Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-09-30

За герба и ГЕРБ

В последните дни темата за песента на рапърите Шамара и Сарафа нашумя и всички медии я обсъждат обилно. Оставам с впечатление обаче, че не се казват някои неща и че позициите са доста полярни, а бих искал да потърсим една златна среда.

Някои факти
Песента няма никакви художествени достойнства, текстът е вулгарен и зле римуван. Песента е провокация и действително осъществява състава на престъплението от НК.
Песента обаче е създадена преди 3 години. Според твърдения, които се появиха в редица медии, прокуратурата обаче се е самосезирала едва напоследък, когато се е появил стихът "Не вярвам в ГЕРБ, вярвам в герба". Т.е., намесата на прокуратурата действително може да се разглежда като провокирано от политическото послание. В този смисъл защитата на свободата на словото има резон, но само до тук.
Съдържанието на песента по никакъв начин не може да бъде защитено по същество. В предния свой постинг по темата го нарекох "помия" и мога спокойно да повторя тази квалификация, защото става дума наистина за гнусотия.
"Изпълнителите" - със закърняло морално чувство - едва ли съзнават какво са изпели.
Предният ми пост обаче беше гневен, написан буквално за минута като афектирана реакция на това, че двамата рапъри се появиха в "Шоуто на Слави" и там немалко време им беше дадена трибуна, за да обясняват как те са защитници на свободата на словото и ще си пеят каквото си искат. Политическият ангажимент на "Шоуто..." към партията на Кунева е отдавна известен и е тема на отделен анализ, тъй като ми се струва изключително неморално едно шоу, което първо е развлекателно, второ политически ангажирано с един от играчите на политическата сцена, да има претенциите за рецензент на сериозната политика. В случая Слави, който пее патриотични песни и се самозаявява като патриот, по политически подбуди даде трибуна на едни типове със съмнителни интелектуални и нравствени качества, за да плюят индиректно по герба на републиката.
Затова и написах, че трябва да забравим политическите си пристрастия и да го кажем кратко и ясно: подигравките с българския герб и националното ни знаме са недопустими и трябва да бъдат санкционирани според закона.
Твърденията на Бойко Борисов, че не познава рапърите, се оказаха неверни, защото самите те заявиха, че той е откривал техни заведения по морето.
В статиите си в пресата Кеворкян отдавна говори за фризирания и клиширан език на българската политика. Език, който създава идеологическа реалност, която заличава действителността. Език, в който всичко е сресано, подредено, прогнозируемо и очаквано... Кух бюрократичен жаргон и набор от клишета.
В тази връзка моят приятел Сашо Симов, когото много уважавам, написа статия, в която беше възторжен от хулиганския език на Шамара. Хулигански език, противопоставен на интелектуалниченето на Георги Лозанов. Нашият политически език наистина, както би казал Гео Милев, се нуждае от "оварваряване". Не става дума да се говори просташки, а нещата да се артикулират на ясен и разбираем език. С това съм съгласен, но не мога да приема тезата, че Шамара и Сарафа са носителите на този език. Отварям скоба - в миналото езикът на левицата е бил изпълнен със сатирични подмятания, точни сравнения, сочни метафори. Прегледайте само речите на Георги Кирков и ще се убедите в думите ми. Така че би следвало левицата, а не Шамара да е носител на тази промяна в "дървения" политическия новговор.
Няма как обаче да ме "кефи" фразата на Шамара "Естетическите претенции си ги пази за себе си". Ако я приемем, означава следващия път да не можем да я изречем по повод някоя нова флагрантна простотия и идиотщина; силиконка върху тетрадки и "Напипай гооо..."
И като заключение още някои политически импликации на случилото се. БСП има достатъчно поводи, за да критикува основателно правителството, а министър-председателят изрича неверни почти постоянно. По тази причина самоцелната опозиционност не винаги е добър избор. В този дух - свободата на словото трябва да бъде защитавана, кретенщините на двама рапъри - не.

Целият текст съзнателно се опитва да охарактеризира Шамара и Сарафа в стилистика, която им е позната, характерна за тях и разбираема.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

Няма коментари: