Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-03-01

Надомнички

Честита Баба Марта!
Празниците напоследък - днес е 1-ви март, миналият вече 14 февруари, предстоят 8. март и др. - ме накараха да се замисля за празничните артикули, които купуваме, и стоящият зад тях труд.
Може би е също толкова интересно да се спрем на работата на хората, които в мраз и валеж стоят на улицата и продават любовни знаци, мартеници или пък красивите хартиени подаръчни пликове, но реших да разгледам съзидателния труд на хората, които създават тези предмети.
Това най-често са надомни работници.

За големите хартиени пликове, които се продават в книжарници и цветарници на цени между 1 и 1.50 лв., надомният работник получава... 4 стотинки. Цифром и словом. Между 40 стотинки и охоо, цял 1 лев е заработката за пришиването на горната част към подметката на обувка за износ. Чифт ръчно изработени обувки в Англия струва... поне 60 паунда (ок. 130 - 150 лв).
Този тип трудещи се в България са ок. 500 000. Да, прочетохте добре, половин милион. 6.8% от цялото трудоспособно население на страната. За разлика от Европа, където тази работа е сравнително добре регламентирана, подобен "лукс" у нас след промените няма. Липсват осигуровки и почивни дни. Малцина са "късметлиите", които имат какъвто и да е договор с работодател. Половината се осигуряват на мизерни прагове като самонаети лица. Най-много са заети в шивашката и обувната промишленост, галантерията и кинкалерията.
Над 80% са жени. Близо половината са над 50 г. Повечето - от райони с много висока безработица. Всички тези фактори ги правят социално изключително уязвими и ги принуждават да приемат унизителните условия на работа.
Половината надомнички не само създават продукт, но и го продават. Така работният им ден се удължава често пъти до 12 - 14 часа.
Работничка, която шие обувки, разяснява, че работодателят й (според мен по-правилно е да го наричаме експлоататор) се обажда привечер, тя отива да вземе материалите и от 17 ч. до сутринта трябва да е ушила обувките. Такива работи като извънреден и нощен труд няма. Просто няма.
Колкото и да се самоексплоатира човек, едва ли би могъл да мечтае за месечен доход по-висок от 300 - 350 лв.
Това е модерна форма на робство. Робство. Нищо повече и нищо по-малко.

В публикацията съм използвал материали, публикувани в броя на в-к "Дума" от 29.11.2010 г.

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, ако кликнете на този бутон на TopBlogLog!

1 коментар:

Krasen каза...

Много съм съгласен с всичко написано от теб, но исках само да отбележа, че много голяма част от експлоататорите дори не плащат на своите работници. Единственото, което кара пък последните да продължават да бъдат "прецаквани" е надеждата, че все някога ще вземат поне малка част от полагащото им се възнаграждение.