Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-03-18

Интервю с посланичката на Куба

„.Никога няма да се откажем от социализма“, интервю на Къдринка Къдринова с посланичката на Република Куба в България Н. Пр. Тересита Капоте Камачо, публикувано в сп. „Ново време”, бр. януари 2011 г.

„За първи път 18-годишната Тересита стъпва на българска земя през 1961 г., само две години след победата на Кубинската революция, отворила път към образованието за всички кубински деца и младежи. Заедно с група свои млади сънародници Тересита идва да учи у нас. От 1963 г. отново е в Куба. Канят я на работа като преводачка в българското посолство в Хавана. Ражда сина си Асен (когото всички наричат Ачо) и дъщеря си Росио (или Роси), които са наполовина българи. През 1966 г. Тересита отново е в България – работи като секретарка и преводачка в кубинското посолство. През 1970 г. се прибира в Хавана, където завършва Института за външнополитически отношения и става професионален дипломат. Превежда при разговорите между Тодор Живков и Фидел Кастро – както при посещението на българския лидер на Острова на свободата през 1970 г., така и при ответната визита у нас на лидера на Кубинската революция през 1972 г.
В периода 1986 г. – 1990 г. работи в кубинското посолство в София последователно като втори и първи секретар. Следващият й мандат в България е между 1994 и 2001 г. като временно управляващ посолството на Куба. По-късно дипломатическият ранг в отношенията между страните ни е вдигнат до най-високо ниво. Така че сега „нашата Тересита“, както с обич я наричат безбройните й български приятели, е отново сред нас вече като извънреден и пълномощен посланик на своята страна. Синовете на нейния син Ачо носят имената Георги и Борис.

- Въпрос за купонната система
- Купонната система в Куба беше въведена заради блокадата. Целта бе всеки кубински гражданин ежемесечно да получава на символични цени определени базисни продукти и така държавата да гарантира прехраната на всекиго. Време е обаче този подход да се промени. Никой няма да бъде изоставен. Пак ще бъдат подпомагани най-слабите. Но онези, които не желаят да допринасят за общото благо и да се трудят ефективно, вече няма да бъдат носени на гръб от обществото. Всеки ще има възможност да работи и да спечели с труда си достатъчно, за да си купи сам необходимите продукти.
Разбира се, нямаме никакво намерение да се отказваме от нашата социална политика. Образованието и здравеопазването ще останат безплатни и общодостъпни. Знаеш ли, че в някои селски местности у нас се поддържат училища дори за едно дете, на което се осигурява и компютър? Няма нито един човек без медицинска помощ. Детската смъртност у нас е 4,5 на 1000 живо родени, по-ниска е, отколкото в САЩ.
- Има доста спекулации, че всъщност правите завой към пазарна икономика, че изоставяте старите идеали...
- Нищо подобно! Никога няма да се откажем от социализма! А спекулациите не ни вълнуват, свикнали сме. Още от първата година на революцията ни все броят след колко време ще рухнем, но сметките все излизат криви. Сега се опитват да гадаят чий чужд опит копираме. Това също са празни занимания. Раул вече ясно го обясни – за съжаление, в миналото сме се увличали по копирането, а то не винаги е било успешно. Повече не! Не може нищо да се повтаря буквално. Всяка страна има свой път на развитие – според конкретните условия.
- Нека да се върнем към замислените промени. Какво още се предвижда?
- Повишаване на производителността, улеснения за чуждите капитали, разширяване на личната инициатива главно в сферата на услугите. При инвестициите законът гарантира винаги 51% за Куба и 49% за чуждия капитал. Рядко, само ако има национален интерес, може да се допуснат и 100% за инвеститора отвън. Инвестициите са позволени във всички сфери с изключение на образование, здравеопазване, отбрана.
... Добивът на петрол расте. Но падат международните цени на никела – основния износен продукт на Куба. Това също е един от факторите, повлияли негативно на нашата икономика и наложили ориентирането ни към промени. В добива на никел главен чужд инвеститор е Канада.


- Куба е известна и с квалифицираните си медицински кадри, които работят в много страни по света...
- Само част от медицинските ни услуги зад граница са срещу заплащане – така е единствено за страни, които са в състояние да си платят. А за бедни държави – предимно от Африка и Латинска Америка – водещият ни принцип е солидарността. Помощта ни там е безплатна. Ние не раздаваме нещо, което ни е в повече, а споделяме каквото имаме. Познаваме добре силата на солидарността. Ако Куба днес е това, което е, то е благодарение именно на солидарността на бившите социалистически страни, включително и на България...
Действаме активно в рамките на програмата ни „Да, аз мога“. Тя е за ограмотяване на бедни хора в различни страни. Приемаме за безплатно обучение в Куба и хиляди младежи от бедни африкански и латиноамерикански семейства. Например, нашата Латиноамериканска школа по медицина е подготвила стотици хиляди медицински специалисти от развиващи се страни.
Операция „Милагро“ (Чудо) пък осигурява безплатни очни интервенции, извършени от кубински офталмолози, които възвръщат зрението на хора с ниски доходи в Латинска Америка. Ето и един парадокс. В Боливия, където бе убит Че Гевара, кубински лекари оправиха очите на един от убийциге му – човек, използван като инструмент на тогавашната боливийска диктатура. Това е същото лице, чиито ръце се разтреперват, когато разбира, че трябва да стреля по героичния партизанин. И когато Че вижда това, му казва да не трепери, защото ще убие един мъж... Ето кого оперираха нашите лекари, водени от своя хуманизъм. След операцията синът на остарелия вече екзекутор разказа кой точно е той. Операция „Милагро“ не раздава присъди, а помага на всеки нуждаещ се.
Куба оказва неоценима помощ и на Хаити след зловещото земетресение. В тази изстрадала страна именно кубинските лекари бяха най-много, защото те вече работеха там от доста време. Този факт се премълча от повечето световни медии, ние дори протестирахме за това.

- През 2010 г. по света доста се шумя на тема „кубински дисиденти“. Имаше гладни стачки, освободени затворници, наградата „Сахаров“ на Европейския парламент пак отиде при противник на властите в Хавана... Как се приема това в Куба?
- Често съм казвала, че блокадата срещу страната ни не е само политическа, икономическа, финансова, а и информационна. Или не се пише нищо, или се изкривява истината. Обвиняват страната ни, че е диктатура, че не се спазват човешките права. А у нас няма бездомни или просещи деца, няма трафик на хора и органи, няма порнография, няма наркобизнес. От Европейския парламент все искат да се занимават с човешките права у нас, а всъщност манипулират фактите.
Най-голямата вина на Куба е „лошият“ й пример. На американците е забранено да стъпват на нашия остров. Управниците им се боят, че хората ще видят истината.

С американците и с европейците сме готови да говорим по всякакви теми, но без предварителни условия (след като въпреки международното право, което бива определяно като международно условие, Израел настоява в преговорите с палестинците да няма предварителни условия, тто защо Куба да няма правото да иска същото? – б. м., М. К.). Не приемаме да ни се бъркат как да живеем. И да ни изнудват с тези изфабрикувани „дисиденти“ – създадени изкуствено и добре платени отвън продажници. В Куба хората не ги познават.
През изминалата година бе постигнато споразумение с усилията на бившия испански външен министър Моратинос и на католическата църква за освобождаване на онези, които се обявяват за политически затворници. Повечето от освободените вече са в Испания, която ги прие. С пристигането си там те започнаха да протестират, защото не им харесаха битовите условия, предложени им от испанците, и домакините им се видяха в чудо. Какво повече да се каже за тях?! Предателите не са уважавани дори от тези, които ги купуват.
Куба... държи на партньорството с ЕС. ... Знаците на другата страна обаче смущават. В рамките на броени години три пъти на кубински дисиденти са присъждани наградите „Сахаров“ на Европейския парламент. Никой от наградените не отговаря на образа на борец за човешки права, за каквито ги пред¬ставят. Носителят на „Сахаров“ за 2010 г. Фариняс е бил осъждан за побой, а не за политика. Но кой да напише истината...
В Куба няма нито един изчезнал, изтезаван или убит противник на правителството! Какво виждаме в други страни? Дори само в Латинска Америка всяка година има десетки убити журналисти. Защо на това не се обръща внимание?
Трябваше „Уикилийкс“ да разпространи мнението на американските дипломати в Хавана за т. нар. дисиденти в Куба, та и големите световни медии да пуснат цитати колко нисък морал имат тези отрепки и как се интересуват само да изкопчат материални облаги от дисидентстването си. Но само защото американците си го казват – само затова и беше публикувано. Ние откога го повтаряме... На нас обаче не ни дават думата.

Как изобщо си позволяват да говорят за някакви измислени нарушения на човешките права у нас онези, които продължават да поддържат страшния концлагер в Гуантанамо, войните в Ирак и Афганистан, потъпкването на правата на палестинския народ?! Онези, които позволяват по улиците в САЩ спокойно да се разхожда терористът Луис Посада Карилес и други като него, виновни за взривяването на пътнически самолет на „Кубана авиасион“ през 1976 г. – атентат, причинил гибелта на 73 души, включително на националния младежки отбор на Куба по фехтовка! Не ние нарушаваме нечии права, а нашите елементарни права са обект на неприкрита агресия и на терористични посегателства вече 52 години след победата на революцията. 5000 убити и осакатени кубинци, включително невинни деца, са станали жертви на тази необявена война! А когато се опитваме да се защитим, се стига до цинични абсурди като продължаващата вече над 12 години гавра срещу петима наши борци срещу тероризма, хвърлени в американски затвори...
- Разкажи по-подробно за този случай, Тересита! В Куба всички ги наричате просто Петимата и всеки знае за какво става дума. Но българската публика не е осведомена.
- В края на 90-те Куба предлага на ФБР възможност за сътрудничество в борбата с тероризма. Ние имахме информация за групировките, които заговорничат в САЩ с цел да организират саботажи и нападения – при това не само срещу Куба. Предполагайки, че ФБР ще оцени важността на тези факти, ние им ги предоставихме. А те ги използваха, за да изчислят нашите източници и да арестуват през септември 1998 г. петимата ни антитерористи, изпратени сред заговорниците в Маями с цел да предпазят родината си от нападения. Петимата бяха изправени пред крайно предубеден съд в Маями, материалите по делото бяха манипулирани, имаше безброй правни нарушения и фактологични грешки. Накрая нашите антитерористи бяха обвинени в шпионаж (реално те не са шпионирали срещу или във вреда на САЩ - б. м., М. К.), без реално да бъде доказана каквато и да е тяхна вина, и получиха изключително сурови присъди, някои имат дори по две доживотни! Вече 12 години ги държат в различни американски затвори и ги подлагат на тежък психологически тормоз, като дори възпрепятстват срещите със семействата им. На някои от съпругите се отказват визи, а тези, които ги получават, се сблъскват с безброй други спънки и притеснения. Нашите петима герои проявяват удивителен стоицизъм и патриотизъм в тези нечовешки условия. 12 години се борим за преразглеждане на присъдите и за повтаряне на делото пред безпристрастен съд със спазване на всички правни норми.

Като посланик в България ще организирам литературен конкурс за творби, посветени на Петимата. Наградата ще е 15-дневно гостуване в Куба и среща със семействата на нашите герои.
- За Петимата се говореше много и по време на проявите у нас, посветени на 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Куба. Как бе отбелязан юбилеят?
- На 14 октомври 2010 г. се навършиха 50 г. от установяване на дипломатически отношения между Куба и България. Годишнината беше отбелязана с редица прояви.
Хиляди млади кубинци са получили образованието си в България. Десетки хиляди български специалисти са работили през годините у нас и са вградили в дела солидарността си и всеотдайността си към страната ни. Никакви политически обрати не могат да накърнят живата човешка връзка между кубинци и българи. България е уважавана навсякъде по света, но в Куба освен уважавана тя е и обичана!
Не е случайно съвпадение, че и специалността „Испанска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ също отбеляза миналата година половинвековен юбилей. Тя е рожба тъкмо на установяването на интензивни двустранни отношения между Куба и България след победата на Кубинската революция.

Ако този текст ви допада, ще ме зарадвате, кликвайки върху бутона на TopBlogLog!

3 коментара:

Nicolas каза...

Много ми беше инересно това интервю. Живял съм в България, Куба, и от години вече в Америка. Това което прочетох може и да е истина може и да не е. Но съдейки по пълната информационна мъгла която непрекъснато цари в Съединените Щати съм по-склонен да вярвам на това което прочетох. Благодаря.

Мариян Карагьозов каза...

Здравейте!
Радвам се, че Ви е било интересно!
За съжаление, не ползвам испански, но ми препоръчаха този сайт и казаха, че на него има филми за съвременния живот и ситуацията в Куба:
http://razonesdecuba.cubadebate.cu/

Поздрави!

sproletarski каза...

Куба - това е трън в очите на американските империалисти. И ще остане такъв стига само авангардът на работническата класа - Кубинската комунистическа партия да не се изроди в партийна върхушка!
Единственото правилно решение в случая, ако перефразираме известният лозунг на Ленин, е: Пролетарска власт плюс компютъризация на цялата държава! А това вече означава както роботизация на промишлеността, така и последователно преминаване към непосредствено участие на целият пролетариат във властта.
Авангардът на пролетариата трябва да направи това докато е още авангард! В противен случай ще се случи това което се случи с другите социалистически страни - контрареволюция!