Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-02-07

Уве Хикш - "Лявата икономическа политика по време на кризата"

Уве Хикш е научен сътрудник на парламентарната група на немската партия Die Linke в Бундестага, говорител на Марксисткия форум, на работната група по европейските въпроси на Die Linke за Берлин и на работната група по европейска политика и европейска интеграция на Die Linke на федерално ниво. Докладът „Лявата икономическа политика по време на криза“ бе представен на конференцията „Лявото днес“, организирана през октомври в София от фондация „Бузлуджа“ с подкрепата на фондация „Роза Люксембург“.


През последните две години лошите новини валят една след друга. Не минава и ден, в който да не се съобщава за „лоши кредити“, за колабиращи банки, за държави, които са почти неплатежоспособни, или за предприятия, които по време на кризата заплашват с масови уволнения. Но днес управляващите обявиха икономическата криза за преодоляна и ни обещават нова фаза на икономически просперитет.
Задача именно на левите е с ясен анализ на сегашната ситуация да покажат на хората, че капиталистическата икономика е причината за безработицата и експлоатацията. Само ако дадем ясна алтернатива на сегашната неолиберална икономическа политика на властимащите, ще успеем като Левица да превърнем в политическа алтернатива ежедневните проблеми на много хора — бедност, безработица, социално изключване. Капитализмът и кризата са като двете страни на една монета. Капитализмът, от една страна, създава несметни богатства, но същевременно създава бедност, безработица и социално изключване на хората. Така например според изследване на Международната организация на труда (ILO) в Женева в света най-малко 1 млрд. души са безработни. Това са 20% от световното население или 1/3 от всички, които могат и искат да работят. Повече от 1,2 млрд. души по света живеят в абсолютна бедност и разполагат с по-малко от 1 долар за оцеляване. Повече от 1 млрд. хора по света гладуват.
Само през последната година броят на гладуващите е нараснал с нови 75 млн. души.

Чрез неолибералната икономическа политика от 70-те години насам масивно бяха увеличени най-вече печалбите на големите концерни. Чрез дерегулацията на пазарите на труда и политическото отслабване на профсъюзите постоянно се намалява нивото на заплащане.
От една страна, се орязват социалните права на работещите, на пенсионерите и социално слабите, а от друга, се намаляват данъците върху печалбите и капитала. Масивните приватизации на публични предприятия и обществени услуги и системите за социално осигуряване създават на капитала възможности за допълнителни печеливши инвестиции. Властимащата класа се опитва да си присвои нарастващото вследствие на техническия прогрес обществено богатство и да го превърне в своя лична собственост.
По този начин световното финансово богатство през последните 30 години е нараснало повече от 20 пъти. И докато през 1980 г. то е било 12 блн. долара, днес е нараснало на над 200 блн. долара. В същото време световният социален продукт, който представлява реалното производство на стоки, е нараснал само 5 пъти — от 10 блн. долара на 50 блн.долара.
Това развитие е една от основните причини за масовото нарастване на бедността в света.
Богатите са се облагодетелствали за сметка на трудещите се и на бедните хора.
Ние живеем в едно общество, в което има проблем със забогатяването, което означава, че богатите живеят все повече за сметка на бедните.
Неолибералният капитализъм доведе дотам, че на основата на една стагнираща реална икономика се наду огромен финансов балон от пари и дългове. Покачващите се печалби и преразпределянето на приходите в полза на собствениците на капитала и на богатите предизвикаха гигантски излишък на капитал. Този процес се засилва и от тенденцията за приватизации по целия свят в сферите на пенсионното дело и на социално-осигурителните системи.
От средата на 70-те години на миналия век постоянно се покачва безработицата както в индустриалните държави, така и в страните от Третия свят. Евростат отчита, че през 2010 г. в ЕС има повече от 23 млн. безработни, от които 15 млн. са в Еврозоната. Но реално в ЕС има повече от 40 млн. безработни. Много хора, които не намират работа, формално регистрират еднолични фирми без особен успех или се оттеглят от активното търсене на работа.
Ясно може да бъде онагледен феноменът на скритата безработица по примера на САЩ. Така нареченото чудо за трудовата заетост в САЩ при по-внимателно изследване се оказа само мираж. Официалната безработица в САЩ бе до неотдавна 5,7%, или 7,5 млн. души. Но ако се добавят нерегистрираните безработни, които са 5-6 млн. и ако се вземат предвид тези, които са принудени да работят на частична заетост — около 4.5 млн., ефективната безработица достига 14%.
Освен това в САЩ има армия на „частично безработни“— 8,1 млн. американци имат само временен трудов договор, 2 млн. работят на повикване, 8,3 млн. се водят еднолични предприемачи, без обаче да получават достатъчни приходи. Ако добавим към досегашните цифри тези „частично безработни“, реалната безработица в САЩ достига цели 28%.
За разлика от предишните фази на икономически възход днес констатираме:
• безработицата по време на възход не намалява съществено;
• бедността в относително богатите държави нараства и по време на възход;
• дори във фазите на икономически възход се стига до масивно унищожение на капитал, най-вече чрез поглъщане и ликвидиране на конкуренти;
• започнала е ненаблюдавана досега в този £ интензитет конкуренция;
• въпреки унищожението на капитал, се запазват свръхкапацитети и отвъд цикъла на икономическия възход.

Ако анализираме това развитие, ще открием една съществена промяна в близо 170-годишната история на капитализма. Цикличните кризи не са нищо ново за капиталистическата система. Те произлизат от логиката на капиталистическото развитие и по своята същност са в основата на всяко капиталистическо развитие, независимо от съответната икономическа политика. Новото е, че от средата на 70-те години дългосрочната акумулация (новият допълнително създаден реален капитал) вече не е достатъчна, за да компенсира намаляването на печалбата.
В проекта за програма на Левицата ясно е описана сегашната ситуация. Това развитие показва: капитализмът е не само социално несправедлив, той подкопава и производствените основи на икономиката.
Той систематично води до погрешно развитие на стопанството, до създаване на огромни свръхкапацитети и същевременно до незадоволяване на потребности и до гигантски екологични вреди. Той води до застрашаващо глобално неравенство и до унищожение на производства и продуктивност, на работни места и благосъстояние, на иновации и креативност. Той съсипва средната класа и причинява екстремна концентрация на приходи и състояние в ръцете на най-богатите, което раздува финансовите пазари и задушава потреблението на стоки.
Неолибералната политика чрез дерегулация, либерализация и приватизация постави началото на днешната криза, която, ако не £ се противодейства политически, може да прерасне в катастрофа.
Идеологическият и политическият банкрут на неолиберализма е явен. Като първа стъпка е необходима фундаментална промяна на икономическото и общественото развитие в посока на едно социално-екологично преустройство. Устойчивото преодоляване на икономическата криза и масовата безработица, на социалната криза и на енергийната и екологичната криза изисква друг вид икономическо устройство, в основата на което не е стремежът към максимална печалба. В тази ситуация ние като леви трябва да представяме ясни алтернативи. На основата на няколко точки ще разгледам най-важните елементи на една лява икономическа програма.


1. Марксистки ориентирани икономисти обръщат внимание, че поради свръхакумулацията на капитал за него възниква необходимостта от стратегии за гарантиране на печалбата. Във връзка с това капиталът залага на:
- проникването на капитала във всички обществени сфери;
- намаляване на заплатите като възможност за увеличаване на печалбата;
-преразпределение в полза на богатите и собствениците на капитал чрез понижаване или премахване на преки данъци върху приходите, които да бъдат заместени чрез косвени данъци като например ДДС;
- разходите по социалната държава да бъдат прехвърлени изцяло върху работещите;
- все повече производства да бъдат преместени в страни с ниско ниво на заплащане или чрез намаляване на заплатите в държавите от ЕС да се увеличи печалбата на собствениците на капитал;
- засилено ограбване на страните от Третия свят, което да се постигне чрез агресивна външна политика на ЕС;
- безогледно рушене на природата чрез прехвърляне на разходите за производство за сметка на екологията.
В рамките на глобалната икономика транснационалните корпорации карат отделните държави да се конкурират взаимно.
Големите концерни диктуват на държавите и регионите своите условия за инвестиции и принуждават държавите да плащат на големите предприятия масивни субсидии като условие, за да инвестират: земята трябва да им бъде предоставена изгодно, концерните изискват данъчни преференции или директни субсидии от ЕС като условие за техните инвестиции.
На тази политика на преразпределение ние трябва заедно с профсъюзите да противопоставим една нова икономическа политика, която да съдържа следните 4 елемента:
• мероприятия за преразпределение в полза на получаващите ниски заплати, които поради ниските си доходи имат необходимостта от наваксваща консумация;
• ниски лихвени ставки за потребление и инвестиции, с което да се насърчат инвестициите;
• държавна антициклична политика на разходите, която да води до повишено потребление и чрез държавни инвестиции да се създадат условия за ефективно увеличаване на потреблението;
• заместване на отделните мерки за насърчаване на инвестиции¬те чрез политика на „социализиране на инвестициите“.
2. Днес вследствие на неолибералната политика работещите са разделени на три групи:
- основен персонал, който все още е подсигурен с тарифни договори и получава относително стабилни и добри заплати;
- периферен персонал и фиктивни подизпълнители, които са принудени да работят със значително по-ниски заплати и по-дълго работно време във фирмите-доставчици или са само временно наети;
- прекериатът (хора в несигурни условия на живот), който е изтласкан в периферните области на икономиката или изцяло е из¬ключен от трудовите процеси.
От това разделение на трудещите следва:
- разделението води до конкуренция на трудещите помежду им. Натиск върху основния персонал оказва периферният персонал.
- засилват се процесите на десолидаризация между трудещите се;
- профсъюзите достигат само до основния персонал и поради това представляват все по-малко трудещи се.

Левите трябва да се застъпват за един обществен проект, в чийто център да са три основни изисквания:
• В основата е трудът. Всеки човек има „право на труд“, което да бъде налагано чрез държавна политика.
• Чрез масивно разширяване на правата на трудещите се, чрез засилване на правата на профсъюзите трябва да се преодолее тенденцията за противопоставяне между трудещите се.
- Следва да бъде засилена защитата от уволнение за работниците.
- Временните трудови договори трябва да бъдат ограничени, по възможност дори забранени.
- Профсъюзите трябва да получат законно гарантиран достъп до всички предприятия.
- Минималното възнаграждение за трудещите се трябва да бъде увеличено. За ориентир може да служи изискването на Европейския съвет минималната заплата да е поне 60% от средната заплата в съответната държава.
- За всички хора трябва да има социално осигуряване, което да гарантира достоен живот.
• Профсъюзите да са основен партньор на Левицата. В рамките на профсъюзите трябва да засилваме левите политики и да се застъпваме за промяна на профсъюзите, за да може те да се превърнат отново в борбени организации за защита на трудещите се.
3. Лявата икономическа политика да атакува причините за икономическата експлоатация и радикално да ги промени:
• Основна предпоставка, за да се постигне намаляване на безработицата и преразпределение на средствата в полза на трудещите се, е съществено съкращаване на работното време при запазване на нивото на заплащане;
• Заедно с профсъюзите е необходимо да се борим за увеличаване на заплатите, което да е значително над нивото на покачване на продуктивността;
• Ние трябва да се борим за нови форми на собственост,
които да преследват четири цели:
- Да се премахне оптимизирането на печалбата като единствена цел на капитала;
- Да се възстанови регулиращата функция на инвестициите, за да може икономиката в отделните държави да се развива равномерно;
- Да се гарантира демократичното право на трудещите се за участие в управление на предприятията;
- Да се одържавят ключови индустрии като банки, застраховки и всички публични услуги.
• Ние трябва да се борим за регулация на икономиката. Затова ни е необходимо:
- Нова международна система за валутна стабилност, която да предотврати съсипването на цели региони от международните борси;
- Да се забрани спекулацията с деривати, валути и хранителни продукти;
- Система за контрол на капиталовите потоци, която да предотврати валутите и цели държави да бъдат изнудвани чрез спекулации или финансови трансфери;
- Система за минимално данъчно облагане в рамките на ЕС, за да се предотврати днешният данъчен дъмпинг;
- Да се въведат минимални социални стандарти, за да се възпре социалният дъмпинг;
- Забрана на данъчните оазиси.

Лява икономическа политика означава да се противопоставим на интересите за печалба на властимащите, за да организираме преразпределение на благата. За това Левицата се нуждае от много сила, смелост за съпротива и интензивно запознаване с политическата икономика. В рамките на лявата икономическа теория има много интересни идеи за конкретни алтернативи на властващата капиталистическа икономическа идеология.

Превод от немски: Иван Аладжов
Текстът е публикуван в сп. "Ново време", бр.11 / ноември 2010 г.

Няма коментари: