Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2013-07-31

На кого се смеете?

След традиционния събор на левицата на Бузлуджа (провежда се от повече от 20 години и не е събор само на БСП, а на левите хора изобщо) в интернет и особено в социалната мрежа „Фейсбук” се появиха иронични, злобни и пълни с присмех коментари по отношение някои снимки от събора. Основните показвани изображения са на възрастни или опърпани хора, доста глупости се изписаха и по повод фотосите на Сергей Станишев с роми.
Отделен въпрос е, че стотиците снимки на семейства с техните деца и внуци, на озарени от ентусиазъм млади хора изобщо не попаднаха в полезрението на критикарите.
Въпреки това, да се върнем на снимките, които предизвикаха злобните и пълни с презрение коментари. Не виждам нищо по-нормално от това на събор на левицата да има хора, които не са особено заможни. Нали по дефиниция всяка лява партия трябва да защитава именно техните интереси?
По-важният въпрос е за коментиращите. Това, че хората от фотографиите не са имали шансовете, които сме имали ние, родените в центъра на София, не ги прави втора категория хора. Това, че ние сме родени десетилетия след тях, когато в света има много повече възможности за образование и пътуване, изобщо не е наша заслуга, дори напротив – тяхна е, защото те съградиха тези училища, които ни дадоха шанс на нас. Имало хора, които приличали на маймуни, изцепи се един от „умните и красивите”. Фактът, че градският транспорт на София, която минава за европейска столица, е пълен с оскотели хора, повод за шегички на техен гръб ли е или за сериозен размисъл и разговор за систематичното унищожаване на образованието и здравеопазването, на социалните системи и връзки, за фетишизирането на частния интерес за сметка на публичния? За какво е повод? За плоски упражнения в остроумие или за размишление за феодализирането на цели региони в провинцията, за повсеместното обедняване и деиндустриализация, декласация, деинтелектуализация на цялата страна?
Ако се подиграваш на и отричаш някого, само защото е социалист, това значи, че си фашист. Ако пък проблемът е, че човекът е възрастен или по-зле облечен от теб, това е морална уродливост, подправена със зле прикриван ейджизъм и нарцисизъм.
Наскоро съдбата ме срещна с полк. Иван Иванов. Възрастен пенсиониран военен, автор на статии по българска военна история и на няколко книги за бойните ни знамена. Ерудит, в отлична интелектуална кондиция, убеден социалист, искрен патриот, владее езици. Обсъждахме историята на спасяването на знамената на 4 полка, останали в плен след края на Първата световна война. Искрено съм удивен и не мога да разбера кое кара някои млади хора, пишещи по-добре на английски, отколкото на родния си език, да се мислят за нещо повече от този служил безкористно на страната си човек? Само защото той е социалист ли? Или защото е възрастен? Нека го повторя. Едното е фашизъм, другото е ейджизъм.
Сега за ромите – мнозина от тях още помнят времето на социализма с възможностите му за образование, работа, социална мобилност нагоре и пр. Това е обяснението за тяхното присъствие горе на върха. А злостните коментари по адрес на определена група хора, независимо нарочена по расов или политически признак, за пореден път показват грозното лице на „красивите”.
Нека обобщим. Ако си убеден, че една група хора трябва да имат по-голяма тежест от останалите, това те прави всичко друго, но не и демократ и либерал. В налагането на подобна „цивилизационна“ политика няма нищо демократично, най-малкото защото непросветените дебили не са чак такива дебили, нито пък „умните и красивите” са чак толкова „умни и красиви”, съдейки от пунктуационните грешките по плакатите им и омразата, която постоянно излъчват.
Така че да се върнем към руската класическа литература, където се задава въпросът: „На кого се смеете, господа? На себе си се смеете!”

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2013-07-29

Окървавеният протест

В първите часове са въздържах да пиша за случилото се пред НС насилие. Исках да видя повече снимки, да се запозная с различни гледни точки.

Предисторията
Провокации се готвеха отдавна, това беше ясно на всички. Когато протестите започнаха да линеят и губят скорост, когато идваше отпускарският август, когато парламентарана опозиция в лицето на ГЕРБ осъзна, че да стои извън парламента не й носи нищо, тогава беше най-подходящото време провокацията да бъде реализирана.
Във Фейсбук лесно могат да бъдат открити статуси не само на пи-арката Ивет Добромирова, но и на други активни участници в протеста, които няколко дни преди сблъсъка между протестиращи и полиция призоваваха БСП и ДПС да организират своите симпатизанти и да ги докарат с автобуси.
Ето извадка от „Фейсбук”
Хххх (с Хххх скривам името на моя приятел, споделил статуса) shared Yvette Dobromirova's status.
July 19
Призовавам БСП, ДПС и Атака да организират своите симпатизанти на протест в София. Да ги доведат от цялата страна. Да ги качат на автобуси. Да им платят. Да ги нахранят. Да разходят кучетата и да сменят тоалетните на котките им. Да ги заведат на СПА и масажи, ако искат. Каквото искат. Да съберат един път .. един, единствен път, без да подбират средства, така както те умеят, да съберат за един единствен път 35 000 човека на протест в подкрепа на техния проект Орешарски в София! Моля ви! Съберете ги, на принципа - целта оправдава средствата! Съберете ги за един-едниствен път. Поне 35 000 човека. И ако успеете, тогава и само тогава елате и кажете на хората, които се събират десетки хиляди, всеки ден, от 36 дни насам, постоянно, че са платени и организирани! Но тогава и само тогава, вие ще имате моралното право да говорите подобни неща! Докато на пилоните на НДК се случват нещата в този жалък вариант, вие от позицията на най-старата и добре организирана партия в страната, която очевидно не може да събере санитарен минимум поддръжници, нямате никакво право да говорите каквото и да било във връзка с протеста! Това е обективната истина!
По-долу следва и краткият ни разговор по темата:

Marian Karagyozov Г-жо Добромирова, надявам се ,че се шегувате. Миналата година на Бузлуджа имаше 40-60 000 души. Ако БСп, ДПС и прочее решат да послушат съвета Ви и БСП докара тези хора в София, плюс симпатизентите на ДПС, какво ще стане тогава?
July 19 at 11:07pm • Like
Yvette Dobromirova добре са дошли! нека ги видим на терен! ако можеха да го направят, щяха да са го направили досега! това е посланието на този пост!
July 20 at 9:16am • Like
Marian Karagyozov Това е доста радикална позиция, която крие редица рискове за всички ни и особено за гражданския мир.
July 20 at 8:03pm • Like
Yvette Dobromirova г-н Карагьозов, не виждам нищо радикално в това да събереш симпатизантите си, които твърдиш, че имаш и които твърдиш, че събираш на контрапротест всяка вечер.
July 20 at 10:40pm • Like

Последва подготовка в самия ден, в който сблъсъците се случиха – „идвайте тук, имаме нужда от хора” и пр. призиви в социалните мрежи, многократно ретранслирани от услужливи журналисти и медии. Имената на тези хора не са тайна – едно надникване в профилите на Асен Григоров и Росен Цветков (и двамата от БНТ) казва достатъчно; Миролюба Бенатова (да си припомни „обективното” й отразяване на събитията в Катуница, което предизвика вълна от възмущение, сравнима единствено и само с тази по повод безобразното поведение на Диана Найденова към един протестиращ еколог). Принцип на всички медии би следвало да бъде точно, безпристрастно отразяване на новините. Това в още по-голяма степен би следвало да важи за държавната обществена телевизия, която всички ние издържаме с данъците си. За съжаление, видно е, че определени журналисти в нея съвсем явно вземат страната на протестиращите.
Също така, познавам лично хора от поне две фирми, които ходят на протестите „заедно” с шефовете си... И странно ли е такова гранитно политически единомислие, при положение, че си икономически зависим от работодателя си?

Трагичните събития
Факт е, че при извеждането на депутатите бяха допуснати грешки, но е доста съмнително кой точно окървави протеста.
На първо място сред грешките на полицията можем да посочим това, че можеше да има няколко автобуса, които да тръгнат в различни посоки. В такъв случай вероятно протестиращите щяха да се объркат и да не се стигне до чак такова насилие. Грешка беше и началото на операцията да бъде в 22.00 часа, когато няколко телевизии имат късни емисии.
Сега обаче се налага да кажем и нещата, които няма да се харесат на „протестантите”.
Палките на полицията бяха прибрани. Полицаите действаха само с щитове. Протестът е незаконен и има неизпълнение на полицейски разпореждания, което навсякъде по света значи, че полицията може да употреби сила.
Нашата полиция не го стори. Ще дам примери от цивилизования свят, за да стане ясно.
По време на протести английските сили за сигурност използват здрави метални ограждения, с които затварят протестиращите в определени зони буквално като в клетки. Престоят там може да продължи часове. Немската полиция използва конни отряди, палки, водни струи при „традиционните” сблъсъци с анархисти около 1. май или ако има стълкновения между крайнодесни и крайнолеви групи.
Аналогична на ситуацията край българския парламент имаше и в САЩ – в Сиатъл през 1999 г. Тогава антиглобалисти блокират важна среща на Световната търговска организация и работата на конгреса е сериозно разстроена. Реакцията на полицията е брутална – бронирани отгоре-додолу полицаи атакуват демонстрантите с помощта на сълзотворен газ, лютив спрей, палки и водни оръдия. Същият арсенал ние е познат по-скоро от акциите срещу движението „Окупирай Уолстрийт”.
При подобна антиглобалистка демонстрация на следващата година в Италия карабинерите дори застреляха демонстрант в Генуа.
Искам да бъда разбран правилно. Изобщо не казвам, че всичко това е хубаво, хуманно или демократично. Тъкмо напротив. Просто казвам, че полицаите у нас са много въздържани. Не казвам, че родното МВР трябва да действа твърдо. Просто обяснявам, че медийните интерпретации за полицейското насилие не са коректни. Защото имаше хора, които хвърляха камъни и няколко човека, които откровено търсеха конфликт с полицаите. Не го получиха. И не е редно да се истеризира по темата полицейско насилие, заради това дадох примерите с другите страни.
Ясно е, че протестът не беше мирен – прословутият бял автобус беше потрошен, летящите по него и по силите за сигурност бутилки и павета са факт. В телевизионните кадри ясно личаха агресивните типове (един с камулажна тениска, друг с гола глава), които търсеха конфронтация с полицията.
В крайна сметка ранените полицаи са почти толкова, колкото са и ранените протестиращи...

Най-важното в ситуацията продължава да бъде опазването на гражданския мир (разбирате ли колко страшно означава обратното?) и проява на здрав разум от всички страни, за да може да не вземат връх емоциите и насилието да не ескалира.

Американски части за борба с безредиците, Сейнт Пол, 2008 г.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2013-07-26

Дали Слави наистина иска смяна на системата?

Както се пошегуваха във „Фейсбук”, напоследък единственото място, което конкурира севернокорейския парламент по идеологическа монолитност и единодушие, е „Шоуто на Слави”.
То, както и редица от протестиращите, иска смяна на системата. Както обаче с основание посочи Б. Ламбовски, не съществуват хиляди системи. Също така, други автори изтъкнаха, че мерките, за които се настоява, са в рамките на съществуващата система, а не за смяната й. Освен това, не се казва нищо за икономическите отношения и олигархията, които са най-важната и развращаваща част от настоящата система.
Няма да коментирам и въпроса кой е дал легитимност на тези хора да се изказват по всеки обществен въпрос, нито компетентността им – да пишеш хубави смешки не те прави специалист по политически науки или конституционно право.
Правейки тези уточнения, се насочвам към същината – да споделя какво е моето мнение за някои от предлаганите рецепти.
Ето ги и тях:
1. Мажоритарна избирателна система
2. Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120
3. Мандатност на народните представители – до 2 мандата
4. Въвеждане на задължително гласуване
5. Въвеждане на електронно гласуване
6. Драстично намаляване на държавната субсидия за партиите
7. Пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления

По първа точка - мажоритарна избирателна система
При мажоритарните системи много гласове на избиратели просто „изгарят”, защото печели един кандидат. Така мнозина избиратели изобщо не са прадставени. В това отношение пропорционалните системи дават възможност да се прояви съществуващият в обществото плурализъм на мненията в много по-голяма степен. Мажоритарните системи са и силно изкривяващи изборните резултати, тъй като партията-фаворит печели непропорционална тежест. В държавите с мажоритарни системи обикновено има 2 или 3 големи партии. При такива системи много важно значение има „избирателната география” и опитите за манипулирането й – например да поставиш район, където опонентът ти има силна подкрепа в обкръжението на други, в които твоята партия се радва на популярност и така гласовете за противника и да бъдат загубени. Дори и в два тура и с абсолютно мнозинство, това е просто коригиране на най-големите несправедливостти на мажоритарната система.
Голямата илюзия е, че при мажоритарни избори печели личността. Издигат се, разбира се, партийни кандидати и партийната лоялност е водеща.
Освен това, ако страната бъде разделена на едномандатни мажоритарни райони, рязко ще нарасне тежестта на купения и контролиран вот. Много по-лесно и значимо е да купиш 500 гласа в район с 10 000 избиратели, отколкото да купиш 1000 в, да речем 25 МИР в София. Това е една трета от град с милион и половина жители; купени гласове в голям район се загубват, докато малко купени гласове в малък избирателен окръг може да са решаващи.
На мафията и олигархията ще е много по-лесно да контролира изборите в малки едномандатни райончета.
В този смисъл ще бъдем дори още по-лошо представени, отколкото сега.
Опитвам се да пиша кратко и разбираемо, поради това не навлизам в излишни детайли, при неясноти или желание за допълнителна информация или дискусия съм готов да я дам.

По втора точка - намаляване на броя на депутатите от 240 на 120
Изтъква се аргумент, че в редица страни съотношението депутати – брой население е много по-голямо, отколкото България. Побеснях обаче, когато видях кои страни са взети за пример. Става дума за държави като САЩ и Китай. В Китай има 5500 депутати на 1 300 000 000 души. Нормално е, че няколко милиона души ще избират един депутат, а у нас няколко десетки хиляди ще избират един депутат. Какво, да направим парламента с двама депутати ли? Защото в Китай съотношението било незнамсикакво... САЩ имат 300 милиона население, ако сте забравили. В Германия пък освен Бундестага има и ландтагове (провинциални парламенти) и правителства, така че също не може да бъде подходящ пример.
Ако видим страните в Централна и Източна Европа, които са сравними с нас като територия и население, ще установим, че броят депутати средно е 250 – Сърбия, Унгария и пр. В Гърция дори е 400 души.
Намаляването на броя на депутатите не значи непременно, че ще са по-качествени. Дори смятам, че напротив. На това мнение съм, защото партийните централи ще могат по-лесно да контролират по-малко депутати и кой попада в листите. Ако приемем, че броят свестни депутати е константно отношение към несвестните, да речем 1:5 или 1: 10, при 240 имаме два пъти повече свестни, отколкото при 120 депутати.
Освен това, разходите за издръжка на един депутат месечно са от порядъка на няколко хиляди лева – заплати, служебен бензин, екстри... Дори да приемем, че ни струва по 100 000 лв. годишно (вероятно завишена цифра), намаляването на броя със 120 души значи, че реализираме икономия от ок. 10-12 млн. лева. В една уважаваща себе си държава това просто не са пари, които се обсъждат сериозно.
Ако се намали броят, а работата – не, значи, че ще се увеличи натовареността, участието в комисии (допълнително заплащане) и качеството ще спадне още повече.
Малките партии ще пострадат, от което страда и представителността. Тъй като тя страда и от първата точка, започваме да си мислим, че има някаква система.
По-лесно се пазаруват по-малко депутати. Също като в първата точка, това отново облагодетелства това ,което наричаме „мафия и олигархия”.


Трета точка - мандатност на народните представители – до 2 мандата
Тук нещата са по-неясни. От една страна, ако някой е добър и желан, защо да не бъде избиран, от друга – нека не съществува класа от професионализирани политици. Все пак, опитът често пъти е гаранция за по-добри решения.

Четвърта точка - въвеждане на задължително гласуване
Лекуване на симптомите, а не на болестта. Ако хората не желаят да гласуват, защото не виждат за кого и са отвратени от политическата система, задължителното гласуване ли ще реши нещата?
Впрочем, то се прилага в двадесетина-тридесет страни по света, не е широко разпространено.
Какъв е смисълът да бъдеш задължеен да пуснеш бюлетина, на която ще задраскаш всички партии (в смисъл, че не ги желаеш, а не в квадратчето им в интегралната бюлетина) или пък ще я изрисуваш със стилизирани х*йове?
Ще скочат недействителните бюлетини и няма да намалее делът на купените гласове, защото се броят валидно подадените гласове. Единственият пряк резултат от тази мярка ще бъде рязко нарастване работата на секционните избирателни комисии и нищо друго.

Пета точка - въвеждане на електронно гласуване
Електронно гласуване – да, аз съм „за”, стига, разбира се, системите да бъдат гарантирани срещу манипулации и хакерски атаки.

Шеста точка - драстично намаляване на държавната субсидия за партиите
Субсидия за партиите съществува навсякъде в цивилизования свят. Идеята й е да гарантира партиите от икономически зависимости и да им позволи нормална работа, тъ йкато партиите са част от демократичната държава, ретранслирайки исканията и интересите на гражданите.
Нормално е, че в Германия тя е по-малка по размер, но страната има 80 милиона население, нали така?
Орязването на партийните субсидии значи по-малко издания, които можем да четем, повече олигархични и лобистки зависимости, повече черни каси, закрила на контрабандата и т. н.
Извод – още една „про-олигархична” мярка.

Седма точка - пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления
Първо, ти не си компетентен да преценяваш правилно ли те оперира хирургът. Същото се отнася и за правото.
Понякога юридическата справедливост и житейската се разминават и ти е можеш да убедиш баба Пенка, че това е така. Пример, който знам лично. На един познат в малък град съсед му окосил нивичка с люцерна. Човекът обаче хванал комшията и го предал на полицията. Прокурорът и полицаите отказали да съставят производство, тъй като деянието е явно малозначително (става дума за една престилка място) и пуснали извършителя. Дядото обаче и до днес не е убеден в справедливостта на това решение.
Следващо, това се прилага в САЩ, но не е ясно доколко добре работи дори и там. Всеки, който е чел поне нещо за тамошната система, знае в какво шоу съдии и прокурори превръщат някои процеси, ако те са близо до изборната им кампания. Може би е интересно да се потърси информация, но съм сигурен, че доста американски съдебни грешки стават точно в периода на „кампаниите”.
Да си представим сега как изглеждат нещата в нашата действителност. Малък град с местен феодал, който контролира местни предприятия и има влияние в администрацията. Кой, според Вас, ще спечели – честен редови полицейски офицер или неговият колега, който се радва на добри връзки с местния барон?
И кои точно прокурори, примерно, ще избираме на избори – и във Върховна прокуратура ли или само в районна?
Къде отидоха гаранциите за независима съдебна власт, къде отиде разделението на властите?
Това, ако не е предложение, което пряко вкарва лобистки, корпоративни, задкулисни, криминални и не знам какви още интереси в съдебната система, то аз не знам какво би било!!!

Така можем да обобщим, че тези предложения страдат от два основни недъга.
Първият е, че всички точки са насочени към нормативната страна, а най-важно е как нормите функционират в действителността, ни учи българският опит. Така блестящите западноевропейски норми и Търновска конститутия не функционират добре след Освобождението не заради друго, а заради местните условия и се ражда „Бай Ганьо прави избори”. Така че основният проблем не е дали мафията ще си купи 240 или 180 или 120 депутати, а че въобще има възможност да го прави.
Вторият недъг е, че уж насочени срещу системата и претендиращи за смяната й, повече от половината (4 от 7) точки всъщност само затвърждават съществуващото статукво.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.