Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-03-31

Кампания за завръщане

Палестинската национална инициатива инциира кампанията по завръщане на палестинските бежанци. Както можете да видите от сайта й, ПНИ е организация, която се стреми да разреши израело-палестинския конфликт по мирен начин.
Генерален секретар на организацията е д-р Мустафа Баргути - активист-демократ. Получил е медицинско образование в Москва и Ерусалим, магистър от Станфордския университет в САЩ. Той настоява за разрешаване на израело-палестинския конфликт чрез създаването на две държави; изповядва методите на мирната, ненасилствена съпротива. Често критикува "Фатах" и властите на Палестинската автономия заради корупция и непотизъм. Превод на български език на лекцията на д-р Баргути "Близкоизточният конфликт и глобалната сигурност" можете да видите ТУК.
На 3 февруари 2010 г. г-жа Мейрид Магуайър, лаурет на Нобеловата награда за мир от Северна Ирландия, го номинира за Нобелова награда за мир за 2010 г. Повече за т. нар. инициатива на жените-нобелови лаурети можете да научите ОТТУК.
Целта на новата кампания - "Свобода за Палестина" - е да събере до 1 август 1 милион подписа срещу незаконните израелски заселнически селища, които подписи да бъдат използвани и по време на сесията на Общото събрание на Организацията на обединените нации през септември, на която сесия се очаква още повече страни (след голямата група държави от Централна и Южна Америка) да признаят Палестина за суверенна и независима държава.

Драги читатели, предлагам на вниманието ви текста на отвореното писмо:
"Мое право като гражданин на Европа е да участвам във вземането на политическите решения в Европейския съюз. Мой дълг като гражданин на Европа, израснал с принципите на демокрацията и уважаването на човешките права, е да поема инициативата за прекратяване на несправедливостите спрямо уязвими и потиснати народи.
Несправедливостите, пред които е изправен палестинският народ вследствие на окупацията, заселническата колонизация, прогонване от родните места, погазване на свободите и нарушаване на човешките права, са очевидни и се признават от всички. Затова, упражнявайки свободно своите политически, социални и демократични права, аз искам и настоявам политическото ръководство на моята страна и на Европейския съюз да разработят и да приемат закони, които да попречат на страните от Европейския съюз като суверенни държави, на икономическите институции, както и на фирми и отделни лица в рамките на Съюза да търгуват с израелските селища, както и с всякаква продукция и услуги, изцяло или частично произведени в тези селища, независимо от естеството на тази продукция или услуги.
Основанията за това са, че тези селища са незаконни и в разрез с международното право, тъй като са построени върху окупирана територия и следователно онова, което е произведено или доставено от тези селища, е незаконно, защото произхожда от заграбената палестинска земя."

Можете да подпишете петицията онлайн тук:
http://www.palfreedom.com/en/your-voice/
Изисква се да изпишете пълното си име на латиница, последователно да въведете рождената си дата в последователност - ден, месец, година, номерът на личната карта, да изберте държава от падащото меню и да впишете в празното поле буквичките, които виждате, като по този начмин се гарантира, че анкетата няма да бъде попълвана от някакви машини. Звучи малко сложно, но всъщност отнема 30 СЕКУНДИ.
Ще се зачитат само подписите на пълнолетни според националното си законодателство граждани на ЕС.
Ако предпочитате да подпишете подписката на хартия, можете да го направите в посолството на Държавата Палестина на бул. "Джеймс Баучер" №22 (телефон за връзка - 02 963 43 24). Също така, може да се свържете с мен - под формата на мейл или коментар в блога.

При нужда от допълнителна информация, можете да пишете на адрес: info@palfreedom.com
или да се обадите ня някой от следните телефони:
+970 599 263690
+970 599 720020
+467 38961927

Ако смятате, че този текст е полезен или пък Ви беше интересен, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

2011-03-27

Изложба „Изкуството на Палестина”

Министерството на културата,
Институт за етнология и фолклористика с Национален етнографски музей - БАН,
Посолството на Държавата Палестина,
Палестинската асоциация в България
имат честта да Ви поканят на откриването на изложбата „Изкуството на Палестина” на 30 март 2011 г., сряда, от 17,30 ч. в Националния етнографски музей, пл. „Княз Александър I” № 1.

Изложбата е отворена за посещения в залите на музея от 30 март до 07 април 2011 г.

допълнителна информация на английски език можете да намерите в:
Palestinian Heritage Center
Khalil Sakakini Cutural Center - Your Window to arts and culture in Palestine
Palestinian Folklore

Ако смятате, че този текст е полезен, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

2011-03-25

Прожекция на филма "Шоковата доктрина" и дискусия


На 29 март 2011 г., вторник, от 18:30 - 21:30 ч в зала 23 в СУ (Южно крило, Исторически факултет) ще бъде излъчен филмът по книгата на Наоми Клайн "Шоковата доктрина", който ще бъде последван от дискусия на тема "Има ли шокова доктрина в българското образование?"
Повече информация за книгата и авторката и откъси от текста можете да видите
ТУК,
ТУК и
ТУК.

Ако смятате, че този текст е полезен, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

2011-03-18

Интервю с посланичката на Куба

„.Никога няма да се откажем от социализма“, интервю на Къдринка Къдринова с посланичката на Република Куба в България Н. Пр. Тересита Капоте Камачо, публикувано в сп. „Ново време”, бр. януари 2011 г.

„За първи път 18-годишната Тересита стъпва на българска земя през 1961 г., само две години след победата на Кубинската революция, отворила път към образованието за всички кубински деца и младежи. Заедно с група свои млади сънародници Тересита идва да учи у нас. От 1963 г. отново е в Куба. Канят я на работа като преводачка в българското посолство в Хавана. Ражда сина си Асен (когото всички наричат Ачо) и дъщеря си Росио (или Роси), които са наполовина българи. През 1966 г. Тересита отново е в България – работи като секретарка и преводачка в кубинското посолство. През 1970 г. се прибира в Хавана, където завършва Института за външнополитически отношения и става професионален дипломат. Превежда при разговорите между Тодор Живков и Фидел Кастро – както при посещението на българския лидер на Острова на свободата през 1970 г., така и при ответната визита у нас на лидера на Кубинската революция през 1972 г.
В периода 1986 г. – 1990 г. работи в кубинското посолство в София последователно като втори и първи секретар. Следващият й мандат в България е между 1994 и 2001 г. като временно управляващ посолството на Куба. По-късно дипломатическият ранг в отношенията между страните ни е вдигнат до най-високо ниво. Така че сега „нашата Тересита“, както с обич я наричат безбройните й български приятели, е отново сред нас вече като извънреден и пълномощен посланик на своята страна. Синовете на нейния син Ачо носят имената Георги и Борис.

- Въпрос за купонната система
- Купонната система в Куба беше въведена заради блокадата. Целта бе всеки кубински гражданин ежемесечно да получава на символични цени определени базисни продукти и така държавата да гарантира прехраната на всекиго. Време е обаче този подход да се промени. Никой няма да бъде изоставен. Пак ще бъдат подпомагани най-слабите. Но онези, които не желаят да допринасят за общото благо и да се трудят ефективно, вече няма да бъдат носени на гръб от обществото. Всеки ще има възможност да работи и да спечели с труда си достатъчно, за да си купи сам необходимите продукти.
Разбира се, нямаме никакво намерение да се отказваме от нашата социална политика. Образованието и здравеопазването ще останат безплатни и общодостъпни. Знаеш ли, че в някои селски местности у нас се поддържат училища дори за едно дете, на което се осигурява и компютър? Няма нито един човек без медицинска помощ. Детската смъртност у нас е 4,5 на 1000 живо родени, по-ниска е, отколкото в САЩ.
- Има доста спекулации, че всъщност правите завой към пазарна икономика, че изоставяте старите идеали...
- Нищо подобно! Никога няма да се откажем от социализма! А спекулациите не ни вълнуват, свикнали сме. Още от първата година на революцията ни все броят след колко време ще рухнем, но сметките все излизат криви. Сега се опитват да гадаят чий чужд опит копираме. Това също са празни занимания. Раул вече ясно го обясни – за съжаление, в миналото сме се увличали по копирането, а то не винаги е било успешно. Повече не! Не може нищо да се повтаря буквално. Всяка страна има свой път на развитие – според конкретните условия.
- Нека да се върнем към замислените промени. Какво още се предвижда?
- Повишаване на производителността, улеснения за чуждите капитали, разширяване на личната инициатива главно в сферата на услугите. При инвестициите законът гарантира винаги 51% за Куба и 49% за чуждия капитал. Рядко, само ако има национален интерес, може да се допуснат и 100% за инвеститора отвън. Инвестициите са позволени във всички сфери с изключение на образование, здравеопазване, отбрана.
... Добивът на петрол расте. Но падат международните цени на никела – основния износен продукт на Куба. Това също е един от факторите, повлияли негативно на нашата икономика и наложили ориентирането ни към промени. В добива на никел главен чужд инвеститор е Канада.


- Куба е известна и с квалифицираните си медицински кадри, които работят в много страни по света...
- Само част от медицинските ни услуги зад граница са срещу заплащане – така е единствено за страни, които са в състояние да си платят. А за бедни държави – предимно от Африка и Латинска Америка – водещият ни принцип е солидарността. Помощта ни там е безплатна. Ние не раздаваме нещо, което ни е в повече, а споделяме каквото имаме. Познаваме добре силата на солидарността. Ако Куба днес е това, което е, то е благодарение именно на солидарността на бившите социалистически страни, включително и на България...
Действаме активно в рамките на програмата ни „Да, аз мога“. Тя е за ограмотяване на бедни хора в различни страни. Приемаме за безплатно обучение в Куба и хиляди младежи от бедни африкански и латиноамерикански семейства. Например, нашата Латиноамериканска школа по медицина е подготвила стотици хиляди медицински специалисти от развиващи се страни.
Операция „Милагро“ (Чудо) пък осигурява безплатни очни интервенции, извършени от кубински офталмолози, които възвръщат зрението на хора с ниски доходи в Латинска Америка. Ето и един парадокс. В Боливия, където бе убит Че Гевара, кубински лекари оправиха очите на един от убийциге му – човек, използван като инструмент на тогавашната боливийска диктатура. Това е същото лице, чиито ръце се разтреперват, когато разбира, че трябва да стреля по героичния партизанин. И когато Че вижда това, му казва да не трепери, защото ще убие един мъж... Ето кого оперираха нашите лекари, водени от своя хуманизъм. След операцията синът на остарелия вече екзекутор разказа кой точно е той. Операция „Милагро“ не раздава присъди, а помага на всеки нуждаещ се.
Куба оказва неоценима помощ и на Хаити след зловещото земетресение. В тази изстрадала страна именно кубинските лекари бяха най-много, защото те вече работеха там от доста време. Този факт се премълча от повечето световни медии, ние дори протестирахме за това.

- През 2010 г. по света доста се шумя на тема „кубински дисиденти“. Имаше гладни стачки, освободени затворници, наградата „Сахаров“ на Европейския парламент пак отиде при противник на властите в Хавана... Как се приема това в Куба?
- Често съм казвала, че блокадата срещу страната ни не е само политическа, икономическа, финансова, а и информационна. Или не се пише нищо, или се изкривява истината. Обвиняват страната ни, че е диктатура, че не се спазват човешките права. А у нас няма бездомни или просещи деца, няма трафик на хора и органи, няма порнография, няма наркобизнес. От Европейския парламент все искат да се занимават с човешките права у нас, а всъщност манипулират фактите.
Най-голямата вина на Куба е „лошият“ й пример. На американците е забранено да стъпват на нашия остров. Управниците им се боят, че хората ще видят истината.

С американците и с европейците сме готови да говорим по всякакви теми, но без предварителни условия (след като въпреки международното право, което бива определяно като международно условие, Израел настоява в преговорите с палестинците да няма предварителни условия, тто защо Куба да няма правото да иска същото? – б. м., М. К.). Не приемаме да ни се бъркат как да живеем. И да ни изнудват с тези изфабрикувани „дисиденти“ – създадени изкуствено и добре платени отвън продажници. В Куба хората не ги познават.
През изминалата година бе постигнато споразумение с усилията на бившия испански външен министър Моратинос и на католическата църква за освобождаване на онези, които се обявяват за политически затворници. Повечето от освободените вече са в Испания, която ги прие. С пристигането си там те започнаха да протестират, защото не им харесаха битовите условия, предложени им от испанците, и домакините им се видяха в чудо. Какво повече да се каже за тях?! Предателите не са уважавани дори от тези, които ги купуват.
Куба... държи на партньорството с ЕС. ... Знаците на другата страна обаче смущават. В рамките на броени години три пъти на кубински дисиденти са присъждани наградите „Сахаров“ на Европейския парламент. Никой от наградените не отговаря на образа на борец за човешки права, за каквито ги пред¬ставят. Носителят на „Сахаров“ за 2010 г. Фариняс е бил осъждан за побой, а не за политика. Но кой да напише истината...
В Куба няма нито един изчезнал, изтезаван или убит противник на правителството! Какво виждаме в други страни? Дори само в Латинска Америка всяка година има десетки убити журналисти. Защо на това не се обръща внимание?
Трябваше „Уикилийкс“ да разпространи мнението на американските дипломати в Хавана за т. нар. дисиденти в Куба, та и големите световни медии да пуснат цитати колко нисък морал имат тези отрепки и как се интересуват само да изкопчат материални облаги от дисидентстването си. Но само защото американците си го казват – само затова и беше публикувано. Ние откога го повтаряме... На нас обаче не ни дават думата.

Как изобщо си позволяват да говорят за някакви измислени нарушения на човешките права у нас онези, които продължават да поддържат страшния концлагер в Гуантанамо, войните в Ирак и Афганистан, потъпкването на правата на палестинския народ?! Онези, които позволяват по улиците в САЩ спокойно да се разхожда терористът Луис Посада Карилес и други като него, виновни за взривяването на пътнически самолет на „Кубана авиасион“ през 1976 г. – атентат, причинил гибелта на 73 души, включително на националния младежки отбор на Куба по фехтовка! Не ние нарушаваме нечии права, а нашите елементарни права са обект на неприкрита агресия и на терористични посегателства вече 52 години след победата на революцията. 5000 убити и осакатени кубинци, включително невинни деца, са станали жертви на тази необявена война! А когато се опитваме да се защитим, се стига до цинични абсурди като продължаващата вече над 12 години гавра срещу петима наши борци срещу тероризма, хвърлени в американски затвори...
- Разкажи по-подробно за този случай, Тересита! В Куба всички ги наричате просто Петимата и всеки знае за какво става дума. Но българската публика не е осведомена.
- В края на 90-те Куба предлага на ФБР възможност за сътрудничество в борбата с тероризма. Ние имахме информация за групировките, които заговорничат в САЩ с цел да организират саботажи и нападения – при това не само срещу Куба. Предполагайки, че ФБР ще оцени важността на тези факти, ние им ги предоставихме. А те ги използваха, за да изчислят нашите източници и да арестуват през септември 1998 г. петимата ни антитерористи, изпратени сред заговорниците в Маями с цел да предпазят родината си от нападения. Петимата бяха изправени пред крайно предубеден съд в Маями, материалите по делото бяха манипулирани, имаше безброй правни нарушения и фактологични грешки. Накрая нашите антитерористи бяха обвинени в шпионаж (реално те не са шпионирали срещу или във вреда на САЩ - б. м., М. К.), без реално да бъде доказана каквато и да е тяхна вина, и получиха изключително сурови присъди, някои имат дори по две доживотни! Вече 12 години ги държат в различни американски затвори и ги подлагат на тежък психологически тормоз, като дори възпрепятстват срещите със семействата им. На някои от съпругите се отказват визи, а тези, които ги получават, се сблъскват с безброй други спънки и притеснения. Нашите петима герои проявяват удивителен стоицизъм и патриотизъм в тези нечовешки условия. 12 години се борим за преразглеждане на присъдите и за повтаряне на делото пред безпристрастен съд със спазване на всички правни норми.

Като посланик в България ще организирам литературен конкурс за творби, посветени на Петимата. Наградата ще е 15-дневно гостуване в Куба и среща със семействата на нашите герои.
- За Петимата се говореше много и по време на проявите у нас, посветени на 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Куба. Как бе отбелязан юбилеят?
- На 14 октомври 2010 г. се навършиха 50 г. от установяване на дипломатически отношения между Куба и България. Годишнината беше отбелязана с редица прояви.
Хиляди млади кубинци са получили образованието си в България. Десетки хиляди български специалисти са работили през годините у нас и са вградили в дела солидарността си и всеотдайността си към страната ни. Никакви политически обрати не могат да накърнят живата човешка връзка между кубинци и българи. България е уважавана навсякъде по света, но в Куба освен уважавана тя е и обичана!
Не е случайно съвпадение, че и специалността „Испанска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ също отбеляза миналата година половинвековен юбилей. Тя е рожба тъкмо на установяването на интензивни двустранни отношения между Куба и България след победата на Кубинската революция.

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, кликвайки върху бутона на TopBlogLog!

2011-03-16

Необявената война срещу Куба

В периода между победата на революцията в Куба през 1959 г. и 1997 г. срещу страната са извършени 5780 терористични акта, 804 от тях - по-големи. Общо антикубинските атентати са предизвикали гибелта на 3478 кубинци и са оставили осакатени за цял живот 2099 души.
От 1959 до 2003 г. са извършени 61 незаконни задържания на кораби. От 1961 до 1996 г. от морски съдове са обстреляни 67 икономически обекта и работещите там хора. ЦРУ е ръководело 299 военизирани антикубински групировки с участието на 4000 бойци. Те носят отговорността за 549 убийства и за раняването на хиляди хора. През 1971 г. биологическа агресия води до унищожаването в Куба на 500 000 свине. През 1980 г. друга подобна атака предизвиква масово заразяване с треската денге. Вирусът поразява 344 203 души, като само за един ден (на 6 юли 1981 г.) са заразени 11 400 души. Привнесената епидемия убива 158 души, от които 101 са деца.
Повечето от тези актове са били подготвени във Флорида от крайнодесни групировки на кубинската емиграция, контролирани и финансирани от ЦРУ.

По материали от януарския брой (2011 г.) на сп. "Ново време".

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, кликвайки върху бутона на TopBlogLog!

2011-03-15

Новите историци

По повод събитията около основаването на Държавата Израел и първата израело-арабска война има редица спорове, тъй като въпросът има и политически импликации. Важна роля в дебатите по тези спорни въпроси играе групата на т. нар. "нови израелски историци".
Предлагам ви превод и адаптация на статията по въпроса в "Уикипедия". Да, зная, че това не е източник, но в научните си статии цитирам научни издания, докато за целите на блога - ориентиран към една по-разностранна и широка публика - и текстът в "Уикипедия" може да даде обща информация за какво става дума.
Трудно дефинируема група от израелски историци, които поставят под въпрос традиционните допускания на израелската историопис, включително и желанието на арабите за обсъждане и постигане на мир. Самият термин „нови историци” е въведен през 1988 г. от Бени Морис.
Групата включва Симха Флапан, Илан Папе, Бени Морис, Ави Шлаим, Том Сегев, Хилел Коен и има връзка с т.нар. движение на постционизма.
„Новите историци” въвеждат в обращение декласифицирани израелски архиви. Анита Шапиро критикува „новите историци” за недостатъчното използване на арабски източници (факт е, че по различни причини достъпът до повечето от арабските архиви все още е труден).
Ави Шлаим отговаря, че той изследва израелската политика към арабите, поради това арабските архиви не са ключови за него.
Бени Морис смята, че е в състояние по запазените израелски документи да възстанови/ екстраполира (умствена операция, с която една закономерност/ практически опит се прилага и в съседните области за съставяне на умозаключение – например от вашите приходи за първите 6 месеца можете да предвидите какви ще бъдат те за следващите 6 месеца) арабските позиции.
Ави Шлаим посочва, че групата не е еднородна и че Израел няма официална история, но могат да се посочат някои „общи места”:
- Официалната версия - Великобритания е пречела за създаването на израелската държава
- Новите историци - Великобритания е пречела за създаването на палестинската държава
- Официалната версия - Бежанците напускат доброволно (под влияние на арабската пропаганда)
- Новите историци - Бежанците са прогонени и принудени да напуснат. Според Илан Папе целта на ционистките лидери е била прогонването на палестинците, според Бени Морис то просто се е случило в разгара на войната.
- Официалната версия - Балансът на военните сили е срещу Израел
- Новите историци - Напротив, превъзходството и като брой войници, и като въоръжение е на страната на Израел
- Официалната версия - Арабите са имали координиран план за унищожаването на Израел
- Новите историци - Всъщност арабите са разделени
- Официалната версия - Арабската непримиримост е пречка пред мира
- Новите историци - И двете страни имат вина за конфликта


Течението е подложено на двойна критика – както от израелската официална историография, така и от някои проарабски автори, които съзират в него опит за замазване на истината за ционисткото лошо поведение.
През 2002 г. Бени Морис ревизира част от своите лични политически позиции, но не и историческите си съчинения в цялост.

Постиционизъм
Става дума за евреи или израелци, които са критични към усилията на ционистите и виждат в тях подкопаване на израелския национален етос.
Постционистите критикуват отказването на право на завръщане на бежанците и по тази причина са обект на яростни нападки от страна на ционистите, които виждат в тях заплаха за съществуването на Израел като еврейска национална държава.
Постционистите виждат ционизма не като национално движение, а като колониален феномен.

Критиката на Бени Морис срещу старата историография:

• Тези автори са живели през 1948 г. и не могат да отделят своя живот от историческото събитие, на което да гледат безпристрастно.
• Работят основно с мемоари, интервюта, както и с малко подбрани документи, повечето от тях – цензурирани.
• Те са по-скоро хроникьори и апологети, отколкото учени, „произвеждащи” „истинска” историческа наука.

Няколко големи публични дебати:
Бени Морис и Ави Шлаим срещу официалния биограф на Давид Бен-Гурион Шабтай Тевет (Teveth: Middle Eastern Studies, Vol. 26 (1990) 214–249; Morris: 1948 and After; Teveth: Commentary; Morris and Shlaim: Tikkun.).
Норман Финкелщайн и Нур Масала срещу Бени Морис – обвиняват го в представяне на доказателства с про-ционистки уклон; че създава нови исторически митове; собствената му теза се оборва от доказателствата, които сам сочи – „неговите собствени доказателства сочат, че палестинските араби са прогонени систематично и след предварително планиране”.
Нур Масала смята, че Морис пренебрегва дългата история на идеята за „трансфер” сред ционистките лидери.
Морис не им остава длъжен и намира тезите им за резултат от остарели предразсъдъци; твърди, че причините палестинските араби да напуснат са множество.
Морис, Шлаим и Папе срещу Ефраим Карш – Той ги обвинява в систематично изопачаване на архивните единици с цел изобретяване на история според техните собствени виждания. Привежда списък с примери, в които, според него, те са манипулирали изворите.
Шлаим защитава тезата си за преговори между израелците и Хашимитите през 1948 г.
Бени Морис отвръща на Карш веднага, като от своя страна упреква Карш, че при него става дума за „меланж от изопачения, полуистини и явни лъжи” (Journal of Palestine Studies, Зима 1998 г.).
• Теди Кац срещу бригадата „Александрони” – Т. Кац разработва магистърска теза в Университета в Хайфа, в която обвинява бригадата, че е извършила клане в арабското селище Тантура през 1948 г. Ветерани от бригадата го съдят и осъждат за клевета.

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, кликвайки върху бутона на TopBlogLog!

2011-03-13

Bryan Adams - Please Forgive Me

2011-03-11

Станишевата катастрофа

Популярен е политическият анекдот за трите плика с оправдания, които всеки управляващ оставя на наследниците си.
Тъй като постоянните оправдания със Станишев ми поомръзнаха, реших да посъбера някои факти:
1. По време на неговото управление детските надбавки бяха увеличени двойно. Два пъти беше удължен и платеният отпуск по майчинство. По тези причини 2008 г. се оказа годината с най-висока раждаемост за последните 16 г.
2. Бяха увеличени пенсиите - плавно, но между 50 и 100%.

3. Вярно е, че стопанската конюнктура беше благоприятна, но бяха открити множество нови работни места (поне 300 000), безработицата намаля до ок. 7%. Днес е ок. 11% по официални данни.
4. Близо двойно увеличение има на заплатите и в държавния, и в частния сектор.
5. Фискалният резерв се увеличава от 4 на 8 милиарда лева. За да може Бойко да ги "опука".

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, кликвайки върху бутона на TopBlogLog!

2011-03-09

Модел ООН за Косово

"Модел ООН" е популярна по целия свят симулационна игра, в която участниците влизат в ролята на дипломати на различни страни и имат възможността да дебатират някои от най-важните въпроси на нашето съвремие.
Целта на играта е да създаде у участниците знания по дискутирания проблем, да се запознаят със страната, чиято позиция ще представляват, да участват в написването на "резолюция" и чрез всичко това да развият познавателни и комуникативни умения.
На 20 март Дружеството за ООН - България организира симулационна игра по въпроса за статута на Косово. Симулираният орган ще бъде Съветът за сигурност на ООН.
Повече информация и форма за участие можете да намерите ТУК.

Ако смятате, че този текст е полезен, ще ме зарадвате, ако кликнете върху бутона на TopBlogLog!

2011-03-07

Египет след Мубарак

Ралица Трифонова, Мариян Карагьозов

На 25 януари 2011 г., когато се чества празникът на полицията в Египет, групата „Всички сме Халид” организира демонстрация, която роди надеждата, че ситуацията в страната може да се промени особено след тунизийските събития.
Мнозина се запитаха дали ефектът на домино не стана причина египетският народ да излезе на улиците, подобно на събратята си от Тунис, и да потърси сметка на управляващите за тежкото икономическо положение на страната и безперспективността, оставила близо 2 млн. младежи без работа.
Причините за протеста в Египет са разнообразни. Сред тях можем да посочим както икономически и социални, така и политически.
Външният дълг на страната достига невероятните 840 млрд. щатски долара. Египет е твърде чувствителен към цената на хранителните продукти, тъй като страната е най-големият вносител на пшеница в света и е в критична зависимост от световните цени на зърното, които напоследък нараснаха. 40% от 80-милионното население, което нараства с 2% годишно, живеят с по-малко от 2 долара дневно. Множество семейства имат доход от 1000 местни лири на месец – около 125 евро. Твърди се, че едно местно семейство трябва да печели поне двойно повече, за да води нормален живот. [1]
За сравнение на размера на икономическите проблеми в Египет можем да посочим ситуацията в Турция; населението й и това на Египет са приблизително еднакви – около 80 млн. души. Турската икономика по обем обаче е седемнадесета в света, докато египетската – петдесет и втора.
В страната съществуват дълбоки контрасти в развитието на различните райони – туристическите места и други, които са периферни. Също така концентрирането на огромни маси от хора в градовете и възможностите за развитието на земеделие само в няколко ограничени зони допринасят за недоволството на населението.
Сред политическите причини най-важните са липсата на свобода на словото, корупцията на режима и политическите репресии.
Исканията: Според декларация на протестиращите от площад „Тахрир” целта на протестите е промяна на политическия режим, която да гарантира на всички граждани свобода, достоен живот и социална справедливост [2].

Тук възниква един интересен и може би ключов въпрос. Какво значи промяна на политическия режим?
Смяна на Мубарак или коренно преустройство на режима?
Европейската политология борави с понятията „авторитаризъм” и „тоталитаризъм” . Огрубено казано, тоталитаризмът е една от формите на авторитарната държава, характеризираща се с пълен контрол на държавата над всички сфери от живота на обществото, с фактическа ликвидация на конституционните права и свободи, с репресии над опозицията и всеки другомислещ човек. Част от признаците са налице в Египет, но все пак съществува известна свобода на словото, а държавният контрол не е така плътен и не обхваща съвсем всички сфери. От друга страна, за да има тоталитаризъм, е необходима идеология, както и това една партия да се срасне с държавата. Тези белези обаче не присъстват в египетския случай. Същевременно, назоваването на режима „авторитарен” също не е коректно, тъй като не става дума за центриране на режима около личността на Мубарак, а за по-особена система, издигнала го през 1981 г. на власт. От 1952 г. досега Египет е имал трима президенти, като и тримата произлизат от офицерския корпус; въоръжените сили имат респектиращи бюджети, както и участие в редица аспект на живота. Те са сериозен икономически играч, тъй като притежават множество недвижими имоти и стотици компании. Половината министри в кабинета са военни и около 80% от влиятелните губернатори също са от въоръжените сили. Към многобройната армия следва да прибавим и полицейските сили, чиято численост е около 2 млн. души. [3]
По тази причина може би е най-прецизно да говорим за един хибриден тип власт, която със сигурност е основана на насилие, но не притежава всички характеристики нито на тоталитарна система, нито на едноличен режим. В този смисъл паралелите със събитията в Източна Европа от 1989 г. са подвеждащи, защото докато в страните от бившия социалистически блок борбата беше за сваляне на партии, които заявяваха, че управляват в името на социалистическата идея, то при бунтовете в Близкия изток народите искат да свалят авторитарни диктатури, които дори не си правят труда да се крият зад маската на определена идеология.
Проучване на института „Пю” през 2010 г. установи, че огромното мнозинство от египтяните е за демократично управление. [4] Със сигурност не такова обаче е желанието на армията и на цивилната бюрокрация, която е гръбнакът на режима. Те искат смяна на Мубарак, но не и демонтаж на самата система.
Кой стои зад протестите?
Коментатори с най-различни възрастови, идеологически и ценностни ориентации са единодушни, че в основата на бунтовете стоят съвременни млади хора, част от едно урбанизирано, младо, образовано, а оттук и амбициозно, но фрустрирано от безперспективността общество.
При протестите в Египет първоначално на улицата излязоха студенти и млади хора, а по-късно масово се присъединиха работници, жители на бидонвилите в покрайнините, които искат обществени услуги и инфраструктура, болни, недоволни от окаяното състояние на здравните услуги, гражданите, недоволни от състоянието на пътищата и комуналните услуги, както и представители на опозицията.
Протестите нямаха единно ръководство и зад тях стояха различни интереси, но не и партии. Според статия в сп. „Нюзуик”, един от основните активисти – Уаил Гоним – до последно настоява да стои в сянка и да не се афишира като „вожд“, предотвратявайки по този начин и всякакви опити други хора да се опитат да оглавят движението. [5] Наблюдателката Сара Бин Нефиса е категорична, че в Египет опозиционните политически сили са засенчени от социалните протестни движения. [6] От тази липса на изявени политически лидери, комбинирана с отсъствието на ясно заявени идеологически лозунги, които да обединяват протестиращите, можем да направим извода, че събитията в Египет не са идеологическа революция от типа на Октомврийската в Русия през 1917 г.
В Египет също се надигат различни гласове сред протестиращите. Езикът на морала и религията е типичен за социалните движения от най-бедните среди, особено в неофициалните квартали, тъй като това е единственият, с който разполагат. В по-образованите среди, като тези на част от държавните служители и учителите, се говори за справедливост и се набляга на съсловната и строго социалната същност на каузите, защитавани от тях. [7]
Сериозен повод за притеснение у западните и източните съюзници на Египет е дали един от основните политически опоненти на управляващите – организацията „Мюсюлмански братя” – има дейно участие в събитията.
Според първоначалните данни, публикувани на страниците на местния всекидневник „Ал Ахрам”, още на 25 февруари членове на „Мюсюлмански братя” са се смесили с протестиращите, възползвали са се от ситуацията и са хвърляли камъни по сградата на Народното събрание [8]. Няколко факта позволяват сериозно да се усъмним в тази информация.
На първо място, последващите събития показват, че участието на „Мюсюлмански братя” в протестите не е активно.
Нека припомним, че тази организация претърпя сериозни промени от средата на 90-те години на XX век, когато навлезе в политическия живот на Египет. Лидери от „Уасат”, предишни членове на „Мюсюлмански братя”, заедно с няколко реформатори, все още членове на организацията, помогнаха да се инициира Движението за промяна, познато под лозунга „Кифайа” между 2004 и 2005 г. Те работиха заедно със секуларни демократични активисти по създаването на гражданска харта и конституция, като същевременно се подготвяха за времето, в което демократично правителство ще поеме властта в Египет. И ако все пак допуснем, че през последните няколко седмици тези групи са успели да се активизират, но в никакъв случай не можем да твърдим, че организацията „Мюсюлмански братя” е сред инициаторите на протестите, защото движението се мобилизира след 28 януари – няколко дни след като събитията вече бяха започнали. И за разлика от предишни демонстрации, когато членове на „Мюсюлмански братя” държаха екземпляри на Корана и скандираха „Ислямът е решението!”, религиозни символи този път липсваха.
Като се има предвид, че „Ал Ахрам” е официоз, чийто директор Абдулмуним Саид е член на Националната демократическа партия на Мубарак, можем да открием още един аргумент в полза на това, че лидерската роля на организацията „Мюсюлмански братя” е силно преувеличена.
Мнението на Мохамед ел Барадей е, че с „Мюсюлмански братя” може да се работи конструктивно. В тази посока говори и друго. Бившият американски посланик в Египет Франк Рикардоне беше обвинен от страна на републиканците в твърде „меко поведение” и дори във „флирт” с представители на „Мюсюлмански братя” в Египет. [9]
Според самите протестиращи „нашето движение бива обвинявано, че се финансира отвън, че се снабдява от САЩ, че е възникнало, инспирирано от „Хамас”, че е под ръководството и организацията на водача на Националното сдружение за промяна Мохамед ел Барадей и накрая, но не на последно място, че се направлява от „Мюсюлмански братя”. Самата съвкупност от обвиненията в този им вид доказва, че те са фалшиви. Всички протестиращи са египтяни с ясни и определени национални цели. Протестиращите нямат никакво чуждестранно оръжие или оборудване, както твърдят агитаторите. А широкият отклик, който то среща сред хората, показва, че това са същите цели на масата египтяни като цяло, а не на някоя вътрешна или външна организация или формация.” [10]
Най-сериозни притеснения у западните коментатори буди опасението, че протестите са инспирирани от „Мюсюлмански братя”. В позиция, публикувана на 5 февруари 2011 г. на официалния англоезичен сайт на „Мюсюлмански братя”, главният редактор Халид Хамза заяви, че събитията в Египет са революция на египетския народ и в никакъв случай не означава, че е свързана с ислямски тенденции в страната, въпреки всички твърдения и обвинения, описващи я като ислямска. Хамза подчертава, че революцията е мирна и призовава само за реформи и демократична правова държава, че е инициирана от младите хора, нямащи нищо общо с ислямистки групировки, чрез социалните мрежи Facebook и Twitter. Визирайки най-вече Иран и Израел, Хамза разкритикува също и твърденията на „някои страни”, че въстанието е ислямско и платено от страна на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей. [11]
Засега движението няма да се стреми да дойде на власт; официални позиции по отношение участие на организацията на президентските избори липсват. По време на протестите организацията беше само един от многото участници, издигащи искания за демокрация и човешки права. Поучени от това, че международната общност не прие правителството на „Хамас” в Палестина, „Мюсюлмански братя” няма да желае да вземе цялата власт. Друг фактор са и опасенията от вътрешна реакция.
Както пише политологът доц. Антоний Тодоров, „не всички светски политически движения са демократични, вероятно и не всички обърнати към религията движения са недемократични.”
За пореден път се потвърждава становището, че най-добрата рецепта срещу радикализма е премахването на причините, които го пораждат – бедността, западната подкрепа за деспотични режими, стига да поддържат удобен политически курс, нарушенията на международното право от страна на Израел, лицемерието и двойните стандарти на САЩ и ЕС в налагането на демокрация, борбата с тероризма и подкрепата им за различни диктатури.
Сравненията с иранската революция от 1979 г. също са неточни. В свой анализ за „Вашингтон поуст” Фарид Закария пише: „Египет не е Иран по редица важни признаци. Неговото сунитско духовенство не играе никаква върховна или политическа роля, както е в (шиитски) Иран. Може би най-важното е, че сегашният ирански режим не е популярен модел в арабския свят” [13] В ислямския свят няма една-единствена инстанция, чиито разпореждания да са задължителни за всички мюсюлмани.
Реакциите на партньорите
Позицията на Израел:
От страните в региона Израел следи най-внимателно събитията в Египет.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху нареди на правителството си да се въздържа от коментари по повод събитията в Египет. На 31 януари обаче израелският вестник „Хаарец” предаде, че Нетаняху се е заел да убеди САЩ и Европейския съюз (ЕС) да уталожат критиките си към Хосни Мубарак, за да се запази стабилността в региона, ако и САЩ и неговите съюзници да настояват за дисциплиниран преход [14]. Основното притеснение на Израел беше и продължава да е евентуалното денонсиране на 30-годишния мирен договор между двете страни. Ето защо Омар Сулейман беше най-добрата алтернатива за Израел, тъй като генералът е известен с участието си в преговорите по палестинския въпрос и с дискретно добрите отношения с Израел.
Анализът на „Стратфор” е категоричен: „Правителството на Египет едва ли е в позиция да се конфронтира с Израел, дори и да иска. Египетската армия разчита основно на американско оборудване и не може да функционира, ако американците спрат доставката на резервни части или прекратят договорите, свързани с поддръжката.” [15] След подписването на договорите в Кемп Дейвид между Израел и Египет, доставките на американска военна помощ бяха обвързани с мира между двете държави и са в съотношение 2:1 в полза на Израел. Израелското авиационно превъзходство е смазващо. Синайският полуостров – пустиня, която разделя двете страни – е демилитаризиран.
Това, което всъщност безпокои Израел, са доставките на газ. Израел получава 40% от природния газ, който потребява, от Египет на цени, значително по-ниски от пазарните.
Позицията на ЕС:
Още на 27 януари на страниците на британското посолство в Кайро бе публикувано изявление на Катрин Аштън – върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в което тя изразява съболезнования към ранените и загиналите в протестите и настоява всички египетски власти да уважават и защитават правата на гражданите си. [16]
Тонът на следващата официална позиция от 3 февруари беше по-настоятелен. В него Катрин Аштън осъди проявите на насилие спрямо протестиращите от страна на египетските сили за сигурност и заяви: „Призовавам египетските власти да поемат истински преход към демократична реформа и да създадат условия за провеждането на честни и свободни избори.” [17]
На 10 февруари, непосредствено след речта на Хосни Мубарак, в която той потвърди, че няма да се оттегли от поста си преди септември, върховният комисар направи следното изявление: „Исканията и очакванията на египетския народ трябва да бъдат удовлетворени. Дисциплиниран и необратим преход към демокрация и свободни и честни избори е общата цел на египетския народ и ЕС. Отмяната на извънредното положение е важна стъпка и трябва да се случи възможно най-скоро. Ще посетя страната възможно най-скоро.” [18]
Египетските власти така и не разрешиха визитата на Катрин Аштън в страната в желанието й да усмири протестиращите. Египетският външен министър се аргументира, че предпочита „в страната да няма никакви външни наблюдатели през този месец”. Това изявление идва след като армията застана зад Мубарак и решението му да остане на поста си до провеждането на избори през септември 2011 г.
Позицията на САЩ:
Интересна е позицията на САЩ, за които Египет е един от основните съюзници в региона на Близкия изток. Именно заради стратегически хармоничните отношения между двете държави се очакваше световната суперсила да бъде сред първите, които да заемат позиция по размириците и сътресенията в арабската държава. Развитието на събитията обаче показа друго. През целия период 25 януари - 11 февруари САЩ са въздържани, дори дистанцирани от случващото се в Египет.
Американският президент разговаря с египетския си колега едва на четвъртия ден от протестите, когато настоява Мубарак да предприеме драстични реформи, за да удовлетвори исканията на египетския народ. Бил Клинтън беше първият американски политик, който взе отношение към събитията още на 25 януари. Именно той въведе термина „дисциплиниран преход” в политическия речник, описващ събитията в Египет от тук нанатък. След като Мубарак съобщи, че няма да се кандидатира за втори мандат, Обама, отново в телефонен разговор, на 1 февруари настоя, че „преходът трябва да започне сега”. Не стана ясно обаче дали „сега” означава, че египетският президент трябва да се оттегли от поста си преди септември. Призивите за предприемането на конкретни стъпки и в следващите няколко дни не съдържаха недвусмисленото искане Мубарак да подаде оставка незабавно. Изненадващо, говорителят на Белия дом Робърт Гибс заяви на 7 февруари, че САЩ „не избират политическите лидери на другите държави”, но няколко дни по-късно Белият дом оказа натиск върху Омар Сулейман за това, че не е настоял Мубарак да подаде оставка веднага. По същото време започна да се наблюдава и раздразнение у САЩ, които застанаха зад новоназначения вицепрезидент Омар Сулейман, но не одобряваха неясния обем правомощия, делегирани му от Хосни Мубарак. Повод за разсъждения е дали недоволството беше продиктувано от желанието на САЩ именно Омар Сулейман (който несъмнено е удобна фигура както за САЩ, така и за Израел) да стане наследник на Мубарак, или от продължаването на египетската криза, която предизвика и сътресения в цените на петрола.
Според Дейвид Игнейшъс от „Вашингтон поуст” причината за това може да е фактът, че след 11 септември 2001 г. борбата с тероризма стана главната мисия на ЦРУ. За да събира информация за Ал Кайда, американското разузнаване се нуждае от добри отношения с арабските си колеги. Но за да запази тези отношения, понякога агенцията се въздържа да се намесва в работите на съответната държава. САЩ разчитат на това техните съюзнически служби в съответните страни да ги уведомят какво става. Особено в Египет властта изпитва параноичен страх, че представители на чужди разузнавания могат да се срещнат с местните опозиционни дейци. [19] Това би могло да е едно от обясненията защо и САЩ бяха изненадани от развоя на събитията.
Какво беше постигнато и какво следва:
На 11 февруари, малко след 18:00 часа местно време, от ефира на Египетската национална телевизия Омар Сулейман съобщи, че Хосни Мубарак е подал оставка и предава властта на Върховния съвет на въоръжените сили на Египет.
В своя декларация от 11 февруари Върховният съвет на въоръжените сили на Египет обяви, че извънредното положение ще бъде отменено, „когато текущите обстоятелства приключат”.
На 13 февруари Върховният съвет отмени конституцията и разпусна парламента с обещанието нова конституция да бъде одобрена с референдум и военните да управляват 6 месеца или докато решат, че са готови да проведат президенстки и парламентарни избори. На 15 февруари беше сформиран екип от 8 души, които да пренапишат конституцията за 10 дни, преди тя да бъде предложена на референдум за одобрение. Тези действия бяха придружени от стачки на работниците, които, въпреки призивите на военните да се върнат на работните си места, продължиха да настояват за подобряване на условията на труд и възнаграждението си. Двама служители от сектора „Сигурност” бяха уволнени за участието им в решението да се открие огън по протестиращите срещу Мубарак по време на продължилите 18 дни протести.
Мнозина анализатори спекулират около това дали в крайна сметка протестиращите са постигнали онова, заради което излагаха на опасност живота си в продължение на седмици. Някои твърдят, че целта е била единствено свалянето на президента Мубарак, без да се променя режимът, в който доминираща роля играят военните. Тази цел, според същите автори, съвпада и с притесненията на армията, провокирани от желанието на Мубарак да определи за свой наследник сина си Гамал, чиито отношения с въоръжените сили в никакъв случай не могат да се определят като топли. Тогава остава въпросът защо само броени минути след новината за оставката на Мубарак тълпата от площад „Тахрир” скандираше „Съборихме режима!”?
Ако надеждата за промяна е обвързана с отстраняването на Хосни Мубарак от президентския пост, то можем да сметнем, че протестиращите са постигнали успех и насърчаването от страна на САЩ и ЕС е дало резултат. Дали свободите ще бъдат възстановени, дали социална справедливост ще бъде осъществена и дали икономическото положение на Египет и на онеправданите му граждани ще се подобри – на всички тези въпроси отговор ще даде близкото бъдеще. Безспорно е едно – в момента голямата отговорност се пада на военните, в чиито ръце е властта до провеждането на избори.


Ралица Трифонова е магистър по „Международни отношения” от СУ „Св. Климент Охридски”, в процес на придобиване на бакалавърска степен по „Арабистика” в СУ „Св. Климент Охридски”, автор на изследване „Какво признание следва да получи Европа от арабското обществено мнение за политическата и икономическата си подкрепа за палестинците?” в рамките на стажантска програма в Центъра за стратегически изследвания към Йорданския университет, Амман, Йордания. Владее английски и арабски, ползва френски и испански.

Мариян Карагьозов е завършил Националната гимназия за древни езици и култури, семестриално завършил „Право" в СУ „Св. Климент Охридски" и „Ориенталистика" в НБУ. Владее английски, ползва турски и руски. Член на Дружеството за ООН - България, автор на статии в периодичния печат.


[1] Максим Швейц, „Русский хлебный бунт в Египте”, http://www.rosbalt.ru/2011/02/02/815435.html, 22.02.2011 г.; на български език - ТУК
[2] Декларация на протестиращите от площад „Тахрир”, 04.02.2011 г., превод от арабски език: Мая Ценова.
[3] Фарид Закария, Egypt's real parallel to Iran's revolution, http://www.fareedzakaria.com/home/Articles/Entries/2011/2/7_Can_Obama_get_it_right_on_the_economy_2.html, 22.02.2011 г.; на български език ТУК
[4] Пак там.
[5] The Facebook Freedom Fighter, http://www.newsweek.com/2011/02/13/the-facebook-freedom-fighter.html, 18.02.2011 г.
[6] Сара Бен Нефиса, "Египет – обхванат от треската в региона", http://bg.mondediplo.com/article694.html, 20.02.2011 г.
[7] Пак там.
[8] http://www.ahram.org.eg/423/2011/01/25/27/60260.aspx, 24.02.2011 г.
[9] http://www.orientbg.info/analizi/riccardone.html, 18.02.2011 г.
[10] Декларация на протестиращите от площад „Тахрир”, 04.02.2011 г., превод от арабски език: Мая Ценова.
[11] http://www.ikhwanweb.com/article.php?id=27963&ref=search.php,%2020.02.2011%20%E3, 01.03.2011 г.
[12] Антоний Тодоров, "Демократичното възраждане и ислямът", 20.02.2011 г.
[13] Фарид Закария, Egypt's real parallel to Iran's revolution, http://www.fareedzakaria.com/home/Articles/Entries/2011/2/7_Can_Obama_get_it_right_on_the_economy_2.html, 22.02.2011 г.; на български език ТУК
[14] Black, Ian, Egypt protests: Israel fears unrest may threaten peace treaty, Monday 31 January 2011, http://www.guardian.co.uk/world/2011/jan/31/israel-egypt-mubarak-peace-treaty-fears, 24.02.2011 г.
[15] Stratfor, Egypt: The Distance Between Enthusiasm and Reality, http://www.stratfor.com/weekly/20110213-egypt-distance-between-enthusiasm-and-reality?utm_source=GWeekly&utm_medium=email&utm_campaign=110214&utm_content=readmore&elq=90287ef4cc4e4997adf9e62c6616e874, 14.02.2011 г.
[16] Statement from Catherine Ashton on events in Egypt, 27 January 2011,
http://ukinegypt.fco.gov.uk/en/news/?view=News&id=540668782, 24.02.2011 г.
[17] Statement by the EU High Representative Catherine Ashtonon the situation in Egypt, Brussels, 3 February 2011, A 040/11, http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/119105.pdf, 24.02.2011 г.
[18] Statement by the EU High Representative Catherine Ashton on the situation in Egypt, Brussels, 10 February 2011, A 050/11, http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/119254.pdf, 24.02.2011
[19] David Ignatius, „In the Middle East, a Catch-22 for the CIA”,
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2011/02/09/AR2011020904531.html, 22.02.2011 г.

Текстът беше отпечатан в бр. 185 на сп. "Обектив" на Български хелзинкски комитет

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, ако кликнете върху бутона на TopBlogLog!

2011-03-06

Хайку - пролет

Предлагам ви да прочетет 4 хайку с тема пролет.

Капчукът пее.
Слънчево зайче се мие
в искрите му.


Зелено стъбло
пробива снега навън.
Пролетта дойде.


Слънчево утро.
Врабчета в клоните
кресливо спорят.


Снегът се топи.
Усещане за пролет
носят водите.



Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, ако кликнете на този бутон на TopBlogLog!

2011-03-04

Мафиотът Хашим Тачи - 2

Преди време препечатах статията "Хашим Тачи - кръвожадният стопанин на Жълтата къща", публикувана в броя на в-к "Сега" от 16.12.2010 г. Тя беше посветена на доклад на швейцарския политик Дик Марти, специален докладчик на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), в който Марти обвинява Хашим Тачи, че е отговорен за трафик на органи и наркотици.
Че косовският "премиер" Хашим Тачи е мафиотски бос е истина, която дори и западните дипломатите отдавна признават в частни разговори - Западът предпочете стабилността пред правосъдието в Косово. Въпреки американската благосклонност и подкрепа, чуждестранните инвестиции в Косово са минимални, което е още едно косвено свидетелство за мащабите на организираната престъпност и корупцията в самопровъзгласилата се държава.

“Има много бандити наоколо, голяма престъпна дейност”, казва Уилям Уокър, бивш американски дипломат, който оглавяваше мисията на ОССЕ в Косово в края на деветдесеттте. И добавя: “Обвинявам международната общност, колкото и албанците. Те смятат, че Демократичната партия на Косово представлява стабилност”.
Наскоро Хашим Тачи си построи нова къща от 800 квадрата край столицата Прищина.
Документите, публикувани от "Уикилийкс", също потвърждават думите на Марти. В частност в американска дипломатическа телеграма, отнасяща се за 2007 г., се посочват изказвания на холандския държавен секретар по европейските въпроси Франц Тимерман. “Косово се управлява от хора, които живеят от престъпления. Те нямат други източници на доходи”, казал той пред дипломатически представители на САЩ в Хага.

Вижте още:
Вести.бг - "В Турция задържаха зловещия доктор Сьонмез. Той е заподозрян като участник в международна мрежа за нелегален трафик с човешки органи; обвиняват го, че е извършвал нелегални операции в Косово".
WSWS - "US, Europe concealed organ trafficking by Kosovo Liberation Army"
WSWS - "Washington’s “humanitarian” war and the KLA’s crimes"

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, ако кликнете на този бутон на TopBlogLog!

2011-03-03

Elvis Presley - Always on my mind

2011-03-01

Надомнички

Честита Баба Марта!
Празниците напоследък - днес е 1-ви март, миналият вече 14 февруари, предстоят 8. март и др. - ме накараха да се замисля за празничните артикули, които купуваме, и стоящият зад тях труд.
Може би е също толкова интересно да се спрем на работата на хората, които в мраз и валеж стоят на улицата и продават любовни знаци, мартеници или пък красивите хартиени подаръчни пликове, но реших да разгледам съзидателния труд на хората, които създават тези предмети.
Това най-често са надомни работници.

За големите хартиени пликове, които се продават в книжарници и цветарници на цени между 1 и 1.50 лв., надомният работник получава... 4 стотинки. Цифром и словом. Между 40 стотинки и охоо, цял 1 лев е заработката за пришиването на горната част към подметката на обувка за износ. Чифт ръчно изработени обувки в Англия струва... поне 60 паунда (ок. 130 - 150 лв).
Този тип трудещи се в България са ок. 500 000. Да, прочетохте добре, половин милион. 6.8% от цялото трудоспособно население на страната. За разлика от Европа, където тази работа е сравнително добре регламентирана, подобен "лукс" у нас след промените няма. Липсват осигуровки и почивни дни. Малцина са "късметлиите", които имат какъвто и да е договор с работодател. Половината се осигуряват на мизерни прагове като самонаети лица. Най-много са заети в шивашката и обувната промишленост, галантерията и кинкалерията.
Над 80% са жени. Близо половината са над 50 г. Повечето - от райони с много висока безработица. Всички тези фактори ги правят социално изключително уязвими и ги принуждават да приемат унизителните условия на работа.
Половината надомнички не само създават продукт, но и го продават. Така работният им ден се удължава често пъти до 12 - 14 часа.
Работничка, която шие обувки, разяснява, че работодателят й (според мен по-правилно е да го наричаме експлоататор) се обажда привечер, тя отива да вземе материалите и от 17 ч. до сутринта трябва да е ушила обувките. Такива работи като извънреден и нощен труд няма. Просто няма.
Колкото и да се самоексплоатира човек, едва ли би могъл да мечтае за месечен доход по-висок от 300 - 350 лв.
Това е модерна форма на робство. Робство. Нищо повече и нищо по-малко.

В публикацията съм използвал материали, публикувани в броя на в-к "Дума" от 29.11.2010 г.

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, ако кликнете на този бутон на TopBlogLog!