Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-09-30

За герба и ГЕРБ

В последните дни темата за песента на рапърите Шамара и Сарафа нашумя и всички медии я обсъждат обилно. Оставам с впечатление обаче, че не се казват някои неща и че позициите са доста полярни, а бих искал да потърсим една златна среда.

Някои факти
Песента няма никакви художествени достойнства, текстът е вулгарен и зле римуван. Песента е провокация и действително осъществява състава на престъплението от НК.
Песента обаче е създадена преди 3 години. Според твърдения, които се появиха в редица медии, прокуратурата обаче се е самосезирала едва напоследък, когато се е появил стихът "Не вярвам в ГЕРБ, вярвам в герба". Т.е., намесата на прокуратурата действително може да се разглежда като провокирано от политическото послание. В този смисъл защитата на свободата на словото има резон, но само до тук.
Съдържанието на песента по никакъв начин не може да бъде защитено по същество. В предния свой постинг по темата го нарекох "помия" и мога спокойно да повторя тази квалификация, защото става дума наистина за гнусотия.
"Изпълнителите" - със закърняло морално чувство - едва ли съзнават какво са изпели.
Предният ми пост обаче беше гневен, написан буквално за минута като афектирана реакция на това, че двамата рапъри се появиха в "Шоуто на Слави" и там немалко време им беше дадена трибуна, за да обясняват как те са защитници на свободата на словото и ще си пеят каквото си искат. Политическият ангажимент на "Шоуто..." към партията на Кунева е отдавна известен и е тема на отделен анализ, тъй като ми се струва изключително неморално едно шоу, което първо е развлекателно, второ политически ангажирано с един от играчите на политическата сцена, да има претенциите за рецензент на сериозната политика. В случая Слави, който пее патриотични песни и се самозаявява като патриот, по политически подбуди даде трибуна на едни типове със съмнителни интелектуални и нравствени качества, за да плюят индиректно по герба на републиката.
Затова и написах, че трябва да забравим политическите си пристрастия и да го кажем кратко и ясно: подигравките с българския герб и националното ни знаме са недопустими и трябва да бъдат санкционирани според закона.
Твърденията на Бойко Борисов, че не познава рапърите, се оказаха неверни, защото самите те заявиха, че той е откривал техни заведения по морето.
В статиите си в пресата Кеворкян отдавна говори за фризирания и клиширан език на българската политика. Език, който създава идеологическа реалност, която заличава действителността. Език, в който всичко е сресано, подредено, прогнозируемо и очаквано... Кух бюрократичен жаргон и набор от клишета.
В тази връзка моят приятел Сашо Симов, когото много уважавам, написа статия, в която беше възторжен от хулиганския език на Шамара. Хулигански език, противопоставен на интелектуалниченето на Георги Лозанов. Нашият политически език наистина, както би казал Гео Милев, се нуждае от "оварваряване". Не става дума да се говори просташки, а нещата да се артикулират на ясен и разбираем език. С това съм съгласен, но не мога да приема тезата, че Шамара и Сарафа са носителите на този език. Отварям скоба - в миналото езикът на левицата е бил изпълнен със сатирични подмятания, точни сравнения, сочни метафори. Прегледайте само речите на Георги Кирков и ще се убедите в думите ми. Така че би следвало левицата, а не Шамара да е носител на тази промяна в "дървения" политическия новговор.
Няма как обаче да ме "кефи" фразата на Шамара "Естетическите претенции си ги пази за себе си". Ако я приемем, означава следващия път да не можем да я изречем по повод някоя нова флагрантна простотия и идиотщина; силиконка върху тетрадки и "Напипай гооо..."
И като заключение още някои политически импликации на случилото се. БСП има достатъчно поводи, за да критикува основателно правителството, а министър-председателят изрича неверни почти постоянно. По тази причина самоцелната опозиционност не винаги е добър избор. В този дух - свободата на словото трябва да бъде защитавана, кретенщините на двама рапъри - не.

Целият текст съзнателно се опитва да охарактеризира Шамара и Сарафа в стилистика, която им е позната, характерна за тях и разбираема.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2012-09-27

Свободата на словото завършва...

... там, където започва помията.
Нека да забравим политическите си пристрастия и да го кажем кратко и ясно: не бива да се е.аваш с българския герб и националното ни знаме.
И не може някакъв малоумник, дето не може да си напише името, да е иконата на свободата на словото. Свободата на словото завършва там, където започва помията. А текстът на песента е гнусна помия, нищо повече.
Това пък, че и политиците ни не знаят как са подредени цветовете на флага на родината ни, е по-дълга и тъжна тема за отделен анализ.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2012-09-25

Гневът на мюсюлманите?

„Авааз” е международна мрежа от граждански, екологични и активисти за човешки права, които си поставят за цел да разпространяват информация по актуални въпроси. Позициите им се отличават с независимост. Въпреки че критикуваха „убийствата на честта” в мюсюлмански страни, при последните протести в мюсюлманския свят те показаха една нестандартна гледна точка.
Нека я видим:
„Както много други, множество мюсюлмани считат 13-минутното ислямофобско видео за обидно. Протести наистина се разпространиха бързо, но медийното отразяване често затъмняваше няколко важни момента:
1. По предварителни данни участие в протестите срещу филма са взели между 0,001 и 0,007% от 1,5-милиардното мюсюлманско население по света – една малка част в сравнение с тези, които протестираха по улиците с искания за демокрация по време на Арабската пролет.
2. По-голямата част от протестиращите бяха мирни. Нарушенията, насилието и нападенията срещу чуждестранни посолства са организирани или подхранвани от хора на салафитското движение, радикално ислямистко движение, застанала изцяло срещу умерените мюсюлмани.
3. Либийските и американските представители са разделени по въпроса дали убийството на посланика на САЩ в Либия е предварително обмислено да съвпадне с 11 септември, но не и дали е свързано с анти-ислямския филм (ТУК).
4. С изключение на атаките на радикални групировки в Либия и Афганистан, проучване на новините от 20 септември сочи, че действителният брой на демонстрантите, загинали по време на протестите, е нула. Смъртните случаи, цитирани по медиите, до голяма степен са протестиращи, убити от полицията.
5. Почти всеки по-значим лидер, мюсюлмански или западен, осъди филма и насилието, което може да бъде извършено в отговор.
6. Папата посети Ливан в разгара на напрежението, а лидерите на Хизбулла присъстваха на неговата проповед, въздържаха се от коментари за филма по време на визитата му и призоваха за религиозна толерантност наравно с посланието на Светия отец.
7. След атаката в Бенгази, обикновените хора излязоха по улиците на Бенгази и Триполи с постери, повечето на английски език, извинявайки се и заявявайки, че насилието не е част от тяхната религия.
В Русия десетки хиляди протестиращи минаха през Москва, за да се противопоставят на руския президент Владимир Путин. В същото време, португалци и испанци наводниха улиците на Мадрид и Лисабон, за да застанат срещу драконовските икономии, предвидени от правителството. Повече от милион каталунци пък скандираха в подкрепа на по-голямата автономия на Каталуния.
Гневът на мюсюлманите или салафитска стратегия?
Филмът „Невинността на мюсюлманите” е нискобюджетен; той не беше и твърде популярен, преди египетският тв-водещ салафит (радикални последователи на движение, подкрепяно от дълго време от Саудитска Арабия) шейх Халид Абдуллах и други крайно-десни салафити, да го представи пред аудиторията си на 8 сепетмври. Повечето мюсюлмани игнорираха филма или протестираха мирно, но салафитите, с техния запазен знак – черният флаг – бяха тези, които запалиха най-агресивните протести, насочени срещу посолствата. Подобно на крайната десница в САЩ и Европа, салафитската стратегия е да привлича вниманието на общественото мнение, използвайки всяка възможност дза изява на радикален гняв и протест и демонизиране на идеологическите опоненти. Този подход напомня на действията на американския анти-ислямски пастор Тери Джоунс (той пръв разпространи филма на Запад) и други западни екстремисти. Във всички общества умерените многократно превишават броя на екстремистите.
Примери на коректно отразяване
Една самотна група от журналисти и учени изследваха протестите с намерението да разберат истинските сили, стоящи зад тях. Сред тях е Хишам Матар, картинно описващ тъгата в Бенгази след убийството на посланик Кристофър Стивънс и Барнаби Филипс, който изследва как ислямските консерватори манипулираха филма за свои цели; антропологът Сара Кендзиър пише срещу третирането на мюсюлманския свят като едно хомогенно цяло, а професор Стенли Фиш се занивама с трудния въпрос: защо много мюсюлмани са толкова чувствителни към неласкавото изобразяване на исляма.

С малки съкращения
Източник

Ако смяташ, че текстът съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог.

2012-09-22

Представяне на книгата на проф. Васил Проданов "Теория на българския преход"

Проф. Васил Проданов е директор на Института по философия към Българската академия на науките. Макар често пъти философията да изглежда като нещо отвлечено и далеч от проблемите на реалността, освен сериозни философски трудове (напр., "Насилието в модерната епоха"), проф. В. Проданов е автор и на множество научни и публицистични статии по актуални обществено-политически въпроси (вижте например статиите му, публикувани във в-к "Преса" (ТУК) и в "Монд Дипломатик" ТУК.
Една от темите, които са постоянен интерес за проф. Проданов, е българският преход (препечатки в блога ми на статията "Легитимация на прехода към втория български капитализъм. Идеологически митове" можете да видите тук - ЧАСТ 1 и ЧАСТ 2).
Последният труд на българския учен е озаглавен "Теория на българския преход", издание на Академичното издателство "Марин Дринов" и Издателство "Захарий Стоянов".

Представянето му ще се проведе на 28 септември, петък, от 18 ч. в големия салон в централната сграда на БАН срещу Парламента.


Ако смяташ, че текстът съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог.

2012-09-18

Ален Греш - "Съществува ли изобщо мюсюлмански свят?"

Предлагам на вниманието Ви превод на един текст на Ален Греш. Той е журналист и наблюдател, кореспондент в Близкия изток и владее арабски. Неговите статии често излизат на страниците на английското, френско и други издания на в-к "Монд Дипломатик".

"Сред най-противоречивите теми, дискутирани в този блог е и мястото и ролята на исляма в света. Може ли да се каже, че това е особена религия, която е различна от всички други вери? в Позволяват ли ни религиозната доктрина и Коранът да разберем какво се случва в т. нар. ислямски свят? И существува ли въобще някакъв такъв цялостен „мюсюлмански свят”?
Вън от съмнение, тази религия предизвиква особено отношение в Европа. Можете ли да си представите френски журналист, който пише: „аз съм немного юдофоб”? Но Клод Ембер (Claude Imbert) напълно спокойно написа: „Аз съм немного ислямофоб”.
Ислямофобията отразява различни явления:
- Във Франция за някои среди става дума за трансформация на антиарабския расизъм в културен расизъм.
- За други това е продължение на борбата за отделяне на църквата от държавата и твърдят, че ислямът е заплаха за това разделение. Съществуват и такива, които настояват, че се борят против всички фундаменталисти, но не обясняват защо в нашето общество под прицел се оказва изключително мюсюлманският консерватизъм.
Както и да е, най-важното е друго – една от главните грешки, която се среща у немалко коментатори, се състои в опитите съвременният мюсюлмански свят, неговите политически сили и конфликти да бъдат обяснени с помощта на исляма. Много пъти ни се е налагало да слушаме, че първоначално пророкът Мухаммад бил военен вожд, което обяснява войнствения характер на исляма или пък че тази или онази сура в Корана хвърля светлина върху действията на ал-Каида.
Такава гледна точка не е никак нова, но носи в себе си немалка опасност. Подобна теза защитават и най-радикалните исламистки групи: според тях съществува някаква извънвремева мюсюлманска вяра, неизменна догма, непроменим от времето на Мухаммад шариат.
В тази връзка е интересно да се запознаем с книгата „Отвъд исляма: ново разбиране на Близкия изток” (Beyond Islam. A New Understanding of the Middle East) на известния професор по политически и обществени науки Сами Зубайда (Sami Zubaida) от лондонския университет „Бирбек”. По-долу ще приведем някои от основните аргументи, срещащи се в текста.
От самото начало авторът говори за своя стремеж да развенчае сакралния ореол на религията и да „постави под въпрос доминиращата роля, която й бива приписвана в множество публикации, исползващи ислямски (или мюсюлмански) определения за характеризиране на тези култури и общества”.
Противно на разпространеното мнение, от края на XVIII в. тази религия преживява „процес на модернизация, който доведе до отделяне на религията от обществените практики и институти. (…) Този процес, наричан от редица историци и социолози „секуларизация”, никак не е свързан със силата на вярата и религиозните практики, а се отнася към структурните и институционални разделеня на социалните сфери от религията и религиозните власти”.
Още един важен аспект от религията се заключава в това, че тя „винаги представлява особен обществен и политически маркер, създавайки около групата вярващи и техните институти граници, които при определени условия могат да се превърнат в граници на конфликти”. Всичко това е особено вярно за исляма, като в мюсюлманските държави секуларизацията, редом капитализма и съвременността нерядко били възприемани от местното население като нещо дошло зад граница и „християнско”. По тази причина ислямът изиграл важна роля в идеологията на противостоене срещу това западно господство.
В резултат се получава една парадоксална ситуация: „В Близкия изток, а въобще и в т. нар. мюсюлмански свят, съществуват в значителна степен светски общества и политические системи, които се съчетават със сакрална идеология, еднаква както за властта, така и за опозицията. (…) Колкото по-светски стават обществата, толкова по-силно религиозните власти и опозиционите движения се стремя да наричат себе си ислямски”.
Зубейда не е съгласен с мнението за съществуващите различни съвременности (Ърнест Гелнър (Ernest Gellner), например, им е посветил цяла глава в една своя книгя). По мнението на автора, движещата сила на съвременността е капитализмът, който води до разнообразни обществени преобразования в целия свят и тези трансформации не се явяват пряк резултат от културното влияние на Запада. Разбира се, разпространението на капитализма дава нееднакви резултати (в тово число - в Англия и Франция), въпреки че има и много общо:
„Съвремените процеси и последствия от капитализма включват в себе си разрушение на старите общности, основани на роднински връзки и управлявани от патриархална власт.” Подкопаването на религията, производството на стоки, използването на чужда валута, индивидуализацията на работата и др. в крайна сметка благоприятстваха появяването на самостоятелни индивиди.
При такива условия никакви „алтернативни съвременности” просто не могат да съществуват: независимо дали в Саудитская Арабия или Иран, става дума за стремеж на лидерите да се изправят срещу тази модернизация (и преди всичко - против освобождението на индивида), същевремнно без да се отказват от правилата на капитализма.
Може ли да се говори за мюсюлманска култура, продължава Зубейда, след като мюсюлманите принадлежат към множество нации и етноси, а тяхното отношение към религията, стила на живот и идеология никак не си приличат? Въпреки наличието на няколко религиозни константи - Коранът и единството на Бога - мюсюлманската култура все по-малко може да бъде считана за неизменна реалност, доколкото всяка култура се намира в постоянно движение и изменение.
Зубейда напомня, че и трите монотеистични религии имат сходни възгледи за сексуалността, богохулството, морала и т. н. Утвърждаването на това, че религиозните истини имат първенство пред научните, е свойствено както за исляма, така и за християнството.
По-нататък авторът говори за шариата, който неизменно заема ключово място в доктрините на всички ислямистски сили. „Страшно много хора са убедени, че шариатът е някакъв строго определен свод от правила, който се основава на канонически източници и въплъщава в себе си ислямските добродетели и че той е преобладавал през исямската история. Проблемът е в това, че никота не е имало единно мнение за съдържанието на шариата и неговите институти, нито пък за начина, по който неговите правила да бъдат претворнеи в живота. Също така, той почти никога не се е спазвал стриктно и буквално, а е бил интепретиран от халифите и султаните. Съществуват множество интерпретации на шариата, които са оставили своя следа в историята.
Нека да дадем един пример. В началото на 1950. години египтянките излизат на протести с искания за право на глас. Университетът Ал-Азхар, висшият институт на сунитския ислям, излиза с фитва, според котяо това противоречи на мюсюлманските закони. =0 години по-късно виждаме, че жените имат право на глас в целия ислямски свят, с изключение на Саудитска Арабия, където никой не гласува (там суъществуват само местни избори без всякакво значение). Така въпросът за съвместимостта на исляма и шариата с правото на глас на жените е разрешен на практика, а какво е мнението на религиозните власти – това си е тяхна работа.
Ако темата за шариата ви е интересна, можете да се запознаете с книгата „Шариатът днес” (La charia aujourd’hui, La Découverte, 2012) под редакцията на Бодуен Дюпре (Baudouin Dupret).
По-нататък Зубейда разглежда различни аспеки на споровете относно ислямския закон: ислямското банкиране, половите и сексуални връзки, хомосексуализма, алкохола.
Любопитно е напомнянето за т. нар. ислямско банкиране. Феноменът се е появил едва през 1970. години и представлява „абсолютно нововъведение без каквито и да било корени в историята.”
Що се касае до проблема за статута на жените, тук е нужно да отбележим позитивните изменения и борбата за техните права, която нерядко се води в името на нов прочит на религиозните текстов. Днес даже съществува течение ислямски феминизъм. Също така, авторът отделя внимание на въпроса за хомосексуализма и напомня, че в мюсюлманските страни той дълго време се е допускал без проблеми (както можем да видим сега това на Запад) като сексуална ориентация или самосъзнание. На тази тема е посветена книгата на Джоузеф Масад (Joseph Massad) „Desiring Arab” (University of Chicago Press, 2007).
В заключение Зубейда се връща към прилагателното „ислямски”, което нерядко бива използвано за характеризиране на историята, науките, изкуствата и пр. „Употребата на този термин включва подразбирането, че ислямът се явява същността на тези региони и потвърждава тяхното противостояние срещу християнския Запад. Не по-малко важно е, че самият Запад твърде рядко бива назоваван християнски, когато говорят за неговата история, изкуство, наука и т. н..” (т.е. тогава обясненията биват други – икономически, исторически, географски, културни, но не толкова религиозни). Най-често се пише история на Европа, която не е „християнска” история, независимо от важната роля, която в миналото църквата е играла.
Тази позиция на Зубейда има много пресечни точки с вижданията на великия мислител Едуард Саид (Edward Said): „Когато говорят за исляма, то така или иначе автоматически зачеркват понятията време и място. (…) Самият термин „ислям” определя само относително неголяма част от това, което се случва в ислямския свят, наброяващ милиони хора, десетки страни, общества, традиции, езици и, съвсем естествено, безчислено разнообразие от жизнен опит. Опитите всичко това да бъде приведено под общото название „ислям” просто е грешно”.

С незначителни съкращения
Източник
Ако смяташ, че текстът съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог.

2012-09-13

Честит 13.!


2012-09-03

Shakira - "Antes De Las Seis"