Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-09-18

Ален Греш - "Съществува ли изобщо мюсюлмански свят?"

Предлагам на вниманието Ви превод на един текст на Ален Греш. Той е журналист и наблюдател, кореспондент в Близкия изток и владее арабски. Неговите статии често излизат на страниците на английското, френско и други издания на в-к "Монд Дипломатик".

"Сред най-противоречивите теми, дискутирани в този блог е и мястото и ролята на исляма в света. Може ли да се каже, че това е особена религия, която е различна от всички други вери? в Позволяват ли ни религиозната доктрина и Коранът да разберем какво се случва в т. нар. ислямски свят? И существува ли въобще някакъв такъв цялостен „мюсюлмански свят”?
Вън от съмнение, тази религия предизвиква особено отношение в Европа. Можете ли да си представите френски журналист, който пише: „аз съм немного юдофоб”? Но Клод Ембер (Claude Imbert) напълно спокойно написа: „Аз съм немного ислямофоб”.
Ислямофобията отразява различни явления:
- Във Франция за някои среди става дума за трансформация на антиарабския расизъм в културен расизъм.
- За други това е продължение на борбата за отделяне на църквата от държавата и твърдят, че ислямът е заплаха за това разделение. Съществуват и такива, които настояват, че се борят против всички фундаменталисти, но не обясняват защо в нашето общество под прицел се оказва изключително мюсюлманският консерватизъм.
Както и да е, най-важното е друго – една от главните грешки, която се среща у немалко коментатори, се състои в опитите съвременният мюсюлмански свят, неговите политически сили и конфликти да бъдат обяснени с помощта на исляма. Много пъти ни се е налагало да слушаме, че първоначално пророкът Мухаммад бил военен вожд, което обяснява войнствения характер на исляма или пък че тази или онази сура в Корана хвърля светлина върху действията на ал-Каида.
Такава гледна точка не е никак нова, но носи в себе си немалка опасност. Подобна теза защитават и най-радикалните исламистки групи: според тях съществува някаква извънвремева мюсюлманска вяра, неизменна догма, непроменим от времето на Мухаммад шариат.
В тази връзка е интересно да се запознаем с книгата „Отвъд исляма: ново разбиране на Близкия изток” (Beyond Islam. A New Understanding of the Middle East) на известния професор по политически и обществени науки Сами Зубайда (Sami Zubaida) от лондонския университет „Бирбек”. По-долу ще приведем някои от основните аргументи, срещащи се в текста.
От самото начало авторът говори за своя стремеж да развенчае сакралния ореол на религията и да „постави под въпрос доминиращата роля, която й бива приписвана в множество публикации, исползващи ислямски (или мюсюлмански) определения за характеризиране на тези култури и общества”.
Противно на разпространеното мнение, от края на XVIII в. тази религия преживява „процес на модернизация, който доведе до отделяне на религията от обществените практики и институти. (…) Този процес, наричан от редица историци и социолози „секуларизация”, никак не е свързан със силата на вярата и религиозните практики, а се отнася към структурните и институционални разделеня на социалните сфери от религията и религиозните власти”.
Още един важен аспект от религията се заключава в това, че тя „винаги представлява особен обществен и политически маркер, създавайки около групата вярващи и техните институти граници, които при определени условия могат да се превърнат в граници на конфликти”. Всичко това е особено вярно за исляма, като в мюсюлманските държави секуларизацията, редом капитализма и съвременността нерядко били възприемани от местното население като нещо дошло зад граница и „християнско”. По тази причина ислямът изиграл важна роля в идеологията на противостоене срещу това западно господство.
В резултат се получава една парадоксална ситуация: „В Близкия изток, а въобще и в т. нар. мюсюлмански свят, съществуват в значителна степен светски общества и политические системи, които се съчетават със сакрална идеология, еднаква както за властта, така и за опозицията. (…) Колкото по-светски стават обществата, толкова по-силно религиозните власти и опозиционите движения се стремя да наричат себе си ислямски”.
Зубейда не е съгласен с мнението за съществуващите различни съвременности (Ърнест Гелнър (Ernest Gellner), например, им е посветил цяла глава в една своя книгя). По мнението на автора, движещата сила на съвременността е капитализмът, който води до разнообразни обществени преобразования в целия свят и тези трансформации не се явяват пряк резултат от културното влияние на Запада. Разбира се, разпространението на капитализма дава нееднакви резултати (в тово число - в Англия и Франция), въпреки че има и много общо:
„Съвремените процеси и последствия от капитализма включват в себе си разрушение на старите общности, основани на роднински връзки и управлявани от патриархална власт.” Подкопаването на религията, производството на стоки, използването на чужда валута, индивидуализацията на работата и др. в крайна сметка благоприятстваха появяването на самостоятелни индивиди.
При такива условия никакви „алтернативни съвременности” просто не могат да съществуват: независимо дали в Саудитская Арабия или Иран, става дума за стремеж на лидерите да се изправят срещу тази модернизация (и преди всичко - против освобождението на индивида), същевремнно без да се отказват от правилата на капитализма.
Може ли да се говори за мюсюлманска култура, продължава Зубейда, след като мюсюлманите принадлежат към множество нации и етноси, а тяхното отношение към религията, стила на живот и идеология никак не си приличат? Въпреки наличието на няколко религиозни константи - Коранът и единството на Бога - мюсюлманската култура все по-малко може да бъде считана за неизменна реалност, доколкото всяка култура се намира в постоянно движение и изменение.
Зубейда напомня, че и трите монотеистични религии имат сходни възгледи за сексуалността, богохулството, морала и т. н. Утвърждаването на това, че религиозните истини имат първенство пред научните, е свойствено както за исляма, така и за християнството.
По-нататък авторът говори за шариата, който неизменно заема ключово място в доктрините на всички ислямистски сили. „Страшно много хора са убедени, че шариатът е някакъв строго определен свод от правила, който се основава на канонически източници и въплъщава в себе си ислямските добродетели и че той е преобладавал през исямската история. Проблемът е в това, че никота не е имало единно мнение за съдържанието на шариата и неговите институти, нито пък за начина, по който неговите правила да бъдат претворнеи в живота. Също така, той почти никога не се е спазвал стриктно и буквално, а е бил интепретиран от халифите и султаните. Съществуват множество интерпретации на шариата, които са оставили своя следа в историята.
Нека да дадем един пример. В началото на 1950. години египтянките излизат на протести с искания за право на глас. Университетът Ал-Азхар, висшият институт на сунитския ислям, излиза с фитва, според котяо това противоречи на мюсюлманските закони. =0 години по-късно виждаме, че жените имат право на глас в целия ислямски свят, с изключение на Саудитска Арабия, където никой не гласува (там суъществуват само местни избори без всякакво значение). Така въпросът за съвместимостта на исляма и шариата с правото на глас на жените е разрешен на практика, а какво е мнението на религиозните власти – това си е тяхна работа.
Ако темата за шариата ви е интересна, можете да се запознаете с книгата „Шариатът днес” (La charia aujourd’hui, La Découverte, 2012) под редакцията на Бодуен Дюпре (Baudouin Dupret).
По-нататък Зубейда разглежда различни аспеки на споровете относно ислямския закон: ислямското банкиране, половите и сексуални връзки, хомосексуализма, алкохола.
Любопитно е напомнянето за т. нар. ислямско банкиране. Феноменът се е появил едва през 1970. години и представлява „абсолютно нововъведение без каквито и да било корени в историята.”
Що се касае до проблема за статута на жените, тук е нужно да отбележим позитивните изменения и борбата за техните права, която нерядко се води в името на нов прочит на религиозните текстов. Днес даже съществува течение ислямски феминизъм. Също така, авторът отделя внимание на въпроса за хомосексуализма и напомня, че в мюсюлманските страни той дълго време се е допускал без проблеми (както можем да видим сега това на Запад) като сексуална ориентация или самосъзнание. На тази тема е посветена книгата на Джоузеф Масад (Joseph Massad) „Desiring Arab” (University of Chicago Press, 2007).
В заключение Зубейда се връща към прилагателното „ислямски”, което нерядко бива използвано за характеризиране на историята, науките, изкуствата и пр. „Употребата на този термин включва подразбирането, че ислямът се явява същността на тези региони и потвърждава тяхното противостояние срещу християнския Запад. Не по-малко важно е, че самият Запад твърде рядко бива назоваван християнски, когато говорят за неговата история, изкуство, наука и т. н..” (т.е. тогава обясненията биват други – икономически, исторически, географски, културни, но не толкова религиозни). Най-често се пише история на Европа, която не е „християнска” история, независимо от важната роля, която в миналото църквата е играла.
Тази позиция на Зубейда има много пресечни точки с вижданията на великия мислител Едуард Саид (Edward Said): „Когато говорят за исляма, то така или иначе автоматически зачеркват понятията време и място. (…) Самият термин „ислям” определя само относително неголяма част от това, което се случва в ислямския свят, наброяващ милиони хора, десетки страни, общества, традиции, езици и, съвсем естествено, безчислено разнообразие от жизнен опит. Опитите всичко това да бъде приведено под общото название „ислям” просто е грешно”.

С незначителни съкращения
Източник
Ако смяташ, че текстът съдържа полезна информация, можеш да го подкрепиш, цъквайки върху бутончето на ТопБлогЛог.

Няма коментари: