Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-05-06

Ивайло Груев, Канада - "Какво се случи с България"

"Изброяването на постиженията на демократичния преход би трябвало да започне с т.нар. кадифен преврат ("velvet coup") на 10 ноември 1989 г., който свали режима на Тодор Живков, както и с "Библията на неолибералния проект" - така наречената "Пътна карта за България", подготвена от американските икономисти Ричард Ран и Роналд Ът от Американската търговска камара, довел до амбициозния и детайлен (повече от 500 страници) документ, наречен "Проект за икономически растеж на България". В този проект са предписани серия от икономически и политически решения: масова приватизация на държавните предприятия, кооперативните стопанства, банките, средните и малки предприятия. "Пътната карта" изцяло промени не само българската икономика, но и би било правилно да се каже, българското общество като цяло.
Съдържанието на "Пътната карта за България" бе всичко друго, но не и специфично за условията на нашата страна. То копираше изцяло предписанията на МВФ за Латинска Америка и Азия, преди избухването на "Азиатския грип" от 1997-1998 г. И резултатите бяха идентични: двойно увеличение на външния ни дълг, обезценяване на националната валута, масова безработица, стремително снижаване на жизнения стандарт и масово навлизане на чужд капитал. Ясно е, че България не избегна "усмирителната риза" на Програмата по структурни промени (SAP- Structurally Adjusted Programs). Повече от 90% от капитала на българските банки е в ръцете на чуждестранни собственици, което заедно със същественото увеличаване на "чужестранния дълг към БВП" от 100% на 167% доведе до драматичен трансфер на капитали от една периферна икономика към центъра на световната икономиката.
Приватизацията, проведена от Костов и МВФ, бе извършена по подобен хищнически модел. Едно от най-важните предприятия на националната икономика - "Кремиковци", бе продадено за стотинки: най-голямата компания за металообработване с почти 10 000 служители, бе продаден за един лев (70 цента) и сега е в процес на препродажба, този път за сумата 650 000 000 американски долара. Повече от 2500 държавни предприятия бяха продадени при 60-70% под пазарните им цени.
Може би най-радикална бе промяната в селското стопанство: реституцията на земята елиминира аграрно-промишлените комплекси, които осигуряваха на страната водещо място в СИВ включително огромния пазар на СССР в областа на износа на селскостопански стоки; докато днес България е вносител на основни хранителни продукти. И това не е чудно, като се има предвид политиката на масова приватизация на земята или по-точно унищожаването на хиляди хектара плодородна обработваема земя едновременно с унищожаването на парка от 40 000 трактора и 10 00 комбайна. Обширни части от българските селски райони бяха изоставени и множество общини фактически - обречени. Подобна бе и съдбата на милиони глави добитък. По сведения на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през последните години вносът на основни хранителни продукти в страната се е увеличил двойно. През 2010 г. България се нарежда на... 133 място в света по индикатора аграрен растеж след държавите като Руанда, Суринам и Монголия (данни на Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO), 2011).
Държавният монопол в сектора на образованието - политика, която съществува от раждането на модерна България още от 1878 г., трябваше да бъде унищожен! Предложеното решение бе да се създаде двустепенна система от държавни училища и елитни частни училища (платени). Според доклад на ЮНЕСКО от 2006 г. частните училища са дефинирани като "места за социализация на бъдещия икономически елит, като по този начин те се превръщат в естествен стимул за "социална стратификация и диференцияция на обществото, модел на социализация, какъвто държавните училища не могат да предложат." Което на обикновен език означава "социално изключване", тоест реминисценция на социалния дарвинизъм, чиято дефиниция (по Оруел) е, че "някои животни са по-равни от другите". Какви са тогава шансовете на останалите 90% български младежи в съвременния силно конкурентен трудов пазар?
Статистиките са повече от показателни
По време на "зрелия социализъм" България неотменно се нареждаше на едно от първите места по процент на грамотност на населението в листата на ООН. Днес данните показваат, че България е слязла от 15-о през 1990 г. . до 48 място през 2009 г.... след Самоа, Тринидат и Того.
Един от ключовите индикатори na United Nations Human Development Programme UNHDP, който оценява статуса и качествата на националнoтo образовaние, е "разходи за образованието", базирани на проценти от БВП.
Според този индикатор България се нарежда на 95-о място.. след Сиера Леоне, Коморос и Бурунди!
В доклад от 2006 г. на българското Министерство на образованието и науката бе публикувана информацията, че 100 000 деца изобщо не посещават училище.
Според информация на ЮНЕСКО от 2008 г. в България 30 000 ученици годишно прекъсват училище.
41% от анкетираните родители нямат средства да осигурят дрехи и храна за децата си и 30% от тях твърдят, че нямат достатъчно пари за тетрадки и учебници.
Бедността е причината за напускане на училище, посочват половината от анкетираните учители и повече от 2/3 от социалните работници.
Въпросът е каква е съдбата на тези 100 000 деца? Отговорът на този въпрос разкрива друга мрачна страна от съвременната социалната реалност."
Следва...

Тук предлагам съкратена версия на пълния текст, който бе публикуван във в-к "Дума" на 31.03.2011 г.
Ако одобрявате този текст, можете да го подкрепите, кликвайки на бутона на ТопБлогЛог вляво.

4 коментара:

ekaterina vitkova каза...

В България наистина има два вида училища - елитни и неелитни, но елитните далеч не са частни. Частните училища в България са "втора ръка" и очевидно авторът не е много наясно с българската действителност. Елитните училища също са държавни.

Мариян Карагьозов каза...

Здравейте, Екатерина!
Да, все още няколко държавни училища са елитни - 1. и 2. Английска, Испанската, Френската гимназии в София, НПМГ, СМГ, НГДЕК, по едно езиково училище в повечето областни градове, но, като цяло, дори и там нивото доста спада, поне от това, което имам като наблюдения от колеги от университета и съученици, приятели и колеги на брат ми, който е по-малък от мен.
Намаляващите субсидии, демотивирането на преподавателите, както и това, че част от тях отиват в частните училища, неминуемо в перспектива ще доведе до "приватизация" на образованието и възможността качествено образование да могат да си позволят не талантливите и умните, а само богатите...
Поздрави!

bericd каза...

В статията липсва и една дума за периода межде 1989 и 1997. Тогава нищо ли не се е случвало? :) Приватизацията е голяма грешка на прехода, за някои целенасочена, за други наивна, но е редно да се спомене, че стабилната социална система в България е била изкуствено поддържана и не е могла да съществува без инжекции от СССР. Кремиковци пък е предприятие, което провитоворечи на законите на металургията и икономиката. Пропуските са обясними - статиите са от в-к ДУМА. И докато социализма в 80-те години в България е имал своите негативи и позитивни страни...да се хвали въздух под налягане е загубена кауза.

НПМГ лежи на стари лаври. По принцип частното образование е по-добро в световен мащаб. Частните университети в България (НБУ да речем) са достъпни за всеки - който иска да дава по 1000-1200лв се хваща да мие чинии и толкова. Парадоксално, университетите у нас (като UCP), чиято годишна такса е около 6000-7000лв са пародия. :)

Мариян Карагьозов каза...

Не съм докрай съгласен с оценката, че социалната ни система изцяло е зависела от инжекциите от СССР. Да, може би те са я облекчавали, но преди 1989 г. България е била заможна държава.
С корабна ламарина от "Кремиковци" произведохме над 1000 морски и речни кораби, много от които бяха експортирани на Запад.
С конструктивните му стомани машиностроенето ни осигури 50% от общия износ на България.
Произвеждахме военна техника благодарение на неговите бронестомани. Предприятието осигури производството на стомани, запазващи якостта си при - 40С. Техният износ в Сибир позволи десетки години да получаваме газ на изгодни цени.
70% от тръбите за газопроводите ни, над 50 хил. тона, са от ниско легирани с азот стомани на "Кремиковци", научна разработка на БАН и института по черна металургия. Досега всички аварии по газопроводите са при вносните тръби.
Кутиите за износа на консерви и сирене бяха от наше бяло тенеке и тънка ламарина с пластмасово покритие.
"Кремиковци" за 40 години произведе продукция за 50 млрд. лв. при изразходвани за строителството му под 2 млрд. лв., т.е. изплатил се е 25 пъти.
Годишният износ на метали стигна до 400 млн. щ. долара. Ако политиците оставяха поне 20% от тях на завода, той отдавна щеше да ликвидира болния проблем за чистотата на въздуха. Ще припомня, че поляците изградиха подобен завод край Варшава, но те решиха бързо същия проблем от експлоатацията му.