Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2013-01-31

Защо референдумът беше успешен?

За да отговоря на въпроса, който поставих в заглавието, първо ще си послужа с думи на политолога Борис Попиванов от едно негово интервю: "Излязоха активните граждани, решени да покажат, че имат мнение и са готови да го изразят, гражданите, чужди на бакалски сметки от типа на „бих отишъл, само ако активността се вдигне над еди-колко си процента” или „моят глас налива толкова милилитра вода в мелницата на еди-кои си”.
Тези активни граждани не са губещи, а точно обратното, победители, независимо дали са предпочели да отговорят с „да” или „не” на поставения въпрос. Този референдум показа какво значи да се гласува по съвест и убеждение, без организационни или финансови стимули, без избирателите да бъдат водени за ръка до секциите или да им бъдат купувани гласовете. Показа, че това може да бъде стъпка към ново начало. Започваме да усвояваме технологии на демокрацията, които са ни били непознати до този момент.
Да си припомним първите избори за Европейски парламент у нас през 2007, когато активността не успя да допълзи до 30%. За хората тази институция беше неясна, предоставена им бе крайно оскъдна информация. Две години по-късно процентът на гласували се покачи до 40%. Сега вече, когато сме свидетели на постоянната и медийно отразявана дейност на редица български евродепутати, които редовно се отчитат у нас за правеното от тях, имаме основания да се надяваме, че вотът за Европейски парламент ще се превръща във все по-разбираем и мотивиращ елемент в каталога от избирателните ни права.
Не виждам причини същото да не се случи и с референдумите. Поставено е начало, и политиците вече (дори и само при 20% активност) видимо се съобразяват с него. Променят им се стратегиите, налага им се дават обяснения, да изработват позиции. На 27 януари всички, които упражнихме правото си на глас, спечелихме, и в това тепърва ще се убеждаваме."
След като вече напомнихме избирателната активност на първите избори за Европарламент, нека да си опресним паметта и с резултатите от едни други избори – местните в София, където при избирателна активност от 23% Фандъкова бе избрана за кмет. Нима тогава делът на останалите 70 на сто софиянци, които не гласуваха, да направи този избор нелегитимен? Така че по повод настоящия референдум можем да кажем, че активността на национално ниво не е толкова ниска, още повече като се имат предвид стотиците хиляди фантомни избиратели, неоткритите избирателни секции зад граница, вялата и кратка кампания, бойкотът от страна на големи партии като ДПС, хората на Кунева, ГЕРБ, сините и пр., както и лошото време и липсата на ток в цели области, а високият праг на валидност също обезсърчи мнозина.
Както неведнъж съм цитирал: "Няма по-целесъобразно средство за възпитание на един народ в свободата освен самата свобода."
Така че – хареса ми, с нетърпение чакам следващия референдум.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2013-01-13

White doves


2013-01-07

"Булката и зестрата" от Ави Раз

Обикновено, за да се напише рецензия на даден научен труд, пишещият трябва да разбира от темата поне толкова, колкото и авторът на рецензираното произведение.
Тъй като в случая ситуацията изобщо не е такава, настоящият текст представлява просто опит за кратък отзив за съчинението на Ави Раз „Невястата и зестрата. Израел, Йордания и палестинците след войната от юни 1967 г.” (Avi Raz, “The Bride and The Dowry. Israel, Jordan, and the Palestinians in the Aftermath of the June 1967 War”, Yale University Press, New Heaven and London, 2012, ISBN: 978-0-300-17194-5).
Авторът на книгата е известен израелски журналист, автор в „Маарив” и ръководител на кореспондентските бюра на вестника в Ню Йорк и Москва. В момента преподава във Факултета по близкоизточни изследвания на Оксфорд.
Шестдневната война, чиито последици са изследвани, е преломен момент в историята на съвременния Близък изток. След края на започната с внезапна израелска атака война страната утроява предвоенната си територия, окупирайки на юг Газа и Синай (от Египет), на изток - Западния бряг (от Йордания), а на север – сирийските Голански възвишения. Последиците са в няколко посоки – очертава се категоричното военно превъзходство на Израел и за него възниква възможността да договори мир, предлагайки връщането на окупираните арабски земи. А. Раз посочва и още 3 важни последици:
- Палестинците са лишени и от частта от Палестина, останала след войната 1948 г.;
- Формира се нова бежанска вълна след първата от Накба (1947-8 г.)
- Около половината палестинци попадат под пряка израелска власт.
Така Израел бива въвлечен в конфликт на 2 нива:
• Външен, със съседните арабски държави
• Вътрешен, с палестинците на Западния бряг и в Газа
Всъщност, окупираната земя вдъхновява и заглавието на текста. Премиерът на Израел Леви Ешкол многократно и по различен начин е заявявал, че земите на Западния бряг са зестра, която Израел желае да придобие, но страната му не желае да има нищо общо с булката – арабското население, което обитава тези земи.
Разработката е съставена предимно върху източници от първа ръка – документални, устни и други. Дори само изброяването им отнема време. Използвани са разсекретени американски и британски документи, архиви на различните органи и структури на ООН, на израелското външно и военно министерство; партийни архиви; непубликувани дневници и интервюта, които самият автор е провел. Огромното предимство на Ави Раз пред други автори е, че са консултирани както арабски документи, така и недостъпна за повечето изследователи обилна книжнина на иврит.
Списъкът с ползваните научни изследвания и статии на френски и английски е изключително впечатляващ.
Трудът (в пълния смисъл на тази дума) е подразделен на встъпителни части (въведение, списък на съкращенията, ключовите фигури в последващите събития и др.) и 9 глави. Първите 8 глави проследяват изключително детайлно тайните преговори между Израел, йорданския крал Хюсейн и неговите съветници и палестинските нотабили на Западния бряг между 5 юни 1967 г. и октомври 1968 г. Така всяка глава обхваща от няколко седмици до няколко месеца, а краят на дипломатическите инициативи е турен след смъртта на Ешкол от новия израелски министър-председател Голда Меир, която поставя акцент върху въпросите на сигурността в отношенията с йорданците, а диалогът с палестинците е изцяло прекратен. От друга страна, през 1969 г. Ясер Арафат оглавява ООП, изтръгвайки го от дълбоката египетска сянка, където организацията се намира под ръководството на А. Шукайри; през март 1969 г. започва и войната на изтощение между израелските и египетски ВВС – това са допълнителните фактори, които слагат край на дипломатическите совалки. Зеленото сукно на преговорната маса е пробито от шрапнелите на оръдията. Диалогът отстъпва място на огневите дуели.
До момента липсата на сериозно изследване на периода позволяваше и двете страни в израело-палестинския конфликт да спекулират и да тълкуват по коренно противоположни начини събитията. Чрез тази книга съществуващата празника е запълнена.
Идеята за създаване на палестинска държава на Западния бряг, която да е различна от Йордания, макар и по различни причини, се радва на широка подкрепа сред първенците на палестинското общество и широкото съгласие е преговорите с Израел да се водят на тази база. Тъй като все пак става дума за контакти между окупатор и окупиран, е трудно да възприемем, че те са равноправни.
Самата израелска политика обаче не е твърде ясна и консистентна. Различните ведомства имат несъвпадащи виждания, като създаването на палестинска държава е само едно от тях. Други идеи са за автономия, някакъв друг вид тяло, конфедериране с Йордания и пр. Ави Раз показва също така и как само в рамките на няколко седмици и дори дни първоначалната идея, че окупацията на Западния бряг е временна и трябва да бъде прекратена час по-скоро, е заменена от схващането, че тоза са исконни еврейски земи и правителството на Леви Ешкол започва изграждането на заселнически селища – действие, което трайно обвързва Израел с окупирания Западен бряг и в дългосрочна перспектива превръща раздялата с тези няколко хиляди квадратни километра още по-трудна.
При преговорите с палестинците се открояват няколко групи мнения. В някои случаи Израел се стреми да превърне някои от палестинците с високо обществено положение в колаборационисти. Това е улеснено и от нехомогенността на палестинския истаблишмънт и различните виждания и интереси на участниците в него. Израелските твърдения до скоро поддържаха, че някои палестински лидери на обществено мнение са се противопоставяли на варианта за независима държава. Авторът обаче хвърля светлина върху въпроса и обяснява това нежелание като продиктувано от страх от йорданците и боязън от евентуалното непризнаване на независимата палестинска държава. Допълнителен аргумент му дава и фактът, че всички палестинци желаят да упражнят правото си на самоопределение, връщане на земята и решаване на бежанския въпрос.
Докато траят контактите с авторитетите на Западния бряг, Израел поддържа и тайни, но интензивни контакти на високо ниво с йорданския крал Хусейн и неговите най-приближени съветници. Целта е да бъде договорен мир и териториалното разпределение.
Вероятно ще бъде изненада за мнозина да научат, че израелски автор поддържа становището, че докато палестинците и йорданците са били готови за преговори, израелците са били обсебени от въпроса за земята и това нежелание за отстъпване на завоювана територия е една от основните причини за пропадането на преговорите. Поради този и други гореизложени изводи, вероятно произраелски настроени автори не биха били във възторг от книгата. Въпреки това обаче всяка дума в нея е солидно аргументирана и подкрепена с документални позовавания.
Последната глава е заключителна и нейните страници дават възможност да проследим възпроизвеждането на модели в близкоизточния конфликт, които се появяват за пръв път след Юнската война.
Разработката, която Ави Раз предлага, е сериозен и приносен труд, който разглежда от неизследван досега в дълбочина ъгъл важни проблеми.
Друго достойнство на труда са включените в него карти и диаграми, които облекчават разбирането и възприемането на информацията, а стилът е лек и приятен.
Изложение, което всеки изследовател на периода задължително трябва да познава.

Друга рецензия на книгата е и Marshal Zeringue, "Avi Raz's "The Bride and the Dowry".
Критичен към книгата е Hillel Halkin - "And on the Seventh Day"
Самостоятелено обечемен текст по темата в "Лъндън Ривю ъф Буукс" предлага и Adam Shatz "Indecision as Strategy".

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2013-01-04

Десет статуса от "Фейсбук" - VI

"В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност."
Никола Вапцаров


"Palestine is seeking UN recognition in accordance with international law, but Israel claims that this constitutes a barrier to peace, or even “diplomatic terror.” The idea that we are supposed to get permission from our oppressor to obtain our freedom is simply absurd."

Dr. Hanan Ashrawi is a member of the PLO Executive Committee and holds responsibility for the Department of Culture and Information.

"Палестина иска признаване от ООН в съответствие с международното право, но Израел твърди, че това представлява пречка пред мира или дори „дипломатически терор”. Идеята, че ние трябва да получим разрешение от нашия потисник, за да добием свободата си, е просто абсурдна."

Д-р Ханан Ашрауи, член на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина, в който тя е ръководител на Отдела за култура и информация


"Неолиберализъм, приватизиране на публичните блага и оттегляне на държавата от почти всичко в действие – след всяко природно бедствие, сполетяло САЩ, виждаме картини, приличащи повече на Третия свят, отколкото на водещата в света технологична, военна и икономическа сила..."

"На Хитлер или Сталин никога не би им хрумнало, че гражданите на страните им трябва да искат разрешение да отидат до тоалетната или пък да го правят само в определени часове. Днес това е нормална практика в повечето от големите западни компании."

„Без да има война, за последните 22 години населението на България е намаляло от близо 9 милиона на 5 милиона ефективно преживяващи на тази територия. Да не говоря за качеството и структурата на това население, за това, че значителна част от младия и ефикасен социален капитал е напуснал страната или се готви да я напусне. Без никаква перспектива за каквато и да било достойна социално-икономическа реализация. От страна, която е била между 30-те най-развити страни в света по индекса на човешкото развитие на UNDP (не на някой наш набеден идеологически статистически център), страната в момента се движи на нива между 70-то и 130-то място по вътрешните индикативни показатели. Има обезлюдяване на цели територии, концентрация на населението в няколко населени пункта – типични процеси на страна по-скоро от Третия свят, а не на страна, която би трябвало да е минала процеса на модернизационната фаза.”

„Welfare state, т.е. държавата на всеобщото благоденствие е кратък исторически щастлив миг в съществуването на капитализма, както казва Юрген Хабермас. Ние много често забравяме какво се крие преди и зад тези 30-40 години следвоенно добруване и благоденствие. Говорим по-скоро за „демо версията” на капитализма, а не за мазето на капитализма. За мръсните мазета на Африка, на Латинска Америка, за дивата експлоатация в особените икономически зони на Китай, Индокитай или Индонезия.”
Из интервю във в-к „Култура” с юриста доц. Иво Христов, да не се бърка с преводача и журналист Иво Христов

"Когато си казал "А", трябва да си наясно, че следват и "Б", и "В" и пр. Така че изказването на А. Доган не е нищо повече от логична последица и стъпка, следваща от срамната декларация за Възродителния процес като форма на етническо прочистване, приета от НС по идея на Костов и посрещната с триумфално ликуване от турските медии..."

"Вчера вечерта прекарах точно половин час в клуб "Маскара-Кабаре". Атмосферата беше толкова задушаващо снобска, че имах чувството, че ако остана още малко, ще се задуша или, с извинение, повърна. Допуснах грешката да вляза единствено заради човека, с когото имахме уговорка."

"Изкуството всъщност отразява зрителя, а не живота."
Оскар Уайлд

"Няма по-целесъобразно средство за възпитание на един народ в свободата освен самата свобода."
Димитър Благоев

Част 1
Част 2
Част 3
Част 4
Част 5

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2013-01-03

True love