Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-05-21

Близкоизточният конфликт - а сега накъде?

На 20.05.2011 г. в СУ „Св. Климент Охридски” се проведе научна конференция под надслов „Израело-палестинският конфликт – а сега накъде?”. Съорганизатори бяха Центърът за източни езици и култури и посолството на Държавата Палестина у нас.
Участие взеха известни фигури от академичния ни живот. Предлагам ви резюмета на изнесените доклади.
Пръв говори арабистът проф. Йордан Пеев.
Според него, епохата на Студената война се характеризира с неприлагане или частично прилагане на решенията на ООН. По мое мнение обаче в този пунк становището на проф. Пеев трябва да бъде коригирано, тъй като този факт не се е променил и до сега.
Професорът маркира голямото значение за конфликта на брошурата „Еврейската държава” на идеолога на модерния еврейски национализъм Теодор Херцел и декларацията Балфур, довели до масирана емиграция на евреи към Палестина.
Идеята за разделянето на земята й за пръв път е лансирана в известния доклад на британската комисия на лорд Пийл от 1936-37 г. В доклада се изтъква, че арабите са 1 000 000 души, а евреите – 400 000. Въпреки че англичаните ги виждат като твърде различни, двата народа всъщност са близки – едните казват „шалом алейхем”, а другите „селям алейкум” – и конфликтът между тях не е неразрешим.
Решението за разделяне на Палестина е взето на 29.11.1947 г. с резолюция 181 на ООН. За еврейска държава са предвидени 14 000 кв км., за арабска – 11 100, а Ерусалим е обявен за международен град.
След обявяването на независимостта си на 14.05.1948 г. Израел веднага е признат от великите сили. Отговорът на този акт е избухването на Първата арабо-израелска война, наречена още Палестинска. Войната завършва с победа на Израел, като той завзема повече от половината от територията, определена за арабската държава. Нарушена е резолюция 181, тъй като Ерусалим става владение на новосъздадената държава. Възниква въпросът за бежанците – около 750 000. Месец по късно, пред декември, се приема друга резолюция с номер 194, съгласно която бежанците имат право да се завърнат по родните си места или да бъдат компенсирани с пари от израелската държава. Приемането на Израел за член на ООН е обвързано с признаването от негова страна на тези резолюции.
Проблемът за бежанците и днес е една от основните спънки в решаването на конфликта.
През 1956 г. Израел, заедно с Великобритания и Франция, напада Египет.
До средата на 60-те години арабските страни все още мислят, че могат сами да решат въпроса с присъствието на Израел в региона. Дотогава съществуват различни палестински съпротивителни движение, но през 1964 г. се създава Организацията за освобождение на Палестина, която обединява различни палестински съпротивителни движения. Според устава на ООП Палестина е част от великото отечество на арабите. Според израелските твърдения, това е отричането на правото на съществуване на Държавата Израел като държава.
След своята изненадваща атака на 5. юни 1967 г., с която започва т. нар. Юнска или Шестдневна война, Израел завзема територията на цяла Палестина. Дотогава съществува арабската непремиримост към създаването и съществуването на Държавата Израел и непризнаването й. След тази дата става обратното – от позиция на силата Израел отказва да признае правото на палестинския народ на самоопределение. Щом се отрича решението за самостоятелното съществуване на две независими държави, признати от ООН, Израел подкопава и легитимността на собствената си екзистенция, базирана на резолюциите на световната организация.
Този пункт от словото на проф. Пеев може би също заслужава един от задълбочен критичен прочит. Още от самото създаване на Държавата Израел та до наши дни редица израелски официални лица, равини, политици и пр. са отказвали не просто правото на палестинците на самоопределение, а дори и не са ги считали за хора. Израелските лидери наричат палестинците „четирикраки животни”, „хлебарки”, „скорпиони”, „змии”. Един от равините, лидер на дясната ултраортодоксална партия „Шас”, казва: „Защо искате от мен да ги наричам хора, когато те в най-добрия случай са скорпиони?”. В този смисъл това едва ли е последица само от войната през 1967 г.
Изказването на проф. Пеев приключи с израелската непримиримост към създаване на Палестинска държава и създаването на различни пречки, по пътя към осъществяването на международното решение.
Думата взе посланикът на Алжир Ахмад Буташ за кратко изказване, който засяга един-единствен въпрос - Арабската мирна инициатива. На общоарабската среща на най-високо равнище, проведена в Бейрут през 2002 г. тази инициатива е предложена и гласувана единодушно. Същността й е да предложи на Израел пълно признаване, нормализиране на отношенията и създаване на дипломатически връзки с всички арабски страни, в замяна на което Израел да признае Палестинска държава.
Арабската мирна инициатива от 2002 г. потвърждава на решението от срещата в Кайро през 1996 г., което е в същия дух. Заслужава си да напомним също така и подобна инициатива от 1982 г., приета на срещата на държавните глави на страните от Лигата на арабските държави в гр. Фес, Мароко.
През 2007 г. в Риад на друга среща на арабските страни се препотвърждава арабската мирна инициатива. През декември 2007 г. Четворката за Близкия изток (ЕС, ООН, Русия и САЩ) също подкрепят арабската мирна инициатива. Тя среща одобрението и на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.
Специалният пратеник на САЩ за региона Джордж Мичъл заявава официално намеренията на кабинета на Обама да включи арабската мирна инициатива и осъществяването й сред приоритетите в политика на САЩ за Близкия изток. До днес няма обаче никакъв напредък към мира и това се дължи на поведението на Израел, който не е дал никакъв официален отговор.
Следващато изказване беше на г-н Пламен Цолов, арабист и главен референт за Палестина от Министерството на външните работи на Република България. Той отбеляза, че вече повече от 60 години не са изпълнени решенията на ООН за съдаване и признаване на две независми държави върху земята на Палестина и петте мащабни войни от 1948 до 1982 г. не успяват да разрешат конфликта по насилствен път.
Днес има нова заплаха да мира, ако прекратените през септрември миналата година мирни преговори не бъдат въстановени. България традиционно поддържа добри връзки и с двете страни - заради спасените 50 000 български евреи и заради стотиците палестински студенти, завършили образованието си у нас.
Още през 1948 г. България признава Израел, а след като на 19. Палестински национален съвет на 15 ноември 1988 г. в Тунис е обявена независимостта на Палестина, през ноември 1988 г. България я признава.
Официалната българска позиция е, че конфликтът трябва да бъде разрешен чрез преки преговори, при спазване на резолюциите на ООН и постигнатите до този момент договорености, като целта е създване на фактическа, жизнеспособна и независима палестинска държава в границите от 1967 г., която да живее в мир и добросъседски отношения с останалите страни в региона. Затова България подкрепя и арабската мирна инициатива, която е шанс и протегната ръка към Израел и Израел трябва да се възползва от този шанс.
На 5 и 6 май Министерството на външните работи на Република България организира инициатива SofiaPlatform, в което взеха участие правителствени и неправителствени организации, като целта беше организациите, организирали арабските протести, да се запознаят с опита на Източна Европа. Чрез това събитие България доказа солидарността си с настъпващите необратими промени и изграждането на граждански общества в арабските страни и за разрешаване на проблемите между Израел и Сирия и Израел и Ливан.
В съответствие с позицията на ЕС българската страна също така не приема изграждането на колониални селища в палестинските земи и ги счита за незаконни според международното право, както и многократно призовава Израел да преустанови изграждането им.
България подкрепя вътрешнопалестинското споразумение зад обединяващата фигура на президента Махмуд Аббас и подкрепя изграждането на палестинските независими и демократични интитуции.
Преговорният процес не може да се бави безкрайно.
Вдигането на блокадата от ивицата Газа е наложително. Хуманитарната криза там е в разрез със спазването на човешките права. ЕС има конкретна програма за пълно сваляне на блокадата, която гарантира и сигурността на Израел.
В конференцията със свое изказване участва и о. р. полк. Славчо Велков, експерт по тероризъм и преподавател в няколко висши училища. Той се спря на реалностите до този момент и на перспективите оттук нататък. Ключовата дума в ситуацията на място е окупацията с всички произтичащи от това последствия – хуманитарни кризи, незаконни селища, чек-пойнтове, разделителна стена, чести конфликти, кръв и жертви.
Международният съд ежегодно напомня на Израел, че той е окупатор и към окупираните палестински територии следва да се прилага Четвъртата Женевска конвенция за защита на цивилното население. Че става дума за окупация е официално признато от ООН с редица нормативни документи.
Така заради стената и незаконните селища, от 27 000 кв. км, каквото е територията на историческа Палестина, днес за палестинците е останала под 1/5 – ок. 5000 кв. км. Същевременно палестинците имат численост, която е напълно достатъчна за независимост - в региона и по света те са повече от българите. Около 1,5 милиона палестинци живеят в Газа на територия, сравнима с тази на столичния квартал Люлин; ок. 2,5 млн. са палестинците на Западния бряг; ок. 1,5 млн. – в Израел; в Ливан, Сирия и Йордания са около 4,5 милиона, а по света живее още ок. 1 млн., т.е. всичко ок. 11 млн.
Завършилите в България палестинци не са няколкостотин, както беше споменато, а са около 3000 и са се реализирали добре - в момента в палестинското правителство има двама министри, които са български граждани, както и шестима депутати, множество лекари, журналисти, държавни служители, инженери.
Палестинският народ заслужава да има собствена държава и да живее свой независим живот. Според наличните данни Палестина ще бъде призната от около 25 европейски държави, включително и България, в границите от 1967 г.
Реалностите в региона трябва да бъдат приети като такива и палестинска държава ще има, заключи Велков.
Важно уточнение, което той направи накрая, беше за терминологията. „Нека правим разлика между отричане на (правото на съществуване на) Държавата Израел и непризнаване на Държавата Израел, защото отричането носи радикален характер.”
Последното изложение бе на д-р Ахмад Ал-Мадбух, посланик на държавата Палестина отбеляза, че тази година се навършват 63 години от палестинската национална катастрофа Накба и 44 години от Ан-Накса, пълното окупиране на палестинските земи от Израел през 1967 г. През 1988 г. палестинците приемат исторически компромис да създадат държавата си на 22 % от цялата територия или наполовина на земята, определена през 1947 г. за нея. За палестинците остават Газа и Западния бряг. Въпреки това, Израел построява стената на апартейда, при чието окончателно завършване ще бъдат откъснати още 60% от територията на Западния бряг. В израелските затвори продължават да гният над 6000 палестински политически затворници, много от които жени и деца. Продължава строежът на колониални селища, като броят им се е удвоил от началото на преговорите през 1990-те години. Конфискацията на палестински земи продължава, както и евреизирането на Ерусалим. „И въпреки непрестанните репресии, ръката ни остава протегната към тях”, каза д-р Ал-Мадбух.
Посланикът коментира постигнато вътрешнопалестинско споразумение. То е още една крачка към мира. Това споразумение, (също като споразумението от 2007 г. – б. м., М. К.) потвърждава, че ООП е единствен и законен представител на палестинския народ и че преговорите са прерогатив на ООП, а не на палестинската национална власт, която е само една от институциите, работещи в рамките на ООП.
Според него месец септември е знаменатемен поне в три отношения. Тогава изтича 2-годишният срок за доизграждане на независимите институции на Палестинската държава, който правителството на д-р Салям Фаяд си постави. Според оценка на Световната банка и органи на ЕС отпреди 1 месец тези институции в Палестина функционират дори по-добре, отколкото в някои признати държави-членки на ООН.
В края на миналата година Квартетът за Близкия изток определи срок, който също изтича през септември, за подновяване и завършване на преките преговори между израелци и палестинци, като условие за това, поставено не от палестинците, а от международната общност, е спирането на строежа на заселнически селища на окупираните територии. 14 от 15. Страни-постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, както и други 154 държави подкрепиха резолюция, призоваващ Израел да спре строежа на колонии.
През септември 2010 г. пред Общото събрание на ООН американският президент Обама заяви, че се надява на следващата сесия през септември 2011 г. да види Палестина свободна държава. През септември 2011 г. палестинците няма да обявят едностранно независимост, а ще дадат възможност на ООН да се произнесе по този въпрос.
За сравнение може да се посочи, че през 2007 г. палестинците разчитаха почти 100% на външна помощ, докато днес този процент е ок. 40%. В този смисъл, днес институциите на Палестина съществуват и единственото, което липсва, е прекратяването на окупацията и изтеглянето на израелската армия.

Ако смятате, че този текст е интересен или пък съдържа полезна информация, защо не кликнете върху бутона на ТопБлогЛог вляво? :)

Няма коментари: