Неолибералното настъпление

Преди 30 години във Франция 60% от произведеното се е връщало на хорана на труда под формата на възнаграждения. Днес този процент е паднал на 40. България е страната от ЕС, който се представя най-зле и по този показател. Само 30% от произведеното се връща на трудещите се, докато 70% отиват в ръцете на капитала.
Това обяснява и високата скорост на социално разслоение у нас, което намира най-ярък израз в драматично увеличаващата се в пъти разлика между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от населението.
Как така тогава, когато разрушената след войната Европа е произвеждала много по-малко е имало за всички и неравенствата не са били толкова големи, а сега Европа е най-богатият континент, произвеждащ драстично повече стоки и услуги, а за някои не стига? Проблемът е именно в това заграбване на благата от една тясна прослойка от алчни банкери, спекуланти и индустриалци.
Процесът може да бъде описан добре с думите на Франц Мюнтеферинг: „До преди падането на Берлинската стена капитализмът бе поставен в условия на състезание със социализма и тогава, за да надделее, той разви свой социален вариант в цяла континентална Европа. Сега, когато въпросът за съперничеството е решен, капитализмът няма нужда да се прикрива зад социално наметало”.

Още по темата:
1. Волфганг Щреек - "Кризата от 2008 започна преди четиридесет години"
2. Игнасио Рамоне - "Големият скок назад"

Ако смяташ, че текстът е полезен или съдържа интересна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог вляво.