Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-05-25

Аз и Палестина

На 14 и 15. май израелците празнуват създаването на Държавата Израел през 1948 г. Палестинците обаче отбелязват този ден като национална катастрофа (Накба), тъй като не е създадена палестинска държава, както е предвидено в плана на ООН за разделяне, а стотици палестински селища са заличени от лицето на земята и 700 000 палестинци се превръщат в бежанци.
По тази причина на 14 май, събота, от 20:00 в Дом на култура "Средец" се проведе събитие, посветено на арабските протести и отбелязването на Накба.
Дорейд Ал Хафид от Асоциацията на европейските журналисти говори за социалните медии и арабските протести. Аз бях поканен да споделя своите впечатления от пътуването си до Палестина преди време. Предлагам ви записки от краткото слово, което произнесох.
„Уважаеми дами и господа,
скъпи приятели,
благодаря ви за вашето присъствие тук тази вечер.
Аз имам приятната и трудна задача да говоря за Палестина днес. Задачата е приятна за мен, но и трудна, тъй като тук присъстват палестинци, които носят палестинската рана ежедневно в сърцето си. Това, което мога да направя аз, обаче е да разкажа на българите, които днес са с нас за Палестина.
За мен Палестина, по думите на покойния Махмуд Даруиш, гласът на Палестина, трябва да е „земята, където небесните послания са най-близо до хората”, „земята, която трябва да е земя на мира и любвта”, но, за съжаление, там сме свидетели на окупация вече повече от 60 години.
Човек се сблъсква с окупацията още от софийското летище, където е подлаган на разпити и проверки от служителите на израелската авиокомпания, но това впечатление се затвърждава на място, когато човек види стената, контролните постове. Несправедливостта е ясно видима, когато лъскавата и добре осветена израелска магистрала се замени с един видимо по-неосветен и беден град - Рамалла. Въпреки това, тази земя ме посрещна с приветливото „Marhaba! Taste the olives and smell the jasmine!” на мобилния оператор.
Пътувал съм на различни младежки проекти и обмени, затова мога да заявя, че този в Палестина, в който взех участие, беше най-добре организираният. Казвам това не защото съм поканен да говоря на „палестинско събитие”, а защото е истина.
Най-силно впечатление обаче ми направиха две неща.
Едното беше посещението ни в университета „Бир Зейт” близо до Рамалла. Порази ме фактът, че всички се стремят да получат добро образование, да бъдат компетентни и адаптивни. „Знанието е сила”, довериха ми палестинските студенти. В ситуация, в която израелската армия във всеки един момент може да разруши дома ти например, единственото, което никой не може да ти отнеме, са твоите знания и умения. „Може да не ядем, да не пием, да не пушим, но трябва да учим” – това беше всеобщото убеждение.
Второто нещо е много особено. Всеки, запознал се със силата на палестинците да се борят и устояват, изпитва потребност постоянно да говори за това. Забелязах този факт, когато аполитичните хора от един български ансамбъл за народна песни и танци се завърнаха от турне в Палестина, и бяха изключително поразени от видяното мъжество.
Бих могъл дълго да говоря за вълнението, което като православен християнин изпитах от посещението си в Ерусалим или пък в православния клуб в столицата на палестинската автономия – Рамалла; за Витлеем, където църквата, издигната над мястото, на което се е родил Иисус, и джамията лежат една срещу друга - делят ги петдесетте метра на площад "Мангер"; за нищетата на бежанските лагери или пък за селището Билин, прочуто с храбрата си съпротива срещу Стената на апартейда, но може би е по-добре да се опитаме да обобщим.
Окупацията цели да дехуманизира палестинците, но, неусетно и за самия окупатор, потисничеството му дехуманизира и самия него.
Дълго време не можах да открия отговора на въпроса защо израелските войници те карат да се чувстваш всеки миг заподозрян за всичко и отговорът за мен дойде наскоро с мисълта на афроамериканския писател Елтън Фекс: „Карат те да се чувстваш виновен, защото те самите имат чувство за вина”.
Ако човек бъде изолиран и отчужден, ще се превърне в същество, лишено от надежда и бъдеще. Събирайки се тук днес, ние изразяваме своята подкрепа и солидарност с въжделенията на палестинския народ. Утре на много места по света други хора ще излязат, за да подкрепят палестинците.
Благодаря за вниманието!”

Ако постингът ти харесва или пък смяташ, че е интересен, можеш да го подкрепиш, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

Няма коментари: