Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-08-29

В-к "Сега": "Караджич: Западът имаше интерес от войната в Босна"

Преди три месеца френският журналист с български произход Алекс Йорданов прави истински пробив, като успява да интервюира бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич, след като чака 8 месеца разрешението на Международния наказателен съд в Хага. Журналистът дава думата и на основния мюсюлмански противник на Караджич - бившия външен министър на Босна и бивш посланик на Босна и Херцеговина в ООН Мохамед Шачирбей. Към неговите свидетелства се добавят и тези на професора по политически науки в университета "Пардю" Чарлз Инграо, който цели 12 години търси отговор на въпроса имало ли е тайно споразумение между Караджич и бившия американски дипломат Ричард Холбрук, което гарантира съдебната неприкосновеност на сръбския лидер срещу оттеглянето му от политиката.
Препечатвам статията му от в-к "Сега".

"Вратата се отваря и затворникът Радован Караджич се появява, обграден от охранители. Срещата ни се състои в залата за свиждания със строг режим на Международния наказателен съд в Хага.
Само допреди две години той беше най-издирваният човек на планетата след Осама бин Ладен. Обвиняем е за етническото прочистване по време на войната в Босна, довело до смъртта на 140 000 души и 3 милиона бежанци, за обсадата на Сараево (10 000 жертви) и клането в Сребреница ( 8000 мюсюлмани, сред които и деца, са избити от сърбите през юли 1995). От 1998 г. е обвиняем за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, а главата му е оценена на 50 милиона долара. Колкото тази на Бин Ладен. Прелистваме най-мрачните страници на европейската история заедно с един от най-скандалните й герои.
Цели 13 години Караджич се укрива от полицията. Последното му убежище е скромен двустаен апартамент в панелно предградие на Белград, в което се подвизава под друга самоличност - на народния лечител д-р Драган Дабич. Бягството му свършва на 22 юли 2008 г., когато е заловен от сръбските спецслужби и предаден на съда в Хага.

Обещавали ли са САЩ съдебен имунитет на Радован Караджич? Самият той твърди, че през 1996 г. е сключил тайно споразумение с американския посредник и специален пратеник на ООН Ричард Холбрук - да не бъде съден в Хага, ако се оттегли от политическия живот. Подробностите от самия Караджич:
"През юли 1996 г. американският пратеник с мандат на ООН Ричард Холбрук поиска да се срещне със сръбския президент Слободан Милошевич. Срещата се състоя на 18 юли в Белград и на нея трябваше да бъде обсъдено моето политическо бъдеще. Като президент на сръбската република в Босна аз не участвах в разговорите, но бяхме пратили двама наши емисари на срещата: Момчило Краишник, тогавашния председател на Народното събрание на Република Сръбска, и външния ни министър Алекси Буха. Аз останах в Пале, но поддържах непрекъсната връзка с тях. Няколко пъти се чух по телефона с Милошевич, но нито веднъж не съм разговарял директно с американските представители на срещата. Преговорите продължиха до късно през нощта, моите хора ми пращаха по факс направените предложения и накрая постигнахме съгласие. Приех да подам оставка от поста президент на Република Сръбска в Босна, от ръководството на Сръбската демократическа партия, а също така да се оттегля от активния обществен живот и да не участвам на следващите избори. В замяна на което щях да избегна съда в Хага. Оставаше само да се подпиша под споразумението, но в редактирания от Холбрук документ, който ми беше изпратен по факса, фигурираха само моите ангажименти. Като го видях, отказах да сложа подпис. Настоявах ангажиментите от страна на Холбрук също да бъдат записани черно на бяло. Звъннах на Милошевич и той ми предаде казаното от Холбрук, че можело да се очаква на първо време да бъда преследван от страна на САЩ и нямало как договорката за избягване на правосъдието да бъде публично достояние.
Когато настоях в документа да бъде ясно разписан и американският ангажимент, президентът Милошевич ме увери, че хората в кабинета му представляват велики сили, а те нямат навика да "се подписват" под "всеки" лист хартия посред нощ. Да не забравяме, че Холбрук не беше представител само на Съединените щати, а и на цялата международна общност. Той беше пратен на Балканите от името на Контактната група на Съвета за сигурност на ООН. (Германия, САЩ, Франция, Великобритания и Русия бяха натоварени от ООН да водят преговори със Слободан Милошевич и с представителите на мюсюлманската общност.)
Размислих и след уверенията на Милошевич се съгласих да подпиша споразумението. Призори на 19-и Йовица Станишич (бивш началник на Службата за държавна сигурност на Сърбия, също обвиняем в Хага) като официален пратеник на Милошевич дойде със самолет от Белград и донесе документа в кабинета ми в Пале. Подписах го и Станишич се върна обратно в Белград. Бях сигурен, че никога няма да ме изправят пред трибунала в Хага и че Холбрук ще спази обещанието си. След 1995 г. при всички преговори за Босна, в които участваше, Холбрук спазваше думата си."
Имало ли е наистина таен договор между Караджич и Холбрук? През 2004 г. Карла дел Понте допусна съществуването му. Отговор на този съществен за трибунала въпрос търси политологът Чарлз Инграо от университета "Пардю": "Работихме 12 години с екип от учени, за да открием истината за случилото се в Босна и най-вече да разберем имало ли е наистина договорка да не се преследва Караджич в Хагския съд. Разполагаме със свидетелствата на двама високопоставени американски политици, които потвърдиха съществуването на такъв договор, и то в детайли, в който САЩ със съучастието на ООН поемат ангажимент към Караджич да не бъде съден в Хага. Не мога да ви разкрия тяхната самоличност, защото досието на единия е засекретено до 2012 г., а на другия - доживот, за да се избегне риска от репресии. Останалите американци, присъствали на прословутата среща в Белград с Милошевич, отричат и отказват да дадат показания пред трибунала."
Питър Робинсън, американският адвокат на Радован Караджич: "Лично ходих да чукам на вратата на Филип Голдберг и Робърт Оуен от Държавния департамент във Вашингтон. Те отказаха да разговарят с мен. Проучих до най-малки подробности историята за споразумението с Холбрук. Издирих и представих на прокурора 18 официални американски свидетели, които потвърждават наличието на споразумение за съдебно непреследване на Караджич в Хага. Доказахме съществуването на такъв документ, но трибуналът прецени, че това е без значение. Те се опряха на факта, че Съветът за сигурност на ООН няма законно право да сключва подобни споразумения, нищо че тъкмо ООН даде мандат на този трибунал. Много ми е интересно как при това положение ще преговарят за оттеглянето на Гбагбо (самопровъзгласил се за президент на Кот д'Ивоар) например, след като това е невъзможно. Ако ще да му пратят всички дипломати на ООН, ООН вече е дискредитирана."
Кой казва истината? Основният свидетел Холбрук, който почина миналия декември, официално винаги е отричал САЩ да са обещавали съдебна неприкосновеност на Караджич. Но някогашният враг на Радован Караджич и босненски външен министър по онова време Мохамед Шачирбей свидетелства за обратното: "Аз лично видях документа, написан от Холбрук и подписан от Караджич. И се вбесих! Незабавно изпратих писмо до Съвета за сигурност на ООН, за да ги информирам за сделката и да поискам разследване. Те изобщо не знаеха! Няма никакво съмнение, че Холбрук се е договорил с Караджич за избягване на съда в Хага. Холбрук, който много държеше да преговаря с нас, босненските мюсюлмани, дойде в Сараево с американска делегация за среща с президента Изетбегович и с мен. Той лично ни информира, че се е договорил с Караджич! Бяхме направо шокирани! Попитах го: "Защо го направихте?"... А той нито ме погледна, нито ми отговори. Понеже Караджич бе приел да се оттегли от политиката, той ни попита ще можем ли да работим с техния премиер - сръбския националист Момчило Краишник. Изетбегович му отвърна: "Да, разбира се". Когато Холбрук си тръгна, Изетбегович ме попита дали не е сбъркал, като е приел. Отвърнах му: "Да, защото така се поставяш на нивото на сръбските националисти". Това щеше да втвърди исканията на всяка от страните."

"Западните сили се нуждаеха от тази война"
Какъв е залогът на НАТО в югославския конфликт? Според Караджич американците и европейците са се възползвали от войната, за да дадат нов тласък на военното си сътрудничество, започнало да се обезсмисля след падането на Берлинската стена:
"Западните сили имаха нужда от тази война по няколко причини: да съхранят значението на НАТО и бюджета му за Европа; да преместят базите си на Изток, както стана в България, Полша и Румъния, за да са по-близо до Русия и Средния изток; да създадат прецедент за намеса в трети страни; да провокират нестабилност в района, която да активират или успокояват според нуждите си. За постигането на всички тези цели им трябваше враг: и този враг се оказахме ние, босненските сърби. Действията ни се вписаха идеално в плановете на Запада.
Защо, мислите, ме съдят? Защото тези, които създадоха сценария и дърпаха конците, имаха нужда от грешник, от виновник, който да придаде достоверност на историята им. Не ви ли е хрумвало дори за миг, че кризата в Югославия можеше да бъде разрешена по мирен път? Но това не беше в техен интерес. Без войната в Босна щяха ли страните от Европейския съюз да продължат да прибират фараонските суми от НАТО - организация, ръководена от САЩ, ако на хоризонта не се очертаваше ни един конфликт, особено след падането на Берлинската стена?
Ами без този пример как щяха да обосноват финансирането на войните в Афганистан и Ирак? Повярвайте ми, западните сили знаеха много добре какво правят. Нито сърбите, нито хърватите имаха нужда от тази война. Войната започна, защото мюсюлманските лидери искаха да прогонят всички сърби от Босна и обявиха първи обща мобилизация. На всички бе ясно, че сърбите никога няма да го допуснат.
Западните сили много късно разбраха, че преобладаващата християнска общност в Босна - сърбите и хърватите, са мощна бариера пред разпространението на ислямския тероризъм в Европа. Към днешна дата и през ум не им минава да се лишат от Република Сръбска в Босна."
През 2004 г. интервюирах Джеймс Улси (директор на ЦРУ 1992-1995). Той призна, че най-голямата му грешка е въоръжаването на АОК, армията за освобождение на албанците от Косово, които воюват със сърбите от 1990 г. Улси искрено съжаляваше за тази въоръжена помощ. Ако срещнехте Улси днес, какво щяхте да му кажете?
"Знам, че той също не е бил напълно свободен в решенията си. Ако днес можехме да си поговорим откровено на чаша уиски с г-н Улси, щях да му напомня, че въоръжаването на АОК не е нито първата, нито последната грешка на американската империя. Спомнете си как бе пожертван Реза Пахлави, за да дойде Хомейни. Ами кой създаде и подпомогна талибаните? Да не би след американската интервенция Ирак да е по-сигурно предградие на Техеран? Какво ще стане, когато шиитите завземат страната? Да не би Чили да прокопса с Пиночет? Ами Виетнам? Списъкът е дълъг. Опасявам се, че звездата на американската империя ще грее по-кратко в сравнение с други империи в историята. Защото имперската им политика не се ръководи от националния интерес, а от този на корпорациите, които се надяват на бързодоходни инвестиции. Това е недалновидна политика. Всяка империя е оставяла наследство; първото, което французите правят в Далмация например, е да въведат уличните фенери. Арабските държави, които са били под френско влияние, се различават много от другите. От американското наследство си струва да съхраним приноса им към науката; останалото може да се изхвърли. Наследството, което ще оставят американците, е вредно за духовното и културното бъдеще на човечеството."
Ами французите? Не е тайна, че френският президент Франсоа Митеран подкрепяше сръбския лагер и отказа да продаде оръжия на Босна. През 1994 г. той се среща тайно с босненска делегация. В нея влиза и Мохамед Шачирбей, който разказва: "Помня, че тайната среща с Митеран беше една неделя през май 1994 г., в частните покои на Елисейския дворец. Пристигнахме трима: нашият премиер Харис Силаджич, посланикът ни във Франция Никола Ковач и аз като посланик на Босна и Херцеговина в ООН по онова време. Митеран беше сам в кабинета си с кучето, което не спираше да лае. Нашият премиер взе думата и след първите 10 секунди Митеран го прекъсна: "За всичко сте виновни вие, мюсюлманите!"... Позволих си да се намеся" "Г-н президент, тук присъстващият ни посланик във Франция е сърбин". Митеран го огледа, обърна се към него и го попита: "Вярно ли е това?" Никола Ковач каза: "Да". Тогава Митеран побесня: "Ти си национален предател!" (...) Митеран ми се стори дълбоко в себе си расист и човек, пълен с предразсъдъци спрямо мюсюлманите. Жюпе беше същият."

"Авторите на 11 септември подпомагаха босненския режим"
Каква роля изигра ислямисткото движение в тази война? На младини босненският президент Алиа Изетбегович командва дивизията "Ханджар" на СС (1943-1945), първата мюсюлманска нацистка част, създадена от Химлер. Към днешна дата е установено, че той се е срещал няколко пъти с Осама бин Ладен, през 1993 г. му дава босненски паспорт и разрешение за разполагане на тренировъчни лагери за чужденци в Босна.
Преди 5 години интервюирах лидера на Ал Кайда за Европа в затвора "Зеница" в Босна. Според него целта на чуждестранните бойци изобщо не е била да помогнат на босненските "братя", а да послужат като предмостие към Европа за достигане на крайната цел - Рим. Изненадва ли ви това?
"Като се видят милиардите долари за оръжие и доставка на военна техника в Босна през Пакистан и Иран, както и финансовите потоци от Саудитска Арабия, може да се заключи, че ислямският свят искаше да побие знамето на ислямизма в Европа. Същите, които извършиха атентатите от 11 септември, подпомагаха правителството на Босна, като в замяна получаваха паспорти и други услуги. С времето се оказа, че подкрепата на Запада за това правителство бе катастрофална и ефектът от ислямизацията на Европа се чувства до ден днешен.
Алиа Изетбегович изповядваше ислямския фундаментализъм по-ревностно от всеки друг. В началото той искаше да наложи крайния ислям само в своята общност. И това не ни интересуваше. Но когато тръгна да налага визията си в цяла Босна, за нас стана неприемливо.
В Босна имаше мюсюлмански лидери, които бяха против разпространението на исляма. С тях се договорихме и сключихме споразумения, удовлетворяващи всички. Тези споразумения обаче не получиха подкрепа от Запада."
Какво отвръща на Караджич неговият мюсюлмански враг от онова време? Мохамед Шачирбей също признава, че чуждестранни ислямски бойци са се опитвали да манипулират правителството му и да се установят в Европа: "Аз съм убеден лаик. Майка ми е практикуваща мюсюлманка и като педиатър е лекувала както мюсюлмански, така и християнски деца. Носи поли, никога не е слагала забрадка и е защитничка на правото на аборт. Всеки общува по свой начин с Бога. Когато видяхме да прииждат чужди радикални ислямисти в Босна, веднага сигнализирах на президента Изетбегович. Казах му: "Какви са тези хора? Ние не ги познаваме, намеренията им са нечисти и това ще се обърне срещу нас (...) Още повече че те идваха да се сдобият с босненски паспорти. Много такива ми звъняха в министерството и ми обясняваха: "Чух, че много босненски мъже са мъртви и вашите жени си търсят съпрузи. Дойдох от Катар, за да си търся босненска жена...!" Пълни глупости. Мисля, че Изетбегович зае ислямистката ниша по политически и електорални причини, за да се хареса на тези, които го подкрепяха финансово от чужбина. За пореден път надделяха личните му амбиции.
Политиците често страдат от късогледство и изпадат в крайности или конспирации. Холбрук например винаги съобразяваше решенията си с кариерата: "Ще стана ли държавен секретар?" Изетбегович си мислеше, че като се сближи с ислямистите, ще го изберат за президент. И в крайна сметка личните му амбиции се оказаха пагубни за населението. Тъжно е, но е така. Наблюдавал съм го много пъти."

"Французите укриват доказателства, които биха улеснили защитата ми"
Според Караджич французите крият много смущаващи доказателства от онова време: "Аз обичам много френския народ и френската култура. Сърбите винаги са гледали на французите като на приятели, даже имаме такава поговорка: "Когато в Париж вали, в Белград разпъват чадърите". Но френските ръководители от 90-те не действаха в интерес на своя народ, те не оцениха рисковете от създаването на ислямска държава в сърцето на Европа. Оставиха се да ги въвлекат в разпадането на бивша Югославия от страх да не би Германия да вземе надмощие в Европа. Разочарован съм и от поведението на сегашното френско правителство по отношение на процеса срещу мен. Франция е единствената страна, която позволява на бившите си военни да се явяват като анонимни свидетели на закрити съдебни процеси. Техните хора твърдят, че не разполагат с доказателства, които биха помогнали на защитата ми, а в същото време много "сини каски" свидетелстваха за наличието на френски рапорти и видеозаписи за това как мюсюлмани инсценират сръбски атаки и стрелят срещу свои съграждани, за да ни припишат вината след това и да настроят международната общност срещу нас. Бях направо шокиран от кадрите на сръбски погребения, на които ясно се виждат християнски кръстове, представяни от медиите като погребения на цивилни мюсюлмани, убити от сръбските сили.

Обективен ли е съдът в Хага към всички или само към победените? Зададохме този въпрос към Караджич, но той бе цензуриран от международния трибунал. Американският му адвокат Питър Робинсън ни отговори от името на клиента си: "Като американец и международен адвокат трябва да призная, че от юридическа и правна гледна точка няма пречки съдът да потърси отговорност и от НАТО за бомбардировките над Сърбия. Те бяха предприети без каквото и да е правно основание, в резултат на политическо решение. Но този съд много внимава да не накърни интересите на големи страни като САЩ. Великите сили създадоха трибунала за Югославия, Руанда, Ливан, но не и за Ирак, защото никога не биха допуснали техни офицери да се изправят на подсъдимата скамейка. Може ли изобщо да се говори за Международен наказателен съд, пред който всеки да е отговорен, ако държави като САЩ и Китай категорично отказват да участват в него и да предават своите граждани? Не виждам как такъв трибунал би могъл да просъществува дълго! В този си вид трибуналът защитава само правата на победителите."

Ако постингът ти харесва или смяташ, че съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

2011-08-04

Ипостасите на опортюниста

Първо заявяваш, че си социалдемократ. Членуваш в левичарски групи, подкрепяш инициативи във Фейсбук, ходиш на събития.
После разбираш - отведнъж - че личностното ти развитие (казвам го иронично, разбира се) минава през това да прегърнеш каузата на Касим Дал. За българче става дума, момче от район, където кьорав турчин няма...
После ставаш клакьор на Кунева. Подкрепяш я неистово в интеренет, споделяш връзки, каниш на видеочатове с нея, възторгваш се пред нахвърляните на коляно, както самият той признава - във влака - въпроси към нея на З. Карабашлиев. Кунева те просълзява с "гражданската" си кандидатура, вдъхновява бившата ти социалдемократическа душа с признанието, че продължава да се бори с трудностите заради Айн Ранд... И други непостижими за нормалния мозък дебилизми... Нито дума за "Париба" и гешефтите й около АЕЦ "Козлодуй" (Като министър по европейските въпроси Кунева се ангажира България да получи 300 млн. евро за спрените 3. и 4. реактор на АЕЦ „Козлодуй”, но от обещаните пари не идва и стотинка. По-късно стана известно, че тя изненадващо е избрана в Управителния съвет на френската банка „Париба” и получава месечно над 200 хил. евро. Същевременно „Париба” отпуска кредити за финансиране строежа на румънската ядрена централа "Черна вода".)
Както написа веднъж Е. Сугарев, "живот като махало". Първо с левите; с хилядите честни хора срещу мафията и олигархията, сетне с лъжата, с политическото номадство, със задкулисието.
И никога не си искрен - нито като социалдемократ, нито като човек на Дал, нито като политическо ченге на Кунева в интернет... И най-страшното - поглеждаш се в огледалото всяка сутрин, когато се брънеш, и не знаеш кой си. Сам не можеш да се познаеш. Ако си поне донякъде смислен човек, тук започва най-големият ужас. Ако пък нямаш никакъв морал, написаното от мен така или иначе не те докосва...

Ако постингът ти харесва, можеш да го подкрепиш, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

2011-08-03

Shania Twain - You're Still The One