Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2013-07-26

Дали Слави наистина иска смяна на системата?

Както се пошегуваха във „Фейсбук”, напоследък единственото място, което конкурира севернокорейския парламент по идеологическа монолитност и единодушие, е „Шоуто на Слави”.
То, както и редица от протестиращите, иска смяна на системата. Както обаче с основание посочи Б. Ламбовски, не съществуват хиляди системи. Също така, други автори изтъкнаха, че мерките, за които се настоява, са в рамките на съществуващата система, а не за смяната й. Освен това, не се казва нищо за икономическите отношения и олигархията, които са най-важната и развращаваща част от настоящата система.
Няма да коментирам и въпроса кой е дал легитимност на тези хора да се изказват по всеки обществен въпрос, нито компетентността им – да пишеш хубави смешки не те прави специалист по политически науки или конституционно право.
Правейки тези уточнения, се насочвам към същината – да споделя какво е моето мнение за някои от предлаганите рецепти.
Ето ги и тях:
1. Мажоритарна избирателна система
2. Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120
3. Мандатност на народните представители – до 2 мандата
4. Въвеждане на задължително гласуване
5. Въвеждане на електронно гласуване
6. Драстично намаляване на държавната субсидия за партиите
7. Пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления

По първа точка - мажоритарна избирателна система
При мажоритарните системи много гласове на избиратели просто „изгарят”, защото печели един кандидат. Така мнозина избиратели изобщо не са прадставени. В това отношение пропорционалните системи дават възможност да се прояви съществуващият в обществото плурализъм на мненията в много по-голяма степен. Мажоритарните системи са и силно изкривяващи изборните резултати, тъй като партията-фаворит печели непропорционална тежест. В държавите с мажоритарни системи обикновено има 2 или 3 големи партии. При такива системи много важно значение има „избирателната география” и опитите за манипулирането й – например да поставиш район, където опонентът ти има силна подкрепа в обкръжението на други, в които твоята партия се радва на популярност и така гласовете за противника и да бъдат загубени. Дори и в два тура и с абсолютно мнозинство, това е просто коригиране на най-големите несправедливостти на мажоритарната система.
Голямата илюзия е, че при мажоритарни избори печели личността. Издигат се, разбира се, партийни кандидати и партийната лоялност е водеща.
Освен това, ако страната бъде разделена на едномандатни мажоритарни райони, рязко ще нарасне тежестта на купения и контролиран вот. Много по-лесно и значимо е да купиш 500 гласа в район с 10 000 избиратели, отколкото да купиш 1000 в, да речем 25 МИР в София. Това е една трета от град с милион и половина жители; купени гласове в голям район се загубват, докато малко купени гласове в малък избирателен окръг може да са решаващи.
На мафията и олигархията ще е много по-лесно да контролира изборите в малки едномандатни райончета.
В този смисъл ще бъдем дори още по-лошо представени, отколкото сега.
Опитвам се да пиша кратко и разбираемо, поради това не навлизам в излишни детайли, при неясноти или желание за допълнителна информация или дискусия съм готов да я дам.

По втора точка - намаляване на броя на депутатите от 240 на 120
Изтъква се аргумент, че в редица страни съотношението депутати – брой население е много по-голямо, отколкото България. Побеснях обаче, когато видях кои страни са взети за пример. Става дума за държави като САЩ и Китай. В Китай има 5500 депутати на 1 300 000 000 души. Нормално е, че няколко милиона души ще избират един депутат, а у нас няколко десетки хиляди ще избират един депутат. Какво, да направим парламента с двама депутати ли? Защото в Китай съотношението било незнамсикакво... САЩ имат 300 милиона население, ако сте забравили. В Германия пък освен Бундестага има и ландтагове (провинциални парламенти) и правителства, така че също не може да бъде подходящ пример.
Ако видим страните в Централна и Източна Европа, които са сравними с нас като територия и население, ще установим, че броят депутати средно е 250 – Сърбия, Унгария и пр. В Гърция дори е 400 души.
Намаляването на броя на депутатите не значи непременно, че ще са по-качествени. Дори смятам, че напротив. На това мнение съм, защото партийните централи ще могат по-лесно да контролират по-малко депутати и кой попада в листите. Ако приемем, че броят свестни депутати е константно отношение към несвестните, да речем 1:5 или 1: 10, при 240 имаме два пъти повече свестни, отколкото при 120 депутати.
Освен това, разходите за издръжка на един депутат месечно са от порядъка на няколко хиляди лева – заплати, служебен бензин, екстри... Дори да приемем, че ни струва по 100 000 лв. годишно (вероятно завишена цифра), намаляването на броя със 120 души значи, че реализираме икономия от ок. 10-12 млн. лева. В една уважаваща себе си държава това просто не са пари, които се обсъждат сериозно.
Ако се намали броят, а работата – не, значи, че ще се увеличи натовареността, участието в комисии (допълнително заплащане) и качеството ще спадне още повече.
Малките партии ще пострадат, от което страда и представителността. Тъй като тя страда и от първата точка, започваме да си мислим, че има някаква система.
По-лесно се пазаруват по-малко депутати. Също като в първата точка, това отново облагодетелства това ,което наричаме „мафия и олигархия”.


Трета точка - мандатност на народните представители – до 2 мандата
Тук нещата са по-неясни. От една страна, ако някой е добър и желан, защо да не бъде избиран, от друга – нека не съществува класа от професионализирани политици. Все пак, опитът често пъти е гаранция за по-добри решения.

Четвърта точка - въвеждане на задължително гласуване
Лекуване на симптомите, а не на болестта. Ако хората не желаят да гласуват, защото не виждат за кого и са отвратени от политическата система, задължителното гласуване ли ще реши нещата?
Впрочем, то се прилага в двадесетина-тридесет страни по света, не е широко разпространено.
Какъв е смисълът да бъдеш задължеен да пуснеш бюлетина, на която ще задраскаш всички партии (в смисъл, че не ги желаеш, а не в квадратчето им в интегралната бюлетина) или пък ще я изрисуваш със стилизирани х*йове?
Ще скочат недействителните бюлетини и няма да намалее делът на купените гласове, защото се броят валидно подадените гласове. Единственият пряк резултат от тази мярка ще бъде рязко нарастване работата на секционните избирателни комисии и нищо друго.

Пета точка - въвеждане на електронно гласуване
Електронно гласуване – да, аз съм „за”, стига, разбира се, системите да бъдат гарантирани срещу манипулации и хакерски атаки.

Шеста точка - драстично намаляване на държавната субсидия за партиите
Субсидия за партиите съществува навсякъде в цивилизования свят. Идеята й е да гарантира партиите от икономически зависимости и да им позволи нормална работа, тъ йкато партиите са част от демократичната държава, ретранслирайки исканията и интересите на гражданите.
Нормално е, че в Германия тя е по-малка по размер, но страната има 80 милиона население, нали така?
Орязването на партийните субсидии значи по-малко издания, които можем да четем, повече олигархични и лобистки зависимости, повече черни каси, закрила на контрабандата и т. н.
Извод – още една „про-олигархична” мярка.

Седма точка - пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления
Първо, ти не си компетентен да преценяваш правилно ли те оперира хирургът. Същото се отнася и за правото.
Понякога юридическата справедливост и житейската се разминават и ти е можеш да убедиш баба Пенка, че това е така. Пример, който знам лично. На един познат в малък град съсед му окосил нивичка с люцерна. Човекът обаче хванал комшията и го предал на полицията. Прокурорът и полицаите отказали да съставят производство, тъй като деянието е явно малозначително (става дума за една престилка място) и пуснали извършителя. Дядото обаче и до днес не е убеден в справедливостта на това решение.
Следващо, това се прилага в САЩ, но не е ясно доколко добре работи дори и там. Всеки, който е чел поне нещо за тамошната система, знае в какво шоу съдии и прокурори превръщат някои процеси, ако те са близо до изборната им кампания. Може би е интересно да се потърси информация, но съм сигурен, че доста американски съдебни грешки стават точно в периода на „кампаниите”.
Да си представим сега как изглеждат нещата в нашата действителност. Малък град с местен феодал, който контролира местни предприятия и има влияние в администрацията. Кой, според Вас, ще спечели – честен редови полицейски офицер или неговият колега, който се радва на добри връзки с местния барон?
И кои точно прокурори, примерно, ще избираме на избори – и във Върховна прокуратура ли или само в районна?
Къде отидоха гаранциите за независима съдебна власт, къде отиде разделението на властите?
Това, ако не е предложение, което пряко вкарва лобистки, корпоративни, задкулисни, криминални и не знам какви още интереси в съдебната система, то аз не знам какво би било!!!

Така можем да обобщим, че тези предложения страдат от два основни недъга.
Първият е, че всички точки са насочени към нормативната страна, а най-важно е как нормите функционират в действителността, ни учи българският опит. Така блестящите западноевропейски норми и Търновска конститутия не функционират добре след Освобождението не заради друго, а заради местните условия и се ражда „Бай Ганьо прави избори”. Така че основният проблем не е дали мафията ще си купи 240 или 180 или 120 депутати, а че въобще има възможност да го прави.
Вторият недъг е, че уж насочени срещу системата и претендиращи за смяната й, повече от половината (4 от 7) точки всъщност само затвърждават съществуващото статукво.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

1 коментар:

Ognyan Paskalev каза...

В САЩ всеки щат има двукамарна щатска легислатура.
И проблемът е, че олигархията е осъществила тотално политическо картелизиране.
Това няма как да се промени с предложенията.