Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2010-12-17

Сомалия II

Поради големия интерес към предишната статия, в която давах малко повече информация за Сомалия, ви предлагам пълния текст на статията на Мухаммад Шариф Махмуд "Сомалийските пирати", подготвена за „Ал Джазира” и преведа у нас в бр. от април 2009 г. на сп. "Изток - Запад".

Причини за интереса към Сомалия
Причините за интереса към Сомалия са многобройни. Най-важните от тях са следните:
- процъфтяване на пиратството в сомалийски териториални води до такава степен, че то се превърна в заплаха за световната търговия и предвещава най-неблагоприятни последствия за сигурността в морето в региона;
- страхът от съюз между пиратите и международния тероризъм и опасенията от замърсяване на околната среда в случай на нападение над петролни танкери;
- увеличаване стойността на застраховката на морските съдове.
Всичко това може да доведе до увеличаване цените на товарите, а това да се отрази негативно върху световната икономика, и то точно в момент, когато светът носи бремето на кризата с колапса на световната банкова система и спада на жизнения стандарт в международен мащаб. Пиратските нападения се извършват само край бреговете на провинцията Пунтленд, а не в цяла Сомалия, тъй като в провинциите Сомалиленд и Южна Сомалия няма пирати. Въпреки че тази провинция е богата на природни ресурси: петрол, риба и други морски дарове като сол, а също така е богата и на тамяново дърво, една от основните суровини за производство на парфюми, тези ресурси не се експлоатират. Още в предишни времена жителите на тази област са емигрирали на юг, където са се предлагали повече работни места в администрацията, въоръжените сили, полицията, земеделието, търговията. След избухването на гражданската война по-голяма част от тях са били принудени да се върнат по родните си места, които обаче не предлагат условия за нормален живот - икономическата инфраструктура е слабо развита, а хората се препитават от земеделие, животновъдство и търговия.
Етиопия е причината за трагичното положение, в което се намира населението сега. Подстрекавайки местните милиции, с които районът изобилстваше по време на войната между Етиопия и Сомалия през 1977-78 г., Етиопия им предостави военна и финансова подкрепа, за да изпълнят плана за отцепването на района от обединена Сомалия. С това Етиопия успя да разшири кръга на разединение на териториалната цялост на страната. Провинцията обяви своята независимост и се нарече с ново име – Пунтленд. Въпреки автономията, подкрепата на Етиопия се свежда само до снабдяване с оръжие и до обучаване на милициите, плащане заплатите на офицерите от сигурността, за да се поддържа сегашното положение, а то е отцепването от Сомалия, като ЦРУ участва в координирането и сътрудничеството с Етиопия за постигане на същата цел, но нарича това „борба с тероризма”.
(Израелските специални служби също оказват подкрепа на Етиопия, тъй като виждат в тази от шестнадесет века християнска страна естествен съюзник срещу съседните им мюсюлмански държави - б. м. - М. К.)
Крайната бедност и нищета принудиха по-голямата част от жителите на района, особено образованите кадри, да емигрират в чужбина в търсене на работа и по-специално в Европа и САЩ. Емигрантите започнаха да изпращат парични помощи на близките си и това се превърна в основен източник на средства за препитание на населението. След краха на държавата през 1990 г. местните жители откриха, че бреговете им са се превърнали в свърталище на международни престъпни организации и банди, които са изхвърляли и продължават да изхвърлят ядрени, химически и промишлени отпадъци, забранени от международната общност, и да ограбват морските ресурси, особено рибата. Струва си да се отбележи, че сомалийското крайбрежие, чиято дължина е 3700 км, е най-дългото в Африка и най-богато на рибни видове.
В лекция пред британския Център за стратегически изследвания, известен като „Чатъм Хаус”, главният координатор на ООН за Сомалия г-н Уалид Абдула говори за това какви са загубите на Сомалия, изразени в парични печалби, поради липса на управление на териториалните й води. Добави още, че Мавритания, която притежава 800 км крайбрежна ивица, печели 800 млн. USD годишно от издаване на разрешителни за риболов на компании в териториалните й води. Ако се направи сравнение между крайбрежието на Мавритания и това на Сомалия, може да се сравнят и милиардите долари, които Сомалия губи от грабежа, извършван от европейски, африкански и азиатски фирми за риболов, да не говорим за изхвърлянето на отровните и ядрените отпадъци.
Някои въоръжени групировки откриха „златна мина” в това да извършват нападения срещу риболовни и туристически кораби и за това получаваха големи суми, нищожни обаче на фона на милионите печалба от свободния риболов със забранени от международната общност средства. Това бе изгодно и за двете страни и се извършваше без излишен шум. Но с течение на времето пиратството се разви, пиратите придобиха високи технически умения, използваха бързи лодки с модерни двигатели и смъртоносни оръжия като РПГ например, уреди за следене и разузнаване и съвременни средства за връзка и постепенно областта на действие надхвърли крайбрежните води на сомалийското крайбрежие и стигна до 200 км навътре в океана. Доста хора се специализираха в тази доходоносна и печеливша търговия с благословията на местните власти в Пунтленд, които не поемат никаква отговорност за проблема със сигурността под предлог, че не са способни да го разрешат. А броят на корабите, подложени на атаки и пиратство, достигна рекордни нива. Пиратите станаха все по-уверени в себе си, започнаха да прилагат изкуството на изнудването и преговорите, искаха огромни суми пари и излагаха живота на моряците на опасност.
С усложняване на положението държавите, чиито кораби ограбват морските ресурси в сомалийските териториални води или преминават свободно през тях, особено държавите, които имат военни бази и военен флот на входа на Червено море и в Джибути, започнаха да се надпреварват в критиките си срещу пиратските действия, без обаче да си мръднат пръста и да охраняват преминаващите кораби, дори и тези, които са били отвлечени. Изглежда вниманието на големите държави към този проблем се свежда само до овладяване на стратегически важните Сомалия и Червено море, войната срещу международния тероризъм, както и възможността корабите им да ловят риба. Изключение прави Франция, която извърши демонстративни действия за залавяне на пиратите, транспортирането им до страната, за да бъдат предадени на съда, но това не оказа никакво влияние на пиратските действия, напротив, нещата се усложниха. Напоследък много държави като ЕС, Индия, Канада, Малайзия, Русия, Египет изявиха готовността си за намеса.
На 2 юни 2008 г. Съветът за сигурност на издаде резолюция № 1816 по предложение на САЩ и Франция, с което се разрешава на чуждестранни военни кораби да навлизат в сомалийски териториални води с цел потушаване на пиратските действия и въоръжените нападения в морето с помощта на всички възможни средства. Една от най-важните инициативи е създаването на зона на морски патрули за сигурност, където кораби на страните съюзнички ще патрулират съвместно в близост до зоната на корабоплаване и следователно в областта на осигуряване на помощ. Но дори и в този момент нищо от споменатите проекти не е било извършено.

Същността на проблема
В действителност същността на проблема е нападението и организираното ограбване на морските ресурси на Сомалия. Дори компаниите, притежаващи кораби, поощриха разпространението на пиратските действия, като доброволно даваха откупи, защото смятаха, че сумите са нищожни в сравнение с огромните печалби, които прибираха. И когато тази доходоносна търговия процъфтя и започна да излиза извън контрол, и след като пиратите започнаха да искат огромни суми, едва тогава започнаха да се надигат протестни гласове из целия свят. Международната общност разглежда проблема едностранно, и то от аспекта на пиратите, без да се опита да разбере същността на проблема. Пиратството лесно би могло да бъде спряно, ако бъдат спрени риболовните компании в териториалните води на Сомалия или ако се забрани плащането на откуп. Човек лесно би могъл да заключи, че всички тези международни резолюции, свързани с борбата с пиратството, имат за цел единствено да защитят незаконния риболов в сомалийски териториални води и да лишат страната от приходите, които й се полагат.
В края на XIX век преди италианската окупация поради лошите икономически условия районът се е препитавал от пиратство, а британските власти в Аден са отпускали щедри годишни финансови дарения на местните султани, за да спрат пиратските набези и за протекция на британските кораби, минаващи покрай бреговете, от всякакви посегателства. Сомалийският бряг е бил безопасен по време на италианската окупация, той е бил безопасен и 30 години след създаването на сомалийската държава, когато не е имало нито един-единствен случай на пиратство. А когато движението на ислямските съдилища пое управлението през периода от юни до декември 2006 г., то успя окончателно да унищожи пиратството. Това доказва, че съществуването на централна държавна власт, която е легитимна и подкрепяна от народа, е сигурна гаранция за защита на стабилността в държавата и на сигурността в териториалните й води. Пиратството по сомалийските брегове е другото лице на дестабилизационните процеси, предизвикани от Етиопия и Кения след обявяването на стратегическия им алианс срещу Сомалия в началото на 60-те години. Той приключи с пряка военна намеса от декември 2006 г., която започна от въоръжаването на племенните милиции, създаването на сепаратистки организации и накрая стигна до масови кланета, извършени от етиопските войски, унищожаване на градовете и обстрелването им с ракети и танкове и изселването на милион и половина души от столицата Могадишо.

Амбиции без граници
Измежду тъжните шеги, които бяха публикувани в кенийския вестник „Нейшън дейли” от говорителя на управляващата партия, писателя Доналд Кийбикурър, е и коментарът за инцидента с украинския кораб. “Кения има стратегически интереси в Сомалия, Кения и Етиопия трябва да задвижат нещата и да си поделят Сомалия. При тази подялба всяка от страните ще прибави към територията си по 300 000 кв. километра и само да изпратят общи военни сили и да обявят това анексиране, светът ще бъде поставен пред свършен факт.” В етиопските електронни издания и блогове бяха публикувани подобни статии по повод на отвличането на украинския кораб, като се призоваваше за незабавно присъединяване на цялата провинция Сомалиленд и Пунтленд.
Разбира се, това са само илюзии, но те разкриват агресивната война срещу Сомалия с благословията на западните съюзници на Кения и Етиопия, които считат Сомалия за гнездо на ислямския тероризъм.
Единственото решение на проблема с пиратството е изтеглянето на чуждестранните войски и прекратяване на външната агресия и оказване на помощ на държавите за излизане от тунела на дипломатическите игри, дирижирани от международната общност чрез финансиране от Европейския съюз и създаване на фиктивни институции, неотговарящи на действителността и водещи единствено до удължаване страданието на сомалийския народ и до вреди за обществото за дълъг период от време, какъвто е случаят с пиратството.
Стабилността на Сомалия, връщането на независимостта и националното и регионалното й единство, сформирането на законна власт, действително представляваща сомалийския народ, е единствената гаранция за премахването на местното и международното пиратство в териториалните води. Няма алтернатива на постигането на мир, учредяването на институции на новата държава, създаването на армия и полиция, експлоатацията на природните ресурси на страната и осъществяване на цялостно развитие, защото без това ще има реална опасност за съдбата на Сомалия и за сигурността в Африканския рог и целия свят. И ако сега пиратството не позволява да се използва Аденският залив от международното корабоплаване и ако то се обърне към нос Добра надежда, то това ще е голяма икономическа катастрофа.

За десерт:
"Somalia: Conflict rages in Mogadishu" by Brian Smith.

1 коментар:

Борислав каза...

Еее, човече, това не се чете направо. Имаш отвратителен дизайн на блога!

Сега и аз в духа на арабите от АлДжазира ще те обвиня, че нарочно не си правиш блога по-четлив, за да не се информират хората и да продължава съществуващото положение с ограбването на сомалийските рибни ресурси.