Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-01-09

Наталия Гергова - "От градини - пустини"

"Части от пустинята Сахара са превърнати в плодородни поля и градини. Не без помощта на български специалисти. Дубай, Абу Даби, изобщо Обединените арабски емирства, които също са създадени върху пустинни земи, сега изнасят плодове и цветя. И Израел превръща пустинята в градина и има най-добрата напоителна система в света при наличието само на един източник на вода - Галилейското езеро.
За Европа поливното земеделие е с ключова роля за икономиката. Има райони, в които липсата на напояване би довела до запустяване на земите, което хората там биха определили като бедствие.
За нас поливното земеделие просто няма значение. То вече дори не ни е нужно. След като през миналата година закриха агенцията по хидромелиорации, вчера министърът на земеделието заяви от парламентарната трибуна, че може да се пристъпи към закриване на "Напоителни системи". Предприятието било губещо и дори за тази година за него вече не са отпуснати никакви пари.
От градините ще правим пустини. Очевидно такава е логиката на властта.
През 1989 г. в България е имало 12 625 000 декара поливни площи. По данни на Министерството на земеделието през 2007 г., когато сушата бе катастрофална за реколтата, в цялата страна са напоявани само 400 000 дка!
Това е резултатът от връщането на земята в реални граници. За няколко години станахме свидетели на разграбването и пълната разруха на една изграждана с десетилетия система от язовири, помпени станции за течащи и подпочвени води, главни и разпределителни канали, подземни тръбопроводи, електрически подстанции и стотици километри електропроводи. И нещо друго - освен с напояване тази система се занимаваше и с отводняване. Така реколта се спасяваше не само от суша, но и от преовлажняване и наводнения. Днес почти всичко е разрушено. И в райони, в които благодарение на хидромелиорациите са отглеждани значителни количества плодове и зеленчуци, земята пустее. Кой не е виждал характерните за последните години разтърсващи български пейзажи с безкрайни редици почернели като въглен мъртви овощни дървета? Или пък някогашни зеленчукови градини, които са превърнати в селски мери, из които пасат предимно кози и по две-три крави? А след обилни дъждове дълго време не стават и за паша, защото се превръщат в блата.
Най-лесно е да се руши. Най-трудно е да съхраниш и да поддържаш вече създаденото. Ако земеделието е приоритет за тази власт, както вече бе заявено, няма да е зле част от парите за магистрали да отидат за възстановяване на поливното земеделие. Или пък може би е далеч по-лесно да купуваме плодове и цветя от Абу Даби и Кувейт или пък отгледани в Сахара, част от която се превърна в градина благодарение на уменията на българските специалисти."

Материалът е публикуан за първи път във в-к "Дума", 02.04.2011 г.

Няма коментари: