Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2011-10-27

Игнасио Рамоне - "Медии и демокрация"

Игнасио Рамоне е роден през 1943 г. в Галисия, Испания, но прекарва детството си в Танжер. Учи инженерство в Бордо, Рабат и Париж и социология във Висшата школа за социални науки в Париж. Доктор е по семиотика и история на културата и професор по теория на комуникациите в парижкия университет "Дени Дидро". Гостуващ професор е на университета "Карлос III" в Мадрид, както и на университети в Буенос Айрес, Валенсия, Санкт Петербург, Санто Доминго, Хавана и т.н.
Основател е на организацията Аttac (за облагане на спекулативните финансови транзакции) и неин почетен президент. Един от вдъхновителите е на Световния социален форум, стартирал в Порто Алегре. Негово е мотото на форума "Един друг свят е възможен."
Рамоне е автор на редица трудове в областта на медиите и геополитиката, сред които "Дъвка за очите" (1981), "Комуникациите - жертва на търговците" (1989), "Новите власти, новите господари на света" (1996), "Геополитика на хаоса" (1997), "Тиранията на комуникациите" (1999), "Мълчаливата пропаганда" (2000), "Войните на XXI век - нови страхове и заплахи" (2002), "Азбука на глобализацията" (2004), "Ирак - историята на една катастрофа" (2005). От 1991 г. ръководи и двумесечното издание "Маниер дьо воар". Носител е на множество световни награди за журналистика.


Преди време по покана на академичното ръководство на Софийския университет световноизвестният френски журналист Игнасио Рамоне изнесе пред студенти и преподаватели лекция на тема “Медии и демокрация“.
В нея той заяви, че “Четвъртата власт вече няма толкова голямо влияние върху обществото. Ако французите вярваха на медиите, 90% от тях щяха да гласуват “за“ Европейската конституция“.
Според Рамоне мнозинството от французите не са казали “не“ на Европа, а на догмите на неолибералната икономическа политика, залегнали в Евроконституцията. Той твърди, че в основата на отрицателния вот са били социални, а не националистически мотиви. Гласът на мнозинството от гласувалите с “не“ не е бил насочен персонално срещу президента Жак Ширак, даже не и толкова срещу идеята за присъединяване на Турция към ЕС, а срещу социалния дъмпинг и разграждането на европейския социален модел. Резултатите изобщо не поставяли под съмнение и членството на България в ЕС, тъй като “то беше договорено от една Европа, в която нямаше конституция“. “Основните догми в евангелието на неолиберализма са поставени под съмнение, от днес либералният модел може да бъде оспорван навсякъде“, заключи Рамоне.
Като основна причина за все по-масовото недоверие към медиите той посочи тяхното комерсиализиране. “Доскоро медиите имаха предимно обществена функция. Основната роля на четвъртата власт беше да коригира грешките на останалите три власти и да предпазва гражданите от тях. Строго се разграничаваха три вида медиатори: журналисти, PR специалисти и производители на масова култура. Днес големите медийни групировки съчетават всичко това в едно. Те вече не продават информация, а я предоставят почти безплатно. В същото време тези медии продават хората, продават своята аудитория на рекламодателите. Колкото по-голяма е аудиторията, толкова по-лесно става продажбата“, заяви издателят на “Льо Монд дипломатик“, според когото в медийния свят все още съществуват и изключения. Рамоне добави, че днес няма нищо по-лесно от това медийните групировки да нападнат който и да било политик, но те почти никога не си позволяват подобно безцеремонно поведение спрямо представителите на икономическата власт, освен ако нямат пряк интерес от това.
Като пример за дезертирането на четвъртата власт от обществените функции той посочи поведението на американските медии в навечерието на войната срещу Ирак. “Медиите в САЩ бяха известни като най-сериозните в света, с образцово поведение по време на войната във Виетнам. Този път обаче те не се усъмниха в официалните мотиви за започването на войната срещу Ирак - твърденията за наличие на оръжия за масово унищожение и за терористична заплаха, идваща от Багдад. Нещо повече - американските медии дадоха още “аргументи“ в подкрепа на официалните твърдения. Скоро това доведе до абсурда 70% от населението на САЩ да бъде убедено, че Саддам Хюсеин е в основата на атентатите от 11 септември 2001 г.“, припомни докторът по семиология.
Преподавателят в Парижкия университет е убеден, че поведението на големите медийни групировки няма да остане безнаказано и все повече ще поражда съпротива: “Хората усещат, че въпреки наличието на толкова много медии, живеем във време на информационна несигурност, и то до такава степен, че научавайки дадена новина, въобще не можем да бъдем сигурни, че това е истина.“ Рамоне се аргументира със събитията в Испания в навечерието на парламентарните избори там миналата година: “Испанските медии по подобие на американските възприеха безкритично твърденията на властите, че атентатите в Мадрид са дело на ЕТА, а не на ислямски терористи. Всички видяхме какво се случи тогава само за броени часове. Хората започнаха да се самоорганизират и да се информират чрез алтернативни източници - имейли, есемеси, интернет сайтове, малки провинциални радиостанции. Така станахме свидетели на първия медиен бунт на новото време, който доведе до отстраняването от власт на управляващата десница.“ Игнасио Рамоне нарече това глобален процес на раждане на петата власт, която ще има за задача да предпазва хората от злоупотребите на четвъртата.

Източници:
1. сп. "Тема"
2. сп. "Тема"

Ако смяташ, че текстът е полезен или съдържа интересна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог вляво.

Няма коментари: