Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-04-17

Единствената демокрация в Близкия изток?!?

По-рано анонсирах, че в България гостува израелският парламентарист Мохамед Барака и който желае, може да се срещне с него. Предлагам ви резюме на изложението му, направено в Нов български университет.

Мохамед Барака е избран за депутат в израелския Кнесет за пръв път през 1999 г. от листата на партията Демократичен фронт за мир и равноправие (ДФМР), по-известна като Хадаш. (Повече информация за партията ТУК..)
Понастоящем формацията има 4 депутати в Кнесета – 3 араби и 1 евреин. Тя принадлежи към левицата – и по политическите, и по икономическите и социални въпроси, и поради социалната си дейност. ДФМР застъпва 8 основни точки в програмата си.
След Накба в Израел остават 150 000 палестинци. 1/3 от тях са бежанци вътре в рамките на Израел. През 1948 г. палестинци притежават 80% от земите, върху които е създаден Израел. Днес този процент е 3,5% (три цяло и пет десети).
Военното управление, под което палестинците в Израел живеят до 1966 г., значи ограничено право на работа, придвижването е невъзможно, ако нямаш разрешение от военния губернатор.
Само правителството на Ицхак Рабин (1992 – 1994 г.) в цялата история на Израел е избрано и с гласовете на арабските депутати (получава обща подкрепа от 56 гласа ва парламента). Правителството първоначално има нужда от още 6 гласа и ги получава от арабските партии. Въпреки че го подкрепят с гласовете си, израелските арабски партии не участват в управлението. Гласовете на арабските депутати не са били решаващи при избора на никое друго правителство. Тази подкрепа е и една от причините, които убиецът на Рабин от крайната религиозна десница изтъква като мотив за това, че е стрелял срещу него.
След това десницата започва кампания, че решенията, приети с гласовете на арабските депутати, са нелегитимни!
Израелските заселници, изтеглени от незаконните селища в Газа през 2005 г. получават компенсации за имуществото си. Противниците на това да получат компенсации са представителите на десницата. Те просто въобще не искат заселниците да бъдат изтегляни оттам! В комисията по финанси се получава патова ситуация – 9:9 на гласа. Решаващият глас да се приеме изтеглянето и компенсациите и гласът на М. Барака. По този повод министърката на образованието то десницата коментира, че взетото решение е „законно, но нелегитимно, тъй като е построено само върху 1 арабски глас”.
Израелската държава притежава над 90% от земята – не на последно място и заради конфискуването на арабските земи. Гражданите на Израел от арабски произход са 20%, но притежават едва 3,5% от земята. Не е признато правото на собственостт на потомците на прогонените по време на Накба и държавата Израел се превръща в наследник на земите и имуществото на бежанците. Дори понякога се стига до куриозни ситуации, в които единият брат е останал, а другият е избягал. В този случа Израел прилага двойствен подход, в който едновременно наследява земята на напусналия брат, но отказва да признае – спрямо другия брат – че този е напуснал.
По времето на Османската империя религиозните общности – християнски и мюсюлмански – могат да имат неприкосновени за държавата имоти. Така църквите разполагат със свое имущество, както и мюсюлманските вакъфи. Британците наследяват това положение и зачитат независимостта на вакъфските имоти. След 1948 г. обаче Израел слага ръка върху тях. Те представляват 17% т територията на цялата Палестина.
Г-н Барака разказа и за израелския закон за изоставените и необработени земи. Съгласно този закон, ако една земя не бъде обработвана в продължение на 5 години, тя става държавна собственост. Тъй като до 1966 г. палестинците в Израел живят под военно управление, за да се доберат до земята си, те трябва да получат разрешение от военния губернатор. Израелските военни власти прост в продължение на 5 години отказват да издадат на палестинците разрешителни за достъп до земята им и Израел заграбва тази плодородна земя – пак според въпросния закон.
Друг способ за обезземляване на палестинските араби са конфискациите в името на общото благо. В такъв случай държавата отчуждава даден имот, защото той трябва да послужи за някаква обществена нужда – построяване на учреждение, институция, път. Такава практика има в много страни, но проблемът в израелския случай е, че има имоти, конфискувани по този параграх, на които от 50-те или 60-те години не е построено нищо. Защо тогава те са били конфискувани? Впрочем, след 40 години владение или собственост, държавата може да ги продава. Не и на граждани от арабски произход, разбира се. Пък дори и тази земя да им бъде предложена за обратно изкупуване, социалното им положение е такова, че те не могат да си я позволят.
Следващ начин за лишаване на хората от техните земи е даден участък да бъде обявен за военна зона или за военни нужди. Проблемът е, че никой не ти връща земята след като учението приключи, например.
Държавните средства, отделяни за лечение на арабин в Израел са с около 1/3 по-малко от отделяните за другите израелци. По тази причина детската смъртност сред гражданите на Израел от арабски произход е 7,7 на 1000, а тази сред евреите – 3,1 на 1000.
Подобна дискриминация се наблюдава и в образованието – липсват около 900 класни стаи за арабските ученици; средният клас от еврейски деца е 26 души, а от арабски – 35; годишната държавна издръжка на един арабски студент е ок. 200 долара (826 израелски шекела), а на един еврейски – 4 пъти повече (800 долара или 3200 израелски шекела).
Тъй като държавата определя зоните за развитие, няма нито една индустриална зона ,граничеща с арабско селище. Така общото равнище на хората, живеещи под чертата на бедността в Израел е 21%, но сред арабите – 51%. За съжаление, 32% от израелските деца живеят в бедност. Процентът на палестинските деца в Израел, живеещи в бедност, е 60%.
Наскоро беше гласуван закон, който налага административно наказание глоба за всеки, който си позволи да отбелязва Накба. Т.е., позволено е само апологетично честване на основаването на Държавата Израел, което е недопустима намеса в свободата на съвестта и на изразяване. Повече за този закон можете да прочете ТУК.
Върху конфискуваните земи се изграждат т. нар. „жилищни общности”, които имат правото сами да решават дали да приемат някого да живее там или не. Това пък е нарушение на свободата на човек сам да избира мястото, на което да живее. Оставянето на решението в ръцете на крайнорелигиозните заселници де факто е бариера пред това в такива общности да живея хор, които тези заселници не харесват – напр. „източни преселници” (евреи от Етиопия) или пък израелски граждани от арабски произход.
Съществуват и ограничения при сключването на бракове между граждани на Израел и жители на Западния бряг или Газа.
Според парламентариста само в миналата сесия на Кнесета са били гласувани 6 расистки закона, 9 през тази, а и в момента се обсъждат други 4 закона, дискриминиращи палестинците в Израел.
Всичко това са сериозни аргументи, потвърждаващи, че се налага да преоценим познатото клише, че Израел е единствената демокрация в Близкия изток. Страна, която третира различно отделните групи свои граждани, не може да бъде наречена демократична.

Ако смятате, че този текст е интересен или пък съдържа полезна информация, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

Няма коментари: