Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-12-30

Приказка за добрия крал Венцеслас

Имало едно време едни добър крал на Чехия на име Венцеслас. Веднъж в полунощ по Коледа, както обикновено, кралят бил извънредно зает - опаковал подаръци за всички обитатели на замъка, а за скъпата на сърцето му кралица приготвил копринени чорапи и сребърни кънки; за пажа Алберт - много трудна мозайка; джобни ножчета, орехи и марципани за войниците от стражата, порцеланови фигурки и пудра за готвачките и прислужниците. А за всички сложил и по едни портокал.
Когато свършил, преди още някой да се е събудил, кралят едва смогнал да обиколи на пръсти двореца и да остави подарък до всяко легло. И ето че щом си легнал доволен, всички други скочили, отворили кутиите и навред се разхвърчали панделки и опаковки, дъвчел се марципан и се подреждали порцеланови фигурки.
А каква работа кипнала в кухнята! Блъскане, тракане, дращели лъжици в съдини, печели се тави със спаначена баница, картофи, токачки, сливов сладкиш и какво ли още не...
Междувременно влязла кралицата и целунала уморения от нощния си труд крал и му оставила чифт пантофи, избродирани с неговите инициали.
- Очарователно, скъпа! - промърморил уморения крал.
Пажът Алберт подарил на краля златната рибка, която спечелил на летния панаир.
- Чудесно, момчето ми! - отново се унесъл кралят.
Докато той си почивал, всички други започнали коледната вечеря и много се забавлявали - чашите се пълнели отново, гърмели фойерверки, оркестърът свирел. Шестива гостуващи циркови артисти от Италия се покачили един върху друг и образували истинска жива човешка пирамида, а уелският принц изрецитирал дълга поема.
Изведнъж всички се почувствали много уморени. Разговорите и песните започнали да секват, свещите запремигали, а нощта се сгъстявала над навалелия навън сняг.
Точно тогава венцеслас се събудил, скочил, изпълнен с енергия и освежен задишал студен въздух на прозореца, когато забелязал долу един старец да събира дърва.
- кой ли е това? Да се разхожда в такава нощ? - запитал се кралят и се запътил да търси пажа Алберт, който спокойно почивал в залата заедно с кралицата и другите гости.
- Събуди се, момчето ми, имам нужда от твоята помощ - потупал Венцеслас пажа по рамото.
- Оо, Ваше величество, толкова преядох и така ми се спи, запротестирал Алберт.
- Хайде-хайде, момчето ми, работа ни чака. Но я ми кажи първо знаеш ли кой е човекът, когото видях? Един старец, който събираше дърва.
- О, да, Ваше величество, той често идва тук да събира дърва, живее на няколко километра оттук в полите на планината.
- Хм... Насечи ми колкото можеш да носиш борови цепеници.
Докато Албер изпълнявал задачата, Венцеслас обиколил и събрал в една кошница гоеми късове месо и няколко бутилки вино.
Щом пъшкащият под камарата цепеници паж се върнал, кралят му рекъл:
- Сега си сложи най-топлото наметало, защото ще посетим нашия приятел в планината и ще го изненадаме...
- Ама... Ваше величество, навън е страшен студ...
Венцеслас кротко се усмихнал:
- Алберт, просто помни, че не всички имаха тази чудесна коледна вечер, която имаше ти изкара, и не всеки има топъл палат, в който да живее.
Те тръгнали с дървата и кошницата с провизии през снега. Накрая оставили всичко пред вратата на стареца.
- Готово - съобщил кралят - сега поне ще има някаква коледна вечеря и дърва за няколко дни.
После потеглили към замъка. Алберт крачил отзад. Странно нещо, докато следвал стъпките на господаря си, тялото му потръпвало от непозната топлина. Все едно, че бил най-горещ летен ден. "Чудя се дали някой би ми повярвал, ако му кажа какво усещам. Не, май е по-добре да го запазя за себе си, за да не ми се присмеят" - мислел си пажът и се увил по-плътно в плаща си, докато на хоризонта се появили светлините на кралската твърдина.

Няма коментари: