Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2013-03-11

Реч на Уго Чавес

Победната песен на неолиберализма прозвуча в края на 80-те години на миналия век с падането на Берлинската стена и разпадането на СССР. Започна да се говори, че историята е завършена и че единственият възможен път за развитие е този на капитализма: върху планетата ни като вятър на смъртта се разпростря влиянието на глобализма.
Венецуела не остана настрана от това явление - през 1989 г. правителството й подписа споразумение с Международния валутен фонд, който ни застави да провеждаме т. нар. шокова политика: за постигане на финансово равновесие трябваше да снижим работната заплата, да повишим цените, да приватизираме държавните предприятия. Обявяването на този план предизвика народно въстание на 27 февруари 1989 г., потопено в кръв с хиляди убити. Но през декември 1998 г. ние спечелихме президентските избори и започнахме стъпка по стъпка да разработваме нов път пред страната ни. На 15 декември 1999 г. бе одобрена новата Конституция на Република Венецуела и аз отново издигнах кандидатурата си за президент, а след изборите започнахме да приемаме закони за социално-икономическото обновление на страната.

Винаги съм твърдял, че олигархията в Латинска Америка говори за демокрация, само когато тя й е изгодна за обезпечаване на икономическите привилегии и експлоатацията на мнозинството. С нашите закони ние се сблъскахме не само с местните богаташи, но и със САЩ, чието правителство също говори за демокрация, но единствено ако тя е полезна за защита на интересите му. То планира, организира и финансира действията на враждебните на венецуелската демокрация групи и през април 2002 г. правителството ни бе свалено: военните кораби на САЩ бяха в нашите води, самолетите им - на нашите летища, офицерите им бяха съветници на метежниците. За сетен път се потвърдиха думите на Симон Боливар от 1828 г.: „Съединените щати като че ли са предопределени от самото провидение да държат Южна Америка в нищета и глад, прикривайки се зад името на свободата“.
И този път бе така - новото правителство отмени конституцията, хвърли в затвора президента, министрите, губернаторите. Естествено, действията му бяха поздравени от САЩ и от МВФ, който предложи нови заеми за възстановяване на „свободата“... Една и съща история – като тази в Чили през 1973 г.
Но този път те се сблъскаха с неочаквана изненада. Венецуелците излязоха по улиците, а нито един войник не изпълни заповедта да стреля по тях – дулата се обърнаха срещу олигархията и правителството просъществува само 47 часа. Американските кораби и самолети напуснаха страната ни и Венецуела възстанови своята Конституция. Проведохме национален референдум и 60% от гражданите ни казаха: "Чавес не трябва да напуска". При проведените избори спечелихме 20 от 22-та губернаторски поста, 60% от кметовете в страната (почти 100 % в големите градове).
По този начин народът на Венецуела утвърди не моето име, не моята личност, а проектът, решението, изборът за отхвърляне на неолиберализма като заплаха за народите (На Марс са намерени следи от вода и защо да не предположим, че някога там е съществувала цивилизация. Наскоро разглеждах фотографии от тази планета и под лупа върху една скала установих нещо като надпис „МВФ“. Дали животът там не е бил погубен заради дейността на техния Фонд?).
Ние не подчиняваме държавата на пазара, а я преобразуваме в социална и правова, която да ръководи развитието на нацията. Преди две години бяхме почти самотни в тази борба, но днес в Латинска Америка са Лула в Бразилия, Нестор Киршнер в Аржентина, Табаре Васкес в Уругвай.... На континента ни се обособява нова геополитическа карта!
Във Венецуела провеждаме политика, която ни позволи да изземем от Вашингтон контрола върху нефтената си индустрия. Уволнихме 17 хиляди технократи-либерали и саботьори, като само през 2004 г. за социални нужди съумяхме да пренасочим почти 4 млрд. долара приходи от нефта! С помощта на Куба и нейната революция започнахме изпълнението на план за премахване на неграмотността - вече успяхме сред 1 300 000 души. С участието на стотици хиляди доброволци и кубински експерти изграждаме общонационална система за здравеопазването, така че вече можем да оказваме медицинска помощ на 15 от 25-те милиона венецуелци.
Неолибералните правителства, слуги на империализма, не влагат инвестиции в държавните предприятия, за да ги доведат до фалит и на безценица да ги продадат на частниците. Ние променихме нещата и след 4 години усилия всички основни държавни предприятия в страната са на печалба. Това ни позволи за две години да насочим над 1 млрд. долара в план за изграждане на жилища за народа, да предадем над 2 млн. хектара земя на селяните, да осигурим по 100 долара месечна стипендия за 200 000 учащи...
Някои казват, че съм безумец, защото такива неща ги няма в нито една икономическа теория.
Считам обаче, че прехваленият световен порядък на неолибералния капитализъм ще рухне и, братя, хайде да му помогнем!

Извадки от лекцията на венецуелския президент Уго Чавес Фриас, изнесена в Института по философия на Руската академия на науките

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: