Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-04-23

Християните в Близкия изток

Противно на разпространеното мнение, не всички араби са мюсюлмани. Съществуват и араби християни, които живеят в Близкия изток. Такива сравнително малки общности живеят в Йордания и Ирак. По-значителни са християнските малцинства в Ливан, коптите в Египет (няколко милиона души), християните в Сирия и Палестина (по около 10% във всяка една от страните).
Естествено, в Палестина, където е най-старата църква (а църква ще рече общност от вярващи, а не просто храм) в света, се намират най-много християнски деноминации. Има различни арменски, гръцки, католически, руски, протестантски и пр. църкви. Това е обяснимо, тъй като и за православните, и за католиците, и за протестантите Витлеем - рожденото място на Спасителя и Божи гроб и хълмът Голгота, където Христос е разпнат (и двете места се намират в Ерусалим), са с особено духовно значение.
В Йордания, Палестина и Сирия Коледа и Великден са официални празници. Дори нещо повече, в Палестина християните се радват на свръхпредставителна квота в Палестинския законодателен съвет. Сиреч, запазената квота за християните е по-висока, отколкото е техният процентен брой.
Също така, законът повелява, че кметовете на Витлеем и Рамалла, столицата на палестинската автономия, задължително трябва да са от християнско изповедание.
На 25.07.2010 г. палестинецът епископ Муниб Юнан от Евангелската лютеранска църква на Йордан и Светата земя е избран за глава на лютеранската църква в света, обединяваща 145 църкви от 79 страни, като главният мотив е да се поставят на дневен ред проблемите на християнските църкви в Близкия Изток - емиграцията на християни, която намалява абсолютната им бройка и процентното им съотношение спрямо техните съседи мюсюлмани, например, израелската окупация, насилието срещу християни от страна на екстремистки групи.
Като цяло обаче, тъй като мюсюлманите считат християните за хора на писанието (ахл-ал-китаб), а и става дума за техни еднородни братя-араби, съжетелството е мирно и хармонично. Дори още в Средновековието са засвидетелствани случаи, в които араби-християни са се сражавали редом с мюсюлманите срещу кръстоносците.
Араби-християни са основни дейци и на арабското пробуждане и възраждане през 19. в. - Нахда.
Известното ливанско перо Джубран Халил Джубран също е ливански християнин, някои от най-прочутите палестинци - като проф. Едуард Саид и Иса Наклех, дългогодишен висш дипломат - също са араби-християни.
Въпреки приказките за сблъсък на цивилизациите, християни и мюсюлмани в Ерусалим заедно посрещат радост и тъга, несгодите на окупацията, празниците - собствените и на другите, празнувани все общо, заедно.

Ако смятате, че този текст е интересен или пък съдържа полезна информация, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

2011-04-17

Единствената демокрация в Близкия изток?!?

По-рано анонсирах, че в България гостува израелският парламентарист Мохамед Барака и който желае, може да се срещне с него. Предлагам ви резюме на изложението му, направено в Нов български университет.

Мохамед Барака е избран за депутат в израелския Кнесет за пръв път през 1999 г. от листата на партията Демократичен фронт за мир и равноправие (ДФМР), по-известна като Хадаш. (Повече информация за партията ТУК..)
Понастоящем формацията има 4 депутати в Кнесета – 3 араби и 1 евреин. Тя принадлежи към левицата – и по политическите, и по икономическите и социални въпроси, и поради социалната си дейност. ДФМР застъпва 8 основни точки в програмата си.
След Накба в Израел остават 150 000 палестинци. 1/3 от тях са бежанци вътре в рамките на Израел. През 1948 г. палестинци притежават 80% от земите, върху които е създаден Израел. Днес този процент е 3,5% (три цяло и пет десети).
Военното управление, под което палестинците в Израел живеят до 1966 г., значи ограничено право на работа, придвижването е невъзможно, ако нямаш разрешение от военния губернатор.
Само правителството на Ицхак Рабин (1992 – 1994 г.) в цялата история на Израел е избрано и с гласовете на арабските депутати (получава обща подкрепа от 56 гласа ва парламента). Правителството първоначално има нужда от още 6 гласа и ги получава от арабските партии. Въпреки че го подкрепят с гласовете си, израелските арабски партии не участват в управлението. Гласовете на арабските депутати не са били решаващи при избора на никое друго правителство. Тази подкрепа е и една от причините, които убиецът на Рабин от крайната религиозна десница изтъква като мотив за това, че е стрелял срещу него.
След това десницата започва кампания, че решенията, приети с гласовете на арабските депутати, са нелегитимни!
Израелските заселници, изтеглени от незаконните селища в Газа през 2005 г. получават компенсации за имуществото си. Противниците на това да получат компенсации са представителите на десницата. Те просто въобще не искат заселниците да бъдат изтегляни оттам! В комисията по финанси се получава патова ситуация – 9:9 на гласа. Решаващият глас да се приеме изтеглянето и компенсациите и гласът на М. Барака. По този повод министърката на образованието то десницата коментира, че взетото решение е „законно, но нелегитимно, тъй като е построено само върху 1 арабски глас”.
Израелската държава притежава над 90% от земята – не на последно място и заради конфискуването на арабските земи. Гражданите на Израел от арабски произход са 20%, но притежават едва 3,5% от земята. Не е признато правото на собственостт на потомците на прогонените по време на Накба и държавата Израел се превръща в наследник на земите и имуществото на бежанците. Дори понякога се стига до куриозни ситуации, в които единият брат е останал, а другият е избягал. В този случа Израел прилага двойствен подход, в който едновременно наследява земята на напусналия брат, но отказва да признае – спрямо другия брат – че този е напуснал.
По времето на Османската империя религиозните общности – християнски и мюсюлмански – могат да имат неприкосновени за държавата имоти. Така църквите разполагат със свое имущество, както и мюсюлманските вакъфи. Британците наследяват това положение и зачитат независимостта на вакъфските имоти. След 1948 г. обаче Израел слага ръка върху тях. Те представляват 17% т територията на цялата Палестина.
Г-н Барака разказа и за израелския закон за изоставените и необработени земи. Съгласно този закон, ако една земя не бъде обработвана в продължение на 5 години, тя става държавна собственост. Тъй като до 1966 г. палестинците в Израел живят под военно управление, за да се доберат до земята си, те трябва да получат разрешение от военния губернатор. Израелските военни власти прост в продължение на 5 години отказват да издадат на палестинците разрешителни за достъп до земята им и Израел заграбва тази плодородна земя – пак според въпросния закон.
Друг способ за обезземляване на палестинските араби са конфискациите в името на общото благо. В такъв случай държавата отчуждава даден имот, защото той трябва да послужи за някаква обществена нужда – построяване на учреждение, институция, път. Такава практика има в много страни, но проблемът в израелския случай е, че има имоти, конфискувани по този параграх, на които от 50-те или 60-те години не е построено нищо. Защо тогава те са били конфискувани? Впрочем, след 40 години владение или собственост, държавата може да ги продава. Не и на граждани от арабски произход, разбира се. Пък дори и тази земя да им бъде предложена за обратно изкупуване, социалното им положение е такова, че те не могат да си я позволят.
Следващ начин за лишаване на хората от техните земи е даден участък да бъде обявен за военна зона или за военни нужди. Проблемът е, че никой не ти връща земята след като учението приключи, например.
Държавните средства, отделяни за лечение на арабин в Израел са с около 1/3 по-малко от отделяните за другите израелци. По тази причина детската смъртност сред гражданите на Израел от арабски произход е 7,7 на 1000, а тази сред евреите – 3,1 на 1000.
Подобна дискриминация се наблюдава и в образованието – липсват около 900 класни стаи за арабските ученици; средният клас от еврейски деца е 26 души, а от арабски – 35; годишната държавна издръжка на един арабски студент е ок. 200 долара (826 израелски шекела), а на един еврейски – 4 пъти повече (800 долара или 3200 израелски шекела).
Тъй като държавата определя зоните за развитие, няма нито една индустриална зона ,граничеща с арабско селище. Така общото равнище на хората, живеещи под чертата на бедността в Израел е 21%, но сред арабите – 51%. За съжаление, 32% от израелските деца живеят в бедност. Процентът на палестинските деца в Израел, живеещи в бедност, е 60%.
Наскоро беше гласуван закон, който налага административно наказание глоба за всеки, който си позволи да отбелязва Накба. Т.е., позволено е само апологетично честване на основаването на Държавата Израел, което е недопустима намеса в свободата на съвестта и на изразяване. Повече за този закон можете да прочете ТУК.
Върху конфискуваните земи се изграждат т. нар. „жилищни общности”, които имат правото сами да решават дали да приемат някого да живее там или не. Това пък е нарушение на свободата на човек сам да избира мястото, на което да живее. Оставянето на решението в ръцете на крайнорелигиозните заселници де факто е бариера пред това в такива общности да живея хор, които тези заселници не харесват – напр. „източни преселници” (евреи от Етиопия) или пък израелски граждани от арабски произход.
Съществуват и ограничения при сключването на бракове между граждани на Израел и жители на Западния бряг или Газа.
Според парламентариста само в миналата сесия на Кнесета са били гласувани 6 расистки закона, 9 през тази, а и в момента се обсъждат други 4 закона, дискриминиращи палестинците в Израел.
Всичко това са сериозни аргументи, потвърждаващи, че се налага да преоценим познатото клише, че Израел е единствената демокрация в Близкия изток. Страна, която третира различно отделните групи свои граждани, не може да бъде наречена демократична.

Ако смятате, че този текст е интересен или пък съдържа полезна информация, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

2011-04-07

Арабското пробуждане или как духът изскочи от бутилката

В бр. 3/2011 г. на сп. "Ново време" място намери и моя статия под заглавие "Арабското пробуждане или как духът изскочи от бутилката" (Част 1 и Част 2, плюс хронология).
Опитал съм се да предложа факти, анализ, изводи и прогнози за региона на Близкия изток и Африка.
Моделът, който изложението следва, е този:
- считам, че има и общи фактори, но и специфики, които налагат събитията във всяка страна да се разглеждат отделно.
- преглед на събитията в Тунис и Египет и версия за това какво позволи диктатурите да се сгромолясат. Поставил съм акцент и върху обяснението, че това са неолиберални държави, което доведе до социален взрив. Тази версия на събитията беше оскъдно представена у нас.
- "цветна" (т.е. инспирирана и платена отвън) или народна революция?
- у нас не се говори достатъчно и за референдума и разделянето на Судан. Вижте връзката на Судан със събитията в останалите части от Близкия изток.
- предлагам аргументи и факти за размисъл, навеждащи на мисълта, че едва ли става дума за ислямска революция, подобна на тази в Иран от 1979 г
- отнасям се критично към идеята, че става дума за Фейсбук и Туитър-революция. Защо смятам така можете да видите и сами :)
- а сега накъде ще поеме Египет?
- временните и палиативни мерки, предприети от някои правителства, които не решават проблемите по същество (например раздаването на пари и пр.)
- Иран. Стратегическа държава и важен играч в района. Ще има ли удар срещу него заради ядрената му програма. Аз съм на мнение, че не, вие какво мислите?
- закъде сме без да кажем и за малките петролни монархии и Саудитска Арабия? Особен акцент, естествено, е поставен върху Бахрейн
- нямам как да не коментирам ситуацията в Йемен и Сирия
- буквално по няколко думи за Мароко, Алжир и Йордания. Общи черти на монархиите в Мароко и Йордания, общи берберски заплахи за Алжир и Мароко
- Част 2 - Либия - прилики и разлики с другите арабски революции
- има ли чужди военни специалисти на място? Задавам отговори, нали, то е ясно, че има
- каква е опозицията в Либия
- поведението на Запада и на световната левица
- Изводи:
1. Променя се зоната, в която в най-голяма степен отсъстваха демокрация и конституционно управление
2. Спад на екстремизма, вследствие на възстановяване на самочувствието на арабските народи
3. Може би ново завръщане на пан-арабизма
4. Според мен трябва да очакваме сериозни геополитически промени в Африка - поради разпадане на ключови регионални играчи
5. Увеличаване на броя на държавите с интереси в района, засилване на Турция и Иран

На края на втората част е поместена и хронологията, която в изданието на хартия изглежда по-добре - върви на страниците паралелно с текста, а не е публикувана накрая отдолу. Също така, публикувам две страници, за да можете да видите как изглежда изданието на хартия:



В книжката текстът е единен, а не разделен на две части.
Още веднъж:
Част 1
Част 2

Тъй като снимките, картите и изображенията дават нагледна представа и дори допълват текста в някакъв смисъл, който желае, срещу 3 лв. може да закупи книжката на списанието от книжарници "Хеликон" в Благоевград, Бургас, Габрово, Кюстендил, Пловдив и Стара Загора, от общинските и областни центрове на БСП в другите краища на страната, от информационния център "Дума" и книжарничката на "Позитано" №20 в София и половината "Хеликон"-и. В разпространителската мрежа печатното издание ще се появи до броени дни.
Вижте също така и ТУК. или пък ТУК.

Допълнителна инфорацията на български за Египет можете да получите от текста, който публикувахме в сп. "Обектив" (издание на БХК) с Ралица Трифонова - "Египет след Мубарак", а за Либия - в статията на Александър Симов - "Войната, в която всички са лоши".

Ако смятате, че този текст съдържа полезна информация, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

2011-04-06

Здравето ни

Факторите, оказващи влияние върху здравословното ни състояние, са няколко. Доскоро мислех, че най-важният сред тях са генетичните фактори. Оказва се, че техният дял обаче не е най-висок - едва 27%. Също така важни са системата за здравеопазване (11%). у нас тя е в окаяно състояние. Не можах да открия в някоя от развитите страни да съществува практиката с издаване на направления от общопрактикуващия лекар.
Днес в страната ни са останали само 44 411 болнични легла, докато през 1989 г. тази цифра е била 87 754, като в тази бройка не влизат други 22 032 легла в държавните санаториуми. Днес огромната част и от тази леглова база е унищожена.

На следващо място за нашето здраве е околната среда с 19% значение. У нас и тя е лоша. Липсата на поминък в провинцията води до концентрация на хора в големите градове, влошава се въздухът, шумът е много, замърсяването също. Големи западни компании развиват тук свои "мръсни" производства - в обувната и текстилна промишлености, добив на злато и др. Хигиенните и екологични норми често не се спазват.
Най-важен обаче е начинът на живот. Относителната му тежест е ок. 43%. За начинът на живот у нас няма какво да говорим - голяма част от хората страдат от недохранване, липса на пресни плодове и зеленчуци, от които да си набавят витамини, месото и млечните продукти са рядкост на много трапези, стресът е висок. За да бъде по-евтини, храна е некачествена, пълна с оцветители, ГМО и пр. Знаете ли колко грама месо се използват, за да се получи 1 кг. шунка? Не мога да бъда сигурен, но научих, че... 300!
Положението и в момента е трагично, но ще се влошава още повече със застаряването на българското население. Изходът не е "Терминал - 2", защото в чужбина винаги си чужденец, един български емигрант, заплаха за работното място, ако си добър, а спешни мерки за подобряване ситуацията у нас.

Ако смятате, че този текст е интересен или пък съдържа полезна информация, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

2011-04-02

Пухчовци