Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2013-08-05

Протестите - опит за равносметка

Традиционният спад на всякаква активност през август логично доведе и до отслабване на градуса на политическо напрежение в страната.
Въпреки заканите през септември протестите да бъдат подновени с още по-голяма енергия (с тръби и павета, забрана и съд за всички членове на БСП, ДПС, „Атака” и ГЕРБ, изцепи се един), вече се появиха някои анализи какви са последиците от протестите в този първи рунд.
Първо конспективно представям някои точки, които ми се струват важни и по които ще развия аргументи по-долу.

Обществено-политически последици
- Постигнато (оставка на Пеевски) и непостигнато (оставка на целия кабинет)
- Разделяне на протеста и обществото, връщане в 90. години
- „Оглушаване” - Хората оглушаха селективно – чуват мнението само на „своите” и са абсолютно глухи за мнението на „другите”.
- „Оглупяване” – емоциите взеха връх над разума; рязко падна нивото на критично мислене и то се проявява само към аргументите, статиите и мненията на „другата страна”, каквото споделят „нашите” е безусловната и непогрешима истина.
- Възраждане на клеймото „комунисти” като опит около това знаме да бъде сплотена десницата
- Прокарване на разделение между протестите февруари и сега
- Не се роди ясна алтернатива и политическа промяна едва ли може да се очаква скоро
Негативни икономически последици



Обществено-политически последици
- Постигнато и непостигнато

Протестът още в първите дни извоюва целта, заради която започна – Д. Пеевски не стана шеф на ДАНС. Втората идея обаче – оставка на правителството не се случи.
Интересно е да се поразсъждава в плоскостта, че първите няколко дни на протеста, когато хората бяха обединени от обща кауза и възмущение, протестът постигна целта си, а когато започна опитът за неговото овладяване и насочване в определена посока, той не сполучи.
- Разделяне на протеста и обществото
Отново се появи разделение на обществото на две части; на мода отново излязоха забравени лозунги като „червени боклуци”, като обществена атмосфера сме върнати в началото на 90. години.
За това колко всъщност недемократично и антилиберално е делението на „млади и способни” срещу „грозни и тъпи” вече писах ТУК.
Интересен детайл е, че сред читателите на „Дума”, които в мнозинството си се самоопределят като леви хора, процентът на висшистите е около два пъти и половина по-голям от средния за страната. (ТУК)
В първите дни на протеста със сигурност там имаше различни хора. Вероятно е факт, че и понастоящем в хепънингите по жълтите павета участват люде с различни мотивации. Проблемът обаче е, че разликите се заличават и действията на всички са насочени в общото русло. То може да бъде направлявано от едно агресивно малцинство и да обслужва интереси, независимо от искреното желание или убеждение на участниците в процеса.
Още Хегел е писал за тази ирония, при която поставената цел силно може да се различава от постигнатия резултат.
В протестите може би все още има едно пренебрежимо малцинство леви хора, които, според техните оценки, протестират за нормалност и за по-лява политика. Както обаче Ал. Симов писа вече, генералната цел зад протестите е друга. Става дума за целенасочен опит да бъде дискредитирана идеята за ляво управление по принцип; идеята, всеки, които се обяви, че мисли по различен начин и не подкрепя протестите, да бъде сатанизиран, заклеймен и натикан в ъгъла, при това със запушена уста. В момента не наблюдаваме атака срещу олигархията, а атака срещу БСП. Това е първата стъпка от много прост и ясен сценарий - атака срещу всяка идея за лява политика. БСП трябва да бъде изолирана, разцепена и/или маргинализирана. Вече дори започнаха конструирания на една бутикова левица, „която на изборите да взема гласовете на разочарованите, но никога да не проведе основната битка на всяка левица по света - промяна на икономическото статукво.” (А. Симов ТУК)
Целта, разбира се, е закрепване за поне две поколения напред на съществуващите икономически реалност, т.е. на олигархията, срещу която протестите се обявяват, че борят. Ако този сценарий бъде реализиран, ще има няколко последици – реализиране на иронията на историята, за която говори Хегел, но по-лошото е, че цената ще плащаме всички ние.
Тук не става дума за това аз какво мисля за БСП – мога да я критикувам за много неща, а за обективната идеология зад протестите и атаките срещу социалистическата партия.
В момента България не разполага с почти никаква промишленост или пък сериозно земеделие. Демографската катастрофа е реалност, а социалният капитал на страната е все по-влошен. Най-катастрофалното развитие е превръщането на страната ни в територия, която не разполага със своя икономическа зависимост, контролирана от няколко олигарси със съмнителен произход на капитала, неразполагаща с никакви съпротивителни сили. Една голяма лява партия, колкото и дясно да е ръководството й, колко и близка да е до олигархията, винаги е заплаха за едно подобно положение.
- „Оглушаване” - Хората оглушаха селективно – чуват мнението само на „своите” и са абсолютно глухи за мнението на „другите”.
- „Оглупяване” – емоциите взеха връх над разума; дори и интелигентни хора се поддават на първосигналните си реакции. С пълна сила действа правилото, че интелигентността на тълпата е равна на коефициента за интелигентност на най-глупавия й участник, разделен на броя на участващите в тълпата. Рязко падна нивото на критичното мислене на огромен процент от политически активната публичност. Критичност се проявява само към аргументите, статиите и мненията на „другата страна”, каквото споделят „нашите” е безусловната и непогрешима истина.
- Клеймото „комунисти” – наричат БСП и неучастващите в протеста „комунисти”. Така „Позитано” се оказва критикувана от десетилетие, че не е достатъчно лява, а същевременно други наричат БСП „комунисти”, въпреки че тя няма нищо общо с комунистите като идеология, документи, програми, но и по-важно – като управленска практика, елит (никой в ръководството на БСП не счита себе си за комунист) и практическо поведение.
- Разделението между протестите февруари и сега. Тогава протестите не били за ценности, а за хляб. Ако хлябът и социалната справедливост не са ценности, то какво е?
- Не се роди ясна алтернатива и политическа промяна едва ли може да се очаква скоро. Първо, и на децата е ясно, че ГЕРБ отчаяно се нуждаят от избори, за да спрат процесите на разпад на партията. Борисов иска да не бъде разследван. Скандалите с Цветанов, Фидосова, тефтерчето на Златанов, отцепването на регионални структури са обективни процеси. В една своя статия Иван Бакалов анализира изолацията на ГЕРБ (ТУК). Анализът му е точен, защото ГЕРБ е партия, която беше създадена, за да функционира във властта и може да съществува само във властта, чрез властта и за властта.
Реформаторският блок няма за момента сериозно присъствие. Любен Обретенов в „Сега” посочи кадровите, идейни и организационни слабости на тази крехка спойка). Формацията не може да разчита на сериозен изборен резултат. Правят се сметки за съставяне на коалиция между ГЕРБ, „реформаторите” и евентуално НФСБ, ако влезе в парламента. Няма обаче гаранция, че те ще имат мнозинство.
Електоратът на ДПС е относително постоянна величина, БСП в момента е силно сплотена. Ако отново имаме управление на ДПС и БСП, отново ли ще имаме протести и избори през 2 месеца, докато „правилните” не ги спечелят ли?
Икономически последици
- Хотелите в София са празни, редица предприятия регистрират загуби заради транспортни и логистични проблеми; потрошеното държавно и общинско имущество само в нощта на протеста се оценяват на поне 30 000 лв.
Очакваме вторият рунд на този политически сблъсък през есента.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

Няма коментари: