Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-03-15

Новите историци

По повод събитията около основаването на Държавата Израел и първата израело-арабска война има редица спорове, тъй като въпросът има и политически импликации. Важна роля в дебатите по тези спорни въпроси играе групата на т. нар. "нови израелски историци".
Предлагам ви превод и адаптация на статията по въпроса в "Уикипедия". Да, зная, че това не е източник, но в научните си статии цитирам научни издания, докато за целите на блога - ориентиран към една по-разностранна и широка публика - и текстът в "Уикипедия" може да даде обща информация за какво става дума.
Трудно дефинируема група от израелски историци, които поставят под въпрос традиционните допускания на израелската историопис, включително и желанието на арабите за обсъждане и постигане на мир. Самият термин „нови историци” е въведен през 1988 г. от Бени Морис.
Групата включва Симха Флапан, Илан Папе, Бени Морис, Ави Шлаим, Том Сегев, Хилел Коен и има връзка с т.нар. движение на постционизма.
„Новите историци” въвеждат в обращение декласифицирани израелски архиви. Анита Шапиро критикува „новите историци” за недостатъчното използване на арабски източници (факт е, че по различни причини достъпът до повечето от арабските архиви все още е труден).
Ави Шлаим отговаря, че той изследва израелската политика към арабите, поради това арабските архиви не са ключови за него.
Бени Морис смята, че е в състояние по запазените израелски документи да възстанови/ екстраполира (умствена операция, с която една закономерност/ практически опит се прилага и в съседните области за съставяне на умозаключение – например от вашите приходи за първите 6 месеца можете да предвидите какви ще бъдат те за следващите 6 месеца) арабските позиции.
Ави Шлаим посочва, че групата не е еднородна и че Израел няма официална история, но могат да се посочат някои „общи места”:
- Официалната версия - Великобритания е пречела за създаването на израелската държава
- Новите историци - Великобритания е пречела за създаването на палестинската държава
- Официалната версия - Бежанците напускат доброволно (под влияние на арабската пропаганда)
- Новите историци - Бежанците са прогонени и принудени да напуснат. Според Илан Папе целта на ционистките лидери е била прогонването на палестинците, според Бени Морис то просто се е случило в разгара на войната.
- Официалната версия - Балансът на военните сили е срещу Израел
- Новите историци - Напротив, превъзходството и като брой войници, и като въоръжение е на страната на Израел
- Официалната версия - Арабите са имали координиран план за унищожаването на Израел
- Новите историци - Всъщност арабите са разделени
- Официалната версия - Арабската непримиримост е пречка пред мира
- Новите историци - И двете страни имат вина за конфликта


Течението е подложено на двойна критика – както от израелската официална историография, така и от някои проарабски автори, които съзират в него опит за замазване на истината за ционисткото лошо поведение.
През 2002 г. Бени Морис ревизира част от своите лични политически позиции, но не и историческите си съчинения в цялост.

Постиционизъм
Става дума за евреи или израелци, които са критични към усилията на ционистите и виждат в тях подкопаване на израелския национален етос.
Постционистите критикуват отказването на право на завръщане на бежанците и по тази причина са обект на яростни нападки от страна на ционистите, които виждат в тях заплаха за съществуването на Израел като еврейска национална държава.
Постционистите виждат ционизма не като национално движение, а като колониален феномен.

Критиката на Бени Морис срещу старата историография:

• Тези автори са живели през 1948 г. и не могат да отделят своя живот от историческото събитие, на което да гледат безпристрастно.
• Работят основно с мемоари, интервюта, както и с малко подбрани документи, повечето от тях – цензурирани.
• Те са по-скоро хроникьори и апологети, отколкото учени, „произвеждащи” „истинска” историческа наука.

Няколко големи публични дебати:
Бени Морис и Ави Шлаим срещу официалния биограф на Давид Бен-Гурион Шабтай Тевет (Teveth: Middle Eastern Studies, Vol. 26 (1990) 214–249; Morris: 1948 and After; Teveth: Commentary; Morris and Shlaim: Tikkun.).
Норман Финкелщайн и Нур Масала срещу Бени Морис – обвиняват го в представяне на доказателства с про-ционистки уклон; че създава нови исторически митове; собствената му теза се оборва от доказателствата, които сам сочи – „неговите собствени доказателства сочат, че палестинските араби са прогонени систематично и след предварително планиране”.
Нур Масала смята, че Морис пренебрегва дългата история на идеята за „трансфер” сред ционистките лидери.
Морис не им остава длъжен и намира тезите им за резултат от остарели предразсъдъци; твърди, че причините палестинските араби да напуснат са множество.
Морис, Шлаим и Папе срещу Ефраим Карш – Той ги обвинява в систематично изопачаване на архивните единици с цел изобретяване на история според техните собствени виждания. Привежда списък с примери, в които, според него, те са манипулирали изворите.
Шлаим защитава тезата си за преговори между израелците и Хашимитите през 1948 г.
Бени Морис отвръща на Карш веднага, като от своя страна упреква Карш, че при него става дума за „меланж от изопачения, полуистини и явни лъжи” (Journal of Palestine Studies, Зима 1998 г.).
• Теди Кац срещу бригадата „Александрони” – Т. Кац разработва магистърска теза в Университета в Хайфа, в която обвинява бригадата, че е извършила клане в арабското селище Тантура през 1948 г. Ветерани от бригадата го съдят и осъждат за клевета.

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, кликвайки върху бутона на TopBlogLog!

Няма коментари: