Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-01-05

Бунт срещу увеличението на таксите или борба за безплатно и свободно образование?

Цяла Европа беше залята от мощни студентски протести, като особено впечатляващи бяха те в Италия и Великобритания. В тази връзка предлагам на вниманието ви, текст, написан от преподавателка по средновековна история в университета в Нотингам:

"Британските студенти продължават да доказват, че те не са толкова апатични, както понякога се мисли за тях. Истината е, че когато последото лейбъристко правителство представи проект за увеличаване на таксите за обучение и студентите трябваше да плащат 3000 лири, политиците постигнаха успех. Никой не се разгневи достатъчно, за да ги спре. Примириха се. Никой не отвърна.
Но сега политиците искат да накарат студентите да плащат по 9000 лири за тяхното обучение според новите правила, предложени от коалиционното правителство, формирано от либерал-демократи и консерватори, т.нар. „кондемократи” (игра на думи – „condemn” означава негодни, обречени).
Студентите отвърнаха на удара, но не просто поради увеличението на таксите. Те искат безплатно и свободно образование за всички!
Демонстрации и окупации се провеждаха в цялата страна още преди 9 декември, когато парламентът трябваше да гласува предложението за увеличаване на таксите. За студентите парите не бяха единственият проблем, те се противопоставиха на цялата система. Концепцията, според която университети трябва да печелят за сметка на своите студенти, ни разгневи. Затова хиляди студенти и преподаватели излязоха на улиците – за да спрат приватизацията и модификацията на образованието. Към нас се присъединиха по-млади студенти в продължаваща след средно образование форма на обучение, както и ученици от училищата за след 16-годишна възраст. Те са тези, които ще трябва да плащат от 2012, ако законът бъде приет.
Вечерта на 9 декември законът беше приет, площадът пред парламента избухна в пламъци, хазната беше атакувана, дори бъдещите крал и кралица бяха ужасени от своите верни поданици. Това беше ден, който промени нещата завинаги. Ние не успяхме да спрем приемането на закона, но сринахме доверието в „кондемократската” коалиция. Дори по-важно от това – ние се почуствахме силни и обединени. Усетихме какво е чувството да запалиш социална революция.
На кого сме гневни:
• На либерал-демократите. Те са част от управляващата коалиция само защото хиляди студенти гласуваха за тях, подведени от тяхното категорично обещание да не увеличават таксите за обучение в университетите. Студентите, които за първи път гласуваха на изборите през май, сега разбраха какво имат предвид анархистите, заявявайки, че политиците са лъжци и са неспособни да вземат решения, които засягат нашия живот.
• На държавата като цяло, понеже чрез орязванията се повежда война срещу работническата класа въобще. Дори студентите от периферията на средната класа се чувстват вече част от измамената и експлоатирана класа. Техните по-малки братя и сестри няма да могат да си позволят да учат в университет. В допълнение на увеличаването на таксите, надбавките за образование за 16-17-годишните от семейства с нисък доход, бяха също орязани, затова ние сме двойно повече гневни заради младото поколение.
• На нашите университети, защото ректорските ръководства се интересуват повече от това да бъдат бизнесмени, отколкото преподаватели. Те измерват успеха в зависимост от производството на повече бизнес-кадри. Това не е нещото, за което ние сме влезли в университета. Ние избрахме да учим висше образование, за да изследваме начина, по който функционира заобикалящият ни свят и как да го променим към по-добро. Сега само най-заможните ще могат да си позволят на учат... Времето беше върнато в 50- те години на ХХ век, когато властта е била в ръцете на елита. И студентите ще бъдат учени да се подчиняват, а не да задават въпроси.
• На полицията, защото тя ни наранява твърде често и защото искат повече власт, за да ни наранява още повече. Защото тя защитават държавата, без да задава въпроси.
• На медиите и начина, по който ни изобразяват. Те ни карат да се чувстваме като издирвани престъпници и продават своите материали, използвайки ни в постери, обявяващи ни за опасни и търсени от полицията.
• На принц Чарлз и Камила, защото са паразити! Но сега ние ги харесваме малко повече. Харесва ни да бъдат толкова глупави и арогантни, че да се озоват на неподходящото място в неподходящото време, показвайки ни колко е лесно да се доберем до тях. Те ни расмяха по начин, по който не се бяхме смели от години.
Има още няколко важни точки, които искаме да засегнем:
• Полицията започна метежа – това е ясно на всеки. Полицаите блокираха студентите на площада и ги държаха там, въпреки че шествието трябваше просто да премине оттам. Ние мислим, че те го направиха, за да оправдаят нападението си над студентите и служителите в университетите, снимаха ни, сваляха маските ни и снемаха персонална информация за нас, биха ни и дори изпратиха някои от нас в болница. Те го направиха също така, за да ни отмъстят заради това, че ги направихме на глупаци на предишните ни демонстрации. Полицията дори поиска ултимативно допълнителни правомощия, за да блокира демонстрантите и да ги разпръсква с водни струи. Те искат държавата да види колко много се нуждае от тях и да увеличи финансирането им. Те ни атакуваха, за да докажат, че са силни. Те ни преследваха и тормозеха, за да покажат, че са находчиви. Но ние не казваме, че полицията е била по-радикална от студентите! Дори и полицаите да не бяха предизвикали тази схватка, студентите вероятно щяха да откажат да напуснат площада и най-вероятно щяха дори да атакуват парламента сами. Ние вече се бяхме изправили срещу полицейските колони и препятствията, които бранеха политиците, преди да знаем, че сме обградени и поставени в капан. И имаме предвид – ВСИЧКИ. Дори полицията и държавата не бяха способни да кажат „това беше причинено от малко на брой провокатори, търсещи насилие”. Още преди да пристигнем пред парламента се знаеше, че нямаше да продължим до "Уайтхол" на площад "Трафалгар". Настроението беше прекалено гневно за това.
• Ние се чувстваме част от световното студентско движение, което отвръща на удара. Ние използвахме тактиките и средствата за защита, които бяхме виждали по улиците на Гърция и Италия. От организирането на обсади до отбраняването с книги в ръце! От носенето на каски за защита до носенето на оръжия! Никога досега не сме се чувствали толкова свързани със другите студенти по света.
• Ние играхме на моравата на Уестминстърското абатство и рисувахме със спрейове по стените му. Чувството като че ли няма нито богове, нито господари, беше съвсем реално; сякаш връзките между държавата, короната и религията бяха изчезнали...
• След Коледа ние се връщаме в нашите университети, в които ние демонстрирахме и които окупирахме. Ние ще продължим да правим същото и да се подготвяме за следващата голяма демострация на 29 януари.

ТОВА НЕ Е КРАЯТ!

Няма коментари: