Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2013-08-28

Революцията от 30 юни в Египет: фалшива бременност

В момента в няколко арабски страни се наблюдават политически вълнения. Сред тях можем да посочим Тунис, Египет, Сирия, Ирак, Ливан. Най-важни обаче са кризите в Сирия и Египет. Египет е най-голямата и една от най-влиятелните арабски държави, поради това реших да предложа на читателите на блога няколко анализа за военния преврат. Първият беше на Акрам Белкаид ("Ужасният урок Египет"), който заема балансирана позиция. Сега публикувам превод на анализ, който е против преврата и подкрепя "Мюсюлмански братя" (въпреки че признава техните грешки) и ще завършим със статия, посветена на египетската либерална средна класа, като по този начин ще представим няколко различни гледни точки.

Д-р Мохсен Мох`д Салех

Събитията от седмиците, последвали военния преврат в Египет, показват, че т. нар. „Революция от 30 юни“ не е нищо повече от „фалшива бременност“.
Всъщност, в светлината на актуалните събития, случилото се на 30 юни не е нищо друго, освен демократична деволюция, връщане назад на процеса на реформи и промени в арабския свят, и дори опит за ново установяване на власт на остатъците от режима на Мубарак и силите на „дълбоката държава“ (група от дълбоко вкоренени политически и бюрократични сили с извънредно голяма власт), макар и в нова форма.
Без съмнение протестите от 30 юни, с широка база и масови, отразяват разочарованието на широки слоеве от египетското общество от политиките на президента Мохамед Мурси и „Мюсюлманските братя“. Протестите очертават и провала на „Братството“ да си сътрудничи с други политически сили, с които да създадат национална мрежа, за да защитят революцията от януари 2011 г. и нейните придобивки.
Тъкмо напротив, протестите хвърлят светлина върху успеха на режима на Мубарак да изкове алианс с военните, както и с либерални, националистически и леви сили, които изпитват недоверие към ислямистките групи по принцип и „Мюсюлмански братя“ в частност. Този алианс не споделя никакви общи разбирания, освен желанието си да свали Мурси и да попречи на ислямистите да контролират изпълнителната власт.
Твърденията, че протестите от 30 юни са втората фаза от революцията от 25 януари или ново народно въстание, съдържат много неистини и изопачавания на истината. Тук предлагаме пет критерия, за да проверим верността на тези изводи.

Първо, по отношение „революционния критерий“ трябва да отбележим, че дефиницията на народна революция включва въставане срещу тираничен корумпиран режим чрез широко народно участие. Протестите от 30 юни и преврата, който ги последва, беше революция срещу демократичен режим и президент, избран прозрачно и в съответствие с конституцията, който беше свален със сила. Тези събития също така доведоха до суспендиране на конституцията, която беше одобрена на референдум с над 2/3 от гласовете, както и разпускане на демократично избраната Шура. Не може да се говори и че става въпрос за продължение на революцията от 25 януари заради това, че протестите не са насочени към корумпираните представители на „дълбоката държава“.
30 юни не беше революционно движение, то доведе единствено до преврат, който възкреси враговете на революцията от 25 януари (2011 г.). В действителност, след преврата много министерски постове бяха дадени на хора от режима на Мубарак, като ислямистите (включително и фракции като Ан-Нур, които подкрепиха преврата) бяха елиминирани от всички правителствени постове. Нещо повече, на малки партии, част от Фронта за национално спасение, бяха дадени множество министерски позиции – много повече, отколкото имаха ислямистите при администрацията на Мурси.
От друга страна, ако вземем предвид народния критерий, ще забележим, че протестите от 30 юни изразяват позициите на големи групи египтяни, но не отчитат нагласите на също толкова големи части от обществото, което води до разделяне и поляризация в държавата, за разлика от консенсуса, който революцията от 25 януари въплъщаваше.
Поддръжниците на военния преврат бяха принудени да преувеличават броя на хората, участващи в протестите. Цифрите от няколко до няколко десетки (30) милиона, които се цитират, не могат да бъдат подложени на никаква обективна преценка и бяха използвани да осигурят фалшива легитимност с помощта на мощни вътрешни и външни медийни апарати.
Когато достойни за доверие организации като BBC поискаха да потвърдят данните за 30 млн. протестиращи, те не можаха да намерят доказателства за това от никой достоверен източник. Дори и източниците от египетската армия отрекоха твърдението, че това число се е появило в тяхно изявление. Дискусия между експерти със съдействието на „Ал-Джазира“ доказа отвъд всякаква сянка на съмнение, че броят на протестиращите в Египет на 30 юни в национален мащаб не превишава, като максимум, 4 млн. души. Това значи 4,5% от населението на страната или 8% от имащите право на глас. С други думи, това, което наблюдаваме, е повече медиен трик, отколкото обективна реалност.
Същият подход трябва да приложим и по отношение твърденията на движението „Tamarrod“ (Въстание), че са събрали 22 млн. подписа в подкрепа на искането за импийчмънт на Мурси и предсрочни президентски избори.
Не съществува независима инстанция, която да провери имената и бройката и да удостовери тяхната валидност.
Междувременно поддръжниците на преврата не обръщат внимание на претенциите на „Tajarrod“ – контракампанията в подкрепа на Мурси -, че са събрали 26 млн. подписа – число, което също подлежи на доказване, но най-малкото обезсмисля твърденията (на подкрепящите преврата) за представителност и консенсус.
Тези, които защитават преврата, игнорират факта, че в модерните плуралистични демокрации народната мобилизация като средство за действие е изместена от избирателните урни като по-честен, точен и прозрачен механизъм.
Ако силите от 30 юни бяха толкова уверени в размера на своята народна подкрепа, защо те не изчакаха 2 или 3 месеца, когато щях да се състоят изборите за Народно събрание и съвета Шура, за да докажат твърденията си в честни и свободни избори, в които щяха да са осигурени всички гаранции, за които те настояват?
Ако използваме третият критерий, а именно „монопол върху прилагането на сила“ е един от изключителните прерогативи на държавата, в демократичните държави военните и силите за сигурност са под контрола на цивилната демократична държава, това, което се случи в Египет противоречи на тази формула
и е стъпка встрани от демокрацията. Армията се постави над държавата и демократичната система и се самоназначиха за арбитри между политическите сили.
30 юни върна страната в епохата на военните преврати, явление, което в миналото беше познато в много страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Армията зае страната на една партия срещу друга; постави се над разделението на властите и в момента основаването на политическите партии, изборите и изградените конституционни институции са изпразнени от форма, доколкото всичко зависи от прищевките на генералите и техните интереси.
Съществуват данни, че позицията на военните в подкрепа на протестиращите не е просто съвпадение с народната воля, а е била планирана предварително в координация с „Tamarrod“ и други партии, настояващи за импийчмънт на Мурси, за да се гарантира успеха на преврата и осигури гражданска подкрепа за него.
Четвъртият критерий е морално-етичен, свързан с демократичния процес и мирната смяна на властта и е срещу практики, които разрушават демократичния процес и нуждата да се даде на управляващата партия шанс да реализира програмата си.
Националистите и левите и либералните движения претърпяха редица изборни провали и се оказа, че липсва масова подкрепа за тяхната реторика. Впоследствие тяхното разочарование от демократичната игра ги доведе до форма на съюз с остатъците от режима на Мубарак и армията. Стигна се дори до там, че симпатизантите на тези сили оправдаха потъпкването на свободите, затваряне на телевизии и кланетата, извършени пред щаб-квартирата на Републиканската гвардия и Рабаа, суспендирането на конституцията и разпускането на конституционните институции. Оказва се, че обвиняваните в тероризъм и екстремизъм ислямисти са тези, които днес демонстрират уважение към конституционната легитимност, мирното предаване на властта и прозрачния демократичен процес.
Петият критерий са външните отношения, които са свързани с ролята на Египет в арабския свят, региона и международните отношения. Навярно превратът прави опит да върне Египет в парадигмата на външна политика, която съществуваше по времето на Мубарак, заличавайки редица постижения на революцията от 25 януари по отношение отчитането на волята на хората във външната политика. В тази връзка възникват три важни въпроса.
Първият касае арабското измерение
, най-вече ролята на държавите от Персийския залив, враждебни на „политическия ислям“, които се безпокоят „Арабската пролет“ да не ги засегне. Те подкрепят преврата както финансово (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт дадоха 12 млрд. долара след успеха му), така и медийно чрез медии, свързани с някои от заливните режими.
Превратът беше придружен и от незабавното налагане на някои санкции на Ивицата Газа, паралелно с разрушаването на подземните тунели за снабдяването й и затварянето на граничния пункт Рафах и свирепа медийна кампания срещу Хамас.
Сходна кампания се развихри и срещу сирийците, живеещи в Египет, които наброяват ок. 200 000 души, в комбинация с мерки, забраняващи влизането в Египет на сирийци без предварително получена виза. Накратко, революцията от 30 юни засили т. нар. лагер на умерените в арабския свят, накърни позициите на палестинската съпротива, но и наложи санкции на сирийската революция.
Второто измерение е свързано с Израел, доколкото Тел Авив не крие голямото си задоволство да види демократичния процес в Египет прекъснат, сложен край на ролята на „политическия ислям“ и военната власт възстановена. Израел счита, че събитията в Египет поставят край на страницата, наречена „Арабска пролет“; Шимон Перес, президентът на Израел, призова израелските официални лица да се въздържат да изразяват публично задоволството си от преврата, за да не затрудняват водачите му и да предизвикват неодобрението на египтяните. Според изтекли от израелска страна сведения, лидерите на преврата са ги предупредили три дни предварително за готвената акция. Според израелския ежедневник „Маарив“ в израелската армия (водът на преврата ген. А.) Сиси е наричан „гений“ и „герой“, а пък според „Middle East Monitor“ израелския посланик в Египет Сиси е „национален герой за всички евреи в Израел и по целия свят“. Тези изказвания означават не толкова възхищение от Сиси, колкото изразяват омразата и страха от „политическия ислям“ и потенциалната му роля срещу Израел.
Третият ключов момент е свързан със САЩ и подкрепата му за преврата. Някои доказателства сочат, че американците предварително са знаели и са подкрепили преврата, въпреки че в началото изглеждаха неутрални и, в съответствие с изявленията си, в подкрепа на демокрацията. Впоследствие обаче те се въздържаха да нарекат случилото се „преврат“, не призоваха за възстановяване на конституционния ред и не спряха временно помощта, изискване за доставянето на която е демократичен режим на власт.

В заключение можем да кажем, че демонстрациите от 30 юни бяха използвани от военните като лост за проваляне на демократичния процес и прекъсване движението напред на Арабската пролет. Ентусиазма на младежите и разочарованието на някои национални сили от бавния ход на демократичния преход и трудните икономически условия беше използвано, за да даде оттенък на правдоподобност на преврата. Опортюнизмът на левите и либералните политици също беше използван, доколкото те се стремят да скрият твоята слаба популярност зад защитата на армията.
Наблюдаваме надигане срещу всички придобивки на 25 януари и „фалшива бременност“, което ще проличи скоро, откривайки пътя за нова, истинска народна революция.

С малки съкращения

Д-р Мохсен Мох`д Салех е директор на ливанския център за стратегически изследвания „Зайтуна“

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: