Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-02-20

Скритите причини за гръцката криза

В предния текст, посветен на Гърция, видяхме, че някои от най-разпространените митове за гръцката криза са неверни.
Причина не е гръцкият мързел, тъй като според статистиката гърците работят много повече от германци, холандци и пр. и разполагат с малко свободно време, научихме, че страната е жертва на атаки на финансовите пазари и че гръцкият дълг е резултат от сделки, случили се заради щедри подкупи, дадени от западни компании, както и заради финансови спекулации.
(Можете да прочетете цялата статия ТУК).
Нека сега проследим още няколко аспекта.
Игнасио Рамоне пише: „Какво наричаме „пазари“? Това е едно цяло от инвестиционни банки, застрахователни компании, пенсионни и спекулативни фондове (hedge funds), които купуват и продават основно четири вида активи: валути, акции, държавни бонове и дериватни продукти.
Тази агресия е ръководена от самите европейски банки, от европейските застрахователни компании, от европейските спекулативни фондове, от европейските пенсионни фондове, от европейските финансови учреждения, които управляват спестяванията на европейците. Те притежават основната част на европейския държавен дълг. И те са които, за да защитят (на теория) интересите на клиентите си, спекулират, увеличават лихвите на задлъжнелите държави до такава степен, че ги изправят на ръба на фалита – така е с Ирландия, Португалия и Гърция. Естествено това наказва гражданите, които трябва да понасят мерките за икономии и бруталните промени, прилагани от европейските правителства, за да успокоят „пазарите“-лешояди, т.е. собствените си банки…
Тези учреждения освен това се снабдяват лесно с пари от Европейската централна банка при лихва от 1.25% и после дават тези пари назаем на Испания или Италия при 6.5% лихва… Оттам идва прекомерното и скандално значение на трите големи оценъчни агенции Fitch Ratings, Moody’s и Standard & Poor’s, тъй като от оценката, която поставят на една страна, зависи лихвата, която тя плаща, за да получи заем от пазарите. Колкото по-ниска е бележката, толкова по-висока е лихвата.
Тези агенции не само често бъркат, както в случая с високорисковите ипотечни кредити събпрайм (subprimes), от които тръгна сегашната криза, но играят и една отвратителна, порочна роля в сегашния контекст. Тъй като е очевидно, че всички планове за икономии, преустройство и орязвания на бюджета в еврозоната означават спад на растежа, тези агенции използват това и намаляват оценката на страните. Последствията са, че трябва да се плати повече за изплащане на дълга. А нужните пари ще дойдат от ново орязване на бюджетите. В това кръгово движение икономическата дейност и перспективите за растеж ще спаднат неминуемо и агенциите отново ще намаляват оценката…
Този адски цикъл на „военна икономика“ обяснява защо колкото повече правителството в Гърция увеличаваше бюджетните ограничения и налагаше желязни икономии, толкова по-драстично положението се влошаваше. Жертвите на гражданите бяха напразни.” (1)

След поредното споразумение между кредиторите и гръцкото правителство, новите заплати ще са около 500 евро в страна, в която цените на храна, горива и услуги са сред най-високите… Орязванията в последните две години достигнаха повече от половината средна заплата.
При население от 10 милиона 4000 души дневно губят работата си...
„Така пазарите постигнаха, каквото искаха – представителите им да се качат на власт пряко, без да минават през избори. Както Лукас Пападимос, министър-председател на Гърция, така и Марио Монти, председател на Съвета в Италия, са банкери. И двамата по един или друг начин са работили в американската банка „Голдман Сакс“, специализирана в поставянето на свои хора на ръководни места.” (2) Неговият колега от „Монд дипломатик” Серж Алими го допълва: „Това не са аполитични специалисти, а хора от десницата, членове на Тристранната комисия, известна с критиката си към прекомерната демокрация в западните общества.” (3)
Рамоне продължава: „Тези технократи трябва да наложат, каквото и да струва това в социален план, в рамките на една „ограничена демокрация“, мерките, които искат пазарите – още приватизации, още ограничения, още жертви. Мерки, които някои политици не посмяха да приложат, защото са непопулярни.” (4)
Стивън Фоли изказва своите притеснения от процеса на замяна на демократично избрани политици с представители на лобито на банката "Голдман Сакс". (5) В същия дух говори и Кристофър Букър от в-к "Дейли телеграф" - избраните лидери биват "заменени от технократи, на които може да се има доверие, че ще изпълнят заръките на Брюксел."
Той продължава "новият гръцки премиер Лукас Пападимос беше човекът, който първо, докато управляваше централната банка на Гърция, подправи данните, за да може Гърция да влезе (противно на правилата) в еврозоната, а след това бе възнаграден с висок пост в Европейската централна банка. Марио Монти пък беше направен бързешката пожизнен сенатор, за да придобие квалификацията за поста министър-председател.” (6)
В заключение отново ще си позволя да се позова на Рамоне:
„Европейският съюз е последната територия в света, където бруталноста на капитализма е смекчена от политиката на социална закрила. Това е т. нар. Държава на благоденствието. Пазарите вече не я понасят и искат да я смажат. Тази е стратегическата мисия на технократите, които идват на власт, благодарение на една нова форма на взимане на властта – финансовият държавен преврат, който представят като съвместим с демокрацията…
Малко е вероятно технократите от тази „следполитическа ера“ да успеят да преодолеят кризата. Ако решението беше техническо, вече щеше да е преодоляна. Какво ще стане, когато европейските граждани установят, че жертвите им са били напразни и че рецесията продължава? Какво ниво на насилие ще достигнат протестите? Как ще се поддържа редът в икономиката, в съзнанието на хората, на улицата? Ще се установи ли тристранният съюз между икономическата, медийната и военната власт? Ще се превърнат ли европейските демокрации в „авторитарни демокрации“?” (7)

1. Игнасио Рамоне, „Големият скок назад”, http://bg.mondediplo.com/article836.html
2. Пак там
3. Серж Алими, „Граждански хунти”, http://bg.mondediplo.com/article832.html
4. Игнасио Рамоне, „Големият скок назад”, http://bg.mondediplo.com/article836.html
5. Stephen Foley, „What price the new democracy? Goldman Sachs conquers Europe", "Independent”, превод на български на http://mkaragyozov.blogspot.com/2011/12/blog-post_08.html
6. Кристофър Букър, „Архитектите на Ес не са целели това да бъде демокрация”, "Дейли телеграф", превод на български на http://e-vestnik.bg/13176/arhitektite-na-es-ne-sa-tseleli-tova-da-bade-demokratsiya/; също и Мариян Карагьозов, „Демократичен ли е ЕС”, http://mkaragyozov.blogspot.com/2011/12/blog-post_12.html
7. Игнасио Рамоне, „Големият скок назад”, http://bg.mondediplo.com/article836.html

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2 коментара:

Nicodile каза...

Дори да приемем, че Гърция е жертва на злокобния заговор на световните банки, остава въпросът: защо Гърция, а не Полша, Чехия, Норвегия?

Мариян Карагьозов каза...

Защото в конкретния момент така е било най-лесно. Гърция е била най-уязвима. И какво точно ни казва това?
През 1991 г. Великобритания беше ударена от гигантска спекулация с лирата - значи ли, че англичаните са мързеливи? След това беше кризата 1996 - 1997 г. в Югоизточна Азия, през настоящата криза първоначално бяха ударени и други страни, не само Гърция, да речем, Исландия.
Особено ме впечатлиха думите на един брокер от хеджфонд пред гръцки вестник: “Всяка нощ сънувам фалита на Гърция, за да спечеля от застраховките.”