Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-10-17

Жан Зиглер - "Нигерия - фабриката на омразата"

Жан Зиглер е роден на 19 април 1934 г. в Швейцария в консервативно семейство. Завършва висше образование в Берн и Женева и придобива докторска степен по право и социология. Започва работа в ООН. В началото на 60. години е изпратен като експерт на световната организация в бившата белгийска колония Конго (Заир). Гладът и репресиите, на които става свидетел там, завинаги преобръщат мирогледа му.
Работейки като експерт към ООН (специален докладчик по правото на храна (2000 - 2008 г.) и вицепрезидент на консултативния комитет към Съвета по правата на човека (2008-2012.) и професор по социология в Женева и Сорбоната, той пише редица критични към неолибералната глобализация книги. Част от текстовете му са преведени и на български (вижте ТУК, ТУК и ТУК).
Мотото му е:
"Да информират, да осветляват действията на властимащите - в това се състои най-важната задача на интелектуалеца!"


По-долу Ви предлагам превод на част четвърта от книгата на швейцарския учен "Омразата към Запада".

"І. "Кръстниците" от Абуджа
Самолетът от Европа се приземи в Абуджа към полунощ. Столицата на Нигерия е разположена на 600 м. на морското ниво на просторно, скалисто високо плато в географския център на страната. През януари, сезонът на харматана, африканският североизточен пасат, температурите по това време на нощта достигат до 30 градуса по Целзий. Въздухът е сух. Горещ вятър се носи над черните гранитни пирамиди на платото.
Международното летище, сграда от бетон и оранжево стъкло, е почти безлюдно. Пиер Хелг, интелигентният и изключително деен посланик на Швейцария в Нигерия, ме очаква на изхода. От летището до първото предградие на столицата има петдесет километра.
Нощта е тъмна, топла и изпълнена с хиляди сенки, които се движат от двете страни на магистралата. Полетът от Амстердам бе девет часа. Непрекъснато задрямвам от умора в колата.
В Мабуши, най-крайното северно предградие на столицата, Пиер Хелг ме буди. „Погледнете само!” Стотици камиони, пътнически автобуси, трактори, ученически автобуси, пътни машини и всевъзможни други моторни превозни средства стоят наредени край пътя. Задръстването изглежда безкрайно. Превозните средства се придвижват напред в тъмната нощ с темпото на охлюв, сантиметър по сантиметър. Отпред в далечината се вижда единствената бензиностанция, потънала в неонова светлина. Стотици изтощени шофьори от всички краища на страната примирено чакат да им дойде редът. „Такава е картината от Севера до Юга, от Лагос до Кано, от Ибадан до Майдугури и Енугу” се обръща посланикът към мен. „Навсякъде шофьорите прекарват по-голямата част от нощта в чакане, с несигурната надежда да напълнят резервоара си с бензин...”
Не го разбирам добре: да съществува хроничен недостиг на гориво в страна, която е осми по големина производител на петрол в света и най-големия на Африка! Това струва на икономиката й ежедневно милиони работни часове.
През 2008 г. Нигерия изнесяше средно по 2,6 милиона барела суров петрол на ден. В същото време тя внася по-голямата част от преработените петролни продукти, които са необходими на стопанството й.
Трите рафинерии на страната в Порт Харкурт, във Вари и в Кадуна са извън строя. В 2006 г. бяха похарчени над един милиард долара за техния ремонт. Без никакъв резултат.
Страната разполага с над 5000 км. петролопроводи. Срещу най-важните от тях, и най-вече от Сулейя към Вари, от Порт Харкур към Енугу и от Порт Харкур към Атлас Кове, редовно се извършват саботажи. Магистралата при Мабуши, първото предградие по пътя ни, е затворена. Ние завиваме по една тъмна улица към центъра на града. И изведнъж разхвърляни по асфалта камъни ни принуждават да намалим скоростта, след това да ги заобикаляме в слалом. В светлината на фаровете пред нас изплува отряд полицаи в износени тъмносини униформи и с автомати „Калашников” в ръка - "Националната полиция на Нигерия".
Дипломатическата кола минава без проблеми. Но от лявата ни страна, край канавката, която служи на жителите на околните колиби за канализация, са спрели три транспортни коли, които до горе са натоварени с краставици, домати, жам-корени, сладки картофи, корени от маниока, фасул и чакат да бъдат проверени. Край нас минава японска кола, шофирана от бял. Той намалява скоростта, спуска страничното стъкли и хвърля шепа нейра (нигерийската валута) на земята. Полицаите се нахвърлят върху нея.
Африканските шофьори на транспортните коли в замяна на това ще чакат още дълго, може би часове, докато се спазарят за откупа за преминаване.
„Около Абуджа има дузини такива контролни заграждения” ми обяснява Пиер Хелг. „В цялата страна те са сигурно десетки хиляди. Тук, на платото, хората отглеждат зеленчуци, ананаси, портокали. И още на разсъмване ги продават на пазара във Вуце или Гарки. Но заради полицейските заграждения цената на стоката им се удвоява, понякога става четири или пет пъти по-висока преди да стигне до пазара. Полицаите получават твърде нередовно заплатите си и трябва да ги разбираме. Те също хранят семейства.”
Абуджа е град, който практически е точно толкова скъп колкото Токио, Женева или Ню Йорк. На 8. хиляди квадратни километра на федералната провинция са разположени стотици малки селскостопански селища, ферми за оглеждане на говеда, зебу и птици, зеленчукови и овощни насаждения. Тяхната продукция се оскъпява значително преди да достигнат пазарите на Гарки или зоните 1 и 2 на Вуце заради полицейските шайки по пътищата. Резултатът от това е: доходите на селяните, на градинарите и животновъдите в тази провинция остават мизерно ниски, а потребителите от Абуджа плащат за стоките крайно високи цени.
„Националните полицейски сили на Нигерия” наброяват сто и четиридесет хиляди мъже и жени. Техният девиз е: „Serve and protect.” На практика това изглежда съвсем другояче. Вестниците се оплакват: „Пропускателните пунктове служат за това да се изнудват шофьорите за пари...” Полицейските засади по пътищата, изнудването по междуградските шосета и в градовете са достигнали до непоносими размери. И други престъпления са на сметката на полицията: отвличанията, грабежите и убийствата също нарастват.
Корупция се вихри по всички нива на йерархията. Най-високият чин в националната полиция е генералният инспектор. Предпоследният човек, заемал този пост, беше арестуван и изправен пред съда. Имуществото му (най-малко намиращата се в Нигерия част) беше конфискувано и той бе осъден да върне на държавата сумата от 132 милиона долара... Неговият наследник е Ехиндеру Сънди. Той се е нагърбил с херкулесовската задача да превърне ордата от крайпътни разбойници в орган за защита на населението.
Още половин час път в жегата на харматана и нашата кола завива по великолепна алея от кралски палми. На входа на парка щателно ни проверяват частни охранители, млади мъже в безупречни униформи, след което спираме окончателно пред разкошния портал на хотела „Транскорп-Хилтър”.
Дворецът принадлежи на „Транскорпорацията на Нигерия”, която от своя страна е собственост на фамилията на генерал Олусегун Обасаньо, президентът на републиката.
Разположен под сивото небе на североизточния пасат „Харматан”, град Абуджа представлява хаос от радиални изходни артерии и концентрични булеварди, административни сгради и офис-небостъргачи, разкошни вили с басейни, гаражи, поддържана тревна площ, охранителни камери, всичко скрито зад непристъпни огради, банки-дворци, казарми, хиподруми, парадни площади, огромни джамии с позлатени куполи... Погледът среща и църкви, една катедрала, луксозни хотели и ресторанти. В централната част на града преобладава сивият бетон. А в крайните райони - необозрими квартали на мизерията. Ламарината и шперплатът, измазаните с глина колиби там се обитават от анонимното множество дребни чиновници, гладуващи безработни, бедни семейства и домашни прислужници.
Столицата се разпростира на площ от 250 квадратни километра. Колко хора живеят там? Най-вероятната оценка е към три милиона. И всяка седмица се увеличават с нови мигранти.
Пейзажът на Абуджа е великолепен, с неговите остри скални образувания, които се издигат от черната пустош на платото. Редки дървесни видове, много храсти, двете реки Усама и Гуара разнообразяват монотонността на скалистата гледка. По време на дъждовния период хълмовете се покриват с килим от свежа трева и светещи с багрите си цветя.
Решението да се премести столицата на федералната държава от Лагос точно в средата на страната на платото Джос бе взето 1976 г. от правителството на генерал Муртала Мохамед. В основата на тази идея бе заложено намерението да се изгради нова столица, която „да олицетворява единството и величието на нацията”. Но не правете грешката да я сравнявате с градовете Бразилия или Чандигарт: и помен няма да откриете от почерка на един Нимайер или Льо Корбюзие.
Абуджа е град-кошмар. Арогантността на грандоманските постройки от сив бетон е съкрушителна. В нигерийската столица намира израз цялата мощ и презрение на военните режими от 1966 г. насам към обикновенните хора. Агресивната им манифестация е изразена в самонадеяните небостъргачи и кули, в невъобразимия лукс на вилите, в безкрайните мръсни бедняшки квартали от покрайнините на града. Арогантността е превърната в Абуджа в камък.
Комуникацията между „централните зони" - официалното название на правителствените квартали и жилищата на принадлежащите към елита слоеве - и морето от бедни поселения в отдалечените градски райони е затруднена, а транспортът - проблематичен.
До октомври 2006 г. мотопеди и мототаксита осигуряваха превозването на работниците и тълпите от безработни, отправили се да търсят случайна работа. Но през 2006 г. министърът, отговарящ за провинцията, с указ забрани мототакситата. Причината: замърсяват околната среда и вдигат много шум. Решението на министъра беше да се заменят с автобусни линии.
Малка подробност: транспортното дружество, което притежава монопола ежедневно да превозва десетки хиляди хора от периферията към центъра на града и обратно, е собственост на близък роднина на министъра.
Планът Абуджа да стане столица на Нигерия е породен от болезнения, но понятен страх от разпад на страната. За да бъде разбран този страх, е необходимо да направим кратко връщане към недалечното минало.
В нощта на 30 септември срещу 1 октомври 1960 г. историята на Нигерия отбеляза дълбока промяна. В полунощ беше обявена независимостта й. Море от хора изпълни улиците на Лагос. В пристанищесто недалече от там последните войници на британския гарнизон се качваха на корабите си. От стотици хиляди гърла звучеше:
"Нигерия, Нигерия,
Нигерия от днес е свободна"
Ннамди Азикиве, интелектуалец от етноса ибо с необикновена харизма и ясна, стратегическа представа за бъдещето, става първи президент на независимата държава. Незабавно той трябва да се заеме с един неотложен проблем: предотвратяване разпадането на страната на Север и Юг, да избегне конфронтацията между мосюлмани и християни. Зрее заплахата за братоубийствена война между основните народности на страната.
Азикиве въвежда федералното устройство на Нигерия, което понастоящем я разделя на 36 провинции.
На площ от почти един милион квадратни километра, на която е разположена страната, живеят могъщи етноси: фулани, хауса, ибо и други, носители на велики културни традиции, символично изкуство и религиозно наследство; те са горди със своята народностна памет и държат на своята идентичност. Освен това, страната се населява и от още над двеста по-малки, но също тъй настояващи за запазване на своята идентичност етноси. За да се ограничат междуплеменните конфликти и хегемониалните амбиции на големите племенни групи, както и за закрила на малцинствата, решението за федерализиране на страната беше напълно разумно.
През 1966 г. законното правителство стана жертва на първия военен преврат, който постави началото на поредица от военни диктатури, които изпразниха от съдържание федералните институции.
Човекът, който остави най-силен отпечатък през последните двадесет години, е генерал Олусегун Обасаньо, произхождащ от племето йоруба, християнин с англикански традиции. Кариерата му започва като командир на федералните войски по време на войната с Биафра; затварян и измъчван е по време на диктатурата не произхождащия от Севера Сани Абаха; държавен глава от 1999 г. до 2007 г. И днес той още е могъщият човек в страната.
Независимо от 70. си години, този мъж излъчва истинско удоволствие от живота и хищна склонност към властта. Той е красноречив и с холеричен темперамент. Зад тесните му очила погледът му излъчва интелигентност, жизненост и чувство за хумор. Най-често носи шарена шапка, напомняща по форма на фригийска шапка, широка кафява или с цвят охра туника и сандали, украсени с традиционните мотиви на владетелите на племето йоруба. Срещал съм се с него, той е забележителна личност.
Хунтата на военните „кръстници” на мафията наподобява на басейн с акули. До 2005 г. ген. Обасаньо, наред с функциите на глава на правителството, заемаше и поста на министър на петролодобива. Тогава другите акули го принудиха да разсекрети приходите на страната от черното злато. А те са значителни. Според пресмятания на парижкия „Льо Монд” през последните четиредесет години нигерийските „кръстници” са прибрали в касите си 352 милиарда долара, което е 4 пъти повече от сумата, която западните държави отделиха в същото време като официална помощ за развитие на всички страни от Черна Африка. По време на десетилетието от 1997 г. до 2007 г. годишните приходи на Нигерия (съответно и на „кръстниците” на петролната мафиа) от газ и петрол нарастнаха до 10-12 милиарда долара.
Нигерия днес е осмият по големина производител на петрол в света (за 2008 г. експортът е 2,6 милиона барела на ден. Запасите й се оценяват на 36 милиарда барела (3% от световните залежи). Запасите от газ се предполага, че възлизат на 5200 милиарда куб. метра (2,9% от световните залежи). Добивът на петрол се извърша на основата на изключително доходни за чуждестранните компании договори (Production Sharing Agreements - PSA). Компаниите поемат всички предварителни разходи по сондиране и проучване на нови периметри, експлоатационните разходи, транспорта, пласимента. След това те делят разходите и приходите с държавата. Но това разделяне става след приспадане на амортизациите на всички инвестиции, направени от компаниите. Този метод на договаряне е особеност за Африка и не се прилага нито в Средния изток, нито в Европа или Северна Америка. Според ориентировъчни оценки държавата в крайна сметка получава от 30 до 50% от продажната цена на петрола. Но нито правителството в Абуджа, нито петролните компании са склонни да обявят точните клаузи на договора Production Sharing Agreements - PSA.
Под мотото „Разкрийте какво плащате!” международната неправителствена организация „Global Witness” („Глобални свидетели”) от години се опитва да издейства прозрачност на печалбите от петролните и газовите компании. Напразно. Световната банка, която през 2007 г. извърши различни проучвани в газовия и петролодобивния сектори в икономиката, грижливо се пази да публикува данни за резултатите.
Нигерийския петрол определено е с по-високо качество от този на Средния изток. Преди всичко, залежите са по-плитки и параметрите му позволяват по-евтина преработка. Неговото ниско съдържание на сяра е неоценимо предимство за работещите извън африканския континент рафинерии, които трябва да удовлетовряват все по-строги екологични изисквания.
Нигерийската армия е обществена групировка с голяма заплетеност и нищожна прозрачност... Тя е изключително корумпирана и пропита с крайно патриотично самочувствие. Въпреки че е постоянно раздирана от бурни личностни и традиционни междуетнически и религиозни конфликти, нейното върховно командване само в един единствен път е било разединено: през 1967 г., когато богатите на петрол югоизточни провинции напуснаха федерацията.

V. Кървава следа в делтата
Реката Нигер има най-голямата делта на света, по-голяма от тази на Амазонка, Ганг и Брамапутра. Заема площ от над 70 000 кв. км. от континенталната суша, крайбрежието, заблатени брегове, лагуни, мангрови гори и острови.
Делтата се населява от 27 милиона души от най-различни културни и професионални общности - земеделци, скотовъдци, рибари, търговци, моряци, петролни работници, главно от етногрупите ибо, огони, ибибио, иджав, екои, мбембе, итсекири и урхобоан. Територията на делтата е разделена между 8 от 36. федерални провинции: Абиа, Аква, Ибом, Делта, Едо, Ондо, Ривърс, и Крос Ривърс.
Делтата произвежда повече от 90% от валутните приходи на Нигерия.
Залежите на делтата и континеталния шелф се експлоатират от многобройни трансконтинентални газови и петролни концерни. Най-големият сред тях е „Roуal Dutch Shell Group”. Тя притежава в морето и на сушата над 1000 петролни кладенци и над 6000 км петролопроводи.
„Шел” е когломерат от над 1700 различни, работещи на всички континенти филиали. 60% от тях са собственост на холандската „Roуal Dutch Shell”, а 40% на британската „Shell”, отговаряща главно за транспорта и търговията. Двете компании работят заедно по целия свят от 1903 г. Те притежават редица дъщерни дружества.
Теоретично петролът и газта принадлежат на нигерийската федерация, която отдава правото за търсенето им на чужди частни компании.
В Нигерия „Shell” упражняват правата си чрез четири различни предприятия:
„Shell Petroleum Development Company” контролира област от над 30 000 кв. км. в делтата, 6000 км тръбопроводи, 90 периметъра за добив на петрол, 73 помпени станции и двата най-големи експортни терминала на островите Бони и Форкадос. В добивните съоръжения, в лабораториите, офисите и хотелите-платформи работят 4500 чужденци и 20 000 местни сътрудници на фирмата.
„Shell Nigeria Exploration and Production Company” се е специализирала в проучването и експлоатацията на морските находища. Благодарение на свръхмодерната си техника това дружество от 1999 г. разработва и добива петрол от находища, които са отдалечени на над 120 км от брега и се намират на 1000 до 1100 м дълбочина под водата. Само петролният периметър Бонга, обхващащ 60 кв. км., през 2008 г. достигна добив от 225 000 барела петрол и 150 милиона стантдартни кубически фута (СКФ) газ на ден.
„Shell Nigeria Oil Products Limited” извършва производство и разпространение на различни петрохимически продукти, от дизел до авиационно гориво.
Свят ми се завива като чета годишния отчет на различните по-нови „Shell Nigeria”- компании. Всяка от тях е акционер в други петролни и газови дружества, участва в джойнт-венчъри и поддържа бизнес отношения с невероятна юридическа сложност. И въпреки това такова четиво показва кои са най-важните партньори на „Shell” в делтата на Нигер: „Тотал”, „Сън Ойл”, „Ексон Мобил”, „Бритиш Петролиум” и „Бритиш Газ”.
На сондажите се добива петрол. Едновременно с него обаче излиза и газ. Той съдържа опасни за човека отрови. В правовите държави филтрите са задължителни: с тях газът се очиства, преди да постъпи в атмосферата. В Съединените щати всяко нарушение на тези предпазни разпоредби се наказва с глоби, достигнащи до сто милиона долара.
В Нигерия обаче газът от делтата се изгаря на края на високи комини. Ден и нощ горят тези факли, гигантски огнени стълбове, издигащи се до небето. Напълно безнаказано.
Американски изследователи смятат, че петролните полета на нигерийската делта изхвърлят в атмосферата повече въглероден двуокис, отколкото всички останали петролодобивни райони на земята, взети заедно.
Също е положение и с петролните утечки, неконтролирано изпусканият петрол в природата, който нанася вреди на 27-милионното население на делтата. Такива течове могат да се получат по две причини: или поради грешки в експлоатацията на сложните добивни съоръжения на трансконтиненталните компании или поради материални дефекти. Петролните загуби при подобни аварии нямат никакво значение за компаниите. За хората и животните, за растенията и питейната вода те обаче имат катастрофални последствия.
През 1989 г. петролният танкер „Ексон Валдез” се разцепи след като се натъкна на скала край бреговете на Аляска и предизвика най-голямата екокатастрофа в САЩ. За същата година от течовете в Нигерия в природата се изля четири пъти повече петрол в сравнение с катастрофата на "Ексон Валдез". Числата са впечатляващи. Според отчета на неправителствената организация „Environmental Rights Action” (ERA) през 2005 г. бяха регистрирани 51 утечки, за 2006 г. - 38, а в 2007 г. - 36.
Навсякъде в делтата се вее белият флаг на „Shell” с прочутата жълта мида в червено оконтурване. Това изразява могъществото на компанията. Но в очите на гладуващите селяни и рибари, на тяхните жени и деца този флаг е символ на потисничество и арогантност. Защото селското стопанство линее и палмите се задушават от черните облаци дим, идващи от горящите факли.
Непрестанно се появяват пробиви в петролопроводите с катастрофални последици за подпочвените води. В залива на Бони и в Ривър Стейт крайбрежният риболов е вече далечен спомен.
Така преследващите печалба транснационални петролни концерни разрушиха живота на милиони нигерийски рибари, земеделци, скотовъдци и градинари.
В замърсените с петрол мангрови гори загиват и маймуните. Корозията от плискащите се маслени килими в пристаните разяжда рибарските лодки. Небето е черно. Чувствителната екосистема на делтата - една от най-богатите, но и най-уязвимите на планетата - се разрушава.
Днес в делтата бушува една от най-кървавите, но и най-скрити войни на света.
Най силният клон на въоръжената съпротива, "Освободителното движение за делтата на Нигер" (ОДДН) има значителна военна сила. Неговите няколко хиляди бойци разполагат с бързи скутери, въоръжени с тежки картечници. Тези бойци, които носят маски на лицата си и спазват строга анонимност, произлизат от народа иджав, най-многобройната етническа група в делтата. Най-известните нападения в провинциите Байелса и Ривър, централните области на територията на иджав, бяха извършени от 2007 до 2009 г.
ОДДН притежава ефективна осведомителна мрежа и добре функционираща комуникационна система, базирана основно на сателитни телефони.
Практически във всички градове и села на делтата бойците на ОДДН могат да разчитат на логистичната подкрепа на населението, която е също толкова тайна и ефективна като използват безбройните скривалища, които не могат да бъдат разкрити от полицията и въоръжените отряди. Ежедневието на делтата е белязано от убийства, въоръжени нападения и сблъсъци.
От къде са всичките тези бързоходни скутери "Зодиак", автомати, сателитни телефони, минохвъргачки, мини, картечници и ракети? Чрез многобройни вземания на заложници ОДДН успя да натрупа значителни финансови средства. Със сигурност движението ги използва за подкупване на служителите и на елитните военни части, изпратени за тяхното преследване и за покупка на най-модерни оръжия от техните офицери.
Отделните петролни компании също водят ожесточена конкурентна борба помежду си за получаването на нови лицензии за добив на петрол и за подновяване на старите. Ето защо не е изключено някои от тях тайно да финансират една или друга група на ОДДН и да я снабдяват с оръжие.
Един пример: март 2007 г. Бойци от ОДДН нападнаха важни съоръжения на италианската компания „Аджип”. След кратка схватка с охранителния й персонал и с бързо изпратените на мястото нигерийски войници, бойците взривиха петролопровода и производството на „Аджип” спадна с 67 000 барела на ден. Бяха отвлечени и множество инженери.
Друго движение - „Бригади на мъчениците” - е още по-загадъчно от ОДДН. То не е свързано с определен етнос. По тази причина то притежава всички характерни черти на надкласово разнообразие (в него воюват висшисти рамо до рамо с рибари) и на класическо освободително движение. То се позовава на интелектуалец на име Алхаджи Муджахид Докубо Асари. През 2006 г. той призова към „тотална война”. Малко по-късно той беше арестуван от специалните части на армията в едно скривалище в квартира в Лагос. От тогава нищо не се знае за него.
Големият пожар в съоръженията на „Shell” в югоизточната част на делтата през март 2007 г. е дело на „Бригадите на мъчениците”, а също и атентатът срещу главния петролопровод на компанията, който води към устието на р. Опобо, на ок. петдесет километра югозападно от Порт Харкур. Тези две нападения принудиха „Shell” да намали дневното си производство на 187 000 барела.
Политика на изпепелената земя, прогонване на нападателите - на тази програма на полицейските бригади не й липсва решителност.
През един хубав януарски ден на 2007 г. в Кула, град в провинцията Ривър, се състоя събрание на традиционните племенни владетели. При настъпване на тъмнината сградата беше обкръжена от млади хора с маски и въоръжени с автоматични пушки. Те проникнаха в тържествената зала, застреляха дузина от присъстващите висши лица и раниха мнозина други.
„Бригадите на мъчениците” обвиняват традиционните владетели, че проподядват подчинение на различните народности в делтата, оклеветяват съпротивата и, още по-лошо, сътрудничат с „чуждестранните потисници”.
Въоръжената съпротива става от година на година все по-смела, по-ефективна. Например: на разсъмване на 14 май 2009 г. маскирани бойци от ОДДН нападнаха и завладяха презокеанския кораб „The Spirit” и взеха 15 чуждестранни заложници.
През една юнска нощ на 2008 г. въоръжени с тежки картечници бързоходни катери на ОДДН атакуваха петролната платформа „Бонга” на „Shell” на стотина километра от брега, отвлякоха състава й и я взривиха.
Нигерийското правителство обяви в свое комюнике от юни 2009 г., че саботажните актове на нелегалните групи в делтата струват на бюджета по 8 милиарда найрас, около 39 милиона евро на ден.
Не всяка съпротива в делтата е свързана с насилие. Това се доказва от съдбата на писателя Кен Саро Вива.
В петък, 10 ноември 1995 г., рано сутринта централният затвор на Порт Харкур беше огрян от розовата зора. Войници на нигерийската армия нахлуха в килиите на Кен Саро Вива, тогава на петдесет и четири години, и на още осем други затворници. Те бяха брутално събудени, оковани с белезници на ръцете и изведени на двора на затвора. Там ги чакаха бесилките. Един след друг бяха обесени осем млади хора.
Последен бе екзекутиран Кен Саро Вива.
Деветте убити бяха от народа огони. Кен Саро Вива беше международно известен писател. Като убеден защитник на природната среда той бе организирал мирно протестно движение за опазване живота на народа огони. Беше информирал европейската и американската преса, беше писал до Европейския парламент, до ООН, до Организацията за африканско единство. Напразно. Генерал Сани Абаха удави мирната демонстрация в кръв.
Три дена след колективната екзекуция от Порт Харкур, на 13 ноември 1995 г. Нигерия бе изключена от Британската общност. Всички западни страни отзоваха посланниците си от Абуджа.
Не бе изминала и една година и всичко се върна в старите си релси. Ген. Сани Абаха отново бе приет в кръга на полезните и затова почитани държавни глави. Той почина през юни 1998 г. по време на една оргия в Асо Рок, вероятно от свръхдоза кокаин. По данни на нигерийското министерство на правосъдието частта от неговото богатство, складирано в Швейцария, възлиза на 1,8 млрд. долара.
За милиони африканци Кен Саро Вива си остава Мартин Лутър Кинг на делтата. Неговата защитна реч пред съда в Порт Харкур обикаля цяла Нигерия. Това е пример за двойния морал на парламентарната демокрация под маската на военните режими: купих си я съвсем свободно на DVD в павилиона на хотела „Хилтън” в Абуджа, където бях отседнал.
Словото е изключително умерено. Обръщайки се към ръководството на фирмата „Shell” той казва: „Колкото по-богати сте, толкова повече се издигате над закона... Добивът на петрол превърна моята страна в безмерна пустош; въздухът е отровен с изпарения от метан, въглеродни окиси, сажди, избълвани от факлите, които от тридесет и три години по двадесет и четири часа на ден горят газовете си в непосредствено съседство до жилищни райони. Земята на огони е е опустошена от киселинни дъждове, от петролни и газови изливи. Мрежата от петролопроводи, която покрива обработваемите земи и селата на огони, е заредена със смъртоносна опасност... За нас смъртта е нищо, ние ще победим”.
Убийството на Кен Саро Вива по-късно беше възмездено. Неговият син подаде в един нюйоркски съд обвинение срещу „Shell”. Обвинението е за съучастничество на „Shell” с режима на ген. Абаха и основано на закон от 1789 г., който позволява всяко нарушение на човешките права, извършено някъде по света, да бъде предадено на американски съд, ако някоя от засегнатите страни има връзка със Съединените щати. След дългогодишен процес във вторник, 9 юни 2009 г., „Shell” призна своята вина и сключи със семейството на обесения писател споразумение за обезщетение от 15,5 млн. долара.
Насилието, на което е подложено цивилното население на делтата, е една непрекъсната поредица от стрес и ужас. Членовете на сформираните от нигерийските „кръстници” специални отряди на „Joint Task Force” се държат като варвари, изнасилват, ограбват и тероризират населението на селата и бедните квартали, които нападат.
Най-омразни са командосите от „River State Internal Security Task Force”. Дори „Shell” осъжда понякога извършените от тях престъпления.
Световната общественост рядко узнава за тези изстъпления. Понякога има и изключения. Такова е например клането в Одиома от 2006 г.
Гръцкият кинорежисьор Йоргос Авгерополус даде в своя филм „Мръсният петролен бизнес в делтата” думата на оцелелите в кървавата баня. Нигерийските реактивни самолети прелетяли най-напред в бръснещ полет над Одиома. След това се завърнали, за да унищожат с ракети жилищата на традиционните вождове. Към обяд пристигнал с камиони и батальон на „River State Internal Security Task Force”. Войниците му разтрелвали всички бягащи по улиците. Тези, които успели да се скрият в жилищата си, са били изгорени живи в тях. При настъпване на нощта оживелите прибрали сто и две мъртви или тежко ранени деца под десет години.
Какво бе престъплението на хората от Одиома?
С мирни демонстрации, окупации и писмени протести пред службите в Абуджа и Порт Харкур те протестирали срещу новите сондажи на концерните, които са били проектирани върху техните обработваеми земи.
„Task Force” е поставила ултиматум: „Или освобождавате полетата за сондиране, или ще ви третираме като хора извън закона”. След изтичане на срока на улиматума Одиома е била обявена за възстанал град и разрушена.

VІІ. Лицемерието на неоколониализаторите. Мизерия насред богатство
В Нигерия Западът е изправен пред един проблем: системата на обществено устройство, изградена на основата на злоупотребата с власт и корупция на „кръстниците” на мафията, която система е виновна за ужасяващата мизерия на по-голямата част от населението в тази иначе една от най-богатите не само в Африка държава.
Нека се запознаем най-напред с нищетата в Нигерия.
Средната продължителност на живота в страната е 45 години.
Над 70% от 140-милионното й население живее в условия, които Световната банка определя като „екстремна бедност”. Те трябва да преживяват с по-малко от 1 долар и 25 цента на ден.
54% от нигерийците страдат от постоянно и тежко недохранване. Едно на всеки 10 деца умира преди да е навършило 5 години.
От над 15 години Програмата на ООН за развитие (UNDP) изчислява Индекса за човешко развитие (Human Development Index - HDI) за оценка степента на развитие на отделните страни, който включва следните критерии: образование, здравеопазване, снабденост с питейна вода, политически свободи, ефективна защита на човешките права, покупателна способност, процент на постоянно недохраненото население, смъртност на новородените и на родилките, опазване на околната среда и пр.
Нигерия постоянно се нарежда след последните страни в световната класация. През 2006 г. са подложени на оценка 177 страни. Нигерия зае 159. място. В тези данни няма грешка: осмият по големина производител на петрол в света принадлежи към двадесетте най-бедни страни на планетата ни.
Половината нигерийци са неграмотни. Само 64% от децата в училищна възраст ходят на училище. Дори и първоначалното образование е платено. Таксите за записване в училище, стойността на учебниците и на задължителната ученическа униформа надхвърлят финансовите възможности на много семейства.
Както почти във всички страни от Черна Африка населението и на Нигерия е много младо: 45% са под 15 години. Нарастването му е с 2,4% на година.
80% от селяните притежават самостоятелно или в сдружение земеделска земя, която е в изобилие в страната: 58% от нея пустее. И въпреки това публичните субсидии за земеделие и производството на храни са практически равни на нула. Торовете са на непосилни цени. Селската механизация в повечето райони е непозната. Банковите кредити за земеделие, скотовъдство и риболов са недостъпни, освен при местните лихвари, които вземат като гаранция цялата реколта и отдават заеми срещу баснословни, от никого неконтролирани лихви. Ето защо Нигерия внася по-голяма част от потребяваните храни.
Нищетата се съпътства от нарастваща престъпност. Отвличането на деца и продажбата им в чужбина на педофилски мрежи е доходно занимание за многобройни престъпни групировки... Годишно стотици нигерийски деца изчезват в Европа.
Олусегун Обасаньо, „възроден християнин” като Джордж У. Буш, приключи втория си мандат като управляващ страната през април 2007 г. Запитан от журналсти с кое постижение най-много се гордее, рафинираният политик от племето йоруба отговори на "Financial Times": „Гордея се с броя милиардери, който се дължи на моето управление, и с моята механизирана птицеферма край Лагос".
„Кръстникът” от йоруба съжаляваше само за едно. Кое е то?
Може би за убийственото недохранване, което ликвидира народа му? Или за детския паралич и маларията, които ежегодно убиват десетки хиляди деца? Или пък за пълният хаос в здравеопазването и земеделието?
Грешка! Съвсем не!
След осемгоишен престой начело на държавата „кръстникът” се измъчва от далеч по-благородни терзания на съвестта. Нека чуем неговите собствени думи: „Това, което най-много ме мъчи, е въпросът защо не успяваме да вкараме един поне нигериец в десетката на най-богатите хора на света? Защо другите успяват, а ние - не?... Кое е по-добро на олигарсите, или както и да ги наричат, в Русия, Китай или Индия, от нашите?...”
С прагматизъм „Financial Times” констатира: „Изглежда, че нововъзникналата господстваща класа в Нигерия е нечувствителна към страданията на бедните, въпреки че те са много повече от нея.”
Изглежда, че при тази комбинация от алчност и мизерия, опасенията за сигурността на инвестициите при възможни размирици всред господата от „Шел”, „Бритиш Газ”, „Ексон” или „Тотал” са напълно оправдани.
За щастие, тези филантропи имат верни приятели във Вашингтон. За всяка по-значителна ивестиция в южното полукълбо Световната банка поема нещо подобно на застраховка тип „Пълно каско” срещу народни възстания.
„Кръстниците” от Абуджа са прибрали от обявяването на независимостта своите 352 милиарда петродолара и не желаят да инвестират в земеделието, здравеопазването, образованието, в строежа на болници? Има опасност от бунтове? Вярно, но не се плашете! Световната банка покрива рисковете.
Световната банка е най-голямата институция в системата на ООН, която има за задача да подкрепя и финансира държавни проекти за развитие на най-бедните страни на света.
Но в Нигерия (както и в други страни от бедния Юг, намиращи се под диригентската палка на Запада) действителността е малко по-друга. Световната банка тук неприкрито стои в услуга на господарите на концерните, т. е. на частната икономика на Запада.
Тя успокоява техните страхове, финансирайки един социален минимум, предназначен да смекчи народното недоволство. Световната банка е най-тясно свързана с концерните и частните банки на „Уолстрийт” и от основаването си през 1944 г. до сега тя непрекъснато се управлява от американци.
Положението е напълно абсурдно. Повечето африкански страни южно от Сахара живеят в страхотна бедност. Нигерия обаче е много богата. И когато Световната банка насочва парите, предвидени за развитие към Нигерия, тя служи по този начин на господарите на петрола, като отказва елементарна помощ на безбройните бедни страни.
А това представлява върхът на лицемерието и демагогията."

Източник
Подбор и превод: инж. Любен Аладжов
Биографичната справка, линковете и редакцията на превода направи на полза на читателите в лето господне 2012 г. пишещият тези редове.

Други статии на български от проф. Жан Зиглер:
"Когато оризът стане финансов продукт" - в-к "Льо Монд Дипломатик"
"Ловът на роби" - сп. "Ново време"
"Глад и дълг: масови убийци" - в-к "Свободна мисъл"

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

Няма коментари: