Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-09-16

Сп. "Тема" - "Книн трябва да стане хърватски"

Източник

Това е превод на статията на хърватската журналистка Мима Скръбич от в-к "Feral Tribune".

Стенограма от тайно заседание на президента Франьо Туджман с командването на армията разкрива истината за етническото прочистване през август 1995 г.

На 23 август 1995 г. в кабинета на хърватския президент в Двореца в Пантовчак се провежда секретно заседание. На него присъстват министърът на отбраната Гойко Шушак, началникът на Генералния щаб генерал Звонимир Цервенко, генерал-майор Винко Врбанац, контраадмирал Давор Домазет Лосо, генерал-полковник Йосип Лучич, генерал-полковник Имра Аготич, генерал-полковник Петар Щипетич, адмирал Звето Летица и адмирал Даворин Кайич. Централна роля на срещата играят не военните, а цивилният Юре Радич - вицепремиер и главен съветник на главнокомандващия на хърватската армия по въпросите на етническото инженерство. Единствената тема, която трябвало да бъде обсъдена, била “консолидирането на хърватската нация в нехърватските региони и укротяването на размирната Краина“.
В началото на срещата президентът Туджман директно обявява целта на дискусията: “Демографският проблем трябва да се реши с военни средства. Необходимо е да се има предвид, че военното командване може да се превърне в най-ефективното средство при решаване вътрешните проблеми на държавата. Предвид ситуацията, в която се намираме, тъкмо военното командване би могло да се превърне в най-ефективния компонент на държавната политика за решаване демографските проблеми на Хърватия. Налага се да укрепим хърватската нация в Истрия и да заселим някои региони. Не напразно създадохме Хърватската република Херцег-Босна и Хърватския съвет за отбрана в Босна и Херцеговина.
Както виждате, въпреки всичко ние създадохме една великолепна армия. Затова ще решим и това нещо.“
Фразата “Ще решим и това нещо“ се отнася до насилствената хърватизация на територията на самопровъзгласилата се “Република Сръпска Краина“. Тъкмо тези думи се превръщат в код за разгръщане на мащабна кампания за “циментиране“ на резултатите от етническото прочистване, което хърватското правителство осъществява с одобрението и подкрепата на властите в Краина и Белград и реализира чрез “Операция Буря“ (Akcija Oluja). След военните действия било наложително драстично да се промени етническата картина в освободените и прочистените територии.
Хагският трибунал разполага със стенографски запис на това заседание, който миналата седмица бе публикуван и от хърватския вестник Feral Tribune. Съдържанието на дискусията за първи път стана обществено достояние 18 дни след завършването на “Операция Буря“. Тогава обаче много детайли бяха пропуснати. Сега за първи път те се предлагат в цялостен вид. Емблематичен е разговорът между Франьо Туджман и неговият съветник Юре Радич, който би могъл да служи като мото на цялата дискусия:
“Във Войнич (град в централната част на Хърватия) - казва Радич - живеят 76 хървати и 7600 сърби.“ Туджман отговаря: “Добре, вече ще бъде различно.“
След това Туджман дава думата на д-р Юре Радич.
Радич: Казано накратко, както, мисля, ви е добре известно, след освобождаването на Хърватия основният проблем на Хърватия стават хърватите. Казано по-просто, с всеки изминат ден хърватите стават все по-малко и по-малко - поради различни причини. Една от тях е изселването, тъй като много се преселиха извън Хърватия по икономически и политически причини. Освен това през последните 40 години все по-малко хървати се завръщат в родината. От 1953 г. досега броят на родените в Хърватия е намалял наполовина. През 1953 г. сме имали 98 000 новородени, а през 1993 г. те са били само 48 000. Това е нещо, което съвсем скоро ще усетим в армията, когато се окаже, че нямаме достатъчно наборници да служат. На територията на Хърватия съществуват “черни дупки“, където не живее нито един хърватин. Това, естествено, е последица от великосръбската политика на Белград, с която ние се сблъскваме сега, след като изведнъж огромен брой хора се завърнаха преждевременно от чужбина, макар че много от тях бяха уредили вече живота си там...
В този смисъл най-критичният район е в най-тясната част на Хърватия, който може да раздели страната на две - едно разделение, което заговорниците от Белград и другаде искаха да осъществят. Затова от наша гледна точка районът, който придобива първостепенно значение, касае общините Вргинмост, Войнич и част от Карловац. Преди войната в тези три района живееха 26 298 сърби и 4259 хървати. Затова този район става наш приоритет №1 и ние трябва да го населим с хървати и да създадем колкото се може по-бързо етнически баланс.
Туджман: Нямаме време за подобно нещо. Вие представете положението, след това ще вземаме решения.
Радич: Това е критичен регион. Също толкова критично е положението и по-надолу, в района на Слуни, където хърватите трябва да се завърнат. Този район също е твърде безлюден, но за щастие там няма и много сърби. Следващият ни приоритет, тоест на трето място, зависи от това как ще гледаме на района на Херцег-Босна в Босна и Херцеговина. Ако освободените райони на Ливно, Гламоч, Купрес, Граово и Двар бъдат населени с хървати, в такъв случай значението на Книн ще намалее (бел. ред. - това са градове, населени със сърби в западната част на Босна, превзети от хърватската армия в хода на “Операция Буря“.)
Туджман: Ако изобщо стане...
Радич: От вас зависи дали това ще стане или не. Ако ли не, на трето място сред приоритетите бихме могли да поставим бившите общини Дони Лапач и Книн. Това са две откъснати общности, които се простират по хърватската граница, където почти не живеят хървати. Например в Книн живеят 1660 хървати, в Срб - 29, в Доляне няма нито един, в Дони Лапач - 14...
Туджман: Знаем ли приблизително колко са били те след Втората световна война?
Радич: След края на войната в Книн 60% от населението са били хървати. Но нямам при себе си точните данни.
Туджман: Какво, 60 процента?
Радич: Да, 60% са хърватите само в Книн. Тогава това е било малък град. Целият район от Дони Лапач до Книн е ключов граничен район, изцяло ненаселен с хървати. Може би ще бъде интересно да посоча, че етнически най-чистата община в Хърватия е тази в Дони Лапач, където 99% от населението са изцяло само сърби. Според последното преброяване отпреди 1991 г. нямаме нито една такава хърватска община, в която да живеят повече от 98% хървати. В Херцеговина има четири...
Туджман: Дори в Загорие няма....
(Тук се налага малко уточнение. В гласа на Радич се усеща неприкрита радост, че в района на Слуни, макар да няма хървати, сърбите също са малцинство. Впоследствие обаче той разбира, че всъщност целта на цялата операция са районите, в които е била осъществена “Операция Буря“, за да бъдат прогонени близо 250 000 сърби, и после заселени с етнически хървати. Целта е неприкрита - Краина никога повече не бива да бъде сръбска... Разговорът продължава).
Туджман: Съгласен съм, че Книн трябва да стане отново хърватски, колкото е възможно най-бързо..
Генерал Звонимир Цервенко: Г-н президент, имаме предложение за оперативно действие и за създаване на командни пунктове на армията, което сме оформили като точка №2... Позволете да ви я представим.
Туджман: Не съм съвсем сигурен дали Плоче, Меткович, Неум са най-добрият избор, но не можем да кажем това сега. (Плоче и Меткович са хърватски градове на Адриатическо море, а Неум е град в Босна - също на морето.)
Ген. Гойко Шушак: Не, не... командните пунктове трябва да бъдат отсам Неум, не в самия Неум...
Радич: Ако е така, значи точно от другата страна...
Туджман: Къде?
Шушак: Южно от Неум.
Туджман: Може би Стон.
В крайна сметка наистина избират Стон. Но по-важно е признанието, че Туджман мисли преди всичко да направи Книн хърватски “колкото се може по-бързо“. В крайна сметка командните пунктове се разполагат в Пажин, Книн, Карловац, Вараздин, Даково и Стон. Книн, Карловац и Пажин в същото време са избрани като центрове, в които “трябва да се укрепи хърватщината след десетилетия на нестабилност“. Освен това в Книн и Карловац трябвало да се наложи католическата вяра, която веднага ще превърне православните сърби в хора второ качество. Това личи от продължението на дискусията...
Ген. Врбанац: След като освободихме тази част от Република Хърватска, сегашната обстановка показва, че както вие споменахте в началото, ще трябва да променим демографския състав на населението с военни средства...
Туджман: Ние сме в благоприятната ситуация, че след освобождаването се налага да създадем военни поделения, които едновременно с другото ще решат нещата в демографски (аспект).
Радич: Войнич и Вргинмост са най-критичните общини. Поне в една от тях трябва да имаме ...
Туджман: Не поне в една - и в двете. Ако не можем да пратим поделение, то трябва да имаме поне една рота... И, моля, без никакви компромиси... Трябва да действаме.
Тук настъпва кулминацията на тайната среща в Пантовчак. Туджман оставя за накрая любимата си тема - Босна и Херцеговина, и се оплаква пред своите военачалници, че световните идиоти не признават неговите завоевания в Босна...
Туджман: Може би някой от вас е забелязал, че в предизборните си речи през 1990 г. заявих, че границите на хърватската баница са незащитени... Това не означава, че ние случайно създадохме Хърватската република Херцег-Босна и HVO и сега предприемаме тези операции там. Вярно е, че никога в нашата история хърватски войници не са контролирали повече територии от настоящия момент. Но също така е ясно, че в административно отношение не бихме могли да ги организираме по-различно... Ако не съществуваха определени международни условия, след като ние създадохме такава армия и политически успяхме да деморализираме сърбите и тяхната армия и ако в международните условия съществуваше повече мъдрост и ни бяха оставили, ...ние днес можехме да кажем, че след (Операция) Лято и (Операция) Буря ние щяхме да имаме граници, които да удовлетворяват Хърватия, а и останалата част от света. Но след като не e налице подобна мъдрост, ние ще трябва да обсъждаме нещата при дадените условия и да не обръщаме внимание на това, което постигнахме в защита на хърватските интереси и хърватската държава...
Така завършва речта на Франьо Туджман на 23 август 1995 г.
Тези негови думи сега служат като доказателство пред Хагския трибунал, че хърватските власти предварително са планирали, подготвили и осъществили етническото прочистване на Сръбска Краина. И че прогонените сърби, изгорените и взривени домове са били част от стратегията тези жители никога повече да не се завърнат по домовете си. При това не само този метод е бил използван, за да се промени радикално демографската картина в региона.
Вестник Feral Tribune задава логичния въпрос: “След като всички тези документи вече са публично достояние, защо все още има високопоставени личности, които не искат да предадат на Хагския трибунал командващия на “Операция Буря“ генерал Анте Головина, за да отговаря за етническото прочистване в Краина. И защо в Хага да не чуем гледната точка и на хора като Юре Радич.“

Ако постингът ти харесва или смяташ, че съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

2011-09-14

Петимата срещу ЦРУ и Посада Карилес

У нас името на Луис Посада Карилес не е особено известно. Член на Бригада 2506, опитала се през април 1961 г. да превземе Куба в Залива на прасетата, агент на ЦРУ, Посада Карилес живее в Каракас, когато през 1976 г. организира със съучастника си Орландо Бош поставянето на две бомби в самолета, изпълняващ полет CU 455 на Кубинските авиолинии. На 6 октомври самолетът избухва, излитайки от Барбадос. Седемдесет и трима убити. Директор на ЦРУ е Джордж Хърбърт Уокър Буш. Арестуван в Каракас заедно с помощника си и двама венецуелци, физически извършители на престъплението, през 1985 г. още преди съдебния процес Посада Карилес бяга с помощта на Националната кубино-американска фондация (НКАФ) и на ЦРУ. ЦРУ има нужда от него. Намираме го веднага в Салвадор, където той под ръководството на подполковник Оливър Норт доставя оръжие на никарагуанските контрареволюционери – Контрите – и се впуска в трафик на наркотици, за да финансира акцията. Вицепрезидент на САЩ е Джордж Х. У. Буш. Когато избухва скандалът Иран-Контри (нарушавайки международното ембарго във връзка с Ирано-иракската война (1980 - 1988 г.), администрацията на Роналд Рейгън продава военно оборудване на Иран и използва парите, за да финансира Контрите в Никарагуа), Посада Карилес се оттегля в Гватемала. В разгара на въоръжения конфликт - двеста хиляди убити – той работи там за правителството като функционер в разузнаването.Живее в Салвадор в течение на едно десетилетие, финансиран от НКАФ, ръководена тогава от Хорхе Мас Каноса, и оттам организира серията експлозии в кубинските хотели от 12 април до 4 септември 1997 г. Освен че са нанесени значителни материални щети, загива един италиански турист. Целта е да бъде нанесен удар на важната за Куба туристическа индустрия...
През ноември 2000 г. Посада Карилес се връща в затвора. Този път в Панама. Арестуван е, докато подготвя бомбен атентат срещу Фидел Кастро, който е на посещение в тази страна. Устройството трябвало да експлодира по време на конференция на кубинския президент пред няколкостотин панамски студенти. Месеци наред НКАФ води в Маями шумна кампания по събиране на средства, за да успее да го освободи. Осъден на 20 април 2004 г. на осем години затвор, Посада Карилес е амнистиран на 26 август по „хуманитарни причини” от панамската президентка Мирея Москосо, чийто мандат изтича... на другия ден. В предходните дни тя приема американския държавен секретар Колин Пауъл и Ото Райх, натоварен с въпросите на западното полукълбо в Националния съвет за сигурност към администрацията на Джордж У. Буш.
През март 2005 г. Посада Карилес се връща тайно в САЩ – той не е американски гражданин – от Мексико на борда на кораба за лов на скариди „Сантрина”, нает от приятелите му в Маями. Присъствието му бързо става явно – въпреки че американските власти отричат – и правителствата на Куба и Венецуела изискват той да бъде арестуван за терористична дейност. Каракас иска екстрадирането му. Посада Карилес пък иска политическо убежище. Не е ли работил за интересите на САЩ в течение на близо десетилетие? Той не го заявява открито, но дебело намеква, че ако проговори, може да нанесе значителни щети на ФБР и на ЦРУ, на правителството и на... клана Буш. Накрая е задържан за нелегално влизане на американска територия. На процеса в Ел Пасо, (Тексас) разказва адвокатът Хосе Пертиера, представляващ Каракас, американската администрация беше подготвила толкова зле обвинителното досие, че загуби. Той обжалва, блокирайки по този начин каквато и да било възможност за екстрадиране и печелейки време. Посада Карилес е на 80 години. На 19 април 2007 г. американското правосъдие го освобождава условно срещу гаранция от 350 000 долара.
Какво ще си помисли американският гражданин, пита се Пертиера, ако Пакистан арестува Осама бин Ладен, пресичащ нелегално границата, и вместо да го екстрадира в САЩ, заведе дело за това, че е нарушил имиграционните закони?(вж. статията на български на Морис Льомоан "Посада Карилес" в "Монд Дипломатик").
Както съм писал по-рано, в периода между 1959 г. и 1997 г. срещу Куба са извършени 5780 терористични акта, 804 от тях - по-големи. Общо антикубинските атентати са предизвикали гибелта на 3478 кубинци и са оставили осакатени за цял живот 2099 души.(повече данни за незаконните задържания на кубински кораби, атентати и бактериологични атаки срещу страната можете да намерите ТУК).
За да се брани, Куба внедрява свои агенти сред терористите. Сред тези контратерористи петима се отличават с качеството на информациите, които получават и предават: Херардо Ернандес, Рамон Лабаниньо, Рене Гонсалес, Фернандо Гонсалес и Антонио Гереро. Тъй като в през 1997-1998 г. отношенията между Куба и САЩ се подобряват, с посредничеството на своя приятел - световноизвестния писател и носител на Нобелова награда Габриел Гарсия Маркес Фидел Кастро отправя послание до президента Бил Клинтън на 6 май 1998 г. Той от своя страна изпраща на 16 и 17 юни двама висши чиновници от ФБР в Куба. Те получават изчерпателно и точно досие за поръчителите на тези операции, живеещи на американска територия, предимно в Маями. Обаче изтича информация и крайната кубинска десница, както и някои елементи от офиса на ФБР в Маями – като се започне с шефа му, главен инспектор Хектор Пескера – набързо палят насрещен огън. На 12 септември 1998 г. ФБР, вместо да растува терористите, арестува петимата кубинци, които са ги разобличили!!
Седемнайсет месеца те са държани в пълна изолация и не могат да се свържат с адвокатите си. Враждебната атмосфера, поддържана от антикастристите и местните медии, не може в никакъв случай да позволи безпристрастно правосъдие в Маями. Съдийката Джоан Ленард отказва процесът да се проведе в който и да е друг щат. Продължението прилича на карикатура, на пародия.
Обвинението срещу тях е в заговор и шпионаж. Съдът приема, че изобщо не е необходимо престъплението да бъде извършено. От досието на защитата липсват главните части – класирани като „строго секретни” съгласно разпоредбите на закона относно процедурата на класифицираната информация (на английски CIPA). Редица американски военни от много висок ранг се явиха да свидетелстват в полза на обвиняемите. Поддържайки редовен контакт с кубинското правителство по въпроса за базата в Гуантанамо, те не хранят никакви симпатии към мафията във Флорида и съучастниците й от ФБР. Сред тях – бившият директор на Разузнавателната агенция за отбрана – тайните служби на Пентагона – генерал Джеймс Клапър, потвърди, че обвиняемите не са предприемали действия, свързани с шпионаж. Наистина, никакво доказателство или свидетелство не показва, че Петимата са получили или търсели информации, „които биха могли да нанесат вреда на САЩ”. През декември 2001 г., за това, че са проникнали в мрежи, отговорни за криминални актове, те са осъдени: на петнайсет години затвор (Рене Гонсалес), на деветнайсет години (Фернандо Гонсалес), три доживотни присъди (Рамон Лабаниньо, Антонио Гереро, Херардо Ернандес). На 9 август 2005 г. трима съдии от апелативния съд в Атланта обявиха този процес за невалиден. Въпреки обичайната практика, решението им е касирано от по-горен съд в Атланта на 11 август 2006 г. Ново заседание на апелативния съд се състоя на 9 август миналата година пред 11-и състав на Върховния съд в Атланта. Тримата магистрати не са обвързани със срок за произнасяне на решението си.От десет години Адриана Перес, съпруга на Херардо Ернандес, не получава виза от американските власти, за да посети своя съпруг. (вж. Морис Льомоан, "Петимата", "Монд Дипломатик"). Вече години наред хиляди хора от цял свят, сред тях и десет носители на Нобелова награда, апелират за освобождаването на петимата кубински патриоти.

Повече информация можете да откриете на следните адреси:
- www.thecuban5.org/
- филмът "Мисия срещу терора" - http://www.youtube.com/watch?v=79lEnrqAMTs

Ако постингът ти харесва или смяташ, че съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

2011-09-13

Gloria Estefan - "Hoy"

2011-09-03

Marc Anthony ft. Pitbull - "Rain Over Me"