Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-01-14

"Време е индустрията да защити учените"

В броя на в-к "Дума" от 6. януари 2011 г. беше публикувана статията "Време е индустрията да защити учените" на инж. Иван Пехливанов. В нея той разглежда приноса на българската наука към родното производство и промишленост. Тъй като не е дълга, позволявам си да я препечатам изцяло.

"Време е индустрията да защити учените
Страшно е да се говори в ХХI век за неграмотност, а тя вече се задава

Набезите срещу БАН и висши учебни заведения навлязоха в решителна, а може би и в последна фаза - ликвидация. При ведомствените научни институти това вече стана - те са закрити. Същото ще се случи и с институтите на БАН, ако се реализира замисленото им отделяне от академията.
Учените, увлечени в нови идеи и изследвания, са като деца в практическия живот - трудно се опазват от нечисти ръце. Време е индустрията да се притече на помощ. Тя е плод на българската наука и се нуждае от млади специалисти.
Приносът на нашата наука за развитието на индустрията се вижда от безброй примери. Ето само няколко:
ЕНЕРГЕТИКАТА. До 1939 година тя бе с обща мощност 110 МW, последна в Европа. В 1990 година стигнахме 11 100 МW, - 100 пъти повече. Влязохме в Европейския съюз с изравнени мощности, все още сме пред Дания, Гърция и Португалия. Това дължим на българските учени.
ВЕЦ (водноелектрическите централи) към 1939 година са 52, но общата им мощност е била само 37 МW. Към 1990 година ВЕЦ са 132 с обща мощност 3100 МW. Този ръст дължим на учените и инженерите. Още до Втората световна война те бяха съставили ясна картина на водно-силовите възможности на България. Това позволи на Кимон Георгиев като министър на електрификацията (1948-1959) да организира изграждането на 50 ВЕЦ с обща мощност 550 МW.
ТЕЦ (топлоелектрическите централи) са крупен успех на нашите учени. Страната ни е бедна на изкопаеми горива, разполага само с по-големи запаси от нискокачествени лигнитни въглища (калоричност до 1600 килокалории/кг, висока влажност - 58%, и пепел - 40%). Младият ни учен, член-кор. на БАН, проф. Никола Тодориев намери фантастично решение за използването им, в което не повярваха нито наши, нито чуждестранни специалисти. Въпреки това по неговата технология бяха изградени трите централи на "Марица изток". Там други наши учени постигнаха също световен рекорд - проектираха, а работниците ни построиха най-високите комини - 325 метра височина. Иска ми се някой от днешните "оценители" поне да се качи на такъв комин. По технологията "Тодориев" работят ТЕЦ в още няколко европейски страни.
ЕЛЕКТРОННОИЗЧИСЛИТЕЛНАТА ТЕХНИКА бе другото ни богатство, дело на учените в БАН, ВУЗ и във ведомствени научни институти.
Родоначалник е член-кор. на БАН проф. Иван Попов. Десетки учени, сред които акад. Ангел Ангелов, акад. Кирил Боянов, акад. Васил Згурев и хиляди инженери за едно десетилетие изградиха над 30 завода, научни институти и бази. Обединената мрежа за информационни ресурси (ОМИР), първата в източните страни, е дело на проф. Стоян Марков и на млади учени като д-р Илия Гуевски, д-р Божидар Данев, д-р Георги Шиваров и др.
Акад. Кирил Боянов във великолепен труд с огромен информационен материал дава разговора си с финландски учен, познаващ нашето развитие в тази област, който му казал: "Ние от една фабрика за галоши до 1989 година - "Нокиа", направихме световна телекомуникационна компания, Вие, които имахте далеч по-развита база, толкова ли не можахте да намерите 2-3 ниши и да останете на световния пазар?"
Оценката на американските и на финландския учен показва размера на престъплението с унищожаването след 1990 г. на електронноизчислителната ни индустрия.
МАШИНОСТРОЕНЕТО, ХИМИЯТА, МЕТАЛУРГИЯТА, ЛЕКАТА, ХРАНИТЕЛНАТА И ДРУГИТЕ ИНДУСТРИАЛНИ ОТРАСЛИ също се развиха с помощта на науката ни. Ето няколко основни икономически показатели, които показват ефекта от тази помощ: (данните са по съпоставими цени):

1939 1988 ръст (пъти)
Основни фондове (млрд.лв) 10 127 12
Обществен продукт (млрд.лв) 3,5 90 26
Национален доход (млрд.лв) 1,8 31 17
Заети лица в промишл. (хил) 87 1580 15,8
Обща пром. продукция (млрд.лв) 0,505 52 103
Износ (млрд. лв) 0,195 16,2 83

По тези данни има версии като несравнимост и пр. Сега се появи дори версията "Живков". Истината е: това огромно развитие на нашата индустрия е дело не на Живков, не на партии, а на българската наука, на нашите специалисти и на милионите квалифицирани работници.
През периода 1950-1990 завършилите висше образование са 450 хиляди, а от Освобождението до 1949 г. - 40 хиляди. Инженерите в 1949 година са били под 5000, от тях машинни и електроинженери - 560 души. През 1989 година само в машиностроенето, електротехниката, електрониката и електронноизчислителната техника са работили 35 хиляди инженери. Те са силата за развитието ни. Когато управляващите не са се вслушвали в тях, са ставали груби грешки с тежки последици за страната.
Ще вляза в два, станали вече класически, случая:
"КРЕМИКОВЦИ" е изграден по политическо решение. Още преди Втората световна война германски учени са установили негодността на кремиковската руда за производство на чугун и стомана. Не са открили и достатъчно коксуващи въглища. Въпреки това строителството е извършено.
Българските учени притъпиха грешката. Малцина помнят проф. Йосиф Кючуков, проф. Христо Еринин, забравят се имената на акад. Ангел Балевски, член-кор. проф. Иван Димов, акад. Янко Арсов, на стотици други учени. Те обучиха хиляди специалисти. Под ръководството на български инженери "Кремиковци" усвои производството на ценни продукти:
С негова корабна ламарина произведохме над 1000 морски и речни кораби, много от които бяха експортирани на Запад.
С конструктивните му стомани машиностроенето ни осигури 50% от общия износ на България.
Произвеждахме военна техника благодарение на неговите бронестомани. Осигури производството на стомани, запазващи якостта си при - 40С. Техният износ в Сибир позволи десетки години да получаваме газ на изгодни цени.
70% от тръбите за газопроводите ни, над 50 хил. тона, са от ниско легирани с азот стомани на "Кремиковци", научна разработка на БАН и института по черна металургия. Досега всички аварии по газопроводите са при вносните тръби.
Кутиите за износа на консерви и сирене бяха от наше бяло тенеке и тънка ламарина с пластмасово покритие.
"Кремиковци" за 40 години произведе продукция за 50 млрд. лв. при изразходвани за строителството му под 2 млрд. лв., т.е. изплатил се е 25 пъти.
Годишният износ на метали стигна до 400 млн. щ. долара. Ако политиците оставяха поне 20% от тях на завода, той отдавна щеше да ликвидира болния проблем за чистотата на въздуха. Ще припомня, че поляците изградиха подобен завод край Варшава, но те решиха бързо същия проблем от експлоатацията му.
ЗАВОДЪТ ЗА ТЕЖКО МАШИНОСТРОЕНЕ край Радомир също е строен по политическо решение. При свършения факт нашите инженери Тончо Чакъров, Мануил Клейтман и др. постигнаха споразумение с японска фирма за смесена собственост, което осигуряваше на завода програма със съвременна продукция. Дни преди подписването на договора човек на Горбачов нареди да се спре договарянето, тъй като Съветският съюз щял да натовари завода със своя продукция. Този факт, кой знае защо, днес се премълчава. Двойно се раздува и сметната стойност на комбината, като към нея се прикачват разходите за десетки жилищни блокове, за градски комуникации, даже и за разширението на пътя Перник-Радомир.
Въпреки кризата заводът е една от малкото оживели машиностроителни мощности. Като частна фирма "Бесттехника ТМ-Радомир", той произвежда сложни машини и за експорт, създава работа на около 300 души. Главният му проблем е липсата на специалисти и опитни работници - отново свързан с днешното състояние на образователната ни система.
Ще си позволя да предложа на днешните политици два съвета, свързани с науката:
ОБРАЗОВАНИЕТО. Страшно е да се говори в ХХI век за неграмотност, а такава вече се задава. При преброяването през 1934 година са установени неграмотни 31,5% от населението ни над 8-годишна възраст. Към 1990 година това явление беше ликвидирано. Ръководил съм тежко машиностроително направление - металолеенето. В 40 завода имахме 30 хиляди работници, главно леяри, ковачи, пресьори, заварчици, от тях - около 8 хиляди цигани. Не съм срещнал нито един неграмотен.
Старите ни политици са изпитвали дълбоко уважение към учението. Първият временен министър на финансите Григор Начович още в 1879 година с доклад до княз Батенберг предлага създаването на "образцови чифлици" за обучение в съвременно земеделие. Александър Стамболийски за 4 години организира изграждането на 300 нови училища, на 50 професионални и занаятчийски училища, създава Свободния университет в София и Висшето търговско училище във Варна. В 1942 година, в разгара на войната, в която и България е въвлечена, се изгражда Висшето техническо училище в София. В началото на 1945 година, когато още воюваме на фронта, то се оформя като Държавна политехника с нови специалности машинно-, електроинженерство и индустриална химия.
Днес с невиждана скорост се раждат нови отрасли и производства. В 1990 г., в началото на нашата промяна, световният пазар все още не познаваше изделия като мобилни телефони, лаптопи, цифрова фототехника. За 20 години те получиха гигантско развитие и вече ни заливат със стотици вариантни изделия. Тъкмо сега у нас необмислено се закриват училища, осакатяват се вуз, посяга се на Святата БАН и вместо тях никнат някакви псевдосъздания. Това не е недомислие, то е национален грях. Уважаеми управляващи, вразумете се!
ОТПАДЪЦИТЕ (БОКЛУКА). Някой наш политик трябва да бъде предложен за вписване в Книгата на Гинес за изобретението му отпадъците на София да се балират и да се разнасят из страната. Издирвах, но не намерих такова решение в друга страна. Даже балиращото оборудване е създадено в чужбина за други цели.
Убеден съм, че това решение е взето без участие на наши учени и без изучаване на чуждестранния опит. То е крещящ пример докъде може да се стигне при неуважение на науката!"

Няма коментари: