Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-04-20

Десет статуса от "Фейсбук" - II

Лидерът на бохемската левица, любител на блондинки и други магични явления Александър Симов пръв въведе практиката да публикува в блога си свои статуси от "Фейсбук". Идеята ми хареса, затова и аз старирах такава практика със статуси, които не са злободневни и имат по-голяма актуалност и „трайност”. Пред очите Ви (т.е., малко по-надолу) е вторият подобен експеримент :))

През 1997 г. финансовите транзакции съответстваха на 15-кратното световно годишно производство. Днес са равностойни 70 пъти на годишната световна продукция.

В последната си книга Бжежински нарежда „невежеството сред шестте главни уязвими страни на Америка, наред с нарастващия дълг, финансовата система, разпадащата се национална инфраструктура, увеличаващото се неравенство на доходите и попадналата в задънена улица политика”. Все едно е писано за нас, нали...

"Необходими са допълнителни обсъждания относно конкретните механизми за подсилване на надзора върху изпълнението на програмата и за гарантиране, че ще бъде отдаден приоритет на обслужването на дълга".
Жан-Клод Юнкер.
На никого не му пука за обикновените гърци, най-важно е „обслужването” на дълга да има приоритет...

Много са ми интересни „репресираните” и „ограничавани” преди 1989 г. творци, които след 1990 г. не написаха нито една книга, песен, нищо... Такива като „синята” Богдана Карадочева, чийто свекър „преди” бе партийното величие Лъчезар Аврамов...

Ерих Фром пише, че човек може и да бъде скандализиран от нещо, но когато е отчужден, а в отчуждението си не вижда хилядите като него, и ако масмедиите го уверяват в противното на неговата сетивност, става объркан и приема натрапваната преценка.

„Политиката е сянка, хвърлена от едрия бизнес върху обществото.” Джон Дюи

През 2011 г. печалбата на „Бритиш петролиъм” беше 23,9 милиарда долара, Royal Dutch Shell отчете чиста печалба от 30,9 милиарда долара, а ExxonMobil обяви в края на януари печалба от 41,1 милиарда долара.

„Системата – над всичко: всяка обществена копейка трябва да влезе в моето лично счетоводство”, гласи принципът на великия комбинатор Остап Бендер. Това е веруюто и на съвременния бизнес - Разпределяй разходите си върху цялото общество и приватизирай печалбите!

„Спасителният” план за Гърция възлиза на стойност 130 милиарда евро, но от тях едва са 19% за гръцкото правителство, 40% отиват директно в чужди банки; 23% - отиват в гръцки банки и 18% отиват в централната европейска банка.

Работници залагат венчалните си халки за хляб; приходите на общините са намалели с 1 млрд лв.; догодина – нулев фискален резерв. Това е моят прочит на печата от последните дни...

Постингът ти допада или смяташ, че съдържа интересна информация? Ще се радвам, ако го подкрепиш, цъквайки на бутончето на ТопБлогЛог вляво :))

2012-04-17

Джон Ървин - "Публичните блага и защо се нуждаем от тях"

Източник

„Това е второто поколение хора, което не може да си представи промяна освен в собствения си живот, което няма чувство за социални, колективни публични продукти и услуги, в което хората са просто изолирани индивиди, отчаяно стремящи се да надминат всички останали.” [Тони Джъд, цитиран в статията на Ед Пилкингтън „Купчина мъртви мускули, които мислят” – в. „Гардиън”, 9 януари 2010 г.]

В това време на стоки представата на икономиста за публични облаги е загубила валидност в ЕС, но най-вече в англосаксонския свят. За разлика от днес преди две поколения студентите по икономика са учили, че тези продукти са различни от сапуна за пране или хамбургерите. Публичните продукти и услуги са неща, които трябва да бъдат доставяни (или поне регулирани) от публичния сектор, защото те са общи по самото си естество. Чистата вода, незамърсеният въздух, образованието и следенето за спазването на закона са очевидни примери; няма съмнение, че всеки трябва да разполага с такива облаги – не само хората, които могат да си ги позволят частно.

Публичните блага днес
В наши дни обаче разликата между „публичен” и „частен” е размита и изглежда консенсусът сред водещите икономисти е, че след като частният сектор е по-ефективен от държавния, ние трябва да ограничим публичната роля почти изцяло до наблюдение. Във Великобритания например железниците са приватизирани, а в Националната здравноосигурителна каса е създаден „вътрешен пазар” с твърдението, че продуктивността при доставянето на услуги за „клиентите” се е подобрила. В САЩ вече е нормално всичко да работи за частна печалба – от масовия транспорт до затворите. Наистина има политици, които като последователи на икономиста Фридрих Хайек биха отменили всички форми на държавно управление и контрол, и неколцина, които биха премахнали облагането с данъци.
Антидържавната идеология започва съществуването си преди много време, но главният ѝ двигател през изминалия век без съмнение е революцията Рейгън-Тачър, а на глобално ниво – дясната общоприетост, свързана с МВФ и Световната банка и станала известна като Вашингтонския консенсус. Икономисти като Ан Крюгер, Ягдиш Бхагвати и други са спомогнали за популяризирането на идеята, че чиновниците всъщност са „вземащи рента” бюрократи, чиито принос към обществото е нулев.
Пазарният фундаментализъм, чийто най-известен американски поддръжник е Милтън Фридман, е бил доразвит от Томас Сарджънт и други в „теорията за рационалните очаквания”. Според нея пазарите съдържат цялата налична информация. Консуматорите и производителите в тях са напълно осведомени за всички бъдещи рискове и са в състояние да ги изчислят. Подобни схващания осигуряват интелектуалната основа за антикейнсианските, антидържавните възгледи, които понастоящем преобладават в професията.
След финансовия колапс през 2008 г. за кратко изглежда, че идеологията от ерата Тачър за пазарния фундаментализъм (или „неолиберализъм”, както е познат днес) е в необратим упадък, но това мнение се оказва погрешно. Кейнсианството за кратко бива представено като спасение за напредналите страни от абсолютна икономическа катастрофа, но, веднъж щом бедствието изглежда избегнато, повечето политици се завръщат към печалната игра да проповядват аскетизъм на бедните, докато помагат на богатите да просперират.
Това потискащо развлечение не се радва на толкова много ентусиазъм никъде другаде освен в Европа (където „трансферният съюз” е немислим и „социалната държава” скоро бива определена като „твърде скъпа”) и Великобритания в частност. При Дейвид Камерън и неговия финансов министър Джордж Озбърн е планирано приватизацията да достигне нови висоти благодарение на частните компании, които наддават за тлъсти договори да строят и управляват болници, училища, пътища и каквото още може да бъде закупено от частния сектор в името на намаляването на публичния дълг.

Публичните блага и приватизацията
Въпреки че има някои обстоятелства, при които е разумно да се приватизира, съществуват много добри причини, поради които приватизацията на едро трябва да бъде избягвана. Първата и най-важна причина е, че премахването на всеобщия свободен достъп до публични услуги ще ни направи по-малко равни. Идеята за „равенство пред закона” например е свещен принцип, който датира от древна Гърция. Малцина биха отрекли, че когато правна помощ се отказва на бедните, докато богатите могат да заобикалят закона с помощта на умни (и много скъпи) адвокати, това е не само пародия на правосъдието, но също така заплашва социалната сплотеност.
Аналогично основна причина за осигуряването на всеобщо здравно осигуряване като публична услуга е, че сносното медицинско обслужване не бива да е привилегия, резервирана за малцина. По същата логика след като капиталистическите бизнес цикли водят до икономически спадове, всички данъкоплатци допринасят за изплащането на обезщетения за хората, имали малшанса да загубят работата си в такива времена. Когато има десетима кандидати за едно работно място, „да запретнеш ръкави” в търсенето на работа просто не е достатъчно.
Същата логика важи и за образованието. Всеобщата грамотност може да бъде средство за създаването на квалифицирана работна ръка (идея, на която торите са големи привърженици), но истинската причина да ценим образованието е, че то е необходим (макар и недостатъчен) компонент за едно добре функциониращо демократично общество. Образованието не е стока, която да бъде закупувана според индивидуалните предпочитания – то е жизнено важно за стойността на цивилизованото общество.
Ами твърдението, че частният сектор е по-способен да управлява благодарение на конкуренцията? Въпреки че това може да е вярно за производството на много стоки (както знаем от горчивия опит с централното планиране в съветски стил), същото в никакъв случай не е универсален принцип.
Навремето се твърдеше, че публичните индустрии са необходими в случай на „естествени монополи”, т.е. когато дългосрочните икономии от мащаба допринасят за „монополни печалби”. Честно е правителството чрез притежание или регулации да използва тези печалби за публичното благо. Също така, понеже естествените монополи като водата, енергията и транспорта обикновено изискват много големи капиталовложения, често единствено държавата е в позиция да ги финансира. Това, което през последните десетилетия се случва с много комунални услуги, е, че след като са били основани и управлявани от държавата (често със силен елемент на публични субсидии), те биват продавани на частници на минимални цени с оправданието за фискална справедливост (и с благословията на МВФ).
Друга причина за избора на публично осигуряване е съществуването на „външни” разходи и ползи. Съвременен пример за такъв външен фактор е дадена индустрия, която вреди на околната среда. Частна компания може да иска да изсече декари гори, за да отглежда посеви за биогориво, незачитайки дългосрочното влияние върху природата. Подобни компании обикновено имат краткосрочни цели – те трябва да постигнат печалби за акционерите през идната година, не през идния век. Правителството трябва да се намеси, предвиждайки дългосрочния отрицателен ефект върху природата и всяка друга форма на пазарен провал.
Следователно схващането, че конкуренцията винаги прави частния сектор по-продуктивен, е доста неоснователно. Пазарите са несъвършени, бъдещето е несигурно, външните фактори са важни и някои продукти и услуги по самата си същност трябва да бъдат публично осигурявани. Това, което политиците обикновено имат предвид, когато говорят за „по-голяма продуктивност”, са по-ниски разходи, обикновено постигани чрез наемането на евтина работна ръка, която не членува в профсъюзи. Това е истинската причина толкова много публични услуги да се възлагат на чужди изпълнители.
Накратко, аргументите за частното пред публичното осигуряване са не само грешни на теория, но и обикновено облагодетелстват малцината за сметка на мнозинството. Махалото се люшна твърде вдясно – време е да се застъпим за публичното осигуряване."

Смяташ, че текстът съдържа интересна информация? Ще се радвам, ако го подкрепиш, цъквайки на бутончето на ТопБлогЛог вляво :))

2012-04-14

Любов Лулко - "Десет мита за капитализма"

Източник

"Капитализмът в неолибералния си вариант е изчерпан. Финансовите акули не искат да губят печалби и прехвърлят главната тежест върху пенсионерите и бедните. Призрак на „Европейската пролет” броди по Стария свят и противниците на капитализма обясняват на хората как животът им бива съсипван. Това е темата на статията на португалския икономист Гилерме Алвеш Коельо.
Съществува популярен израз, че всеки народ заслужава правителството си. Това не е изцяло вярно. Хората могат да бъдат заблудени от агресивна пропаганда, която оформя модели на мислене, след което лесно биват манипулирани. Лъжите и манипулациите са съвременните оръжия за масово унищожение и потискане на народите. Те са ефективни толкова, колкото и традиционните методи за воюване. В много случаи се допълват. И двата метода се използват за постигане на победа при избори и за унищожаване на непокорни страни.
Има много начини да се направлява общественото мнение, при които идеологията на капитализма е била установена и сведена до нивото на митове. Това е съчетание от грешни истини, които се повтарят милион пъти през поколенията и следователно за мнозина стават неоспорими. Те са създадени да представят капитализма като правдоподобен и да осигурят подкрепата и доверието на масите. Тези митове са разпространявани и рекламирани чрез медиите, образователните институции, семейните традиции, църковни енориашества и т.н. Ето и най-обичайните от тези митове.
Мит 1. При капитализма всеки, който работи здраво, може да забогатее
Капиталистическата система автоматично ще осигури богатство за здраво трудещите се индивиди. Работниците несъзнателно са оформили измамна надежда, но, ако тя не се осъществи, те ще обвиняват единствено себе си. Всъщност при капитализма шансовете за успех, независимо колко си работил, са същите като при тотото. Богатството, с редки изключения, не бива създадено с много труд, а е резултат от измама и липса на угризения у тези с по-голямо влияние и власт. Мит е, че успехът е резултат от много труд, комбиниран с късмет и доза вяра, и зависи от умението да участваш в предприемаческа дейност и нивото на конкурентноспособност. Този мит създава последователите на системата, които я поддържат. Религията, особено протестантството, също работи в подкрепа на този мит.
Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за всички
Богатството, натрупано в ръцете на малцинство, рано или късно ще бъде преразпределено сред всички. Целта е да се позволи на работодателя да акумулира богатство без да се задават въпроси. Същевременно се поддържа надежда, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за тяхната работа и всеотдайност. Всъщност дори Маркс заключва, че крайната цел на капитализма не е разпространение на богатството, а неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богати и бедни през последните десетилетия, особено след установяването на правилото за неолиберализма, е доказала обратното. Този мит е един от най-разпространените по време на фазата на „социално благополучие” от следвоенния период и главната му задача е унищожението на социалистическите страни.
Мит 3. Всички сме в една лодка
Капиталистическото общество няма класи, следователно отговорността за провалите и кризите също лежи върху всички и всеки трябва да плати. Целта е да създаде комплекс за вина у работниците, което да позволи на капиталистите да увеличат печалбите и да прехвърлят разходите върху хората. Всъщност отговорността лежи изцяло върху елита, състоящ се от милиардери, които подкрепят правителството и биват подкрепяни от него и винаги са се радвали на големи привилегии при облагането с данъци, сключването на сделки, при финансови спекулации, офшорно банкиране, непотизъм и пр. Този мит е наложен от представителите на елита, за да се избегне отговорност за трудното положение на хората и да ги задължи да плащат за грешките на елита.
Мит 4. Капитализмът означава свобода
Истинска свобода бива постигната единствено с помощта на така нареченото „саморегулиране на пазара”. Целта е да се създаде нещо подобно на религия на капитализма, където всичко се приема такова, каквото е, и на хората се отрича правото да участват във вземането на макроикономически решения. Наистина свободата да вземаш решения е абсолютната свобода, но на нея се радва единствено тесен кръг от властимащи, не народът и дори не правителствените агенции. По време на събрания и форуми в тесни кръгове и при затворени врати управителите на големи компании, банки и мултинационални корпорации вземат ключови финансови и икономически решения от стратегическо естество. От това следва, че пазарите не са саморегулиращи се, те биват манипулирани. Този мит е използван да оправдава намеса във вътрешните работи на некапиталистически държави и се основава на спекулацията, че те нямат свобода, а правила.
Мит 5. Капитализмът означава демокрация
Демокрацията може да съществува само при капитализъм. Този мит, който следва пряко от предишния, е създаден, за да предотврати обсъждането на други модели на обществен ред. Твърди се, че всички те са диктатури. На капитализма се приписват концепции като свобода и демокрация, докато тяхното значение е размито. Всъщност обществото е разделено на класи и богатите, бидейки ултра малцинство, доминират над всички останали. Тази капиталистическа „демокрация” не е нищо друго освен замаскирана диктатура и „демократичните реформи” са процеси, обратни на прогреса. Както и предишният мит, този служи като оправдание да се критикуват и атакуват некапиталистически държави.
Мит 6. Изборите са синоним на демокрацията
Изборите са синонимни с демокрацията. Целта е да се очернят или демонизират други системи и да се предотврати обсъждането на политически и избирателни системи, при които лидерите се определят чрез небуржоазни избори, например по качества като възраст, опит или популярност на кандидатите. Всъщност капиталистическата система е тази, която манипулира и подкупва. При нея вотът е условен термин и изборите са формалност. Самият факт, че изборите винаги се печелят от представители на буржоазното малцинство, ги прави непредставителни. Митът, че буржоазните избори гарантират наличието на демокрация, е един от най-непоклатимите и дори някои партии и сили с леви убеждения вярват в него.
Мит 7. Да сменяш управляващите партии е същото като да имаш алтернатива
Буржоазните партии, които периодично се сменят на власт, имат платформи с опции за избор. Целта е да се разпространи капиталистическата система сред водещата класа, подхранвайки мита, че демокрацията не е нищо повече от изборите. Всъщност е очевидно, че двупартийната или многопартийната парламентарна система е еднопартийна система. Това са две или повече фракции на една политическа сила, те се редуват, създавайки илюзията, че са партии с алтернативна политика. Хората винаги избират агент на системата, като са сигурни, че не правят това. Митът, че буржоазните партии имат различни и дори противоположни платформи, е един от най-важните и постоянно бива обсъждан, за да накара капиталистическата система да работи.
Мит 8. Избраният политик е представител на хората и следователно може да решава вместо тях
Политикът е овластен от народа и може да управлява както пожелае. Целта на този мит е да подхранва народа с празни обещания и да крие истинските мерки, които ще бъдат приложени на практика. Всъщност избраният лидер не изпълнява това обещание или, по-лошо, започва да прилага необявени мерки, често в разрез и дори противоречащи на пъроначалните постановления. Често такива политици, избрани от активно малцинство, в средата на мандата достигат минималната си популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до смяна на политика чрез конституционни средства. Напротив – води до упадък на капиталистическата демокрация и превръщането й в истинска или по-замаскирана диктатура. Систематичното фалшифициране на демокрацията при капитализма е една от причините за нарастващия брой хора, които не гласуват.
Мит 9. Няма алтернатива на капитализма
Каптализмът не е съвършен, но е единствената възможна икономическа и политическа система и следователно най-удачната. Целта е, използвайки всички възможни средства, включително сила, да се премахнат проучването и подпомагането на други системи, т.е. конкуренцията. В действителност има други политически и икономически системи и най-добре известната е научният социализъм. Дори в структурата на капитализма има варианти на южноамериканския „демократичен социализъм” или на европейския „социалистически капитализъм”. Митът е предназначен да потиска хората, да предотвратява обсъждането на алтернативи на капитализма и да осигури единодушие.
Мит 10. Спестяванията генерират богатство
Икономическата криза е причинена от прекалено многото облаги за работниците. Ако бъдат премахнати, правителството ще спести и държавата ще забогатее. Целта е да се измести отговорността за изплащането на капиталистическия дълг върху публичния сектор, включвайки пенсионерите. Друга цел е да накара хората да приемат бедността, убеждавайки ги, че тя е временна. Също така е предназначен да улесни приватизацията на публичния сектор. Хората биват убеждавани, че спестяванията са „спасението” без да се споменава, че това се постига чрез приватизацията на най-доходоносните сектори, чиито бъдещи приходи ще бъдат загубени. Тази политика води до по-нисък държавен доход и намаляване на приходите и пенсиите."

Смяташ, че текстът съдържа интересна информация? Ще се радвам, ако го подкрепиш, цъквайки на бутончето на ТопБлогЛог вляво :))

2012-04-13

Roxette - "Spending My Time"

2012-04-03

Céline Dion - All By Myself