Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-02-12

Арабско-израелският конфликт и усилията за постигане на мир

Текстът, който ви предлагам, е от една публична лекция, произнесена на 27.03.2007 г. пред Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на Република България.

Д-р Абдулла Абдулла е следвал философия в Дамаския университет (1965 г.) и психология (1969 г.) в Бейрутския. Магистър (1982 г.) по социални науки от университета „Klaren” в Канада. Защитил е докторска дисертация по международни отношения.
Кариерата му започва като директор на Бюрото за външни отношения на движението „Фатах” в Бейрут (1969 – 1972 г.). Посланик в Гърция (1990 – 2003 г.); външен министър през 2003 г.; от 2006 е член на Палестинския законодателен съвет и председател на политическия му комитет. Член на Палестинския национален съвет; вице-президент на Института за близкоизточни изследвания „Ал-Мамун” в Атина (2007 г.).

Приветствие за връзките между България и Палестина.
Радвам се че съм тук, контекста на това, че всички как да постигем мир в света, въпреки че има горещи точки като Афганистан, Ирак, Близкия изток и др.
Проблемите в Близкия изток започват когато едно движение е основано в Европа през 1897 г. – т. нар. ционистко движение.То иска да приложе своя слоган „Една земя без народ за един народ без земя”. Така ние в Палестина се оказва, че сме не-хора. До съвсем скоро въобще беше отричано, че съществуваме. Израелските лидери ни наричаха „четирикраки животни”, „хлебарки”, „скорпиони”, „змии”. Един от равините, лидер на (дясната ултраортодоксална партия) „Шас”, казва: „Защо искате от мен да ги наричам хора, когато те в най-добрия случай са скорпиони?”.
Не обичам да цитирам мисълта на Хегел, че „От историята учим само това, че не учим история.”. Нека да приемем, че той не е бил докрай прав и да научим от историята, че можем да съградим по-добро бъдеще както за нас, така и за нашите съседи. Израел е създаден през 1948 г. – единствената държава, създадена с рождено свидетелство от ООН. Условието за приемането на Израел в ООН е било да приеме резолюции №181, предвиждаща разделяне на територията за израелци и палестинци и Рез. №194 - за правото на завръщане на бежанците или компенсиране на тези, които не пожелаят да се завърнат. Нещата обаче не се развиват така и през 1967 г. Израел окупира цялата останала територия на Палестина. Палестинците стават бежанци за втори път – за първи път през 1948 г. и след това – през 1967 г. Въпреки окупацията, съгласно Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, всеки човек има право да бъде свободен, както и право на самоопределение.
Следват създаването на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), войните от 1967 г. и 1973 г.
След известно историческо развитие, през 1988 г. Палестинският национален съвет – палестинският парламент в изгнание – приема историческия компромис палестинската държава да бъде създадена върху териториите, окупирани от Израел през 1967 г. – Западният бряг и Източен Ерусалим (с територия от ок. 5000 кв. км.) и Газа (с територия от 360 кв. км.), съставляващи 22% от територията на историческа Палестина.
През 1991 г. е свикана Мадридската мирна конференция – инициатива на САЩ, превърнали се в единствената суперсила след разпада на СССР (Руската федерация е поканена като наблюдател). Преговорите на конференцията се базират на два основни принципа:
- „Земя срещу мир” – мирни споразумения в замяна на израелско изтегляне от окупираните територии на Сирия, Ливан, Йордания и Палестина
- Приемане на относимите към израелско-арабския конфликт резолюции на Съвета за сигурност на ООН.
Израелският премиер по това време – Ицхак Шамир – е въвлечен в участие в конференцията от САЩ против волята си. Той предлага 10-годишно отлагане и никакви конкретни мирни споразумения.
Норвегия играеше ролята на безпристрастен домакин и в Осло бяха подготвени споразуменията между израелци и палестинци, които по-късно станаха известни като Декларацията на принципите за мир, подписана в Белия дом във Вашингтон на 13 септември 1993 г. Документът предвижда 3 етапа на израелското изтегляне.
Уреждането на най-тежките проблеми – Ерусалим, границите, заселниците и селищата, сигурност и води – ще бъде разглеждано в преговори през следващите три години, но уредено преди май 1999 г.
Убийството на израелския министър-председател, стремящ се да постигне мир – Ицхак Рабин - предизвиква шок, объркване и замлъкване в израелския мирен лагер, което води до нарастване на крайните териториални искания на тези хора в Израел, които желаят запазване на окупацията на всяка цена. От друга страна, израелското правителство продължава политика, правеща невъзможно реализирането на палестинска държава – нови конфискации на земи и строеж на селища, разбиване и разпарчетосване на Западния бряг.
Президентът Клинтън свиква конференцията в Кемп Дейвид по израелски съвет, като не се вслушва в мнението на своите съветници. Робърт Мали (Robert Malley), съветник по въпросите на Близкия изток в американската администрация по това време, в книгата си разказва, че е посъветвал Клинтън конференция от такова ниво да бъде добре подготвена, преди да се състои, защото, ако се провали, последствията ще бъдат ужасяващи.
Шломо Бен-Ами, външен министър в правителството на Ехуд Барак, който сега е активен не в политическите, а в академичните среди, твърди в своя книга, публикувана през 2003 г., че Барак не е бил истински готов да сключи мир. Според изнесената от него информация, Барак не се е срещал с израелската делегация в продължение на 4 дни, а с Арафат – на 15 дни. По време на целите преговори Барак и Арафат се срещат само 2 пъти – веднъж по време на официална вечеря, дадена от Клинтън, като през цялото време Барак говори с Челси Клинтън и не разменя и дума с Арафат, а втория път – за по-малко от 20 минути.
Разминават се и заявленията по повод това от колко процента от земята Барак е предложил Израел да се изтегли, като някои дори дават следните числа – според тях Барак е предложил изтегляне от 97% от земята, като 5% трябва да бъдат разменени. Все пак обаче това прави над 100% от земята. Израелците правят и странното предложение за разделяне суверенитета на Ерусалим по следния начин – суверенитетът на въздушното пространство да бъде палестински, а под земята – израелски. Лидерите на различните християнски изповедания също не са съгласни с този план, особено арменската църква (в окупирания от Израел през 1967 г. Източен Ерусалим има цял арменски квартал и хората категорично настояват да останат под палестински суверенитет).
Този момент – провалът на преговорите - беше последван от план, развит по-рано. Не става дума за теория на конспирацията, а за развитието на събитията. След завръщането на Ехуд Барак Ариел Шарон решава да посети джамията Ал-Акса, за да демонстрира, че суверенитетът над това свещено място е израелски. Шарон е придружаван от 2000 войници.
Три дни преди посещението на Шарон на работна вечеря в дома на (тогавашния изрелски премиер) Ехуд Барак присъстват и палестински представители и всички шефове на сигурността в Израел – на полицията, Мосад и Шин-Бет – вътрешните служби и контрарузнаване - , предупреждават Барак да не позволява това провокационно посещение.
На 29 септември 2001 г., петък, по време на посещението израелски войници откриват огън и 9 палестинци са убити, а ок. 20 са ранени, някои от тях, докато се молели. Започват масови демонстрации и в Израел, като на 2-ри октомври има убити 13 израелски араби при демонстрация в границите на самия Израел. Това е първият в израелската история подобен случай.

Новият израелски премиер (междувременно са се провели избори в Израел) Ариел Шарон обявява, че няма партньор за мирен диалог от палестинска страна. Всички територии, от които Израел се е изтеглил по-рано, са реокупирани. Започват да се строят нови израелски контролни постове, които ограничават свободното придвижване на палестинците.
Последвалата реакция е неприемлива, но разбираема. Нужни са двама за танго. От своя страна палестинците работиха усилено, толкова сериозно, колкото можеха, за постигане на мир, но без реципрочна реакция. На палестинските избори (през януари 2006 г.) по-радикалната опозиция печели мнозинство.Това е нормално за всеки регион или страна, в които хората са несигурни и не виждат надежда. Уреждането на бъркотията в нашите редици ни отне време, но ние го извършихме. Съгласно споразуменията от Мека, постигнати с посредничеството на нашите арабски братя, беше постигнато споразумение за 2 неща – 1. да си подредят дома е палестинско задължение; 2. обединяване наново на всички палестински сили около реалистична и прагматична програма като приетата от ООП през 1988 г. ХАМАС и ФАТАХ се споразумяват, че преговорите са пътят за постигане на мир и че те са отговорност и прерогатив на ООП. Платформата на правителството на националното единство на ХАМАС и ФАТАХ предвижда приемане и потвърждаване на всички досегашни споразумения с Израел, включително и на взаимното признаване на съществуването между Израел и ООП от 1988 г.
Но не е справедливо да се иска само от палестинците да запазят спокойствие, докато израелските войници нахлуват денем и нощем в градове, села и бежански лагери, арестуват и убиват палестинци, разрушават домове.
На 28-29.03.2007 г. се състои среща на високо равнище на Лигата на арабските държави (ЛАД) в Рияд, на която е потвърдена Арабската мирна инициатива от 2002 г. (Напомням, че през март 2002 г. на друга среща на най-високо равнище на ЛАД в Бейрут всичките 22 страни-членки одобриха саудитски мирен план, според който в замяна на пълно израелско изтегляне е предложено не само признаване на Израел, но и „нормални отношения с него”. Документът призовава за „справедливо разрешаване” на проблема с бежанците в съответствие с Рез. 194 (1948 г.) на Общото събрание на ООН.).

Принципите за постигане на мир между израелци и палестинци вече са договорени и единственото ,което трябва да се направи, е те да бъдат приложени бързо и честно.
Мирът и разширяването на израелските селища са несъвместими, тъй като експанзията на тези колонии заграбва земята, която ще бъде основа за изграждане на бъдещата палестинска държава.
Друг важен въпрос е за разделителната стена, която Израел строи. Тя разделя палестинци от палестинци и ще присвои още ок. 58% от тези 22% земя, останала за палестинците. Израелците строят тази стена въпреки консултативното мнение на Международния съд в Хага, че тя е незаконна и трябва да бъде разрушена. Ако бъде завършена, отнемането на 58% от останалите 22% оставя за палестинците ок. 9% от цялата територия.
Още през 90-те години, когато мирният процес стратираше, беше потвърдена важността на мерките за укрепване на доверието, на това хората да се опознават взаимно, да строят мостове един към друг. Вместо това Израел строи контролни постове. Към момента на произнасяне на лекцията (27 март 2007 г.) пунктовете са 545. Заради тях разстоянието Рамалла – Аман, което е 90 км., се преодолява за ок. 6 часа. Тези контролни пунктове са дехуманизиращи.
От ок. 11 000 палестински затворници в израелските затвори, една трета никога не са изправяни пред съд, тъй като става дума за „административно задържане”. Силите за сигурност докладват на съдията, че този мъж или тази жена представлява опасност за сигурността на Израел, и имат право да задържат този човек до 6 месеца. Това става по волята и преценката на офицера по сигурноста. За тези 6 месеца нямаш право на адвокат. При писмено становище на офицера по сигурността, арестът може да бъде подновен за още 6 месеца. От общата бройка затворници 121 са жени, като 32 са майки.
Ние не сме ангели. Както и навсякъде, и сред нас има хора, които нарушават законите. Тези хора трябва да бъдат изправени пред съда. Всеки закононарушител трябва да бъде съден, но не и само защото някой си от силите за сигурност субективно е решил, че той е заплаха за сигурността.
За справедливо разрешаване на конфликта е нужно съобразяване с Пътната карта за мир, разработена от Квартета за Близкия изток (САЩ, ЕС, Русия, ООН), Арабската мирна инициатива и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, което ще демонстрира уважение към международното право.
Ние не губим вярата си в съвестта на света.

Няма коментари: