и помирението все още не са в състояние да променят ситуацията на несправедливост, но те представляват влиятелен човешки потенциал, който би могъл да съкратят времето на страдание и да ускори настъпването на епохата на помирението.

Мисията на Църквата
3.4. Нашата църква е църква на хора, които се молят и служат. Тази молитва и служение са пророчество, носещо Божия глас в настоящето и бъдещето. Всичко, което се случва на нашата земя, всеки човек на нея, всички болки и надежди, цялата несправедливост и всичките усилия за прекратяването й, са част от молитвата на нашата църква и от служението на всичките нейни институции. Благодарим на Бог за това, че църквата издига глас срещу несправедливостта въпреки факта, че някои биха искали тя да остане безмълвна, капсулирана в своите ритуали.
3.4.1. Мисията на църквата е пророческа, тя трябва да проповядва Божието слово в местния контекст и посред ежедневните събития с всеобхватна смелост, правдивост и любов. И ако заеме страната на някого, тя трябва да заеме страната на онеправдания, да застане до него така, както нашият Господ Иисус Христос е заставал на страната на всеки бедняк и грешник, призовавал го е към покаяние, нов живот и е възстановяване на достойнството, което му е дадено от Бог и което никой човек няма право да го лиши от него.
3.4.2. Мисията на църквата е да проповядва настъпването на царството Божие, царство на справедливост, мир и достойнство. Призванието ни като жива църква е да свидетелстваме за Божията доброта и достойнството на човешките същества, сетне да се молим и да направим да се чуе гласът ни, когато предизвестяваме едно ново общество, в което човекът вярва в своето достойнство и в достойнството на врага си.
3.4.3. Нашата църква проповядва Царството, а царството Божие не може да бъде свързано с никое земно царство. Пред Пилат Иисус заявява: „Аз съм цар. Но моето царство не е от този свят.” (Йоан 18:36, 37). Свети Павел е казал: „Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух .” (Послание към римляните 14:17). Следователно религията не поощрява, не подкрепя никой угнетяващ политически режим, а е опора на справедливостта, истината и човешкото достойнство. Освен това тя се стреми към пречистване на режими, в които има угнетяване на човека и унижение на неговото достойнство. Божието царство на земята не е обвързано с някаква политическа ориентация, тъй като е твърде голямо и всеобхватно, за да може да се ограничи в една политическа система.
3.4.4. Иисус Христос е казал: „Божието царство е сред вас.” (Лука 17:21). Това Царство, което е сред нас и вътре в нас е допълнение към тайнството на избавлението. То е Божието присъствие сред нас и нашето усещане за това присъствие във всичко, което вършим и казваме. В това Божествено присъствие ще продължим да работим, докато бъде постигната справедливостта, на която се надяваме за тази земя.
3.4.5. Жестоките обстоятелства, в които е съществувала и съществува палестинската църква, направиха така, че църквата да затвърди своята вяра и да даде по-ясен израз на своята проповед. Посред страданието и болката ние вникнахме в нашата проповед и задълбочихме познанието си за нея: днес ние сме носителите на силата на любовта вместо силата на отмъщението, носим културата на живота, вместо културата на смъртта. Това е източникът на надежда за нас, за църквата и за целия свят.

3.5. Основата на нашата надежда е Възкресението. Точно както Христос е възкръснал като победител над смъртта и злото, така и ние, и всеки жител на тази земя може да победим злото на войната в нея. Ние ще просъществуваме като църква, която свидетелства, устоява и действа на земята на възкресението.

4. Любов
Заповедта да обичаме
4.1. Господ Иисус Христос е казал: „Както Aз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.” (Йоан 13:34). Показал ни е как да обичаме и как да се отнасяме към нашите врагове. Казал е: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”. Но аз ви казвам: Обичайте враговете с и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. (…) И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен и Вашият небесен Отец.” (Матей 5:43-48).
А Свети Павел е казал: „Никому не връщайте зло за зло, промишлявайте за това, което е добро, пред всичките човеци.” (Послание към римляните 12:17). А Свети Петър е казал: „Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив, благославяйте, понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение.” (1 Петър 3:9).

Съпротива
4.2. Тази дума е ясна. Любовта ни е заповядана от нашия Господ Иисус Христос и обхваща приятелите и враговете. Това За нас това е ясен знак, когато сме ситуация, в която трябва да се възпротивим на злото във всичките му разновидности.
4.2.1. Любовта означава да виждаме Божия лик в лицето на всяко човешко същество. Всеки човек е мой брат или сестра. Но виждането на Божия лик у всеки човек не означава приемане на злото или агресията от негова страна, а напротив, любовта се стреми да поправи злото и да прекрати агресивността.
Неправдата, сполетяла палестинския народ – израелската окупация, е зло, на което трябва да бъде оказана съпротива. Тя е зло и грях, спрямо който трябва да бъде оказана съпротива и който трябва да бъде премахнат. Отговорността за това е първо на самите палестинци, които са под окупация. Християнската любов призовава към съпротива. Но любовта слага край на злото, само следвайки пътя на справедливостта. Отговорност носи и международната общност, тъй като днес международната законност направлява отношенията между народите. Най-сетне самият угнетител трябва да се освободи от злото, в което е, и от гнета, който е причинил на другите.
4.2.2. Ако направим преглед на историята на народите, ще видим в нея множество войни и оказване на съпротива на войната с война и на насилието с насилие. Палестинският народ тръгна по пътя на другите народи, по-специално в първите етапи от борбата си срещу израелската окупация. Също така той води и мирна борба, в частност по време на първата Интифада. Въпреки всичко това ние смятаме, че всички народи трябва да поемат по нов път в своите взаимоотношения и в разрешаването на своите конфликти, като да избягват способите на военната сила и да прибягват към способите на справедливостта. И това важи на първо място за народи, силни във военно отношение, притежаващи сила и упражняващи гнет спрямо слабите народи.
4.2.3. Ние заявяваме, че нашият християнски избор пред лицето на израелската окупация е съпротивата. Съпротивата е право и дълг за християнина. Но това е съпротива според логиката на любовта. Така тя е съзидателна съпротива, тъй като намира хуманни способи, адресирани към хуманността на врага. Виждането на Божия лик в лицето на врага и възприемането на позиции на съпротива в светлината на това виждане – това е ефективният начин да бъде пресечен гнетът и да бъде накаран угнетителят да сложи край на агресията си, за да бъде постигната желаната цел – възвръщането на земята, свободата, достойнството и независимостта.
4.2.4. Господ Иисус Христос ни е оставил пример за подражание. Ние трябва да се съпротивяваме на злото, но той ни е научил да не се съпротивяваме на злото със зло. Това е тежка заповед, особено когато врагът упорито упражнява своята тирания и отрича нашето право да останем тук. Това е тежка заповед, но това е заповедта. Само тя може да се изправи срещу недвусмислените изявления на окупационните власти, които отричат нашето съществуване, и срещу множеството аргументи, които те привеждат, за да продължават да ни налагат окупацията.
4.2.5. Следователно съпротивата срещу злото на окупацията се вписва в християнската любов, която отхвърля злото и го поправя. Тя се съпротивява срещу неправдата във всичките й форми посредством методи, които се включват в логиката на любовта и влагат цялата енергия за постигане на мир. Ние можем да се съпротивяваме посредством гражданско неподчинение. Но не се съпротивляваме със смърт, а с уважение към живота. Ние уважаваме и ценим високо всички, които до днес са дали живота си за отечеството. И потвърждаваме, че всеки гражданин трябва да бъде готов да защитава своя живот, своята свобода и своята земя.
4.2.6. Поради това ние смятаме, че онова, което правят някои палестински и международни неправителствени организации и някои религиозни институции, призовавайки отделните хора, обществата и държавите към икономически и търговски бойкот на производството на окупацията и към изтегляне на инвестициите си оттам, се вписва в рамките на мирната съпротива. Ние смятаме, че тези кампании на подкрепа трябва да се провеждат открито и сериозно, кат осе обявява недвусмислено и откровено, че тяхната цел не е да се отмъсти на никого, а да се сложи край на съществуващото зло, за да бъдат освободени от него и угнетителят и угнетеният, да се освободят и двата народа от екстремистките позиции на израелските кабинети и да бъде постигната справедливост и помирение. Чрез този дух и чрез този устрем най-сетне ще постигнем мечтаното разрешение така, както вече се случи в Южна Африка и при много освободителни движения по света.

4.3. Чрез нашата любов ние ще преодолеем неправдите и ще положим основите на едно ново общество за нас и за нашите противници. Нашето бъдеще и тяхното бъдеще е общо. Или спирала на насилието, в която ще загинем заедно, или мир, от чиито блага ще се ползваме заедно. Ние призоваваме израелците да се откажат от гнета, който упражняват спрямо нас, да не изопачават истинското лице на окупацията, претендирайки, че е война срещу тероризма. Корените на тероризма са в угнетяването на човека и в злото на окупацията. Това са неща, които трябва да изчезнат, ако наистина има сериозни намерения да се премахне „тероризмът”. Ние призоваваме народа на Израел да бъде наш партньор в мира, а не в кръга от безкрайно насилие. Нека заедно се съпротивим на злото, на злото на окупацията и на вътрешния кръг от насилие.

5. Нашето слово към нашите братя и сестри
5.1. Днес всички ние сме в задънена улица, пред бъдеще, изпълнено с беди. Нашето слово към всички наши християнски братя и сестри е слово на надежда, търпение, постоянство и ново усърдие в името на по-добро бъдеще. Слово, с което им казваме, че на тази земя ние сме носители на послание и ще продължаваме да го носим въпреки тръните, кръвта и ежедневните трудности. Ние възлагаме нашата надежда на Бог, който ще ни даде избавлението, когато пожелае. Но същевременно ние ще продължим да действаме с Всевишния и според Божията воля за съзидание, в отпор на злото, за приближаване на часа на справедливостта и мира.

5.2. Ние казваме на нашите братя и сестри: време е за покаяние. Покаяние, което да ни върне към споделяне на любов към всеки страдащ, към пленените и ранените, към постигнатите от временни или постоянни увреждания; към децата, които не са в състояние да изживеят своето детство, към всеки, който оплаква скъп на сърцето му. Споделянето на любов казва на всеки вярващ в духа и истината: ако моят брат е пленник, и аз съм пленник; ако бъде разрушен домът на моя брат, разрушеният дом е моят; ако бъде убит моят брат, убитият съм аз. Ние сме част от предизвикателствата и споделяме всичко, което се е случило или ще се случи. Навярно като отделни хора или като глави на църкви ние сме били безмълвни, когато е трябвало да издигнем глас, за да осъдим несправедливостта и да споделим страданието. Време е да се покаем за мълчанието, за безразличието и несподелянето, или за това, че не се придържахме към нашата мисия на тази земя и я напуснахме, или задето не размишлявахме и не работихме достатъчно, за да достигнем ново общо виждане, а се разединихме и така отхвърлихме нашата мисия и словото ни отслабна. Да се покаем задето понякога отделяхме внимание на нашите институции за сметка на нашата мисия и така бе задушен пророческият глас, даден на църквите от Светия Дух.

5.3. Ние призоваваме нашите братя към постоянство в това време на изпитания, така както сме постоянствали през вековете, през сменящите се държави и правителства. Бъдете търпеливи, постоянстващи и пълни с надежда и изпълнете с нея сърцето на всеки ваш брат или сестра, които споделят това време на изпитания. „Бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата надежда.” (Първото послание на Петра 3:15). Бъдете устремени и споделяйте всяка жертва, която се изисква от съпротивата, та с любов да бъде преодоляно изпитанието, на което сме поставени днес.

5.4. Ние сме малобройни, но нашето послание е велико и важно. Земята ни има въпиюща нужда от любов. И нашата любов е послание и към мюсюлманина, и към юдея, и към целия свят.
5.4.1. Нашето послание към мюсюлманите е послание на любов и общо битие; призив за отърсване от фанатизма и екстремизма. Също така то е послание към света, че мюсюлманите не са мишена в битката, нито адрес на тероризма, те са цел на мира и адрес на диалога.
5.4.2. А посланието ни към юдеите е следното: избивали сме се и продължаваме да се избиваме, но днес и утре ние можем да се обичаме и да живеем заедно. Можем да организираме политическия си живот с всичките му усложнения според логиката и силата на тази любов, след като окупацията бъде отстранена и бъде постигната справедливост.
5.4.3. Словото на вярата казва на всеки, който се включва в някаква политическа дейност: Човекът не е създаден за омраза. Не бива да мразим. Не бива да убиваме и не бива да бъдем убивани. Културата на любовта е култура на приемане на другия. Чрез нея се усъвършенства човешката същност и се заздравяват устоите на обществото.

6. Нашето слово към църквите по света
6.1. Нашето слово към църквите по света е най-напред слово на благодарност за проявената солидарност с нас с думи, дела и присъствие сред нас. То е слово на възхвала към позициите на множеството църкви и християни, които подкрепят правото на палестинския народ на самоопределение. То е послание на солидарност с тези църкви, изстрадали позициите си в подкрепа на правдата и справедливостта.
Но то е също и призив за покаяние, за преразглеждане на някои фундаменталистки богословски позиции, които подкрепят политически актове, угнетяващи палестинеца. То е призив да се застане на страната на угнетения и да се съхрани словото Божие като блага вест за всички, а не да се превръща в оръжие за унищожаване на угнетения. Божието слово е слово на любов към цялото творение. Бог не е съюзник на някого срещу другиго, нито е противник заедно с някого против някого. Той е Господ на всички и обича всички. Той изисква от всички справедливост и е дал на всички едни и същи Свои заповеди. Затова ние искаме от църквите да не способстват за осигуряване на богословско прикритие за несправедливостта, от която страдаме, т.е. за греха на окупацията, която ни е наложена. Днес ние питаме нашите братя и сестри от църквите: можете ли да ни помогнете да си върнем свободата – само по този начин ще помогнете на двата народа да постигнат справедливост, мир, сигурност и любов?

6.2 За да разберат нашата действителност, ние казваме на църквите: елате и вижте. Нашата роля е да ви запознаем с истината за нашата действителност, приемайки ви като поклонници, дошли да се помолят и носещи посланието на мира, любовта и помирението. Вие ще проучите фактите и ще откриете за себе си и израелците, и палестинците.

6.3 Ние осъждаме всички форми на расизма, бил той религиозен или етнически, включително антисемитизма или ислямофобията. Ние ви призоваваме да ги осъдите и да заемете решителна позиция спрямо всяка тяхна проява. Заедно с това ви призоваваме да кажете справедлива дума и да заемете справедлива позиция по отношение на израелската окупация на палестинските територии. Както вече казахме, ние виждаме в бойкота и изтеглянето на инвестициите ненасилнически средства за постигане на справедливост, мир и сигурност за всички.

7. Нашето слово към международната общност
Нашето слово към международната общност е настояване да спре прилагането на двоен стандарт и да приложи международните резолюции, отнасящи се до палестинския въпрос, спрямо всички страни. Прилагане на международното право само спрямо някои от страните и неприлагането му спрямо други отваря широко вратите за закона на джунглата и оправдава твърденията на някои въоръжени групировки и на много държави, че международната общност разбира само логиката на силата. Поради това ние призоваваме да се откликне на онова, към което приканват гражданските и религиозните институции, както вече споменахме, и да започне прилагането на система от санкции срещу Израел. Още веднъж повтаряме: не за отмъщение, а за сериозни действия за постигане на справедлив и окончателен мир, който ще сложи край на израелската окупация над палестинските и другите окупирани арабски територии и ще гарантира сигурността и мира на всички.

8. Юдейските и мюсюлманските религиозни водачи
Накрая, ние отправяме призив към юдейските и мюсюлманските религиозни и духовни водачи, с които споделяме общия възглед, че всеки човека е създаден от Бог и му е дадено еднакво достойнство. Оттук дълг на всеки от нас е да защитава онеправдания човек достойнството, което му е дадено от Бог. Така ще се извисим заедно над политическите позиции, които досега са се проваляли и продължават да ни водят по пътя на провала и по-нататъшното страдание.

9. Нашият призив към нашия палестински народ и към израелците
9.1. Той е призивът за разпознаване на Божия лик във всяко Негово творение и за преодоляване на бариерите на страха или расата, за да бъде установен конструктивен диалог, вместо да продължаваме с безкрайните маневрите, чиято единствена цел е съхраняване на статуквото. Нашият призив е за постигане на единно виждане на базата на равенството и сътрудничеството, а не на високомерието, отричането на другия или агресията, оправдавана със страха или сигурността. Ние заявяваме, че любовта е възможна и че взаимното доверие е възможно. А оттам и мирът е възможен, и окончателното помирение е възможно. Така ще бъдат осъществени справедливост и сигурност за всички.

9.2. Важен въпрос е сферата на образованието. Образователните програми трябва да способстват за опознаване на другия такъв, какъвто е, а не през призмата на съперничеството, враждебността или религиозния фанатизъм. Защото днес програмите за религиозно и хуманитарно образование носят отпечатъка на тази враждебност. Следователно време е да започнем нов вид образование, което да разкрива Божия лик у другия и да казва на всички, че можем да се обичаме и да градим бъдещето си заедно в мир и сигурност.

9.3. Религиозната държава - юдейска или ислямска, задушава държавата, ограничава я в тесни рамки и я превръща в държава, която предпочита един гражданин пред друг, изключва или дискриминира свои граждани. Ние се обръщаме към религиозните юдеи и мюсюлмани: нека държавата да бъде държава на всички нейни граждани, да се гради върху уважаване на религията, но също и върху равенството, справедливостта, свободата и зачитането на плурализма, а не на численото или религиозното превъзходство.

9.4. На палестинските ръководители ние казваме, че вътрешните разцепления ни отслабват и причиняват още повече страдания. Нищо не ги оправдава. За това трябва да им се сложи край. В името на общото добро, което е по-важно от доброто на всички партии. Настояваме пред международната общност да домогне за това единство и да уважи волята на палестинския народ такава, каквато той я е изразил свободно.

9.5. Ерусалим е духовната база на нашата визия и на целия ни живот. Защото това е град, на който Бог е отредил специално място в историята на човечеството. Той е градът, към който са устремени всички народи и в който всички те се срещат в приятелство и любов в присъствието на Единия Единствен Бог, според видението на пророк Исая: „В послешните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове и ще се издигне над бърдата; и всичките народи ще се стекат на него… Бог ще съди между народите… и те ще изковат ножовете си на палешници и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож,нито ще се учат вече на война.” (Исайя 2:2-5). На това пророческо видение и на международните резолюции, отнасящи се за цял Ерусалим, в който днес има два народа и три религии, трябва да се основава всяко политическо решение. Той е първият въпрос, по който е необходимо споразумение, тъй като утвърждаването на неговата святост и мисия ще бъде източник на вдъхновение за разрешаването на целия проблем, който е въпрос на взаимно доверие и обща способност за изграждане на една „нова земя” на тази Божия земя.

10. Нашата надежда и вяра е в Бог
10. При липсата на всякаква надежда ние надаваме вик на надежда. Защото вярваме в Бог. Един Бог добър и справедлив. Ние вярваме, че най-сетне Неговата доброта ще възтържествува над злото на омразата и смъртта, която все още витае в нашата земя. И ние ще видим една „нова земя” и един „нов човек” да се извисява със своя дух, постигайки любов към всеки свой брат и сестра на тази земя.

1 коментар:

Мариян Карагьозов каза...

Но какво все пак значи "кайрос"?
Най-общо можем да кажем, че става въпрос за дума с гръцки произход, която обозначава "време", но не обикновеното линеарно време.
Думата има и значение като термин в реториката, и в античната гръцка философия — преживяна криза в рамките на определено време, през което човекът е длъжен да вземе решение и да действа.
Също има и християнски импликации - в Библията — определено от Бога време за изкупление.
По моему палестинските църковници са имали за цел именно тази многозначност и натовареност на понятието.
Можете да видите някои популярни обяснения на думата:
http://rechnik.info/%D0%BA%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%BE%D1%81
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B9%D1%80%D0%BE%D1%81
http://en.wikipedia.org/wiki/Kairos
http://grammar.about.com/od/il/g/kairosterm.htm