Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-02-27

Ерхард Еплер - "Раждането на нова ера"

Предлагам ви части от публикуваната в бр.1/2011 г. на сп. "Ново време" статия "Раждането на нова ера" на немския политик Ерхард Еплер (превод - Евгений Кандиларов).

"...приключи ера, в която държавата, а следователно и политиката, е смятана за все по-неблагонадеждна, за разлика от пазара. Очевидно държавата все още не е отживелица. Наред с всичко останало е необходимо изграждането и на пазарна рамка: юридическа — за да бъде ясно кое е позволено и кое не е позволено за конкуриращите се фирми; социална рамка, в която трудът да не е единствено ценови фактор, но и дейност на хората с техните нужди и с гарантираното им от конституцията достойнство; и накрая, екологична рамка — за да е сигурно, че едно поколение няма да унищожи околната среда на всички следващи генерации."
Неолибералната хегемония над социалдемокрацията
Лесно е днес да упрекваме за много неща социалдемократите, "Но когато при демократичните медии на практика всяка икономическа редакция и 90% от политическите редактори провеждат подобна доктрина (неолибералната), едва ли някой е способен на последователно управление в подобна ситуация, освен ако не се остави да загуби следващите избори с надеждата, че ще спечели тези след тях.
В първото десетилетие на новия век привържениците на свободния пазар дори съумяват да променят представата за реформа според своето собствено разбиране. Понятието „реформа“ престава да има значението на стъпка, било то и малка, към социално равен­ство. Сега реформа означава всяко действие, което премахва ограниченията на пазара, освобождава икономиката и намалява държавните разходи, особено тези за социално осигуряване. Докато преди защитата на работници от уволнение се считаше за важна реформа, сега също толкова важно е нейното отменяне, тъй като наемането и освобождаването на работна сила повишават икономическата динамика и ръст."
Говорейки за "Третия път", бившият лидер на холандската Партия на труда Воутер Бос твърди, че тя е формулирана в Холандия, още преди Тони Блеър да й даде име. Бос казва, че не просто нуждата от приспособяване е мотивирала холандските социалдемократи: „Вместо хората да стават зависими от социалната държава, идеята беше развита чрез активизиране на социалната държава“. Активизиране на социалната държава, която трябва да се погрижи, за да предотврати децата на полз­ващите се от социалната помощ и техните деца да продължават да живеят върху тази социална подкрепа. Тази идея дойде от социалдемокрацията, както и от по-ранни леви политици като Жан Пронк. Но те не бяха взели предвид, че ще трябва да се справят с различни, разюздани форми на капитализъм: „Развитието на идеята за Третия път заспа при наличието на разумно контролирани свободни пазари и се събуди с отвързано чудовище“.
На онези, които не искаха да се примирят с диктата на корпорациите и транснационалните компании, беше обяснено, че всичко е заради глобализацията, неумолим процес, който не може да бъде забавен или спрян от никого. Според Бос: „Твърде дълго неолибералите се опитваха да ни накарат да вярваме, че глобализацията е независим от никого и неизбежен момент, от който не можем да избягаме“. В резултат на това защитниците на свободните пазари планираха в един глас „засилване на англосаксонската икономическа система и намаляване на обществения сектор и съответно засилване на (свободните) пазари.“. Също така, те се представяха и за крайно напредничави.

Неговото заключение е: „Малко по малко се убедих, че понякога е по-лесно и по-добре обществените интереси да бъдат предпазени от пазара, вместо да се правят опити да се опитоми самият пазар, за да не засяга интересите на обществото“.
"Бос не забравя също, че възходът и падението на неолибералите имат също своя морална страна: „Човешкото достойнство е подкопано от непрестанния натиск върху нашите основни нужди да искаме повече и повече, и то сега, и на момента, и от непрестанно засилващите се лични интереси и емоции, като единствено носещи щастие. В крайна сметка това разяжда обществото, правейки хората безразлични един към друг“. Егоизмът е естествена склонност и не трябва да бъде демонизиран. Но какво се случва, когато е систематично поощряван, прославян и утвърждаван като модел?"
Много важен е въпросът за социалдемокрацията и нейният стремеж към "центъра". Обаче "на Дрезденската партийна конференция Зигмар Габриел очерта това, което не само германските социалдемократи наричат „Новия център“ и което беше крайно необходимо: „Политическият център в Германия никога не е бил определено пространство или пък определена обществена група (...). Политическият център в дадена страна винаги е бил спечелван от тези, които са готови с точните въпроси и с точните отговори в очите на мнозинството от населението“. Приспособяването към доминиращите нагласи не води към центъра, а по-скоро към политическо маргинализиране и постепенно изчезване."
Процесът на обезверяване на хората - "В Германия трима от четирима гласуващи са убедени, че ситуацията в тяхната държава е несправедлива. Но половината от тези три четвърти не вярват, че която и да било партия е способна да промени нещо. А когато хората не вярват, че политиката може да промени каквото и да било, левите партии понасят по-тежко поражение от всички останали."
... Когато идеологията бъде разрушена като научна основа на обществото, се стига до ситуация, в която то е доминирано в своето развитие от медиите...
В своя книга американецът Филип Бобит развива идеята за пазарната държава, като тя се различава от всички известни досега форми на държавата, по това, че тя вече не е отговорна за хората, а единствено за функционирането на пазарите. Гражданите на тази пазарна държава ще се осланят единствено на пазарите. В нея хората нямат дума като граждани, тъй като политиката не е забранена, но е лишена от цел. Как парламентът би могъл да обсъжда образователната политика, когато всеки може и трябва да реши сам за себе си каква сума да отдели за образование?
"И все пак пазарната държава на Бобит ни помага да очертаем какъв тип държава е нужна в отговор на пазарния фундаментализъм — гражданската държава. Гражданите изграждат държавата, поемат отговорността за нея, подпомагат я, а тя съществува заради тях. Държавата има отговорността, както и правото да гарантира, че нищо забранено за търгуване, няма да се превърне в стока за пазара. Образованието не е търговска стока, която да може да бъде купена от едни, но не и от друг. То е човешко право и държавата е задължена да го осигури. Защитата от престъпна дейност не е търговски артикул, който някои да могат да си позволят, но много други — не. Тя е задължение на държавата — услуга, предлагана в замяна на монопола над властта. Гражданската държава е отговорна за поддържане на хуманни и достойни стандарти на живот. В гражданската държава политиката има върховенство, и по-точно — върховенство на волята на нейните граждани. То има върховенство над законите на пазара.
Това означава също, че в случай на разногласие, законът има предимство пред пазарните резултати. Например, според германското законодателство държавата е задължена да уважава и защитава човешкото достойнство. В такъв случай заплатите, които не могат да подсигурят жизнения минимум, се считат за накърняващи човешкото достойнство и следователно са недопустими. Въпреки това, пазарът продължава да предлага оскъдно заплащане на голяма част от работещите.
В държава, в която гражданите представляват върховната власт, е съвсем естествено те да имат правото да извършват дейност, каквато желаят: в икономиката – като предприемачи или служители, потребители, като спестяват или инвестират, а също така и във всички групи на гражданското общество — в профсъюзи и асоциации, в клубове и партии, църкви, синагоги и джамии.
В държавата на гражданите силното гражданско общество не е конкурент на държавата. То не може да я замени, но със сигурност може да £ съдейства, да бъде неин коректив, да провежда социални или педагогически експерименти, а дори и да запълва пропуските, които държавата неизбежно допуска. Демократичната държава и гражданското общество се нуждаят едно от друго, като в най-добрия случай те взаимно укрепват."
Основните ценности:
Ценностната триада на Френската революция ("Свобода, равенство, братство") е в основата на европейската демокрация. Консерваторите обаче я интерпретират различно от социалистите, тъй като за тях връзката между свободата и справедливостта е източник на непреодолимо напрежение, тъй като не може едното да бъде за сметка на другото се налага постоянно търсене на крехък баланс.
"Социалдемократите винаги са подхождали различно. Според техния опит единствено равенството пред закона и социалното равенство — или иначе казано, повече „справедливост“ и „честност“, дава шанс на свободата, гарантирана от конституцията. Социалната справедливост за социалдемократите означава именно повече свобода, в смисъла на осъществима, осезаема свобода. Без съмнение, социалдемократите могат дори да определят справедливостта като „равна свобода“. С други думи, не кантар, а два локомотива на един влак.
Същото се отнася и за солидарността. Там, където има солидарност, хората са свободни, разкривайки нови сфери на свободна дейност. Психолозите твърдят, че децата, отгледани в дом, в който цари безусловна солидарност, се чувстват по-добре и по-свободни, когато общуват с други хора или институции.
Солидарността укрепва свободата. Солидарното общество, защитавано от социалдемократите, е свободно общество. С други думи, солидарността се основава на свободни решения на свободни хора. Мнозинството от европейците твърдят, че желаят солидарно общество.
Това, което е приложимо за справедливостта, важи и за една друга ценност, свързана с тази триада — сигурността. Не е вярно, че сигурността (в смисъла както на социална сигурност, така и на защитеност от престъпността) неизбежно ограничава свободата. Преди сто години левият либерал Фридрих Науман разбира това по друг начин, питайки членовете на своята партия в какво се изразяват гражданските права и свободи, ако човек не знае какво ще му се случи през следващия месец. Социалната сигурност освобождава хората от страх и от опасения от неодобрение. Също така им дава свобода да участват в обществото и в политиката."
Нощна разходка в опасен град в Третия свят ще ви убеди че, "монополът на държавата над силите за сигурност създава свобода и подкрепя справедливостта. И поради тази причина е постижение на цивилизацията, която социалдемократите също трябва да защитават."
Социална кохезия
"През XXI век войните между държавите са по-редки, но проявите на насилие в самите държави зачестяват. Подобни прояви се наблюдават тогава, когато държавите са дезинтегрирани."


Впрочем, по темата за насилието в рамките на държавите и новите граждански войни можете да прочетете книгата на Херфрид Мюнклер "Новите войни" (С., "Изток - Запад"). В нея се достига до подобен извод, само че не на базата на пагубните и разрушителни последици от пазарния фундаментализъм, а чрез логичен анализ на различните форми на водене на война преди и сега.

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, ако кликнете на този бутон на TopBlogLog!

Няма коментари: