Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-10-27

Игнасио Рамоне - "Медии и демокрация"

Игнасио Рамоне е роден през 1943 г. в Галисия, Испания, но прекарва детството си в Танжер. Учи инженерство в Бордо, Рабат и Париж и социология във Висшата школа за социални науки в Париж. Доктор е по семиотика и история на културата и професор по теория на комуникациите в парижкия университет "Дени Дидро". Гостуващ професор е на университета "Карлос III" в Мадрид, както и на университети в Буенос Айрес, Валенсия, Санкт Петербург, Санто Доминго, Хавана и т.н.
Основател е на организацията Аttac (за облагане на спекулативните финансови транзакции) и неин почетен президент. Един от вдъхновителите е на Световния социален форум, стартирал в Порто Алегре. Негово е мотото на форума "Един друг свят е възможен."
Рамоне е автор на редица трудове в областта на медиите и геополитиката, сред които "Дъвка за очите" (1981), "Комуникациите - жертва на търговците" (1989), "Новите власти, новите господари на света" (1996), "Геополитика на хаоса" (1997), "Тиранията на комуникациите" (1999), "Мълчаливата пропаганда" (2000), "Войните на XXI век - нови страхове и заплахи" (2002), "Азбука на глобализацията" (2004), "Ирак - историята на една катастрофа" (2005). От 1991 г. ръководи и двумесечното издание "Маниер дьо воар". Носител е на множество световни награди за журналистика.


Преди време по покана на академичното ръководство на Софийския университет световноизвестният френски журналист Игнасио Рамоне изнесе пред студенти и преподаватели лекция на тема “Медии и демокрация“.
В нея той заяви, че “Четвъртата власт вече няма толкова голямо влияние върху обществото. Ако французите вярваха на медиите, 90% от тях щяха да гласуват “за“ Европейската конституция“.
Според Рамоне мнозинството от французите не са казали “не“ на Европа, а на догмите на неолибералната икономическа политика, залегнали в Евроконституцията. Той твърди, че в основата на отрицателния вот са били социални, а не националистически мотиви. Гласът на мнозинството от гласувалите с “не“ не е бил насочен персонално срещу президента Жак Ширак, даже не и толкова срещу идеята за присъединяване на Турция към ЕС, а срещу социалния дъмпинг и разграждането на европейския социален модел. Резултатите изобщо не поставяли под съмнение и членството на България в ЕС, тъй като “то беше договорено от една Европа, в която нямаше конституция“. “Основните догми в евангелието на неолиберализма са поставени под съмнение, от днес либералният модел може да бъде оспорван навсякъде“, заключи Рамоне.
Като основна причина за все по-масовото недоверие към медиите той посочи тяхното комерсиализиране. “Доскоро медиите имаха предимно обществена функция. Основната роля на четвъртата власт беше да коригира грешките на останалите три власти и да предпазва гражданите от тях. Строго се разграничаваха три вида медиатори: журналисти, PR специалисти и производители на масова култура. Днес големите медийни групировки съчетават всичко това в едно. Те вече не продават информация, а я предоставят почти безплатно. В същото време тези медии продават хората, продават своята аудитория на рекламодателите. Колкото по-голяма е аудиторията, толкова по-лесно става продажбата“, заяви издателят на “Льо Монд дипломатик“, според когото в медийния свят все още съществуват и изключения. Рамоне добави, че днес няма нищо по-лесно от това медийните групировки да нападнат който и да било политик, но те почти никога не си позволяват подобно безцеремонно поведение спрямо представителите на икономическата власт, освен ако нямат пряк интерес от това.
Като пример за дезертирането на четвъртата власт от обществените функции той посочи поведението на американските медии в навечерието на войната срещу Ирак. “Медиите в САЩ бяха известни като най-сериозните в света, с образцово поведение по време на войната във Виетнам. Този път обаче те не се усъмниха в официалните мотиви за започването на войната срещу Ирак - твърденията за наличие на оръжия за масово унищожение и за терористична заплаха, идваща от Багдад. Нещо повече - американските медии дадоха още “аргументи“ в подкрепа на официалните твърдения. Скоро това доведе до абсурда 70% от населението на САЩ да бъде убедено, че Саддам Хюсеин е в основата на атентатите от 11 септември 2001 г.“, припомни докторът по семиология.
Преподавателят в Парижкия университет е убеден, че поведението на големите медийни групировки няма да остане безнаказано и все повече ще поражда съпротива: “Хората усещат, че въпреки наличието на толкова много медии, живеем във време на информационна несигурност, и то до такава степен, че научавайки дадена новина, въобще не можем да бъдем сигурни, че това е истина.“ Рамоне се аргументира със събитията в Испания в навечерието на парламентарните избори там миналата година: “Испанските медии по подобие на американските възприеха безкритично твърденията на властите, че атентатите в Мадрид са дело на ЕТА, а не на ислямски терористи. Всички видяхме какво се случи тогава само за броени часове. Хората започнаха да се самоорганизират и да се информират чрез алтернативни източници - имейли, есемеси, интернет сайтове, малки провинциални радиостанции. Така станахме свидетели на първия медиен бунт на новото време, който доведе до отстраняването от власт на управляващата десница.“ Игнасио Рамоне нарече това глобален процес на раждане на петата власт, която ще има за задача да предпазва хората от злоупотребите на четвъртата.

Източници:
1. сп. "Тема"
2. сп. "Тема"

Ако смяташ, че текстът е полезен или съдържа интересна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2011-10-24

Палестинските политически затворници в Израел

1. Обща характеристика на въпроса
2. Проблемът за административното задържане
3. Палестинските деца в израелските затвори

Обща характеристика на въпроса
От 1967 г. насам ок. 700 000 палестинци са минали през израелски затвори. (1) Това е равно на 20% от цялото и на ок. 40% от мъжкото население за периода. През годините, докато течеше преговорният процес – 1993 – 2001 г. - Израел е задържал 13 000 души. След избухването на Втората интифада през сепетмври 2000 г. до наши дни Израел е арестувал над 50 000 души. (2)
Повечето палестински затворници са задържани въз основа на израелски военни регулации, които тълкуват широко понятието „сигурност“ и забраняват изразяването на политически възгледи, например чрез протести и митинги. Броят на тези военни наредби е над 1500. (3)
Дори и след размяната в израелските затвори ще останат палестински жени-затворнички, както и 315 политически затворници, задържани преди 1993 г., които, съгласно споразуменията от Осло, би трябвало да бъдат освободени.
Повечето затворници са осъдени за всякаква политическа активност, която е насочена срещу израелската окупация, включително и мирни протести срещу конфискациите на земя.
Затворниците са държани в условия, които противоречат на международноприетите стандарти, регламентирани от международното хуманитарно право, както и на Минималните стандарти на ООН за третиране на затворници, като след 2002-3 г. се забелязва рязко влошаване на условията. Това влошаване включва отказване или ограничаване на правото на срещи със семействата, забрана за физически контакт по време на посещенията на семействата, намаляване на часовете за разходка, изолация, лишаване от достъп до комуникации и стоки отвън. (4)
Според данни от израелската правозащитна организация Б`целем 85% от задържаните палестинци са били обект на измъчване. Това включва нехуманно и унижаващо отношение по време на разпит, лишаване от сън, удряне, заплашване, ритане, обиждане, поставяне на тялото в пози, причиняващи болка, оковаване, принуждаването им да клечат в неудобни позиции, скубане, поставяне в много студени или горещи единични килии и др. Затворите са претъпкани, а храната е лоша, което личи от високия процент анемия сред задържаните и затворниците. (5)

Административното задържане
Друг сериозен проблем е временното административно задържане. То позволява на израелското правителство да задържа лица, които офицер по сигурността е преценил, че представляват заплаха, без обвинение, съд и присъда. Задържането може да трае до 6 месеца, но след това да бъде регулярно подновявано. Един от най-драстичните примери е с палестинец, задържан под стража 8 години без да бъде обвинен в извършването на каквото и да е престъпление! Същевременно Израел отказва да дефинира ясни критерии какво значи „заплаха“. Също така не е позволено задържаният или негов адвокат да се запознае с обвинението и доказателствата по него, което прави невъзможно тяхното оспорване. (6)
Палестинският център за задържаните посочва и случая с Хана ал-Шалаби, която е задържана от 2 години в затвора „Хашарон”, като нито веднъж през цялото време не й е било позволено да общува със семейството й. Израелските власти постоянно отлагат нейния процес, без нито един път да осигурят правна обосновка на отлагането, като служители от израелските вътрешни тайни служби Шабак отказват да й съобщят защо е арестувана.
В момента над 800 палестинци са подложени на административно задържане в израелски затвори. (7)
Въпреки че нападенията, извършени от палестинци от Западния бряг срещу незаконните заселнически селища или Израел за последните няколко години се броят на пръстите на едната ръка, 44% от палестинските политически затворници са от ФАТАХ, 26% от ХАМАС, 14% от „Ал-Джихад“ и др. (8)

Палестинските деца в израелските затвори
Противно на Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Израел е страна, деца в ОПТ под 16 г. могат да бъдат арестувани, съдени и третирани като възрастни. Децата от 12 до 14-годишна възраст могат да бъдат осъдени на до 6 м. затвор, а децата над 14 г. биват третирани като възрастни, което противоречи на чл. 37 с от Конвенцията на ООН за правата на детето. (9)
Всяка година средно 700 палестински деца (12-17 години) от Западния бряг биват съдени от израелски военни съдилища, след като са били арестувани, разпитвани и задържани от израелската армия, полиция или агенти на сигурността. Според оценките около 7500 палестински деца са били задържани и съдени в системата от 2000 г. насам. Години наред имаше достоверни доклади за мъчения и/или малтретиране във фазата на ареста, транспортирането и разпитите в системата. Мнозинството от тези деца са обвинени в замеряне с камъни.
Малтретирането започва от момента на ареста, когато много от децата съобщават, че са преживели ужасяващи нощни нахлувания в семейния дом, преди да бъдат завързани, често дори болезнено, и да им бъде сложена превръзка на очите. Дестабилизиращият ефект на тези нощни арести се подсилва от факта, че малцина родители биват уведомявани къде ще бъдат отведени техните деца, често посред нощ. Обичайно за много деца е пътуването до центъра за разпит да бъде съпроводено често с по-нататъшни страдания, било поради начина, по който е държано детето, било чрез по-нататъшни физически или вербални унижения. Транспортирането може да трае много часове и често включва междинни спирки в заселнически колонии или военни бази, където се появява друго малтретиране, включващо в отделни случаи продължително излагане на атмосферни влияния, лишаване от вода и тоалетна.
При пристигането в центъра за разпити децата биват разпитвани сами и рядко биват информирани какви са техните права, особено за правата им против самообвиняване. Техниките на разпит често съдържат комбинация от сплашване, заплахи и физическо насилие с ясната цел да се получи самопризнание, което в някои случаи е написано на иврит – език, който малко от палестинските деца разбират. След като приключи етапът на разпитите в системата, мнозинството от децата остават в предварителния арест в очакване да се явят на процес пред военен съд. Основната улика срещу повечето от децата във военните съдилища е или тяхното самопризнание, или показанията на друго дете, което е бил подложено на подобно третиране. В преобладаващия брой от случаите децата пледират виновни, защото за тях това е най-бързият начин да излязат от системата.
Преобладаващото мнозинство от палестинските деца в израелските места за лишаване от свобода са държани в затвори вътре в Израел - в нарушение на Член 76 от Четвъртата Женевска конвенция, която забранява трансфера на затворници вън от окупираните територии. (10)
Съгласно правилата, никое дете не може да бъде разпитвано в отсъствие на адвокат или член на семейството и всички разпити на деца трябва да бъдат аудио- и видео- записвани. (11) И двете изисквания редовно са нарушавани от израелските окупационни власти.
Арестите и разпитите предизвикват трудно оценими щети на психиката на децата. (12)

Сред организациите и сайтовете, посветени на защита на човешките права на палестинските политически затворници, си струва да бъдат отбелязани ADDAMEER - Prisoners Support and Human Rights Association и SUMOUD - A political prisoner solidarity group.

1. Defence for Children International - Palestine Section, http://www.dci-palestine.org/content/child-detention, 21.10.2011 г.; също и „Political Prisoners, Missing Persons and the Remains of Fallen Persons”, PLO Negotiations Affairs Department, http://www.nad-plo.org/etemplate.php?id=141&more=1#1, 21.10.2011 г.
2. „Political Prisoners, Missing Persons and the Remains of Fallen Persons”, op. cit.
3. http://www.palestinemonitor.org/spip/IMG/pdf/factbook_Final_online-2.pdf, стр. 33, 21.10.2011 г.
4. „Political Prisoners, Missing Persons and the Remains of Fallen Persons”, op. cit.
5. http://www.palestinemonitor.org/spip/IMG/pdf/factbook_Final_online-2.pdf, стр. 35, 21.10.2011 г.
6. http://www.palestinemonitor.org/spip/IMG/pdf/factbook_Final_online-2.pdf, стр. 34, 21.10.2011 г.
7. „Woman from Jenin Now Longest Serving Female Prisoner in Israeli Detention”, http://www.imemc.org/article/61789, 20.10.2011 г.
8. http://www.palestinemonitor.org/spip/IMG/pdf/factbook_Final_online-2.pdf, стр. 32, 21.10.2011 г.
9. http://www.palestinemonitor.org/spip/IMG/pdf/factbook_Final_online-2.pdf, стр. 18 и 36, 21.10.2011 г.
10. „URGENT APPEAL | Prisoner exchange list does NOT include any children”, http://occupiedpalestine.wordpress.com/2011/10/17/urgent-appeal-prisoner-exchange-list-does-not-include-any-children-urgent/, 21.10.2011 г.; също и „Concerns over Palestinian children in Israeli custody”, http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=94013, 21.10.2011 г.
11. Defence for Children International - Palestine Section, http://www.dci-palestine.org/content/child-detention, 21.10.2011 г.
12. http://www.palestinemonitor.org/spip/IMG/pdf/factbook_Final_online-2.pdf, стр. 19, 21.10.2011 г.

Първата част на текста, посветена на размяната на палестински затворници за пленения израелски войник Гилад Шалит можете да прочетете ТУК.
Искам да отправя специалните си благодарности към Центъра за близкоизточни изследвания, който публикува двете части на текста в общ обзорен документ (ТУК).

Ако смяташ, че текстът съдържа интересна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2011-10-22

Сделката за размяна на Гилад Шалит

На 16 октомври 2011 г. се появиха първите информации, че Израел и ХАМАС са договорили сделка за размяна на плененият израелски войник Гилад Шалит срещу освобождаването на палестински политически затворници от израелски затвори.

Предисторията на пленяването на Гилад Шалит
На 25.01.2006 г. по настояване основно на САЩ и въпреки опитите на Израел да ги провали, се провеждат палестински парламентарни избори. На тях листата „Промяна и реформи” на ХАМАС печели мнозинство от 43% от гласовете в цяла Палестина (В 5-те избирателни района в Газа „Хамас” печели 15 от 24 места (62.5%) (1), но поради смесената избирателна система печели 75 места от 132-членния парламент. ФАТАХ получава доверието на 41% от палестинците, но взема 44 места.
Изборите са наблюдавани от международни организации и наблюдатели, ръководени от бившия американски президент Джими Картър и депутатът в Европейския парламент Вероник дьо Кайсер и са обявени за „свободни и честни”. Израел реагира с лишаването от свобода на повечето членове на ХАМАС, които са спечелили достатъчно гласове, за да влязат в парламента, и засилва на контрола си над границите в Газа. САЩ забранява на Махмуд Аббас (лидер на ФАТАХ, председател на Изпълнителния комитет на ООП и президент на ПА след смъртта на Арафат) да формира правителство на националното единство с ХАМАС. САЩ също така изпраща оръжие за военната фракции на ФАТАХ.
На 29.03.2006 г. е съставено първото правителство на ХАМАС с министър-председател Исмаил Хания. 19 от министрите са от ХАМАС, 4 са независими, ФАТАХ не участва. ХАМАС се съгласява президентът Аббас да остане главен преговарящ с Израел по въпросите на Пътната карта на Квартета. Дори произраелските автори потвърждават, че правителството на ХАМАС заявява, че ще спазва вече сключените мирни споразумения с Израел.
С подкрепата на Израел и други страни Аббас успява да задържи контрол върху силите за сигурност и с това допринася за разпалването на вътрешния конфликт между ХАМАС и ФАТАХ (2).
Наложена е международна блокада на ПА, ръководена от правителството на ХАМАС.
На 05.06.2006 г. в изпълнение на решение, взето по-рано от израелския министър на отбраната Амир Перец да бъдат убивани палестинските активисти, израелските въздушни сили убиват двама члена на близкия до ХАМАС Комитет за народна съпротива (КНС). Няколко дни по-късно при израелски удар в палестински тренировъчен лагер близо до Хан Юнис в южна Газа е убит Джамал Абу Самхадана (3).
08.06.2006 г.: Израелският флот изстрелва артилерийски снаряди по цивилни палестинци на плаж в района Уаха в южната част на Ивицата Газа. Загиват 8 души, сред убитите са и три деца. (4)
Смъртта на Абу Самхадана, назначен за ръководител на КНС от Саид Сийям, новият вътрешен министър на ПА, както и военноморското нападение до голяма степен довеждат до прекратяване на примирието.
На 10.06.2006 г. ХАМАС отговаря с изстрелването на самоделни ракети „Касам“ към Израел, с което официално слага край на 16-месечното примирие, което спазва от 08.02.2005 г.
На 25.06.2006 г. в отмъщение за смъртта на Абу Самхадана и в отговор на израелското нападение, бойци от КНС преминават през подземен тунел, убиват двама израелски войници и пленяват още един – Гилад Шалит - на пункта Керем Шалом. Израел разполага танкове и за пръв път след примирието от 2005 г. отново нахлува в Ивицата Газа. По повод отвличането Хаим Рамон, израелският министър на правосъдието, заявява: „Нямаме намерение да преговаряме с ХАМАС. Настояваме ПА да върне отвлечения войник, за да не предприемем сурови и болезнени мерки“. (5) ХАМАС отказва да освободи войника и настоява за освобождаването на всички палестински жени и деца под 18 години, държани в израелски затвори. Израел отговаря с бомбардировка по трите моста, свързващи Ивицата Газа, и унищожаване на електростанцията, осигуряваща 50% от електроенергията на палестинците в Газа (6). Поради високата гъстота на населението и нуждата от високо строителство, липсата на ток означава и спиране на помпите, които осигуряват вода. Прекъсванията на електричеството крият риск и за болните, които се нуждаят от непрекъснато лечение (7).
След палестинската операция на пункта Керем Шалом, Израел незабавно затваря всички пропусквателни пунктове, включително пункта Рафа, с което блокира преминаването на хора и стоки от и до Ивицата Газа и довежда до влошаващи се хуманитарни условия. В Западния бряг Израел отвлича вицепремиера и други министри и парламентаристи от новоизбраните органи на ПА, доминирани от ХАМАС.
28.06.2006 г.: Задържани са още 64 държавни служители, свързани с ХАМАС. Всички те са изкарани от домовете си в Източен Йерусалим и Рамалла през нощта и задържани в затвора „Ифра”. (8)
Военната операция срещу Газа включва 3000 войници и 100 танка. (9)
Физическата блокада и продължаващите бомбардировки на Ивицата Газа довеждат до все по-трудни хуманитарни условия. Ударите са насочени и срещу инфраструктурата на правителството на„Хамас”, което подсказва, че Израел би предпочел новата власт да рухне.
Второто последствие от операция „Летен дъжд“ на израелската армия в Ивицата Газа бе да се обезсмисли планът на Олмерт за „конвергенция“ на Западния бряг. В предизборната си кампания Олмерт предлага по-малките и изолирани еврейски селища да бъдат включени към по-големите израелски блокове в Западния бряг. След като коалицията, наименувана „Кадима“ („Бъдеще”/ „Напред”), отчасти създадена от Шарон, спечелва изборите на 29 март 2006 г., Олмерт получава подкрепа за следващата стъпка към едностранното обявяване на мир с палестинците. Следващият въпрос е как този план да бъде изпълнен, защото за масовото изтегляне от Западния бряг би била необходима координация с палестинците.
Освен че обезсмисля плана за „конвергенция“ на Олмерт, израелското отмъщение за операцията в Керем Шалом съвпада с началото на процеса по създаване на обединено национално правителство. Точно преди отвличането на израелския войник, премиерът на ПА - Исмаил Хания (излъчен от ХАМАС) - и президентът Махмуд Аббас постигат съгласие върху Документа за национално помирение, произхождащ от „споразумението на затворника“, което утвърждава палестинска държава да бъде създадена на територията, окупирана от Израел преди войната от юни 1967 г. Това значи разрешаване на конфликта чрез създаването на две държави и косвено признаване на израелската държава, а също така се предвижда ФАТАХ и ХАМАС да създадат обща командна структура. (10)
Най-вероятно отвличането е дело на радикалната част на подкрепяния от ХАМАС КНС или резултат от вътрешни борби на различни фракции в ХАМАС, тъй като Исмаил Хания твърди, че е в неведение за отвличането на израелския войник. (11)
Само до края на юни 2006 г. загиват 450 палестинци. (12)
На 05.07.2006 г. палестински милиции обстрелват Ашкелон, Израел отговаря с военна операция, стартирала на 6. юли. (13)
Рано сутринта на 08.07.2006 г. палестинският премиер Исмаил Хания предлага постоянно прекратяване на огъня, което беше подкрепено и от лидера на ХАМАС Халид Мишаал. Друг висш представител на ХАМАС – Муса Абу Марзук – по-късно заяви пред излизащия в Лондон вестник на арабски „Ал-Хаят”, че Израел преди сичко трябва да признае принципа на размяна на пленници, преди да могат да бъдат обсъждани конкретни параметри. Вестникът акцентира върху факта, че ХАМАС ще приеме освобождаването само на жените затворнички в Израел (ок. 100) и на 30 души, излежаващи дълги присъди. Същия ден израелски танкове обстрелват Газа, а на следващия на правителствено заседание израелският премиер по онова време Ехуд Олмерт отхвърля идеята.
Предишната седмица израелският министър на вътрешната сигурност Ави Дичтер заяви, че освобождаване на палестински затвориници е възможно, ако в замяна въоръженото крило на ХАМАС „Бригадите ал-Касам” спрат огъня и Шалит бъде освободен, но по-късно Дичтер зае противополжна позиция – „Искам да стане ясно, че аз съм срещу сделка, в която терористи ще бъдат освободени в замяна на Гилад Шалит”. (14)

Параметри на настоящата сделка
Договорката беше постигната с посредничеството на Египет и Германия. (15) Припомням, че германската служба за външно разузнаване Bundesnachtrichtendienst (BND) (16), както и египетският разузнавателен шеф ген. Омар Сулейман бяха посредници и в предишни подобни преговори. По тази причина се появи информация, че е възможно задържаният в Египет израелски шпионин Илан Грабил да бъде разменен за 81 египтяни. (17)
Допълнителна информация за предни споразумения за размяна на пленници може да бъде намерена в цитираната статия на проф. Вейсел Айхан. (18)
Споразумението предвижда два етапа, като общо ще бъдат освободени 1027 палестински затворници, 27 от които – жени. Съгласно съглашението, на 18.10, когато Г. Шалит пристигна в Египет, Израел освободи 477 затворници, 280 от тях – с доживотни присъди, а останалите палестински затворници от предварително съгласуван списък ще бъдат освободени до 2 месеца. (19) Тревога буди фактът, че сред имената на подлежащите на освобождаване 477 души не фигурира нито едно име на някое от задържаните в израелски затвори 164 деца между 12 и 17 години, включително 35 малки деца – на възраст 12-15 години. Седемдесет и шест от тези деца са с присъди, а 88 са държани в предварителен арест. (20) От споразумението за освобождаване се ползват не само членове на ХАМАС, но и на други организации, например ФАТАХ.
В свой коментар по случая Сахар Франсис, ръководител на палестинската правозащитна организация „Adameer”, бореща се за правата на палестинските политически затворници, акцентира върху факта, че други 4347 палестинци остават задържани в израелски затвори, а мнозина от освободените няма да се завърнат при семействата си, а ще бъдат депортирани извън границите на Окупираните палестински територии (ОПТ). (21) Също така, само 96 от освободените отиват в Западния бряг, а по-голямата част от тях (344) отиват в Газа (22), което е равносилно на замяната на един затвор с друг, допълни тя. (23) Фактите сочат, че само 265 от освободените 477 палестинци ще се завърнат по домовете си, а на други 204 това е забранено. Сред тях са 164, които заминават за Газа, въпреки че семействата им се намират на Западния бряг, както и други 40, които ще отпътуват за Турция, Катар или Сирия. (24)
Най-вероятно двама сред най-известните палестински политически затворници – Ахмад Саадат, лидер на Народния фронт за освобождение на Палестина, и популярният лидер от ФАТАХ Маруан Баргути няма да бъдат освободени. (25)
При освобождаването си Шалит заяви: „Ще бъда много щастлив, ако всички палестински затворници бъдат освободени и могат да се завърнат при семействата си... Надявам се, че тази размяна ще помогне да постигнем мир между израелци и палестинци и ще засили сътрудничеството между нас.” (26)
Сари Макдиси, преподавател в калифорнийския университет смята, че значението на сделката не бива да бъде надценявано, тъй като израелските рейдове на Западния бряг буквално са ежедневие, често пъти десетина на нощ, което прави ок. 300-400 на месец. При тези рейдове често биват арестувани палестинци. (27)

След като Израел на няколко пъти е отказвал да осъществи замяна, трябва да отговорим на въпроса защо сделката стана факт точно сега?
В своя статия израелският журналист Сефи Рачлевски анализира вътрешнополитическата ситуация в Израел и смята, че единият от трите фактора, позволили реализирането на споразумението, са социалните протести, разтърсили Израел през лятото. Втората причина, изтъква той, е, че споразумявайки се с ХАМАС, Израел отслабва позицията на президента Махмуд Аббас, редуцирайки перспективите за дипломатическо разрешение. (28) Мненията на експертите Али Бакир и Осман Динчер от турското Дружество за международни стратегически изследвания (Uluslararası Stratejik Araştırmalar Kurumu) го допълват. Според тях Израел се старае да уравновеси влиянието на ФАТАХ и ХАМАС, след като ФАТАХ спечели популярност във връзка с предприетите стъпки за признаване на Палестина в ООН. (29) Към това виждане се присъединява и проф. Серхат Еркмен от Центъра за близкоизточни стратегически изследвания (Ortadoğu Stratejik Araştırmalar Merkezi). (30)
Третият фактор, посочен не само от Рачлевски, е ситуацията в Сирия и нейното отражение върху влиянието на ХАМАС. (31)

Източници
1. Алек Епщайн, „Израелско-йорданското сътрудничество като фактор за разрешаване на палестинската криза”, сп. „Геополитика”, год. ІV (2007), бр. 4, стр. 111
2. EU Civil Missions in the Palestinian Territories: Frustrated Reform and Suspended Security, CITpax Middle East Special Report №1, Summer 2006, p. 9.
3. EU Civil Missions in the Palestinian Territories: Frustrated Reform and Suspended Security, op. cit., p. 10
4. Chris Marsden, „Israel carries out deliberate massacre in Gaza”, 10 November 2006, http://wsws.org/articles/2006/nov2006/gaza-n10.shtml, 21.10.2011 г.
5. EU Civil Missions in the Palestinian Territories: Frustrated Reform and Suspended Security, op. cit., p. 10
6. EU Civil Missions in the Palestinian Territories: Frustrated Reform and Suspended Security, op. cit., p. 10; също и Chris Marsden, „The political calculations behind Israel’s assault on Gaza”, 29 June 2006, http://wsws.org/articles/2006/jun2006/gaza-j29.shtml, 21.10.2011 г.
7. “Power cuts threaten health disaster in Gaza`s health sector”, http://www.middleeastmonitor.org.uk/news/middle-east/1218-power-cuts-threaten-health-disaster-in-gazas-health-sector, 23.12.2010 г.
8. EU Civil Missions in the Palestinian Territories: Frustrated Reform and Suspended Security, op. cit., pp. 11-12
9. Chris Marsden, „The political calculations behind Israel’s assault on Gaza”, op. cit.
10. EU Civil Missions in the Palestinian Territories: Frustrated Reform and Suspended Security, op. cit., pp. 11-12; също и Chris Marsden, „The political calculations behind Israel’s assault on Gaza”, op. cit.
11. EU Civil Missions in the Palestinian Territories: Frustrated Reform and Suspended Security, op. cit., pp. 11-12
12. Chris Marsden, „Israel carries out deliberate massacre in Gaza”, 10 November 2006, http://wsws.org/articles/2006/nov2006/gaza-n10.shtml, 21.10.2011 г.
13. Chris Marsden, „The reoccupation of Gaza: Israel and the Big Lie”, 8 July 2006, http://wsws.org/articles/2006/jul2006/isra-j08.shtml, 21.10.2011 г.
14. Пак там
15. „USAK Middle East Experts Analyzed the Swap Deal Between Israel and Hamas”, http://www.turkishweekly.net/news/125347/usak-middle-east-experts-analyzed-the-swap-deal-between-israel-and-hamas.html, 20.10.2011 г.
16. „German Brokered Talks Headed for Failure”, http://www.spiegel.de/international/world/0,1518,673815,00.html, 20.10.2011 г.
17. „USAK Middle East Experts Analyzed the Swap Deal Between Israel and Hamas”, op. cit.
18. Veysel Ayhan, „Israel-Hamas negotiations and the release of Gilad Shalit”, http://www.orsam.org.tr/en/showArticle.aspx?ID=872, 21.10.2011 г.
19. „USAK Middle East Experts Analyzed the Swap Deal Between Israel and Hamas”, op. cit.
20. „URGENT APPEAL | Prisoner exchange list does NOT include any children”, http://occupiedpalestine.wordpress.com/2011/10/17/urgent-appeal-prisoner-exchange-list-does-not-include-any-children-urgent/, 21.10.2011 г.; също и „Concerns over Palestinian children in Israeli custody”, http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=94013, 21.10.2011 г.
21. „Expert remarks on Israeli-Palestinian Prisoner Swap”, http://www.imeu.net/news/article0021617.shtml, 20.10.2011 г.
22. „Hamas and Israel exchange prisoners”, http://english.aljazeera.net/news/middleeast/2011/10/20111017221258366393.html, 19.10.2011 г.
23. „Expert remarks on Israeli-Palestinian Prisoner Swap”, op. cit.
24. Alex Lantier, „Captured soldier Gilad Shalit freed in Israeli-Palestinian prisoner exchange”, http://wsws.org/articles/2011/oct2011/shal-o19.shtml, 20.10.2011 г.
25. Shahd Abusalama, „"I was one day old when my father was jailed"”, http://electronicintifada.net/content/i-was-1-day-old-when-my-father-was-jailed/10499#.TqCJcHI4jq7, 20.10.2011 г.
26. „Hamas and Israel exchange prisoners”, op. cit.; също и Alex Lantier, op. cit.
27. „Hamas and Israel exchange prisoners”, op. cit.
28. Sefi Rachlevsky, „The link between Shalit’s release and Iran’s bomb.”, „Ha’aretz”, http://www.haaretz.com/print-edition/opinion/the-link-between-shalit-s-release-and-iran-s-bomb-1.390350, 20.10.2011 г.
29. „USAK Middle East Experts Analyzed the Swap Deal Between Israel and Hamas”, op. cit.
30. Serhat Erkmen, „The Reasons of the Swap Between Israel and Hamas, and The Expectations In The Short Term”, http://www.orsam.org.tr/en/showArticle.aspx?ID=868, 21.10.2011 г.
31. Sefi Rachlevsky, „The link between Shalit’s release and Iran’s bomb.”, op. cit.

Искам да отправя специалните си благодарности към Центъра за близкоизточни изследвания, който публикува тази първа част на текста, както и втората, посветена на въпроса за палестинските политически затворници и деца в израелските затвори в общ обзорен документ (ТУК).
Можете да видите втората част на текста и на блога - ТУК.

Ако смяташ, че текстът съдържа интересна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2011-10-14

Отнетите социални права от юли 2009 г. насам

Общият проблем е, че още в началото на мандата си настоящото правителство предприе политика за ограничаване на финансовата криза у нас - каквато тогава нямаше -, което обаче доведе до развихрянето на ясно осезаема икономическа криза в реалния сектор.
Това доведе до проблеми на почти всички предприятия, много затвориха врати, други започнаха да освобождават хора, завъртя се негативният цикъл на намаляване на потреблението, ново свивания на разходите и пр. В момента целият бизнес се оплаква от липса на ликвидни средства. Всичко това, съвсем естествено, доведе до намаляване на данъчните постъпления както на национално, така и на местно ниво. На резерва вече беше посгенато и той беше стопен наполовина, почти до минимума.
Общините като цяло са изправени пред фалит, а държавата, дори и да иска, може твърде скромно да помогне.
Правителството обаче води и откровено антисоциална политика:
* Над 3 пъти са намалени средствата за активна политика на пазара на труда – от 190 млн. лв. през 2009 г. на 73 млн. лв. през 2011 г.
* Над 8 пъти са намалени средствата, предназначени за финансиране на проект "Красива България".
* Няма нови програми, насочени към специфични целеви групи (младежи, хора с увреждания, възрастни работници, икономически неактивни лица) или разширяване обхвата на най-добре действащите програми.
* По ОП "Развитие на човешките ресурси" до момента са усвоени едва 11,4% от предвидените за усвояване средства за периода 2007-2013 г.
* Най-малко са усвоените средства за адаптиране на безработните лица към потребностите на пазара на труда. От предвидените за това 498 млн. лв. до момента са изплатени под 7%.
* Безработицата се е увеличил с 5,6 пункта, безработните лица са 395 хил.
* Броят на продължително безработните се е увеличил с 58%.
* Намален е срокът за регистрация в Агенцията по заетостта на останалите без работа лица от 3 месеца на 7 работни дни след прекратяване на правоотношението.
* Броят на осигурените лица е намалял с над 203 хил.
* Броят на обезкуражените лица, които са безработни и не търсят работа, достигна 254 хил.
* Намали се с 10% размерът на обезщетенията за временна неработоспособност за всеки от първите три дни.
* Двойно се намалиха средствата за профилактика и рехабилитация на работещите лица.
* Спират се обезщетенията при съмнения относно болничните листи или решенията на ТЕЛК и така се създават условия за налагане на административен терор върху осигурените лица с временна неработоспособност.
* С промяна в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител се направи опит да се отнеме правото на работещите за ползване на стари или обезщетяване при напускане на неизползвани отпуски. (След намесата на Конституционния съд правото бе възстановено.)
* Платеният годишен отпуск може да бъде ползван само в рамките на две години, като след изтичането на този срок, отпускът се губи. Губи се и правото да се плати обезщетение за неизползван от работника отпуск.

Ако постингът ти харесва или смяташ, че съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, кликвайки върху бутона на ТопБлогЛог вляво!

2011-10-13

2011-10-03

Where the Wild Roses Grow