Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-06-27

Грехът на българската ориенталистика

Българската ориенталистика има сериозни постижения, школата ни на преподаване на източни езици е доста добра дори в световен мащаб. Какъв, според мен, е грехът й обаче ще научите само след няколко реда.
Няма нужда пространно да доказвам очевидното - от всички западни езици ние превеждаме съотвената думичка за "Бог". Така в текстовете на български няма да видим ""Гот" в небето" (немското "Гот ин химел"), благославя ни "Бог", а не "Год" ("Год блес ю" на английски), не пишем "пор Диос" и пр. Същото и с латинския. Деус = Бог.
Никой обаче не си дава труда да превежда от арабски "Аллах" с "Бог". Защо?
Православните, събрали се в храма "Ал. Невски" на литургията, водена от Аталла Ханна, бяха шокирани. А. Ханна е палестински православен духовник, митрополит на Севастия, говорител на Ерусалимската патриаршия. На литургията, която водеше, той четеше от Библията на арабски и навсякъде, където се срещаше думата "Бог", я произнасяше на арабски - "аллах". Ако знаеше това, паството в храма едва ли щеше да бъде толкова шокирано първоначално.
Всъщност, дали го наричаме Бог, Саваот, Аллах, няма особено значение. Ислямът твърди, че евреите и християните са "хора на писанието", т.е. зачита техните свещени текстове и шестима от старо- и ново-заветните пророци - Адам, Авраам, Мойсей, Ной, Давид и Исус. В този смисъл ислямът обявява, че просто автентичното слово на Бога се е позатъмнило през изминалите векове и юдеи и християни са го изкривили. Затова мисията на пророка Мохамед е да "донесе" последната и най-правилна редакция. Грубо казано, според исляма, Бог е един и същ, но ислямът е web3.0, докато юдаизмът и християнството са съответно web1.0 и web2.0.
Ако повече хора знаеха и осмисляха това, може би междурелигиозният диалог щеше да върви по-добре...

Ако постингът ти харесва, смяташ, че е интересен или пък съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

2011-06-23

Най-добре платеният графоман

Преди всичко: що е то графоман? Графоманът не непременно е слаб писач. Той понякога може да пише дори и добри текстове. Белегът е друг - графоманът е обсебен от това да пише; той пише, независимо дали има къде да публикува, независимо дали има кой да го чете; пише заради самото писане. С навлизането на блоговете проблемът с графоманите се задълбочи. Те добиха трибуна.
Как бихте определили блогър, който има 75 постинга за 1 месец? Като графоман, нали? На мен на ум не ми идва друга характеристика - все пак, това са 2,5 постинга дневно, това значи да правиш само това по цял ден...
Е, в България съществува един такъв. Името му е Иво Инджев. Той е най-добре платеният графоман в България.
Вижте фактите: от 40 месеца, в който блогът му съществува, само в 4 (включително и първият месец от съществуването на сайта) от тях броят постинги е под 30, т.е. броят на дните в месеца. В другите 36 месеца - 3 години!!! - средният брой се движи около 50 публикации месечно! Петдесет! При това авторът свири само на една и съща струна - лошият Първанов, злите руснаци, чиито специални служби денем и нощем само кроят планове как да смачкат героичния Инджев, паметникът на съветската армия трябва да бъде разрушен... Ако си прочел 3 негови текста, няма смисъл да четеш останалите, вече ще си запознат с всички теми и мотиви. Разбира се, може и да ги прочетеш, но това е необходимо само ако си фен на интелектуалното упражнение "старата песен на нов глас" или казано по народному - "вариации на тема".
Интересният въпрос е друг. След като Инджев е зает целодневно, на пълен работен ден да пише истеричните си графомански текстове, четени от една малка, но също истерична и креслива до кресчендо група, как той се издържа? Знам, че е неучтиво да надничаш в купичката и портмонето на другарчето. Но публичните фигури дължат отчет на обществото за приходите си - както Цветанов и Лъчо (Без)Мозъка, така и журналистите.
Виждал съм Инджев няколко пъти. Единият път - на публична лекция в НБУ. Тежки скъпарски обувки, елегантно палто, бяло поло. Другият път пред елитно столично заведение - пак остри шпицари, качествен панталон, блуза с огромно лого на реномирана марка.
Въпросът ми тогава е: с какви пари са закупени тези стоки, г-н Инджев? Вашата пенсия като бивш шеф на БТА, статии, приходи от блога Ви? Приходите от реклама в интеренет обикновено възлизат на десетина долара месечно. Време за писане на статии в пресата Инджев едва ли има, иначе надали щеше всеки ден да бичи по 2 текста - сутрин и следобед - в блога си.
Така че големият въпрос за приходите на най-луксозно облечения в България графоман остава...

Ако постингът ти харесва или смяташ, че е интересен, можеш да го подкрепиш, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

2011-06-13

"А аз - безсилен - ще ти давам сила,
която взел съм от самата теб.
А аз - безкрил - и тебе ще окрилям
във този безнебесен свят свиреп!"

Дамян Дамянов

2011-06-08

"Либия, колко глупава война!" - Александър Кокбърн

"В този момент САЩ, Англия и Франция започват война в Либия, която, макар и по-малка, без съмнение е сред най-глупавите военни начинания от решението на Наполеон да нападне Русия през 1812 г.
Преди всичко, между страните от коалицията започнаха спорове по отношение на главните цели. Как се съчетава „да вземе всички необходими мерки” със забраната „за чужда военна окупация под никаква форма върху никаква част от територията на Либия”? Коалицията може ли да убие Кадафи и може ли преходното правителство в Бенгази да бъде официално признато? Кои точно са революционерите и националните освободители в Източна Либия?
В Съединените американски щати инициатори на интервенцията са либералните интервенционисти: особено 3 жени: първата е Саманта Пауър, ръководител на Отдела за многостранни отношения и човешки права в Съвета за национална сигурност. Американка от ирландски произход, на 41 години, името й за пръв се чува по времето на Буш с книгата „Проблем от ада”, която написва за американската външна политика срещу геноцида и неуспеха на правителството на Клинтън да реагира по отношение геноцида в Руанда. През април 2008 г. по време на кампанията на Обама в интервю със Скотсман нарича Хилари Клинтън „чудовище”, заради което е принудена да подаде оставка, но след като Обама спечелва изборите, отново е почетена и в настоящия момент вижда у Кадафи чудовище.
Сюзън Райс е американският посланик в Обединените нации и е първата афроамериканка на този пост. Тя отдавна е запален интервенционист. През 1996 г., като служител в администрацията на Клинтън, тя подкрепя международните сили, които нахлуват от Руанда в Заир, за за свалят диктатора Мобуту Сесе Секо, заявявайки, че „Всичко е по-добро от Мобуту”. Но на 23 февруари в „Хъфингтън пост” тя попада под ожесточена атака от страна на служителя в американската делегация в ООН по време на управлението на Буш Ричард Гренел. Според Гренел и по-късно при нейния шеф Обама в много случаи не е трябвало да се държи мекушаво, демонстрирайки липса на лидерство във въстанията, обхванали Средния (Близкия) Изток и особено подчертал незаинтересоваността да бъде подкрепен бунтът срещу Кадафи под някаква форма.
Райс и Клинтън вземат насериозно атаката на Гренел. Провокирани от атаката, Пауъл втвърдява политиката си и Клинтън започва яростно да напада „бясното куче” Кадафи.
За Клинтън това може да е отново продължение на усилията й от 2008 г. да опише Обама като слаб и обичащ мира, задрямал във Вашингтон, когато в 3 среднощ червеният телефон звъни. Що се отнася до Обама, той не желае особено нападение, смятайки, че войната ще е скъпа и ще бъде затъване и се противопостави на министъра на отбраната Гейтс и началника на Генералния щаб. Но гласовете на либералните интервенционисти и на неоконсерваторите се засилваха и по всяко време боящият се да не бъде притиснат в ъгъла Обама се огъса и побърза да направи изявление относно целите на войната, едно от най-неубедителните в историята на страната. Левият депутат Денис Кучинич поиска Обама да даде обяснения пред парламента, искайки свалянето му от власт, тъй като правомощията да обяви война са на парламента, а президентът няма такива компетенции. Но левите протести са толкова слаби, че няма нужда да се говори за тях.
Както винаги, много леви хора искат и може да подкрепят нападението със стаден ентусиазъм, мърморейки „Това е то”. Разумна позиция според мен е, че предприетите от страна на великите сили западни интервенции никога не са завършвали с добър изход, независимо дали хората са били или не с такова намерение.
Засега толкова е достатъчно за подготвящите нападение в САЩ. Във Франция интелектуалният автор е Бернар Анри Леви (Bernard Henri Levy), интелектуално конте и „нов философ”, наричан от своите почитатели BHL. Нашата информационна служба в последния брой на вестник „КънтърПънч” съобщи, че Лари Портис знае, че BHL е пристигнал в Бенгази на 3 март. „Два дни по-късно BHL се е срещнал с различни телевизионни канали. Пред камерите той се е появил в обичайната си „униформа”: безукорно бяла риза с обърната яка, черно сако и рошава коса. Посланието му е спешно, но предава сила: „Не”, казва той, „Кадафи няма сили, за да започне нападение срещу опозицията. Няма ресурсите, за да го направи. Но има самолети. Това е истинската заплаха.” BHL настоява за разрушаване на радио-комуникациите, унищожаване на пистите за кацане на самолети в цяла Либия и за бомбардиране на специалното убежище на Кадафи. Накратко, това ще бъде хуманитарна интервенция, но не пояснява как да бъде реализирана.
BHL обясни следващата стъпка: „От Бенгази се обадих на него (Саркози). След като се върнах, аз отидох в Елисейския дворец, за да го видя и му казах, че хората в Преходния национален съвет са добри хора.” Наистина, на 6 март, BHL се върна във Франция и се срещна със Саркози. 4 дни по-късно, на 10 март, от Либия във Франция правят посещение трима либийци и той отново се среща със Саркози и с най-висшите му съветници. На 11 март Саркози обявява либийския Преходен национален съвет за единствен законен представител на либийския народ. От друга страна, в Бенгази хората викат избавено и с аплодисменти скандират името на Саркози, докато във Франция в последно време нивото на обществено одобрение на „Сарко” е паднало до 20%.
Условията на нападението вече са запланувани. Петролът няма значение, всичко е въпрос на лична и политическа изгода. Но кому нападателите ще окажат помощ? Съществува голяма неопределеност в разпознаването вътре в тълпата противници на Кадафи в източна Либия на романтичните революционери на Бенгази и на ал-Каида.
Всъщност, по тази тема Кадафи е силно подкрепян от два документа. Първият от тях е сред съкровищата, публикувани от Уикилийкс – секретна телеграма от 2008 г., изпратена до Външното министрество от американското посолство в Триполи, озаглавена „Екстремизмът в Източна Либия”, разясняваща, че в този район антиамериканските джихадистки симпатии са разпространени.
Според телеграмата най-обезпокоителното е, че „много либийци, специално от Дернах и околностите му, изпитват гордост от ролята, която техните собствени синове са играли в иракската съпротива... (и) способността на радикални имами да разпространяват послания в подкрепа на джихада и поощряващи участието в него.”
Вторият документ, или по-точно серия от документи, е т. нар. „Протоколи Синджар”, документи на ал Каида, попаднали в ръцете на американците през 2007 г. Документите са цялостно изследвани в Центъра за борба с тероризма на американската военна академия „Уест Пойнт”. Ал-Каида е бюрократична група и протоколите съдържат прецизни данни за целия персонал, включително тези, които отиват да се бият в Ирак и извършват самоубийства, сражавайки се с американските и коалиционни сили. Анализаторите в „Уест Пойнт” извършват статистическо изследване на списъците с членове на ал Каида и заключават, че една страна изпраща най-много чужди войници, в сравнение с другите страни на глава от населението: това е Либия. Документите сочат, че „голямото мнозинство от либийците, записани в Синджарските протоколи, идват от градовете в североизточната част.” Бенгази изпраща най-много доброволци. Също така и Дарнах, на 200 км на изток, където след избухването на въстанието срещу Кадафи беше обявен ислямски емират. Репортерът на „Ню Йорк Таймс” Антъни Шахид разговарял с Абдул-Хаким ал-Хасади, който официално обяви ислямския емират. Шахид заяви, че „ал-Хасади похвали „добрите страни” на Усама бин Ладен, но предпазливо укори тези, които са извършили нападенията от 11 септември в Америка.” Според други източници този разгорещен почитател на Осама ще има най-голямо влияние при създаването на преходно правителство.
Изследването на „Уест Пойнт” върху иракския „Синджар” изчислява градовете, от които са дошли известните 440 чужди доброволци, 21 от тях са от Бенгази. Според доклада Бенгази заема 4 място в листата на градовете, от които в Ирак са отишли най-много федаини. Най-много участници в ал Каида, 53, са от Дарнах. Вторият най-висок брой участници, 51 души, са дошли от Рияд, Саудитска Арабия. Дарнах (80 000 д.) няма дори и 2% от населението на Рияд, с голяма разлика напред, Дарнах е градът с най-
голям принос.
Както пише бившият оперативен служител на ЦРУ Брайън Феърчайлд, „Липсва план за управление след Кадафи. Неяснотата по отношение либийската племенна структура и нашиятлош опитс отношенията с племената, документите на американското правитлество сочат, че в самия епицентър на бунта със сигурност чувствата са срещу САЩ и за джихад. Уместно е да попитаме нашите политици по какъв начин американска военна намеса в това въстание, явно подкрепяно от ал Каида, служи на най-важните стратегически интереси на САЩ.”
Няколко седмици преди това писах: „Изглежда като, че Бин Ладен печели голямата война срещу терора.” Но аз не можех и да сънувам, че САЩ, Англия и Франция, приключващи себе си, ще се обединят в коалиция, за да помагат в това начинание."

Превод на първата част на статията на Alexander Cockburn "Libya, Oh What a Stupid War; Fukushima, Cover-Up Amid Catastrophe"

Ако постингът ти харесва, смяташ, че е интересен или пък съдържа полезна информация, можеш да го подкрепи, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

2011-06-03

Стихове на Джеляледдин Руми Мевляна

Аз и ти - седяхме в миг щастлив.
Аз и ти - една душа, с две форми, с две лица.
...
Но чудото е във това, че в онзи миг, когато бяхме двама - аз и ти,
самин аз бях в Ирак, а в Хорасан - самин бе ти.