Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2012-10-26

Имаме ли право да цензурираме класиците?

Тази година се навършват 190 години от рождението на Добри Чинтулов.
Нека напомним - роден и учил в Сливен, след това в Одеса, завръща се в родния си град, за да стане учител, будител, борец за църковна независимост, автор на патриотични стихове, които са се разпространявали тайно чрез ръкописни преписи, песнопойки и пр.
Тъй като в едно списание прочетох за годишнината, това ме накара да се поровя из творчеството на възрожденеца. Тогава обаче установих, че в момента повечето от най-емблематичните му песни се пеят с променен или направо изопачен текст!!!
Включително и хорът на Българското национално радио ги изпълнява не по оригиналния текст.
Разбирам, че в съвременната епоха не е политически коректно да се пеят стихове като "да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!".
Факт е, че, най-меко казано, това не е пример за особена толерантност по съвременните стандарти. Но ние нямаме право да редактираме класиците или просто текстовете от миналото. Те са такива, каквито са. Те са свидетелство, извор за епохата си и не е редно да ги изкилифещваме както ни харесва.
Нека да се разберем - аз самият като ориенталист познавам добре и симпатизирам на културите на Изтока; имам приятели турци, араби; неведнъж съм критикувал глупави изцепки на партии от типа на "Атака". Това обаче не ми пречи да бъде коректен към историята и към изворите. Съвременниците обаче не можем да редактираме със задна дата Възраждането.
В интервю за в-к "Култура" по повод годишнината от Бълканските войни на въпросите за това има ли неща, които не се осветляват в учебниците и за неудобните въпроси, проф. Иван Илчев, историк, отговаря така: "миналото трябва да остане в учебниците. Сега периодично има призиви от нихилистично настроени историци: „Дайте да не се занимаваме с този проблем, защото той създава проблем в отношенията ни със съседите“, „Дайте да не се занимаваме с онзи проблем, защото...“. Действително, не трябва да се фокусираме върху конфликтите. Но не трябва в никакъв случай и да ги прикриваме. Не трябва едната страна в тези конфликти да се прави, че тези конфликти ги е нямало, а другата да изостря вниманието си върху тях. Нещата трябва да се правят заедно – така, както ги направиха Германия и Франция след Втората световна война. Иначе се оказваме в едно положение на самокастриране. За да се чете историята заедно - затова се правеха тези периодични комисии още от 70-те години между балканските държави - между министерствата, които оглеждаха учебниците по история. И постепенно с преговори отделните страни махаха най-крайните оценки." (Източник)
Пледирам за същото - нека не призоваваме "По 5 на нож" днес, защото това е абсурдно; но нека имаме и самочувствието да не променяме словото на Вазов, Ботев, Каравелов, Чинтулов.
Вероятно и двете реакции са резултат от едно и също - липсата на самочувствие и хипертрофираното самочувствие са огледални образи на едни и същи психични процеси.

Ето и най-емблематичните текстове на Чинтулов:
"Вятър ечи, балкан стене"
"Къде си вярна, ти любов народна?"
"Стани, стани, юнак балкански"


Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: