Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-02-16

Какви са истинските причини за кризата в Гърция?

Често можем да чуем обвиненията, че причините за кризата в Гърция са мързелът и опърничавостта на жителите й, както и големите социални разходи. Това обаче не е вярно.
Първо, гръцкият мързел е мит! Организацията за икономическо сътрудничество и развитие обединява най-развитите страни в света – ЕС – 15, Австралия, Япония... В последните няколко години сред страните-членки на ОИСР най-дълго се работи в Южна Корея. На второ място в класацията за най-много отработени часове е... Гърция!!! За миналата година средно годишно съседите ни са работили по 2109 часа, като за сравнение немците се трудят средно малко над 1400 часа. Тези данни показват, че не гръцкият мързел е причината за кризата. (1)
Гърците не са и сред първенците по много свободно време. Миналото лято ОИСР направи проучване за баланса между работата и личния живот. Проучени са средната продължителност на работния ден и процентът служители, трудещи се извънредни часове, процентът на работещите майки, времето, което хората могат да отделят за себе си или за забавления. Колкото по-ниски са първите две цифри и по-висока третата, толкова по-добър е балансът – хората разполагат с повече свободно време. Гърците въобще не са сред първите 12 нации, разполагащи с много свободно време. (2)
На второ място, проблемът не е и в ниската производителност на труда или големите социални придобивки. Япония и САЩ са на върха в класациите по трудова производителност, висока пенсионна възраст, но на глава от населението се пада също толкова голям държавен дълг, колкото на обикновения грък. Другите държави, които кризата порази тежко, напр. Испания, Италия, Ирландия, вече са с далеч по-орязани социални придобивки – как тогава икономиите ще изкарат Гърция извън порочния кръг? (3)
На възражението, че икономиите нямат алтернатива следва да се възрази, че ако действително живеем в плуралистично общество, не може да съществува социално явление без алтернатива. Също така, бих могъл да си послужа с думите на Игнасио Рамоне, че ако спрем да вярваме в това едни друг, по-добър свят да е възможен, това значи да дойдат кошмарите.
Ако обаче проблемът не е мързелът, стачките или социалните придобивки на гърците, то тогава откъде идва гръцкият дълг?
От една страна, южната страна все още носи дълг, натрупан от военната хунта (1967-1974 г.) – през този период той нараства 4 пъти. Важна роля за новия дълг имат военното лоби в страната, подкрепено от Германия и Франция, което настоява за закупуване на скъпа бойна техника, а също така и западни фирми, раздавали подкупи за сключване на сделки с тях, като напр. немският концерн „Сименс“, който бе уличен в раздаване на подкупи в размер на 1 млрд. евро, за да спечели поръчки за оборудване на гръцките железници и метростанции, за цифровизиране на националния телеком, за болнична техника и за системата за сигурност за олимпиадата през 2004 г., която така и не влезе в употреба. (4)
Огромният процент обаче, ок. 90%, е от държавни облигации. А държавните облигации не са точно дълг, те са инвестиционни механизми, търгувани свободно на пазара на ценни книжа. С други думи, това са залози с пари, при които може да се печели или да се губи и в това има голяма разлика. МВФ и Световната банка действат като финансови посредници, осигурявайки чрез своите кредити и лихви по-големи гаранции за плащане на инвеститорите от страните, в които те инвестират. Целта на инвеститорите, разбира се, е да си върнат вложеното. Но понеже частните инвеститори нямат никаква гаранция, че страните, в които те инвестират, ще постигнат очакваната печалба и плащането ще се осъществи, те са подвластни на опасностите от залагането. И възможността да им бъде заплатено се ограничава до част от печалбата, без да се разпростира до националното богатство на страната, в която инвестират. И за да постигнат гаранции, че ще им бъде платено, тяхната цел е частната спекулация да бъде превърната в публичен дълг, пише Педро Олаля. Това именно прави от създаването си МВФ чрез получаване на съгласието на определени политици. По тази причина сега, заради конвертиращия ефект на МВФ, Гърция вече не дължи пари директно на частните спекуланти, а на други страни, което прави по-трудно неизплащането. (5)
Към Гърция може да бъде приложена концепцията в международното право за „омразния дълг“, според която един народ не трябва да плаща дългове, натрупани против интересите му, подобно на договор, подписан под принуда.
А какви тогава са истинските причини за проблемите на юг от България?
Гърция е жертва на атаките на финансови спекуланти. Реалната икономика (производство и услуги) създава в света богатство, изчислено на 45 билиона (45 хиляди милиарда) евро годишно. В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро, т. е. 75 пъти повече (6). 50% от тези пари осъществяват движението си през офшорни компании, като така успяват да избегнат данъците и да поддържат пълна анонимност на собствениците им. В следствие на това никоя национална икономика, колкото и силна да е тя, не може да устои на координираните атаки, които „пазарите“ провеждат. Така онези, които държат финансовия контрол в света, завладяват политическата власт посредством създаването и експлоатирането на дълга. Всичко това поставя и въпроса за демокрацията, тъй като, когато икономическите и финансовите сили завладеят изцяло политическата власт, ще изчезне политиката като упражняване на суверенитет и е възможно „властта на народа” да се превърне в химера, заменена от власт на банкерите и притежателите на дълга.
Необходимо е всички да проявим солидарност с Гърция, защото там се решава не фалитът на една държава, а бъдещето на демокрацията.

1. http://stats.oecd.org/Index.aspx?DatasetCode=ANHRS
2. В-к „Дума”, 3 ноември 2011 г., стр. 8
3. Максим Проданов, "Омразният дълг на Гърция", http://ruslantrad.com/2011/06/30/omrazniyat-dalg-na-gartsiya/
4. Пак там
5. Педро Олаля, „Думи, отправени от Атина”, сп. „Ново време”, бр. 12/2011 г., http://novovreme.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4827&Itemid=66, 14.02.2012 г.
6. Игнасио Рамоне, „Големият скок назад”, http://bg.mondediplo.com/article836.html

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог вляво.

Няма коментари: